ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни

петък, 30 декември 2011 г.

Датата за края на света е спомената във втори Календар на маите



Краят на света изглежда предсказан от древните племена на маите и датата му е 21 декември 2012 година, и това не дава покой на паникьорите - в крайна сметка остава около година! Страхове се насаждат и от издателите, които пускат книги с плашещи заглавия: „2012: Завръщането на Кетцалкоатъл”, "Апокалипсис 2012 година: научно изследване на края на цивилизацията". Много хора са наистина изплашени, защото свързват завършването на календара на маите на конкретна дата , с края на света. Дори в Google са публикувани до момента 4 470 000 000 страници и излиза, че е наплашен почти половината свят!

Психозата се оказала толкова голяма, че масовото съзнание даже се е противило да изслуша простите и разумни обяснения относно края на майянското летоброене : че завършва не календара, а т.нар. Голям цикъл, или „Петото Слънце”, според терминологията на маите, чиято продължителност е 5126 години, и след декември започва следващия (както преди са се редували петилетките). Освен това не трябва да се забравя, че всеки календар отчита движението на планетите около Слънцето. Колкото по-точни са наблюденията на космическите тела, толкова по-точно е летоброенето. Сега ние имаме най-точния календар, а древните маи не са знаели много неща. Затова предсточщият апокалипсис е само една (не съвсем правилна) трактовка на единствената каменна табличка (известна като Монумент 6) от Тортугуеро (което се превежда като „земя на костенурки”), в мексиканския щат Табаско.
Специалистите по йероглифно писмо го превеждат така: „Ще завърши тринадесетото четиристолетие в ден 4 Ахав 3 число на месец К`анк`ин, ще се случи ... с влизането на Болон Окте в ...”
„Четиристолетие” е календарна единица на маите, от 144000 дни. 13 е свещено число, което маите са свързвали с космоса, в който (според тях) съществували 13 небеса, владени от 13 богове.



Тринадесет четиристолетия са 5125 години, което е определен цилъл от тези, в рамкiте на които съществува Вселената. За начало на Календара била взета датата 13 август 3113 година пр. н. е. Според това сега живеем в последния Катун на Петата епоха от Сътворението, или Петото Слънце. Точно този цикъл трябва да завърши на 21 декември 2012 година. И нищо повече...
Но някой изведнъж е решил, че през 5125 година маите са посочили като край на съществуване на живот на Земята. Тези дни ще преминат ... и край!
Всъщност, сегашният старешина на племето маи - Аполинарио Чили Пикстун, живеещ в Гватемала, неотдавна е заявил в интервю за вестник Daily Telegraph, че теорията за гибелта на всичко живо се е родила на Запад, а съвсем не сред неговите съплеменнищи.
Всъщност, изглежда че съществуват всички основания за успокоение, но отскоро е известна една новост: Националният институт по антропологоя и история на Мексико е направил изявление, че има и друго споменаване на 2012 година. То е намерено в развалините на Комалкалко, недалеч от Тортугуеро. Става дума за фрагмент на надпис, направен върху кирпич, а Комалкалко се отличава от другите храмове на маите с това, че бил направен от кирпич.Фрагментът е бил намерен и изучен преди няколко години, но мнозина се съмняват, че се отнася за края на света.



Надписът представлява „календарен кръг” - комбинация от дни и месеци, която се повтаря на всеки 52 години. На него е отбелязана дата, съответстваща на края на тринадесетия бактун. Бактун , това е период, обхващащ приметно 394 години, а 13 е свещеното за маите число. Един от вариантите на календара на маите започва от 3114 година , а тринадесетия бактун съвпада с 21 декември 2012 година.
Според специалистите по епиграфия , съпътстващите иероглифи са в сегашно време, не са посветени на някакво историческо събитие и не съдържа пророчества, а посочваната 2012 година е просто резултат на грешна интерпретация.
Табличката от Тортугуеро е също на 1300 години и е не по-малко загадъчна, а и в нея става въпрос за някакви събития, в които взима участие Болон-Йокте, тайнствено божество, което маите асоциирали с войната и създаването. За съжаление пукнатините и ерозията не позволяват да бъде прочетен надписа напълно, но някои предполагат, че той звучи така: „Той ще се спусне от небето...”.
Освен това през януари 2010 година вождът на маите е „показал” своя лик в навечерието на обещания край на света. Изследователите от Националния институт по археология и антропология са открили на територията на древния град Лагартеро в южната част на Мексико барелефно изображение на вожда на маите, на възраст 1000 години, което е било на стела (плоча) с размери 2 м/55см и дебелина 6 см. На нея е изобразен владетелят на маите, който тъпче лежащ в краката му човек. По думите на археолозите, сцената разказва, как една група маи е завзела властта от друга.
Предстои организиране на кръгла маса от учените на Националния институт по антропология и история на Мексико, в която ще вземат участие шестдесет специалисти, за да бъдат окончателно изяснени въпросите за вярванията на маите.
Малко информация
Маите смятали, че Вселената съществува в рамките на големи цикли, но не е ясно, защо за тяхното отчитане са използвали няколко календарни системи:
- 365 дневна година - хааб – 18 месеца по 20 дни
- 360 дневна година – тун
- 260 дневна година – цолкин (13 месеца по 20 дни всеки (този календар бил наричан свещен)

Известно е, че са измислили и названия на определени времери промеждутъци:

уинал - 20 дни; тун - 360 дни; катун - примерно 20 години; бактун - примерно 394 години;
пиктун - 7885 години; калабтун - 158 000 години; кинчилтун - 3 миллиона , алаутун - 63 миллиона години

Оказва се, че календарът е приспособен за измерване на гигантски отрязъци от време, сякаш маите са имали намерение да живеят вечно....
Тогава дали наистина трябва да мислим, че са посочили датата за края на света?....

Още...

вторник, 27 декември 2011 г.

Открит нов тип вулканична опасност



Вулканолози от университета в щата Илинойс в Урбан-Шампейн са съобщили, че през 2002 година, при изригване на вулкана Ревентадор в Еквадор, се е наблюдавал неизвестен по-рано вид изхвърляне на вулканична пепел, представляващ нова, специфична заплаха при някои типове изригване.
Обикновено
при изригване стълба пепел се образува по следния начин: при взрива на вулканичния конус възниква пирокластичен поток – кипящ слой от разтопени дребнодисперсионни материали, който с голяма скорост се спуска по склона на вулкана. Загретият в този поток въздух се устремява нагоре, увличайки със себе си вулканична пепел. Тази смес достига до височина 10 км, където, поради намаляване плътността на заобикалящия въздух, губи своята плаваемост и започва да се разтича встрани, като образува т.нар. „чадър”. Постепенно, според степента на изстиване, пепелта започва да пада на повърхността, покривайки с относително тънък слой голяма повърхност от стотици квадратни километри.
Само че при изригването на вулкан Ревентадор в Еквадор( през 2002 година) за пръв път се е наблюдавало мощно изхвърляне на пепел в атмосферата, имащо друга природа. Вместо от горещия пирокластичен поток, пепелта била вдигната във въздуха от потоци пара, изригващи от кратера на вулкана. В резултат на това във въздуха се образувал чадър от студена пепел, който не притежавал достатъчна способност на плаваемост, и който не можел да се задържа дълго време във въздуха. Изстиващата смес от въздух, пара и пепел скоро станала по-плътна от лежащите под нея въздушни слоеве, което довело до развитие на конвективна неустойчивост.
При моделиране на подобен процес в лабораторни условия, характерният линеен мащаб на нестабилност на границата на два първоначално неподвижни слоя , се измервала с части от дюйма. Но в реалните атмосферни условия в района на изригване, поради силната турболентност, дължината на вълната на неустойчивост се оказала значително по-голяма и достигнала стотици метри.
Ситуацията била такава, сякаш на 10 км над земята е преметнато огромно платно, с насипана върху него вулканична пепел, а след това са направили в него множество големи дупки на разстояние стотици метри една от друга. Пепелта започва да се „стича” в дупките, създадени от мощни низходящи конвективни потоци, като допълнително ги засилва.
При падане от многокилометрова височина такива потоци създават сериозна опасност, с каквато вулканолозите до момента не се е налагало да се сблъскат. Особено опасни стават тези потоци и с това, че неочаквано падат на много отдалечени от вулкана места, където хората може да не са готови за подобна извънредна ситуация. Трябва да се има предвид и това, че потокът от пепел, падаща от няколко километра, носи значителна енергия. В прес-конференция на вулканолози от щата Илинойс се казва, че именно такива потоци са предизвикали повреждане на нефтопровод и са довели до нарушаване на работата на летището в столицата на Еквадор - Кито, намираща се на 90 км от вулкана Ревентадор.

