Разкрита е тайната на ураганите

Руските учени от Института за космически изследвания на РАН са успели да разкрият тайната на тропическите урагани.
Те изучили данните от изкуствените спътници на Земята, и открили по-рано неизвестна, но имаща ключово значение особеност.
Ако в урагана рязко намалее количеството на пренасяната от него водна пара, то в течение на денонощие той набира огромна сила, като се превръща в смъртоносна опасност. Именно по такъв сценарий са се развивали събитията с урагана Катрин, нанесъл страшни поражения на американския град Ню Орлеан.

Новото откритие позволява да се предсказват ураганите, а съответните служби имат в запас не по-малко от денонощие, за да предприемат мерки в защита на хората и да се подготвят за ударите на стихията.

Още...

Тайната на пеещите дюни

Хората отдавна знаят за странните звуци, които се чуват понякога в пустинята или по крайбрежията, където се издигат купчини от пясък. Известно е, че тези звуци се произвеждат от дюните в момента, когато отгоре се свлича лавина, състояща се от дребни песъчинки, но до сега конкретния механизъм, по който възникват тези звуци, си оставаше тайна. Сега Бруно Андреоти от Университета в Париж- (Université de Paris VII) е показал, че тези звуци възникват поради колебания в ниско лежащите пясъчни слоеве, които се получават от сблъсъка между зрънцата пясък. Тази негова работа е публикувана в края на 2009 година в Physical Review Letters.
„Пеенето на дюните е едно от най-озадачаващи и потресаващи въображението природни явления, с които някога съм се сблъсквал” - признава Андреоти. Произвежданите от дюните звуци може да се чуят на разстояние до 10 километра. Те напомнят едновременно биене на барабани и бучене на ниско летящ реактивен самолет. Някои даже ги сравняват със звук от тромпет или с нискочестотно жужене на електрически проводници. Тези звуци могат да имат сила до 105 децибела, а честотата им да бъде между 95 и 105херца.
Пеенето на дюните е очаровало известния пътешественик Марко Поло , когато пресичал пустинята Гоби през XIII век, а за тези тайнствени звуци може да се прочете и в китайската литература от IX век.
Френският физик доставил своето оборудване от Париж в мароканската част на пустинята Сахара( Северозападна Африка, от страната на Атлантическото крайбрежие), където има повече от 19 хиляди дюни. Пустинята в Мароко е едно от тридесетте места в света, където се срещат „пеещи” дюни. Вятърът там постепенно издухва пясъка от подветрената част на всички тези „полумесеци”, като кара дюните да растат нагоре и да „пълзят” напред. Когато пясъкът се натрупа достатъчно много, надолу слиза лавина и дюните започват да „пеят”. Според африканските племена, тогава с тях разговаря сам Бог.
Андреоти и неговите помощници са се занимавали с паралелно измерване на вибрациите в пясъчните слоеве и акустическите колебания на въздуха, а след това получената информация за честотата, амплитудата и фазите, се въвеждали заедно. Вдсичко това позволило да се стигне до извода, че колебанията в пясъка наподобяват малки еластични звукови вълни, които се локализират в повърхностните слоеве на дюните и имат амплитуда, представляваща четвърт диаметър на отделната песъчинка.
Оказва се, че звуците от дюните, това са последици от пясъчните сривове, по време на които отделните песъчинки се удрят една в друга, пораждайки еластични вълни на повърхността на дюните, което на свой ред води до вибрации във вътрешните слоеве на пясъка, влизащи в резонанс с тези микросблъсъци. В крайна сметка слоевете пясък започват да действат подобно на мембрана във високоговорител.
Сега Андреоти възнамерява да изучи този процес както в лабораторни условия, така и с помощта на компютърно моделиране. Получените резултати може да се окажат напълно приложими за описание на поведението на всички гранулирани материали.

Още...

