Какво очаквало древните маи в задгробния свят (продължение)

Водолазите - археолози

През последните няколко десетилетия интересът към културата на древните маи непрекъснато расте. Наслеството на този загадъчен народ се разкрива пред учените с всяка нова находка. В света на такива открития, естествено, са се сетили и за сенотите - тези свещени места за маите...
Наистина, интересът към тях не бил предизвикан от спотайващите се в тях лабиринти и храмове (тогава никой и не е могъл да предположи нещо такова), а от гмуркането. От началото на 80-те години на миналия век Юкатан станал популярно място за гмуркачи с акваланги, желаещи да погъделичкат нервите си в залетите от водата безбройни пещери. Благодарение на водолазите били открити и обследвани около 90 сеноти и 160 км подземни преходи, свързани с тях. Така през 1987 година Майк Меддон открил най-популярния сенот Нохоч Нах Чич, в подземната система на който влизат 50 км пещерни преходи.

Подземният път в задгробния свят на древните маи

През 2008 година археологът Гилермо де Анда, заедно със своята група, намерили входа в задгробния свят на древните маи. Това била система, която се състояла от 14 пещери, със следи от човешка деиност - истинска подземна страна.
В началото археолозите видели строежи с не големи размери и предмети за бита. След това забелязали стометров път, застлана с камъни. Пътят водел към ред колони и стъпала, слизащи под водата. За сега не може да се изясни, как маите са могли да изградят подобни съоръжения, тъй като част от пещерите са злети, а на някои места пътят се скрива под дъното на намиращи се под вода участъци. Предполага се, че откритата система тунели е завършено култово съоръжение, което е било използвано за ритуални цели за извършване на обреди и човешки жертвоприношения.
Изследванията се провеждат близо до столицата на Юкатан и учените изучават храмове и остатъци от ритуални постройки, както и свързаните в система пещери. Голямата част от предметите се отнасят към периода 3-10 век, а най-старата постройка е на възраст 1900 години.Съдейки по това, подземните лабиринти са създадени по същото време.
Трудно е да се каже, колко време са били използвани, но към момента на испанското завоевание културата на древните маи вече е била в упадък, а култовите обряди - безвъзвратно забравени. Пустеещите храмове били разграбени и разрушени от борците за вяра. Съществуващите под храмовете тунели останали неразкрити, и затова до днешно време там продължават да се откриват безценни артефакти. Намерени са каменни пирамиди, множество скулптури на жреци, извършващи обряди, колони, керамика и даже човешки останки. Не може да се каже, дали подземните пещери не са послужили като прототио за създаване на легендите за задгробния свят, макар че е и твърде вероятно подземните комплекси да са строени под влияние на създаваните през вековете легенди и вярваниа.
Маите вярвали в многослойността на мирозданието и в това, че попадането от един свят в друг става през специални портали. За силата на тази вяра свидетелстват подводните съоръжения, които са изградени в съответствие с представата на древния народ за подземното царство.

Още...