Още...

четвъртък, 8 декември 2011 г.

Загадката на Долината на Смъртта

Камчатка е едно от най-красивите и едновременно с това - и най-опасните...



Там се намира знаменитата Долина на Смъртта - мястото, където, по твърдение на жителите на околността, за броени минути умира всичко живо. Учените и до сега не са дали приемливо обяснение на този природен феномен...
Taзи долина се намира на територията на Кроноцкия резерват по горното течение на река Гейзерна, в подножието на вулкан Кихпинич. Дълга е около два километра, и ширина от 100 до 300 метра. На пръв поглед това е достатъчно живописно място - западния склон на вулкана се спуска към реката, образувайки редица тераси, над които постоянно се стелят кълба пара от горещите източници..



Долина на Смъртта се нарича най-долната тераса, където гейзерите са най-много. За смъртоносността на това място е станало известно още през 1930 година, когато ма местните ловци, по време на лов, изчезнали няколко кучета. Когато най-сетне успели да ги намерят, те вече били нъртви, а, съдейки по всичко, причина за смъртта било рязко спиране на дишането. Около тях на голата земя ня,ало дори тревичка, а само множество трупове на загинали птици и животни.



„Първооткривателите” на долината забелязали, че някои от труповете били полуразложени, а други - оглозгани до скелетите. Само че внезапно влошаване на самочувствието накарало ловците да напуснат това „недобро” място. Всички присъстващи изведнъж почувствали металически привкус в устата, слабост, световъртеж и втрисане. След няколко часа всичко преминало, оставяйки само неприятни спомени.
От тогава в Долината на Смъртта са ходили много научни и туристически експедиции, като далеч не всички са завършвали успешно . По данни на служителите на резервата, за 80 години там са загинали повече от стотина души. И освен това, новополучените данни не само на са изяснили, а даже са забъркали долълнително нещата.



Например станало известно, че на това място загиват даже такива голкеми животни като мечка и росомаха. При това някои мечки умирали не в самата долина, а зад предлите и, след като са похапнали от месото на „смъртниците”. Всъщност, изучавайки труповете, учените забелязали множество кръвоизливи по всички вътрешни органи, поради което месото имало неестествено червен цвят.
Отначало изследователите предположили, че животните и хората загиват от въздуха над долината, който е наситен с парите на вулканичните газове, в състава на които влизат редица опасни съединения: сероводород, серен двуокис, серовъглерод. Тези газове предизвикват тежки отравяния , началните симптоми на коиото приличат на тези, наблюдавани при „първооткривателите” на долината. Само че изброените вещества действат доста бавно...
Ефектът от тяхното въздействие се проявява най-малко след час, така че големите хищници, например мечките, биха могли да напуснат отровната долина и да оживеят. Извесно е също, че нито един от споменатите газове не може да отрови месото толкова, че изялите го, да паднат веднага и да умрат! Най-вероятно причината е в друго.
През 1982 година учените са направили анализ на въздуха в Долината на Смъртта, и открили присъствието на цианидни газове, в частност, печално известния хлорциан. Този газ ототдавна бил известен като един от най-страшните летящи убийци. По време на Втората световна война даже е бил използван като оръжие за масово поразяване.
Всички газообразни цианиди действат достатъчно бързо, тъй като след проникване в организма на живите същества , те предизвикват блокиране на клетъчното дишане. В резултат на отравяне смъртта настъпва за няколко минути, даже секунди, в зависимост от концентрацията. При телата на всички, които са умрели от вдишване на хлорциан, се откриват масови вътрешни кръвоизливи - както се вижда, и това съвпада. Освен това цианидите се натрупват в организма и в последствие отравят и тези, които се осмеляват да опитат месото на подобни трупове. Само че съществува едно „но” - за да може това да се случи, концентрацията трябва да бъде изключително голяма, а пък тогава всички биха умирали за няколко секунди след навлизане в опасната зона.
Против цианидите говори и факта, че той, даже и в малки количества, действа силно сълзотворно, а никой от пътешествениците, които са се разхождали там без противогаз, не съобщават за нищо подобно.
Знае се още , че в местата на силно изхвърляне на цианидни газове не съществуват даже микроорганими, но в Долината на Смъртта все пак живее нещо - от къде иначе биха се взели полуразложените трупове? Всяко разлагане на телата е резултат на дейността на различни бактерии и то такива, на които е нижен кислород. А щом ги има, значи има и хранещите се с тях кръгли и плоски червеи, и дори (възможно) - личинки на насекоми. Получава се така, че това място не се съвсем безжизнено...



А феноменът на камчатската Долина на Смъртта все-още предстои да се изучава....

Още...

вторник, 29 ноември 2011 г.

Край бреговете на Австралия са открити два гигантски острова - части от най-древния континент



Учените са намерили на дъното на Индийския океан два потънали острова, които се явяват част от суперконтинента Гондвана , и представляваши последното звено , съединяващи Индия и Австралия. Островите се намират на километър и половина дълбочина, близо до Западна Австралия.
Ръководителят на експедицията от Сиднейския университет Саймън Уйлямс разказва, че островите са съпоставими по размери с Тасмания. Възникнали са преди около 130 млн години, по време на периода Креда, когато на Земята още са живели динозаврите. През този период Индия е започнала да се отделя от Австралия.
До този извод са стигнали изследователите, издигайки на повърхността около 100 кг скални проби. Изследователите очаквали да видят океански скали (като например базалт), а открили материкови образувания, ъстоящи се от гранит, гнайс и пясъчник, и съдърнащи фрагменти от вкаменелости на сухоземни растения и животни и разстения.
Съобщава се, че потъналите острови имат плоски върхове, което е доказателство, че островите са се намирали над повърхността на водата, и са потънали постепенно.
И само да припомним: Гондвана е суперконтинент, който е обединявал почти половината от цялата суша. Движението на откъсналите се от Гондвана материци и сблъскването им с части от Лавразия (друг суперконтинент), е довело до активно нагъване на земната кора и образуване на планини.

Още...

Намиране на партньор в живота с помощта на швейцарски ДНК-тест



Швейцарската компания GenePartner е разработила методика, която ще позволи да се избира партньор по анализа на ДНК. Тестовете вече се продават в Интернет по $ 249.
Двойката, желаеща да провери своята генетична съвместимост, получават набор за взимане на материал от вътрешната страна на бузата. След това пробите трябва да се изпратят в компанията, където специалистите да направят анализ на молекулата на ДНК. После на партньорите ще бъде изпратена парола от тяхната лична страница на сайта, където се съхраняват резултатите на тестовете.
По време на изследванията най-напред се проверява съвместимостта на партньорите по човешки левкоцитни антигени. Допълнителните изследвания се избират индивидуално и могат да включват практически всякакво изследване на гените, например на съответствие на вариантите на ензими, отговорни за метаболизма на невротрансмитерите.
От резултатите от направените изследвания се определя генетическата съвместимост на партньорите.
Тамара Браун, ръководител на компанията GenePartner , генетик и невробиолог казва, че за двойки с генетична съвместимост е характерно силно физическо влечение, а това е основа за стабилни и дългосрочни отношения.

Още...