България си има свой Мачу Пикчу

Българските археолози са открили уникална крепост на владетеля на Одриското царство – тракийска държава, съществувала на територията на България от 475 година преди новата ера, до 46 година от н.е. Съоръжението се намира на върха на планината Кози грамади от хребета на Средна гора, близо до курорта Хисар.
Резиденцията-крепост е била построена на 1200 метра надморска височина, през V –IV век пр. н. е. Археолозите наричат това място българският Мачу Пикчу, поради сходство в устройството на тези два града.


Изграждането на крепостта е започнало по време на тракийския крал Котис (384 – 359г пр. н. е). Изследователите са имали щастието да открият останки от двореца на одриските царе Аматокос II (359 – 351 г. пр. н.е.) и Терес II (351 – 342 г преди н.е.).
По думите на археолозите, в града са били намерени крепост, светилище и жертвеник, разположени на различни нива. Археолозите дори са разкопали вече две кули от крепостта, остатъците от които достигали 2 метра височина.
Най-вероятно в нея се е намирало златото на Одриското царство, което вероятно е било заграбено от македонския цар Филип ІІ, който завладял Тракия.

Още...

Гигантски рак от Юрския период

В Япония в префектура Фукусима, е намерена щипка на рак, който е живял по времето на юрския период - около преди 150 милиона години. Това е от представител на ракообразните и е възможно да принадлежи на нов вид и се явява един от най-едрите.


Според думите на изследователите, вкаменелостта на рачешка щипка има дължина от 11,4 см и ширина 2,1 см. Да се определи вида, към който се отнася този рак е доста затрудняващо, тъй като други части от неговото тяло не са били открити. Щипката ще се пази в музея на град Минамисома, съобщава Japan Times.

Още...

Динозаврите топлели яйцата си в геотермалните източници

Някои видове динозаври са поставяли яйцата си в непосредствена близост до геотермални източници така, че издигащте се от тях пари да ги подгряват.

Авторите на това заключение са работили в Аржентина , в провинция Ла-Риоха. Те открили оставени на 80 места яйца, разположени на 3 метра и даже и по-малко от геотермални източници. Средно те били на групи от 3 до 12 яйца, а в някои случаи броят им достигал до 35 парчета. По външните признаци учените определили, че яйцата принадлежат на неозавроподи.

Химическият анализ на минералите от яйчените черупки показал, че яйцата в продължение на един-два месеца били подложени на подгряване от 60 до 100 градуса по Целзий. Дебелината на черупката на яйцата, които били с диаметър около 21 см, варирала между 1,29 до 7,54 мм. Учените предполагат, че максималната дебелина е била характерна за момента на отлагане на яйцата, но под въздействие на във водата на горещия източник киселини, те постепенно са изтънявали.

Още...

Земната мантия под Аляска се движи аномално бързо

Учените са открили, че скоростта на движение на земната мантия под Аляска 20-30 пъти превишава скоростта на движение на сближаващите се там литосферни плочи, което може да се използва за прогнозиране на сеизмичната обстановка в различни региони на планетата. Това е мнението на изследователите, публикувано в списание Nature през миналата седмица.
Аляска, това е така наречената „зона на судукция на тектоничните плочи”, където Тихоокеанската литосферна плоча се „мушка” под Северо-Американската и се потапя в недрата на планетата. Това води до формиране тук на най-високия планински масив на Северна Америка, в частност, издигането на планинския масив Мак-Кинли, най-високият връх в Северна Америка.
Заоната на субдукция, това е зона на формиране на голямо напрежение в земната кора и затова нейното изучаване позволява да се предскаже нивото на сеизмична опасност и вероятността от земетресение в дадения регион.
В своята работа учени от Калифорнийския университет в Девис описват резултатите от моделиране поведението на мантията – текущата субстанция, на която „плуват” литосферните плочи в зоната на субдукция под Аляска.
С помощтта на своя модел, съдържащ данни от сто милиона точки, и които изискват 48 часа за изчисление на 400 процесорен суперкомпютър, учените открили, че въпреки очакванията, че мантията в района на субдукция не се увлича от земната кора и не се потапя заедно с нея в земните недра. Вместо това, тя с голяма скорост „тече” около потапящите се литосферни плочи, подобно на начина, по който водата обтича потопено в бърз ручей весло.
Ако в районите на субдукция движението на земната кора представлява примерно 10 сантиметра в година, а скоростта на „течение” на мантията малко го превишава, то в дадения случай мантията се движи със скорост 90 см в година.
Работата на учените показва, че в зоната на субдукция вероятно става по-съществена концентрация на енергия, отколкото се е сматало преди, която в последствие може да бъде освободена под формата на земетресение или цунами. В същото време моделирането показва, че част от тази енерфия може да се освобождава и по време на преместването на мантията и не води до силно и рязко преместване на земната кора.
Постигнатите резултати може да помогнат за в бъдеще да се обясни причината за възникване нна зони на субдукция в различните райони на Земята, а също и механизма, по който движението на литосферните плочи в крайна сметка се прекратява.