Какво очаквало древните Маи в задгробния свят

Загадките на древните цивилизации в Южна Америка , и в частност, цивилизацията на маите, тревожат умовете на стотици учени, но си остват неразкрити и до ден днешен. Нещо повече - всяко ново откритие прави древните маи още „по-мистичен” народ...
Неотдавна полуостров Юкатан е разкрил на мексиканските учени една от своите тайни - невероятен комплекс от подземни съоръжения. Намерени били десетки храмове, лабиринт със запълнени с вода пещери и каменен път, завършващ с колона на брега на подземно езеро. Може би това е този портал , който води в задгробния свят?...
Свещенната книга «Попол-Вух»
За съжаление, след завладяването на империята от испанските завоеватели, за културното наследство на маите може да се съди само по древните руини. Книги съшо не са се запазили. Само за някои ръкописи все пак има някаква представа. Една от тях е «Попол-Вух», или «Книга на народа». Запазил се е направения от испанците латински превод, който описва представите на народа за реда и устройството на света.
Древните маи вярвали, че душата на умрелия не попада веднага в другия свят, а се спуска в подземното царство по отвесни стъпала. Там я очаквали множество изпитания и след като ги преодолявала, душата се оказвала там, където се пресичали четири реки – бяла, жълта, кървава и черна. Именно черната река водела в задгробния свят Шибалбу(Кибалбу) - място на страха. В това страшно пътешествие душата се съпровождала от митическото куче-водач, което можело да вижда в тъмното.
Това, което е най-удивително е, че плашещия тунел , по който ставало пътешествието на душите на древните маи, се оказал реален, и бил намерен от археолога Гилермо де Анда. Той представлява лабиринт от 14 пещери, с храмове и пирамиди. Остров Юкатан е изцяло прорязан от такива тунели, все още не изучени и неоткрити. Какво ли може да се крие в тях?

Сенотите - портали към друго измерение

Полуостров Юкатан се е издигнал от водата преди 75 милиона години, когато на тази територия е паднал метеорит. Юкатан се е появил от дълбочините, но така и не е прекъснал връзката си с тях.
За милионите години тропическите поройни дъждове са разрушавали варовиковите скали, от които преимуществено се състои полуострова, и са го направили като гигантска гъба с дупки. Стотици подводни пещери се пресичат една-друга, спускайки се в недрата на Юкатан до невероятна дълбочина. Сенотите са се образували в процеса на разрушаването на сводовете на пещерите. За древния народ на маите те не били просто естествени кладенци: дълбоки, практически бездънни, с надвиснали стръмни скали. В културата на древните маи те станали място за преминаване в подземния свят.
Тъй като да се попадне в този свят било много трудно, жреците помагали на душите на починалите. Върху земята маите строели великолепни храмове, а под земята - преплетени в лабиринт тунели. Сенотите били част от тях. В незалетите пещери се строели цели градове – с пътища, статуи и, естествено, храмове .

Между мъртвите и живите

За сега още не е ясно, какво е строено по-напред - храмове на повърхността на земята, или подземни съоръжения. Най-вероятно и едните и другите са служели на една цел. Наземните се явяват култови строежи за живите, а монументите в сенотите - за мъртвите. В това отношение древната цивилизация на маите е оставила много необясними неща. Така например съществуват много тайни и забъркани ходове, водещи навън от подземията. За какво са били построени? Защо им е на мъртвите, да се връщат в света на живите?
Водещият експерт по култура на древните маи Уилям Сатирно е създал версия, предполагаща че маите вярвали в съществуването на няколко реалности. Религията на древния народ изтривала границата между живите и мъртвите. Това показва колко сложни били представите на племето маи за устройството на света.
За съжаление, след завоюването на Юкатан от испанците, културата на древните маи била напълно унищожена. За векове свещените сеноти служели на следвашите поколения само за питейни резервоари....
(следва)

Още...

Природните аномалии, за които все още няма обяснение

1. Най-невероятната природна аномалия съществува на остров Крит и се нарича «Дроссолидес», което означава «капчици влага». В средата на лятото, в часовете преди разсъмване, когато във въздуха плуват капчици влага и е мъгливo, близо до замъка на Франк Костело, се появява мираж на кървава битка. Очевидците чуват викове и звън на оръжие.. Полупрозрачните батални сцени се появяват над морето, издигат се към замъка и бавно изчезват в стените му.
Именно тук преди около 150 години, е станало сражение между гърци и турци. Вероятно историческите събития са се загубили в информационното поле на Земята, и постепенно изплуват с нова сила.

2. В труднопроизносимата за несвикнал човек Талдикурганска област в Казахстан, има малко водоемче , на практика - локвичка, с размер само 100 на 60 метра. Независимо от своите размери и неугледния си вид, то е истинска природна аномалия: водата в него е ледена дори и през най-горещия период на годината, а и никога не пресъхва. Няма нито риба, нито водорасли, а водолазите, опитващи се да разгадаят тази загадка, се задъхват още на третата минута, независимо че бутилката с въздух им е пълна....