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Най-старото ателие на художници в света



Сега вече има отговор на въпроса, кога човек за пръв път е започнал да рисува! Малко на изток от Кейптаун в Южна Африка, в пещерата Бломбос, са намерени два набора от каменни и костни инструменти за приготвяне, както и морски раковини за съхранение на боите, които са се използвали преди около 100 хиляди години.
Още през 2008 година археолозите намерили там , на дълбочина два и половина метра под повърхността, здрави камъни за разтриване на жълта и червена охра. В получения прах добавяли въглища и стрито костно вещество. Получената смес съхранявали в раковинки на морските коремоноги миди галиотис, абалон или морски охлюви(Haliotis). За размесване на боите се използвали пръчици от кост на тюлен. Приготвената тинктура се нанасяла върху дрехи, или на тялото и на домашната посуда. Тази находка е най-ранното изображение, направено с изкуствено приготвени бои, което е било направено приблизително преди 92 хиляди години.
Известната пещера Бломбос, разположена източно от нос Agulhas (Kap Agulhas), била открита през 1991 година и се отнася към един от най-известните археологически паметници от епохата на средния палеолит. В повърхностните слоеве на отлагания в пещерата Бломбос, приблизителната възраст на които е 78 -68 хил. Години, са намерени огърлици от черупки, костени оръдия, късчета охра, както и кости с надраскани геометрични фигури, а също и каменни наконечници, характерни за стилбейската култура (13-14 хил. год. преди Христа).
Проведено е тригодишно внимателно и подробно изучаване на най-старото студио в историята на човечеството, а именно - в най-ниската част на отлагания в пещера Бломбос, в слой на възраст от около 100 хиляди години. Намерените два набора инструненти са инструменти за приготвяне и съхранение на бои, на основата на червена и жълта охра.
Първият набор е от черупки на морската коремонога мида Haliotis, със запазен петмилиметров слой от готов оцветител с тъмно-червен цвят, няколко парченца кварцит с различна форма, които били използвани за разтриване на охрата ( за което говорят микроскопичните следи от охра по тях).



Във втория набор също има една раковинка със следи от охра по вътрешните стенички, и малко парченце кварцит, с което разтривали минералните бои. На вътрешната и повърхност са се запазили малки хоризонтални цепнатинки, свидетелстващи за акуратно бъркане на боята с някакъв твърд предмет, например със счупена кост от животно.
Изглежда, доисторическите обитатели на африка първо са смилалижълтите и червени минерали с помощта на твърди камъни, след това събирали получения прашец в раковинки на Haliotis, добавяли скълцани и подгрети кости с мозък, въглища, някаква течност и разбърквали всичко това с костени пръчици.
Интересното е, че освен предмети за изготвяне на бои, в този слой почти няма следи от други артефакти. Не е известно също за каква цел са се използвали те – за ритуали или художествено творчество, като материал за бойно изрисуване или като пшредпазно средство от кръвосмучещи насекоми. Като цяло научният свят знае прекалено малко за този клон от африканскияте Homo sapiens....

Още...

неделя, 27 ноември 2011 г.

В Африка е открито племе от руски човекоядци



Международната научно-изследователска експедиция „Африкански пръстен 2010’, е открила в Африка абсолютно фантастично и жестоко племе от човекоядци, живеещо по първобитен начин . Информация за това е получена от Александър Желтков, завеждащ катедра „Африканистика” Освен че е странно и диво, това племе говори на чист руски език - такъв, какъвто се е говорел в Русия от дворяните през 19 век - с езикът на Пушкин и Толстой.
Много интересно те канели учените да похапнат от собствения им деликатес- „печено на огън месо от врага”: „Ще Ви е угодно ли, любезни гости, да хапнете?”
Племето е намерено в Източна Африка, недалеч от границата с Танзания, но не е съобщено точно къде. Тези безумни хищници възприемат всички хора като храна. По какъв начин са научили руски език и защо са се отказали от техния, историята мълчи. За съжаление и учените от експедицията не са успели да изяснят тоси въпрос.
Хората в това племе не били въоръжени с нищо друго, освен пръти и камъни и по време на срещата с представителите от експедицията (които били „снабдени” с ловно оръжие, вождът на племето разбирал, че не му е изгодно в момента да възникне конфликт.
Племето води свой своеобразен летопис, според който преди около 2 години хората му са били около 1000, миналата година - около 200, а сега са само 72-ма.
Представител на агентството е казал, че те се изяждат един – друг....

Още...

събота, 26 ноември 2011 г.

В Украйна е намерено езеро от „стъклена вода”



В Украйна е открито уникално езеро, водата на което в дълбочина преминава в някакво вещество, напомнящо течно стъкло”. Практически е невъзможно да се плува в бтази субстанция! Учените планират да изследват странното явление.
Неголямото солено езерце с диаметър 100 метра , се намира недалече от град Соледар, и представлява сбор от събрани на куп аномалии. Първот, на което обърнали внимание гмуркачите, изследващи езерото било, промяната на температурата при гмуркането - колкото по-дълбоко се потапяли, толкова по-топла ставала водата. Всеки, който поме веднъж се е къпал в езеро знае, че обикноивено на повърхността водата е по-топла, отколкото в длъбините. В този случай, ако водата на повърхността била около 20 градуса, на дълбочина само 5 метра достигала 30-40 градуса.
Всъщност изследователите били поразени не само от топлината на водата, но и от нейната консестенция. На споменатата дълбочина от 5 метра водата ставала просто непроходима, сякаш била „течно стъкло”. Те споделили, че подобно нещо са срещали при гмуркане в пещери, където от прясна вода се преминавало в солена. Преходът се вижда добре и се нарича ефект на халоклина. Става въпрос за изключително солена вода. В случая долният слой на водата се оказал толкова плътен, че изследователите просто легнали на слоя от „течно стъкло”. Всъщност, не искали да рискуват с преминаване през този плътен слой, тъй като имало огромен риска странната консестенция да крие много опасности и затова дали възможност на учените да помислят...
Възможно е тази аномалия по някакъв начин да е свързана със солната мина, намираща се недалече от град Соледар. Според думите на местните жотели, по времето на Великата отечествена война , немците са съгранявали там нещо много важно и много секретно. При потстъплението си са взривили мината , заедно с всичко в нея. Сега тя е напълно наводнена и е доста вероятно точно в това да се крие разгадката на уникалността на това езеро....

Още...

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Канарските острови очакват попълнение




„Чудовище се издига от водата!” – възкликва испанският вестник La Provincia. Учените също едва запазват спокойствие, наблюдавайки как пред очите им се ражда нов остров от Канарския архипелаг.

Подводният вулкан, който е разположен на юг от остров Йеро, е вече в третата си фаза на изригване – през последните дни фонтани вода са се издигали над Атлантика на височина 20 метра. Местните жители разказват, че са видели как примерно на такава височина от водата излитат цели парчета скална маса. Над „гърлото” на подводния вулкан има водовъртеж с диаметър десетки метри и тя е по-топла от околната вода.
До момента вулканът е демонстрирал цялата си мощ под водата. Сега от време на време на повърхността на океана, на юг от него, се появява разпенване. Това показва, че издигането продължава и центъра на изригване се приближава към повърхността. Специалисти на Националния географски институт на Испания твърдят, че на вулкана остава да преодолее само 70 метра до повърхността на водата.



Възниква въпросът, до колко голям е рискът за жителите на близките територии? През почивните дни стотици хора, живеещи в южната част на остров Йеро, са били принудени да напуснат своите домове, защото миризмата на сяра се разпространила над целия остров. Местният институт по вулканология съобщил за трикратно увеличаване на нивото на въглеродния диоксид, което е предупредителен сигнал за това, че вулканът не се кани да се успокои.
Нараства броят на сеизмичните смущения на морското дъно. От юли до сега на Йеро са били регистрирани десетки незначителни трусове. След 22 октомвти магнитутът на някои от тях е започнал да надвишава 4,0.
Сеизмолозите смятат, че става въпрос за типичен модел на потока на магмата (хармоничен вулканичен тремор) - явен признак за надигащо се изригване. Още от септември учените предупреждават, че изригването може да засегне и сушата. В последно време тласъците са вече от юг на север. Наистина, те стават на десетки километри и за сега излизането на магмата на повърхността е малко вероятно, но тя вече се издига към повърхността.
Край южното крайбрежие, по повърхността на водата, се носят пемза и пепел. Направени са изследвания от учени на Барселонския университет показват взривоопасния потенциал на вулкана.



Голяма част от т.нар. горещи вулкани произвеждат базалтова магма, с относително неголямо съдържание на силициев диоксид. Той действа като лепило, създавайки магма с голям вискозитет, което пък води до натрупване на газове и взривоопасни смеси. Освен това е било установено, че вулканът се подхранва от два източника на лава: единият от тях е от по-малко летлива базалтова магма, а вторият - от по-взривоопасна.









Още...

сряда, 16 ноември 2011 г.

Koмпютър изяснява кой е написал Библията



За да се прекрати спорът за авторството на Библията, ще помогне специална програма.