Още...

Нещо за новия велосипед-амфибия

Човекът-лодка Ли Вигуо е измислил оригинален способ за пресичане на водните пространства на родния Китай. Сега за форсиране на някакъв по-малък водоем, например рекичка, той даже не слиза от своя велосипед.

Честно казано, май не сме се и досещали, че в Китай има толкова много вода, но за господин Ли това, явно, е било очевидно: той прикрепил към своя съвсем обикновен на вид велосипед осем петлитрови бутилки от минерална вода и малко модифицирал задното колело, снабдявайки го с лопатки за гребане.









Честта да изпита амфибията на практика се е паднала на дъщерята на изонретателя – Ли Джин. Казват, че всичко е преминало успешно и сега момичето успешно върти педалите в района на Тихия океан.

Още...

Учените са изобретили долно бельо – чудо

Aмериканските учени са създали уникално „умно” долно бельо. Я пояса на боксерките са поставили дребен електронен биосензор, който постоянно контактува с кожата на човека. Устройството измерва кръвното налягане , сърцебиенето на човека , както и събира данни за работата на организма. Отначало целта на създаване на такова бельо е била военна. Разработвали го не за сърдечно болни, а за американските военни, от разположените на най-горещите места части на армията на САЩ.
Това чудо са създали учените начело с корифея в областта на наноинженерството , професор Джоузеф Ванг от университета в Сан-Диего. Те твърдят, че са направили пробив със създаването на „умния текстил”, който ще позволи с помощта на монтираните в тъканта на облеклото датчици да се следи състоянието на болните не в клиника, а да се получава информация за състоянието им по местоживеене.
Работата е там, че проекта за създаване на „умно бельо” се осъществава по поръчка на военните. Учените искат да научат своите датчици да различават типа на раняване на военнослужащите в боя и да съобщават на медиците , куде на бойното поле се намира ранения с куршум или парче от шрапнел. За в бъдеще се планира да бъдат създадени още по-умни биосензори, които не само ще могат да диагностицират раняването, но и ще могат сами да копират болката от раняването с лекарстваи даже да лекуват сами получените в боя наранявания.
Биодатчиците на професор Ванг ще имат много работа и сред гражданите. С тяхна помощ не само ще се наблюдава състоянито на болните от домовете им, но ще може да се наблюдава здравето и на възрастни хора. Също така те на време ще сигнализират за опасност от инфаркт на миокарда при пациентите, за инсиулт или за някоя друга нередност в организма. Те ще могат в режим он лайн да суобщават за състоянието на спортистите, а за всички ще могат да дават данни за количеството на наличния алкохол в кръвта.
Но преди да може да се реализират всички тези чудеса, ще трябва доста да се поработи. Най-напред на учените ще се наложи да направят невидимите очички на биодатчиците напълно адаптирани към облеклото, за да не се отличава то по нищо от обикновеното и да бъде удобно за ползване. Едно е несъмнено: интегрираните с помощтта на нантехнолозите електрохимически сезори, са в състояние да правят чудеса и да работят за благото на човека.

Още...