В продължение на векове теолози и учени спорят за авторството на Свещеното писание. В края на крайщата учените са разработили компютърна програма, която ще хвърли светлина върху източника на различните текстове, било съобщено в Daily Mail.
Израелските програмисти и теолози са написали алгоритъм, който анализира стила на псанието. Макар че няма да помогне да се определи с точност личността на автора, програмата ще определи дали е писана от един човек, или ще намери мястото, от което е започнал да дописва друг.
Например мнозина вярват, че Тора, първите пет книги на Библията, са били написани от един човек – Моисей. Въпреки това, много експерти твърдят, че имало няколко източници.
Компютърната програма ще намери функционални думи и синоними, които се изпозват на различни места, и ще помогне да се определи, дали са участвали различни хора в написването и.
Изследователите, ръководени от проф. Наум Дершовиц от Тел-Авивския университет по компютърни науки , са тествали софтуер на откъси от две книги - Еремия и Езекил. Компютърът с 99% точност определя от размесения текст, на кой от двамата автори принадлежи този или онзи откъс.
Този метод е бил представен на 49-та конференция на Асоциацията на компютърните лингвисти в Портланд. Изследването било одобрено като добър начин за поетапен анализ на Библията. Това е начин да се избегне субективното анализиране на текста , което се прави от много учени.

Още...

неделя, 13 ноември 2011 г.

САЩ : Любители са пуснали ракета в космоса



Преди около месец американски любители са стартирали успешно самоделна ракета в пустинята Блек Рок, в щата Невада.
Екипът, под ръководството на ракетостроителя-любител Дерек Девил измайсторил ракетата с дължина малко повече от 8 метра и тегло около 145 килограма. Двигателят на ракетата и осигурил тяга с мощност 1800 кг, което и позволило за 92 секунди да се ускори до скорост 3516 километр . Ракетата е достигнала височина от почти 37 км(36880 м) и се завърнала от орбита на Земята практически там, от където е стартирала. Тя се е приземила само с 5 км встрани от точката на старта .
Дейността на ракетостроители-любители започва да става нещо обикновено. През лятото на тази година двама датски инженери - Кристиян фон Бегстен и Петер Медсен, създавайки компанията Copenhagen Suborbitals, през юни построили и пуснали до височина 16 км собствена ракета, цената на прототипа на която им излязал само 73 хиляди долара. Частници и любители проектират бъдещи луноходи, а частни американски компании в близко време могат изцяло да лишат Русия от остатъците й на статус на космическа държава, отнемайки пазарният й дял на орбитални пускови установки.
Девил и неговият екип са измайсторили ракетат с надежда да получат награда от 10000 долара от Джон Кармак, създател на култовите компютърни игри DOOM и Quake. Наидтина, с получаването на парите има едно малко недоразумение - самоделната ракета (според правилата на конкурса) трябва да излети на височина малко повече от 30 км, и това трябва да бъде засечено и протоколирано от GPS-навигатори. На ракетата Qu8k е имало 4 прибора GPS, но нямало поне 2, които да показват един и същ резултат. По тази причина като доказателство за постигната височина има само видеозаписи(полетът е продължил само 510 секунди и показания на акселерометъра.
Девил е казал, че екипът му няма да се разстрои, ако постижението не бъде зачетено, тъй като са направили ракетата просто за удоволствие...



Още...

петък, 11 ноември 2011 г.

Тайната на 25- ия кадър



От него се страхуват. За него вървят странни слухове. Обвиняват го в масово зомбиране. Зарад него е страшно да се седи в кино и да се гледа телевизия. Всъщност, какво предствавлява легендарният 25-и кадър?

А всичко започнало така
През есента на 1957 година в град Форт Ли, в американския щат Ню-Джърси, безработният рекламодател - консултант Джеймс Вайкари открил неочаквано приложение на открития неотдавна прибор – тахистоскоп, който можел да създаде кратки проблясъци на светлина - до 1/60000 от секундата. Работата е в това, че такива кратки импулси са под прага на възприятие , и човек просто не ги забелязва.
Предприемчивият Вайкари не се разстроил и обявил на всеслушание, че е успял да създаде нова дума в областта на науката за въздействието върху човешкия мозък, а именно - „подсъзнантелна реклама” . Веднага запонал да разработва своя проект и в края на 1957 година събрал в едно от ню-йоркските киностудия 50 репортери, на които показал специално подготвен късометражен филм, като преди показването му направил съобщение, че записът съдържа съобщения, влияещи на подсъзнанието. Освен това той прилагал отчет, в който информирал, че „коректно” е подложил на шестседмичен тест почти 46 хиляди зрители в киното . Те гледали филм, в който били монтирани 2 рекламни съобщения: „Пийте кока кола” и „Огладня ли? Яж царевични пръчици”. Вайкари твърдял, че след подобни киносеанси консумацията на газирани напитки и пръчици значително се увеличило.
Това сякаш доказва, че невидимото изображение кара хората да купуват неща, които всъщност не са им особено необходими. Всъщност нещата били следните: по време на покзаването на филма, в момент на смяна на кадрите, още един прожекционен апарат допълнително проектирал на екрана кадри –„шпиони”. Тъй като в киното кадрите се сменят 24 пъти в секунда, допълнителния кадър бил наречен 25-и.
Откритието привлекло вниманието на политици и специалисти от Федералната комисия по комуникациите, като изисквали Вайкари да проведе демонстрация на ефекта на т.нар. 25-и кадър във Вашонгтон. През януари 1958 година на нея присъствали конгресмени, представители на правителствените кръгове и журналисти, и никой от участниците не усетил каквото и да било влияние върху мозъка си.
Само че интересът към 25-и кадър не угаснал. Специалисти от Американската радиокорпорация, която в момента била най-голямата в света телевизионна фирма, провели експеримент и доказали, че в телевизията технологично е невъзможно, да се получи незабелязано за очите изображение.
През юни 1958 година, Американската асоциация на психолозите официално опровергала доказателствата на Вайкари, а самият той изчезнал, взимайки със себе си тлъста сума. Както станало ясно, в Патентното ведомство не знаели нищо за новия прибор, влияещ на подсъзнанието. Всъщност, при тях дори и не била постъпвала заявка за патент от Вайкари. През 1962 година успели да го открият и той си признал, че цялата история била изфабрикувана от начало до край, защото просто искал да изкара пари.
През 1991 година американските изследователи окончателно изяснили, че в съществувамето на 25-и кадър въобще няма смисъл да се вярва.
Защо 25-и кадър не работи
Оказва се, че ако просто се поставя в кинолентата „ляв” кадър след всеки 24-ти, човек лесно забелязва това. При скорост 24 кадъра в секунда, очите не фиксират смяна на картинките, но виждат всяка от тях. На здрав човек е просто невъзможно да се въздейства с 25-и кадър. Всяко допълнително изображение се възприема от зрителя като пречка. Освен това и телевизията няма никаква техническа възможност за създаване и излъчване на кадър, който зрителя да не може да зафиксира на съзнателно ниво.
Само че легендата за 25-ия кадър продължава да вълнува хората и до днес. По отношение на телевизията понятието въобще е некоректно - нормалната скорост на поддаване на кадрите си е 25 в секунда. Ако под 25-и кадър се разбира допълнителен 26-ти, той наистина ще се възприеме като пречка и няма да окаже въздействие на подсъзнателно ниво.
Независимо от това голяма популярност е спечелил продукт, обещаващ да обучи желаещите на чужд език с помощта на методиката на 25-ия кадър, без всякакво зубрене, са малко онези, които си дават сметка, че това е рекламен трик, предназначен да привлече вниманието на повече потребители и да продаде колкото е възможно повече „учебни” касети, дискове и други подобни...
Тук тайната е следната: гледайки такава видеокасета, човек във всеки кадър вижда две думи - на чужд и на роден език. Естествено, всичко това се върти пред очите, като съвсем не е задължително кадрите да са 25 в секунда. Иначе казано, това е много бързо предаване на информация от екрана.
Има хора, които са доволни от тези продукти, и други, които смятат, че това е пълна заблуда. Въпросът опира до индивидуалните способности и вярата в очаквания резултат. Всъщност при тези, които се занимават по тази методика, се отбелязва интересен ефект – повишава се работоспособността и се подобрява паметта за малките детайли, които по-рано са се изплъзвали от вниманието. Не може да се каже, че това е полезно. Методиката пренебрегва системата за безопасност и кара човека да забелязва много дреболии и мозъкът, естествено, се претоварва. Наистина, абсолютно безопастни методи за ускорено обучение не съществуват, тъй като всички носят натоварване на психиката на човека. Затова те са предназначени за възрастни и здрави хора.
Има мнение, че в САЩ рекламата, влияеща на подсъзнанието, е забранена със закон. Всъщност, законопроект за забрана на такава реклама е бил отхвърлян от американските законодатели два пъти: през 1958 и през 1959 гозина. Няма смисъл да се забранява ефект, който действително не съществува.
В Русия пък действа забранителна мярка по отношение на използването на 25-и кадър. Вероярно, в парламента не се доверяват на научните данни и разчитат на това, че в страната има прекалено много хора, които непоколебимо вярват във възможността незабелязано да се влияе на тяхното съзнание. Наистина, този ефект на 25-ия кадър работи... Все пак си остава открит въпроса за внушението ( с или без 25-ия кадър ) и онова, което ни се спестява за субсензорното въздействие........

Още...

събота, 5 ноември 2011 г.

В глъбините на Черно море е възможен взрив на сероводород



Във всички справочници по ветроходство е посочено, че средната дълбочина на Черно море е 1300 метра. От повърхността на водата до дъното на морето действително има почти километър и половина, но онова, което сме свикнали да приемаме за море, има няколко пъти по-малка дълбочина, или някъде около 100 метра. По-надолу се е спотаила безжизнената и смъртно опасна отровна бездна. Това откритие е било направено от руска океанографска експедиция през 1890 година. Измерванията са показали, че морето практически изцяло е запълнено с разтворен сероводород – отровен газ с миризма на развалени яйца. В центъра на морето сероводородната зона е на разстояние от повърхността около 50 метра, a по-близо до бреговете дълбочината, от която започва проблемнбата зона се увеличава на 300 метра. В този смисъл Черно море е уникално, но е единственото в света без твърдо дъно.
Течната изпъкнала леща от мъртва вода е основа на тънкия горен слой, където е съсредоточен целия морски живот. „Постилащата” леща диша, движи се, и понякога се показва на повърхността, с помощта на силните ветрове. Големи „пробиви” стават рядко - последният е станал по време на ялтенското земетресение през 1928 година. Тогава даже далече от морето се е усещала неприятната миризма на развалени яйца, а на морския хоризонт се виждало зарево от мълнии, издигащи се като горящи стълбове към небето(сероводородът , H2S , е горящ и взривоопасен отровен газ).
И до сега се водят спорове за произхода на сероводорода на дъното на Черно море. Едни смятат, че главен негов източник е възстановяване на сулфатите от сулфаторедуциращи бактерии, при разлагане на мъртвите органически вешества. Други поддържат хидротермалната хипотеза, според която сероводорода постъпва през пукнатините на морското дъно . Всъщност, не може да се каже, че има противоречия межди предположенията , а най-вероятно действат и двете причини. Черно море е устроено така, че водообменът му със Средиземно море идва през плиткия Бодфорен праг. В Мраморно море отива обезсоления речен отток, а също през Босфора, в глъбините на Черно море се влива по-солената и по-тежка средиземноморска вода. Получава се нещо като гигантски резервоар, в който през последните 6-7 хиляди години се е натрупвал сероводород.
Сега този мъртъв пласт е повече от 90% от обема на морето. През ХХ век, в резултат на замърсяване с органични антропогенни вещества, границата на сероводородната зона се е издигнала с 25 до 50 метра. Иначе казано, кислородът от повърхностния тънък слой не успява да окисли сероводорода, напиращ отдолу. Още преди десет години този въпрос се е смятал за първостепенен за страните, които са около Черно море. Сероводородът се явява силно действаша отрова, и при това е взривоопасен. Отравяне настъпва при концентрация от 0,05 до 0,07 мг/м3. Пределно допустимата концентрация на сероводород във въздуха на населените места е 0,008 мг/м3. По мнението на редица експерти и специалисти, за детонация на сероводорода в Черно море е достатъчна мощност на заряда, еквивалентен на този в Хирошима. При това последствията от катастрофата ше бъдат съпоставими с това, като че ли в Земята се е врязал астероид с маса, 2 пъти по-малка от тази на Луната.
Всичкият сероводород в Черно море е повече от 20 хиляди кубически километра. Сега за проблема е позабравено, защото обстоятелствата са неизяснени, но, в интерес на истината, от това проблемът не е изчезнал. В началото на 50-те години на миналия век, в залива Уолфиш-Бей (Намибия), възходящо течение е изнесло на повърхността сероводороден облак. До 150 мили навътре в материка се е чувстала миризмата на сероводород, а стените на домовете потъмнели. Усешането на миризма на развалени яйца вече означава превишаване на пределно допустимата концентрация. В същност, жителите на Югозападна Африка са преживели тогава „мека” газова атака. В Черно море газовата атака може да бъде доста по-тежка. Да кажем, че на някого му дойде на ум да пробърка морето, или поне част от него. За съжаление, това е технически осъществимо. В сравнително плитката северозападна част на морето, някъде по средата между Севастопол и Констанца, може да бъде извършен ядрен взрив със сравнително малка мощност. На брега това ще бъде отбелязано само от приборите, но след няколко часа там ще се почувства миризмата на развалени яйца. При най-благополучното стечение на обстоятелствата, след 2 седмици морето ще се превърне в братско гробище на морските организми, а при неблагоприятно, в гробище ще се превърнат и крайбрежните населени пунктове, където обитаващите организми съвсем не са морски. Оценките „благополучен” и „неблагополучен може да сменят местата си, в зависимост от това, каква е позицията на оценяващия. В тази връзка всеки може да си зададе въпроса, до колко е целесъобразно пускането на тръби за топлопровод на дъното на Черно море... Не е ли ясно, че това са еднократно поставени тръби на сегашния етап, а профилактика и евентуален ремонт в условията на взривоопасния сероводород не са възможни. И не е нужно който и да било да бъде експерт химик или физик, за да си даде сметка какво би се получило при пробива им в дълбочинните слоеве на Черно море! И онези бизнесмени, които изкарват пари от курортно дело, едва дали си дават сметка, че черноморското крайбрежие може да се превърне в място на еколкогично бедствие....
Хората, колкото и могъщи да се чувстват, не трябва да се отнасят към природата с презрение! Все още има начин тази еколкогична заплаха да се обърне в полза на икономиката и енергетиката...
Във водата на Черно море се съдържа сребро и злато. Ако те бъдат извлечени, количеството на среброто би било примерно около 540 хиляди тона, а на златото - около 270 хиляди тона.
Като се има предвид, че Черно мре е колосален склад на сероводород, а той е горлив газ и при горене отделя топлина, тази топлина може и трябва да бъде използвана. Най-добрият начин е, да се използва като топлоизточник водорода в състава на сероводорода. Има възможност да се получава и сяра, а и сярна киселина, с отделяне на съответно количество топлина. Всичко е въпрос на избор на технология.
Една от разработките изхожда от това, че за извличане на наситените със сероводород дълбочинни слоеве морска вода, въобще не се изразходва енергия. Достатъчно е, да се спусне на дълбочина 80 метра тръба със здрави стени, и веднъж да бъде изкачена вода в нея, за да се получи газоводен фонтан, за сметка на разликата на хидростатичното налягане.
Черно море до скоро е било любимо място за отдих на много хора. Даже великият комбинатор Остап Бендер е бил там в търсене на дванадесетте стола, и за малко не платил с живота си в Ялта, по време на знаменитото кримско земетресение през 1928 година. По „случайно съвпадение”, в момента на земетресението имало буря и мълниите падали навсякъде, в това число и в морето. Изведнъж се случило нещо неочаквано: от водата, на височина 500 -800 метра започнали да се издигат стълбове от пламъци. Обяснението на химиците е следното: съществуват 2 типа реакция на окисляване на сероводорода – при едната се образува свободна сяра и вода, а при втората окислението протича взривоподобно, при начален термален тласък, като в резултат се образува сярна киселина. Именно вторият вариант на реакцията за окисляване на H2S са наблюдавали жителите на Ялта по време на земетресението. Сеизмичните тласъци са изтласкали дълбоководния сероводород на повърхността. Електропроводимостта на водния разтвор на сероводорода е по-голяма от тази на чистата морска вода и затова мълниите са попадали по-често в участъците с издигнатият сероводород. Значителният слой чиста повърхностна вода е гасил верижната реакция, а той в началото на ХХ век е бил с дебелина около 200 метра. Недообмислената техногенна дейност рязко е намалила дебелината му и сега на някои места тя не надвишава 10-15 метра.По време на силна буря сероводородът се издига към повърхността, и се усеща характерната му миризма. Точно това замърсяване е довело до намаляване на биологичните организми.
Това, обаче, не е най-страшното! Ако земетресение, подобно на кримското стане в наши дни, това би довело до глобална катастрофа. В резултат на първичния термален тласък може да стане обемен взрив на сероводород, което евентуално да доведе до мощни тектонични процеси и разместване на литосферните плочи, а това на свой ред би предизвикало земетресения по цялото земно кълбо. Освен това, в атмосферата биха били изхвърлени милиарди тонове сярна киселина, а последвалите киселинни порои биха изгорили всичко живо и неживо на планетата! Или почти всичко...
Изходът е само един - нашата цивилизация да стане разумна....


Още...

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Ракът не е болест, а видообразуване



Американските учени са представили доста оригинален възглед за причината на възникване на ракови заболявания у човека. От тяхна гледна точка , това заболяване се явява свидетелство, че в човешката популация върви процес на видообразуване, а онкоболните представляват, изразявайки се на научен език, преходни форми. Тази идея съвсем не е нова. За пръв път за това, че канцерогенезата може да бъде един от способите на видообразуване, говори още през 1956 година известният биолог-еволюционист, създателя на фонда WWF, Джулиан Хъксли(брат на не по-малко известния писател , автор на романите "О, нов, прекрасен свят" и "Вратите на възприятието", Олдъс Хъксли и внук на един от сподвижниците на Дарвин - Томас Хъксли). До тази идея той е стигнал благодарение на един добре известен факт: раковите клетки не се отличават със стабилен кариотип, т. е. постоянен брой на хромозомите. А съгласно наблюденията на много еволюционисти, именно тази ситуация е характерна за така наречените „преходни форми” , т. е. група от лица, от които започва формирането на нов вид.
Неотдавна тази идея е била изложена в статия в списание Cell Cycle от група американски учени, начело с Питър Дюсберг от Калифорнийския университет в Беркли (САЩ). Изследователите смятат, че канцерогенезиса се явява един от способите за видообразуване. При това учените не са съгласни с господстващата представа за причината на възникване на раковите заболявания, съгласно която злокачествено израждане на клетките е причинено от множество мутации в различните ключови гени. Те смятат, че причините за канцерогенезиса не са генетични, а хромозомни проблеми, като например удвояване на броя на хромозомите, заличавания (загуба нахромозомни участъци, когато хромозомата се копира преди клетъчното деление), премонтиране на хромозомите, когато към една от тях се „прикачва” част от друга.
Съвсем очевидно е, казват учените, че дадените промени засягат не един, не десетки, а хиляди гени. Само че мутации от подобен мащаб кардинално променят самата клетка, която, в резултат на такава промяна, вече напълно може да претендира за званието „родоначалник на нов вид”, тъй като кариотипно( и съответно - биохимически) с клетките от стария вид тя вече няма нищо общо.
Един от най-разпространените механизми на видообразуване при канцерогенезиса изследователите считат анеуплоидията. Тази „неизправност” се проявява в това, че при копиране на хромозомите се появява не една, а няколко нейни „клонове”( типична проява на анеуплоидията е заболяването Синдром на Даун , предизвикано от наличие на излишно копие на 21 хромозома.Съгласно изследванията на групата на Дюсберг, анеуплоидията е свойствена на всички ракови клетки и , по тяхно мнение, не е следствие, а причина за раковото израждане.
Всичко започва с това, че преди делението у клетките нещо се „поврежда” в механизма на удвояване или разделяне на хромозомите. В резултат на последащото деление, една от дъщерните клетки може да се окаже притежателка на излишни копия, а в друга те да са в „недокомплект”. В нормални условия дадената ситуация е равносилна за множество типови клетки на смъртно наказание (това може да бъде понесено само от растителните клетки).
Крайно рядко се получава така, че дадена „неизправност” не влияе на жизнеспособността на клетката. Тогава тя се закрепя в генотипа на потомците и след няколко поколения става норма. При това съществата, в клетките на които е станало това, репродуктивно се изолират от своите родственици, а това , на свой ред, е един от механизмите за образуване на нов вид.
Изследователите също подчертават, че раковите клетки притежават доста нестабилен , подвижен хромозомен набор. Това означава, че тяхното количество и „качество” може много да се отличава от това на прдците. Това често се случва при формиране на първия етап от нов вид. Запазването у потомството на промените е възможно само в случай, че от тях не са засегнати механизми, осигуряващи клетъчното деление. Изследванията са показали, че при раковите клетки ситуацията е точно такава - те се делят изключително миотично( с помощта на обикновено деление, при което не става редукция на броя на хромозомите), и докато гените, управляващи митозата не са засегнати. Нестабилността на кариотипа не се явява препятствие при размножаването.

Още...

сряда, 2 ноември 2011 г.

Японците са изобретили НЛО



Безпилотните летателни апарати, които създават инженерите в много страни в света, като цяло си приличат. Най-често представляват миниатюрни самолети, понякога са много дребни въртолети, а в редки случаи напомнят птици или насекоми. Но щом се отдалечат от шаблона, те създават нещо изключително необичайно.
Инженери от японското министерство на отбраната са представили на специално свикана пресконференция сферичен безпилотен летателен апарат. Той представлява ажурна топка от пластмаса, с диаметър 42 см. Може да излита вертикално, много бързо се премества във въздуха и отлично маневрира. Освен това, ако се натъкне на препятствие, топката бързо възстановява ориентацията си в пространството и продължава своето движение. Интересното е, че при такава маневреност , във вътрешността на безпилотния апарат е монтирано само едно витло , а на „силните” ръбове на топката - ротационни механизми, които насочват въздуха в необходимата посока.
Направен е видеозапис, който демонстрира впечатляващ полет в закрито пространство, над главите на журналистите. Освен това летящото кълбо може да се придвижва и по земята претъркаляйки се, като заснема обкръжаващата обстановка с вградена камера и предава заснетото на оператор.
От техническите подробности се съобщава, че теглото на летателния апарат е 350 грама, времето на полет - 8 минути, а скоростта на придвижване - 60 км/ ч. Стойността на призводството му е 1400 долара.
Сухите технически данни за съжаление не изглеждат много впечатляваши, за разлика от видеото с демонстрационния полет. Топката напомня НЛО, когато прави сложни виражи и застива неподвижно във въздуха. От този прототип може да се получи отличен разузнавач, помощник при спасителни операции или репортажна камера. Явно е, че бъдещето, нарисувано от фантастите, полека-лека става реалност....


Още...

вторник, 1 ноември 2011 г.

Филипинци са хванали най-големия крокодил



Преди месец близо до филипинското село Консуелo бил хванат огромен крокодил, заподозрян в нападане на хора. За чест на жителите на селото, те не са убили опасното чудовище, а само са го пленили.
Гигантът, получил името Лолонг , принадлежи към гребенестите (морски) крокодили - най-едрите сред своите сродници. Известно е, че дължината на възрастните самци може рядко да превиши шест метра. Обичайно те са между 4 и 5,5 метра, но гигантът Лолонг, според съобщението на National Geographic, е дълъг 6,4 метра.



Биолозите твърдят, че крокодилите нападат хората, когато те грубо пречат в средата на обитание на огромните рептилии и възпрепятстват достъпа им до храна.
За сега указаните от филипинците размери не са потвърдени, но ако се окажат верни, това ще бъде върхът по скалата на измерване на екземпляри от този вид. Така твърди американския биолог Алън Вудвард, коментиращ залавянето на този огромен екземпляр. Още повече, в книгата на Гинес за най-гоям хванат жив и държан в плен крокодил се смята австралийски екземпляр (също морски крокодил), който е с дължина 5,48 метра.
Крокодилът бил уловен от селяните, тъй като в последно време в този район имало няколко случая на нападение на крокодили, при които загинали двама души. Наистина, дали точно този екземпляр е отговорен за неотдавнашните трагедии, за сега не може да се каже. Той е бил уловен от екип, ръководен от представители на властта, в рамките на проведена защитна акция на местното население.. По думите на филипинците, търсенето ще продължи. Ловците се надяват, че ще успеят да срещнат и по-големи екземпляри на гребенистия крокодил, макар че и Лолонг е очевиден претендент за световния рекорд, с теглото си от 1075 килограма...



Още...

Още малко информация за пеещите чаши

Пеещите чаши - неповторимо чудо в света на звуковете



Те са наистина неповторимо чудо в света на звуковете и музиката. Резонират с вибрациите на нашето тяло и душа, вливайки свежи сили и дарявайки безметежен покой и възстановяване на хармонията. Човек просто попива целебните звуци на пеещите чаши и се наслаждва....
Родина на металните пеещи чаши са страните на Изтока. Независимо от факта, че първоначалното им предназначение и произхода им са обвити в тайна, на доста хора е известно, че някога те са били използвани в ритуали и церемонии, включващи работа със звукове.
На Запад пеещите чаши били донесени за пръв път от Хималаите чак през втората половина на ХХ век, след нахлуването на китайците в Тибет през петдесетте години. Отначало се предполагало, че това са просто ритуални чаши за съхранение на някои особени вещества, използвани в обрядите на тибетските монаси, но по-късно станало ясно, че те произвеждат много красиви и чисти звуци, богати на хармонични обертонове.



Тези чаши са изготвени от специална сплав( обикновено включваща седем различни метала, а защо е така, за нас си остава тайна). От техния състав до голяма степен зависи тембъра и продължителността на извличания звук. Освен тибетски(има се предвид Хималаите), съществуват още японски и тайски пеещи чаши, и на всяка разновидност са присъщи свое особено звучене, форма и функции. Но най-чистите звуци и обертонове са присъщи именно на тибетските пеещи чаши. Поразителното майсторство на древните занаятчии, които преди много векове са умеели да създават произведения на изкуството, притежаващи такава необикновена сила и звучност, заслужава огромно уважение и внимателно изучаване. Повече от половин век пеещите чаши не се изработват по старинната технология, а съвременните, монолитни чаши, са доста далече по чистота на звука от древните образци.
Съществуват също и кврцови, кристални чаши, които се произвеждат в САЩ. Те изглеждат много красиво и издават своеобразен звук . Само че влиянието на звука на кристалните чаши не е достатъчно изучено и може да крие опасност.



Всички пеещи чаши оказват хармонизиращо влияние, така че остава само да бъде направен избор между тези, които зареждат тялото и разума с енергия и тези, чието звучене помага за разпускане и освобождаване от натрупалата се енергия.

Още...

понеделник, 31 октомври 2011 г.

Тибетските пеещи чаши са нужни за изучаване на хаоса



Учените са изследвали поведението на водата, налята в тибетска пееща чаша – съд, изработен от сплав от бронз с други метали, който издава съответен звук при контакт с дървени предмети. Резултатите от изследванията са публикувани в списание Nonlinearity.
Тибетските пеещи чаши се използват от будистките монаси и от хора, увличащи се от езотерични практики, по време на медитация. Когато по края на чашата се прекара дървено чукало, тя издава характерен звук.
Ако в пееща чаша се налее вода, получаващото се при контакт с чукалото трептене на стените, предизвиква появата на вълни. По такъв начин пеещата чаша се оказва удобен моделен обект за изучаване на взаимодействието на течности с твърди предмети. Тези процеси трябва да се отчитат при проектиране на мостове и сгради - при съприкосновение с въздушните потоци се извършват подобни процеси.
Използвана е камера с възможности за забавени снимки и били получени записи за поведението на водата по време на „пеенето” на чашите. На записите се вижда образуването на вълни, а също и как те се разбиват една в друга и в стените, демонстрирайки хаотично поведение.

Още...

неделя, 30 октомври 2011 г.

Крал Михай I - Човек на седмицата

(определен от списание EUROMAG)
В Румъния за пръв път след 64 години е дадена възможност на сваления крал Михай I, който през отминаващата седмица навърши 90 години, да говори в Парламента. Бившият монарх, който два пъти са сваляли от трона, сега живее е Швейцария и рядко идва в родината си. Последният крал на Румъния и единственият останал жив от главнокомандващите на войски по времето на Втората световна война, и е признат от списание EUROMAG за Човек на седмицата.



Във вторник, 25 октомври, в Румъния е станало историческо събитие - последният крал на страната Михай I за пръв път след отричането си от престола през 1947 година, се е обърнал с реч към Парламента. Речта на последния представител на кралското семейство , управлявало държавата от 1881 година, е била посветена на деветдесетия му рожден ден.
„Искаме да отдадем почит към личността, която заема важно място в историята на нашата страна, а също и в съвременната история. Това е символичен жест, който няма никакво отношение към идеята за изменение статуса на Румъния като република” - прокоментирал провеждането на тържествата лидерът на поканилата краля за изказване Либерална партия - Крин Антонеску.
Появата на бившия крал в парламента и неговоата реч са били посрещнати с овации от депутати, представляващи различни партии. Залата е била препъпкана и единствено Траян Басеску, президентът на страната, нарекал някога крал Михай I „руски лакей”, защото се отрекал от престола, е отсъствал от заседанието.



По време на своето изказване Михай I е отбелязал необходимостта, да се помни историята на страната: „ Ние не можем да разчитаме на бъдешето, ако не уважаваме миналото. Кралската корона - това не е символ на миналото, а уникално въплъщение на нашата независимост, суверенитет и единство” - казал той.
Последният крал не изглеждал на годините, на които е всъщност, облечен в светъл костюм на райета. За бившия управляващ на Румъния в залата бил внесен специален стол, наподобяващ по форма трон.
Само че празненствата, свързани с 90-годишнината на бившия монарх не се ограничила само с речта в парламента. В негова чест в букурещката опера бил организиран празничен гала-концерт и частен прием, на който били поканени представители на кралските дворове от Европа и Азия.
Михай I е роден на 25 октомври 1921 година в замъка Пелеш, недалеч от Синая в Румъния. Баща му, корнпринц Кароль II, известен сърцеед, оставил единствения си син с майка си, принцеса Елена Гръцка, когато Михай бил на 3 години и тайно избягал с любовницата си, като се отказал от престола само временно. Така или иначе, през декември 1925 година Михай I бил обявен за наследник и след смътртта на дядо Фердинанд I през юли 1927 година, заел румънския престол, ставайки най-младия монарх в Европа.
Наистина , Михай управлявал страната под опеката на регенти не за дълго. След 3 години баща му, по покана на политици, недоволни от управлението на регентите, се върнал в стараната и заявил своето право на трона. . В резултат на това през 1930 година Михай бил лишен от статута на крал и мястото му било заето от неговия баща, и е обявен за негов наследник, получавайки титлата Велик владетел на Алба – Юлия.
През 1940 година в Румъния бил извършен преврат, организиран от прогерманския политик , маршал Йон Айтонеску. В резултат на бунта Карол II бил свален, и на трона отново застанал Михай I, който в този момент бил вече 18 годишен. Въпреки че Румъния била все още кралство, функциите на монарха били фактически декоративни. Почти цялата власт била концентрирана в ръцете на легалния към фашистите Антонеску. По същото време Румъния активно участвала във Втората световна война в състава на хитлеристката коалиция. През август 1944 година, когато победата на съветските войски била вече очевидна, Михай I, обединявайки се с антифашистката опозиция, наредил да арестуват Антонеску и пронемски настроените генерали.
Кралят обявил прекратяване на огъня срещу съветските войски и обявил война на Германия. „Съветските войски дойдоха след 10 дни да ни освободвт, и аз не знам от какво, тъй като по същото време ние бяхме приключили с Антонеску и немците” – спомня си Михай. След това румънската армия, като съюзник на съветската, се сражава срещу хитлеристката коалиция на територията на Унгария и по-късно - на Австрия. Смята се, че тази постъпка на Михай I е един от повратните моменти за края на Втората световна война. Всъщност, румънските историци твърдят, че ако не е било решението на Михай I, войната би продължила поне още 200 дни, и биха били убити още десетки хиляди души.



Впрочем, тази постъпка става до някаква степен фатална и за самия крал.След почти две и половина година от края на войната, през които Румъния е била фактически социалистическа монархия, Михай I, наречен някога от Кремъл „кралят-комсомолец”, пред дулото на пистолета бил принуден да се отрече от престола и да напусне страната.
„Това беше шантаж. Казха ми:”Ако не подпишете отказ, ше бъдем принудени да убием повече от 1000 студенти, които в момента са в затворите”. Как можех да постъпя в такава ситуация ?” - спомня си Михай.
И до сега не е известно, как именно комунистите, дошли на власт в Румъния, са го принудили да се откаже от трона. Съгласно някои документи, превратът е станал по предварителна договорка с краля, за което му е била изплатена голяма сума. Самият Михай I твърди, че буквално е бил изхвърлен от страната, като му оставили само 4 от автомобилите, по които монархът се е увличал през целия си живот.
Още по времето на следвоенното си управление, Михай I бил поканен в качеството си на представител на монаршеското семейство в Европа, на сватбата на Елизабет II и Единбургския херцог, където се запознал с бъдещата си съпруга - принцеса Анна Бурбон – Пармска. На 10 юни 1948 те направили сватба в Атина и тъй като на краля забранили да се появява в родината си, отначало заминали за Великобритания, а след това се заселили в Швейцария, където живеят и до сега.
„Провървя ми, че се ожених за жена, която наистина обичам, и това ми помагаше, много ми помагаше...” - кава за своята съпруга Михай I. От брака им, по време на съвместния живот, са им се родили пет дъщери.
След пристигането им в Швейцария, на монарха се наложило да усвоява нови професии, и, според собственото му признание, най-много му допадала авиацията. В принудителна емиграция, кралят няколко години се знимавл с пилотирне на смолети след това с ремонт в компнията Learjet. Също сътрудничел с брокерска фирма на Уолстрит. „Бях длъжен да правя нещо. Имах семейство” - казва той.
След падането на социалистическия режим в Румъния, Михай за пръв път идва в родината си през 1992 година. Властите в страната, знаейки за популярността на краля сред народа, се опасявали от възстановяване на монархията, но самият Михай никога не се е стремял открито към подобно нещо.
Сегашната обстановка в страната кралят оценява нееднозначно; „Много от тези, които са в правителството, са емигранти от предишната система. Те са променили цвета си, но манталитетът им си остава същия” – казва той. Гражданството на Михай е било върнато през 1997 година.



Впрочем, сам Михай признава, че в Румъния се чувства като у дома си. „Отчасти да, аз съм си у дома, но когато мисля за това, което е станало.... Невъзможно е, всичко просто да се отмине” - казва той. Виделите бившия крал журналисти и наблюдатели отбелязват, че екс-монархът , обядвал с Хитлер и стиснал ръката на Чърчил, не е много разговорчив. Още повече веднъж той е признал, че в живота си „се е научил да не говори за онова, което мисли, и да се усмихва на онези, които трябва да ненавижда”...
„Михай е спокоен и невзискателен човек. Но, както всеки тих, отчасти разочарован от живота мъж, той е отличен наблюдател и проницателно отбелязва незабележимите на пръв поглед детайли в заобикалящия го свят” - описва го журналист от The New York Times.
„За съжаление, аз фактически царувах 4 години с нацистите, и три - със Съветите, а за това време всеки ще се научи да разбира най-незабележимите неща, сякаш в носа си има радар” - казва за себе си бившия крал. И макар че съдбата не му е дала шанс да управлява страната си изцяло, той не е загубил вкуса си към живота и твърди, че се радва, че все още го има...
Сега Михай I е последният от останалите живи държавни глави, ръководели държава по време на Втората световна война. Награждаван е с много награди за това, че е повлиял на хода на заключителния етап на войната. Всъщност, Михай I е единственият от останалите живи кавалери на висшия съветски орден «Победа», връчен му през юли 1945.

Още...

сряда, 26 октомври 2011 г.

В швейцарските езера плува автомобили-амфибии



Повече от 50 коли-амфибии се събират на швейцарските езера Невшател, Бен и Мора всяка година, и през тази година е това се е случило за 26-ти пореден път. Всички транспортни средства, от известния Shvimmvagen от времето на Втората световна война, до впечатляващив DUKW от същия период, имат богато военно минало. Например от DUKW (коуто веднага бил наречен „патица” (от англ. Duck), са били пуснати 21147 екземпляра, но сега екземпляри от този модел се срещат много рядко.
За мирни цели амфибии рядко се пускат на големи серии. Изключение е Amphicar. Конструиран в Германия между 1961-1965 година и работещ с двигател Триумф, той бил пуснат в 3878 экземпляра. Както и много амфибии, Amphicar има един мотор, който върти колелата ма земята и витлата във водата.



Автомобилите-амфибии са транспортно средство, което може да се придвижва както по земята, така и по вода. Подобни машини преимуществено се разработват по поръчка на военните (например плаващите танкове БТР) . За гражданското машиностроене не са характерни такива конструкторски решения.
През 2009 година е бил построен най-бързия автомобил-амфибия, който набира скорост 97 км / ч за 4,5 секунди. При това хибридният модел почти не престоява във водата - дори вратите да са отворени , водата не влиза в салона. Такъв автомобил струва $ 200 хиляди.



Още...

понеделник, 24 октомври 2011 г.

Нима е възможно,

да видиш портрета си, нарисуван преди 150 години....



В град Харков, Русия, живее 22-годишна девойка, която се казва Оксана. Родена е в обикновено семейство, и никой от близките й не е бил художник. Може ли да си представите удивлението и, когато в едно списание видяла репродукция на картина, която представлявала нейн портрет. Не можело да се каже, че сходството е идеално, защото изобразеното било направо идентично. Учудването и станало безкрайно, когато прочела и статия за картината. Оказало се, че тя е нарисувана в края на 19 век, или преди около 150 години!
Първото, което и минало през ум било, че това е портрет на прабаба и. За да изясни нещата, Оксана подробно изучила биографията на художника. Оказало се, че той бил млад човек и живеел във Франция. На 19 години извършил някакво сериозно престъпление, за което бил осъден до живот и изпратен в затвора, където бил настанен в единична килия. То този момент никога не бил хващал четка, но затворен в килията, се оказало , че има такава дарба...
Отначало рисувал с креда на стената на килията. Виждайки неговите рисунки, надзирателят бил възхитен, защото те изглеждали великолепно. В нарушение на всички правила, той донесал на новоизлюпения художник четка, бои и платно, и си поръчал портрет. Художникът лесно се справил с поставената му задача, а от този момент надзирателят регулярно го снабдявал с необходимите неща за рисувяне. Тъй като платната били само няколко, той рисувал нови картини върху старите, и затова до нас са дошли само няколко негови картини, а една от тях била публикувана в списанието,което разглеждала Оксана. От запазените източници е известно, че всички свои картини, освен портрета на надзирателя, са рисувани по въображение. По какъв начин е „видял” образът на съвременното момиче, си остава загадка. А може би това е спомен от бъдещето?.....



Репродукция на картината от списанието




Съвременни снимки на Оксана

Още...

сряда, 19 октомври 2011 г.

Стадион на върха на вулкан

Хайде да си помислим: реално ли е, да се построи нещо на върха на огромен вулкан? Може би въпросът би звучал съвсем глупаво, ако не е било огласено решението на мексиканските архитекти, да издигнат на върха на купола на вулкана сграда, и то не каквато и да е, а съвсем пълноценен стадион!



Разбира се, дизайнерите са на ясно, че на настоящия и освен това потенциално действащ вулкан нищо няма да се построи, но да направят впечатляващ проект, който след това да изградят на някой наподобяващ вулкан хълм, никой не им забранява. Идеята принадлежи на специалистите от мексиканския клуб «Депортиво Гвадалахара» - архитект Daniel Pouzet и дизайнера Jean-Marie Massaud. За сега има съвсем малък достъп до съществуващата информация, но въпреки това е ясно, че проектът става изключително, изключително интересен.







За стадиона е нужна площ от 110 хиляди квадратни метра! Там ще има няколко магазина, десетки бюфети, ресторант, фризьорски салон и музей(най-вероятно със спортна насоченост), голяма детска площадка за 450 деца, огромен паркинг със 750 места, а също и потресаващ скейтборд парк.






Отделено е внимание не само на фътбола, а и на скейтборда, което не може да не радва лмадежите, които много го харесват. Освен това в проекта е предвиден ресторант с 3500 места, които, заедно с останалите възможности на проекта, ще дадат възможност стадиона да стане предпочитано място от жителите и гостите на града.





По материалаи на trendhunter.com

Още...

Реклама

Blog Archive

Statistics

eXTReMe Tracker

Интересното от живота, здраве, обзавеждане, хороскопи
Съвети за Вашето здраве - moeto-zdrave.blogspot.com
Училище за жени
За неизвестното
Женско Здраве
Пътешествие
Болести на стомаха

Back to TOP  

Web Analytics