3. Индийският щат Ассам се е прославил с долината Джатинга, известна още като «Долината на падащите птици». Тук не става дума за красив епитет, свързан с романтична история, а за нещо, ставащо наистина. Година след година , в тихите августовски нощи, наистина пада „дъжд” от птици. В полусъзнание те падат на земята и не се опитват да се измъкнат от ръцете на хората, ако бъдат вдигнати ...


4. Правейки изследвания, учените не на шега са се заинтригували от практически идентичното сходство на контурите и размерите на Анктарктида и Северния ледовит океан. Изхождайки от впечатлявашите резултати, стигнали до не по-малко впечатляващо обяснение, и откритата (от гледна точка на учените) аномалия. Учените предположили, че паднал на Земята метеорит буквално е «изтласкал» материка Антарктида от противоположната страна на планетата. Независимо от своята фантастичност, тази хипотеза е намерила много привърженици.



5. Вулеми – това са доисторически борове, които растат на нашата планета вече 150 милиона години. До неотдавна са били държавна тайна на Австралия, но стигайки до извода, че доисторичеката скъпоценност може да изчезна, австралийското правителство организирало разпродажба на боров разсад.

6. Спорите на Кано са спори на бактерия, намерена от американския микробиолог Раул Кано на телцето на насекомо, намерено в късче янтар на възраст 25 милиона години. Феноменът е не само във факта, че е открита тази находка, че микробиолозите успели след толкова години на анабиоза, да съживят тези бактерии и което е най-колосалното - микроорганизмите успели да се размножават и да растат. Благодарение на спорите на Кано, може с голяма доза увереност да се твърди, че животът може да е донесен на Земята от микроорганизми от други звездни системи.

7. Интерес представлява и иридиевата аномалия, разположена близо до Рим. Геологическият слой, който по съдържание на иридий надвишава нормата 300 пъти, лежи на границата между мезозойския и кайнозойския геологични слоеве, а това съвпада с времето на изчезване на динозаврите. Подобни природни аномалии са били открити в Испания, Дания и край бреговете на Каспийско море. Учените залагат на версия за падането на метеорит, довел до измирането на гигантите, който е оставил своите иридиеви следи.

8. „Гръмова плешивина „ - такова название е получило явлението, възниващо след падане на мълния в земята. Какво става всъщност? На мястото на падане на мълнията се получава зона на високо напрежение, която може да съществува до няколко минути. Ако попадне в „гръмовата плешивина” човек може да загине, без всъщност мълнията да го е докоснала...

9. Това е още една загадка, която никой не може да обясни до край. Характерна е за всички измервателни уреди с висока точност. При проведените точни метереологически изследвания, може да се просзледи постоянно повтаряща се грешка. Непрекъснато променящите се параметри на обкръжаващото пространство по някакъв начин действат на стрелките на приборите. До този момент все още не може да се каже точно, какво именно се променя.

10. Водопадът в китайската провинция Шенси
Водата в него не замръзва даже при температура -30°С, но пък лятото, по необясними причини, водата замръзва. Възрастни хора разказват, че това явление се е повтаряло и преди 50 години.

Още...

Интересни факти за Земята и за това, което е около нея - част 2

6. Луната действа на атмосферата на Земята
Продължителните наблюдения и използване на особени статистически методи са показали, че Луната влияе не само на океана, а и на атмосферата на Земята. Наистина, оказваният от Луната приливен ефект не е толкова значителен, но и той може да бъде проследен. Само че поради промяната на метереологичните условия , се наблюдават по-силни колебания на атмосферното налягане, които пречат на изучаването на този интересен факт.
Натрупалите се по време на изследванията теоретични знания позволяват да се предскажат по-интензивни колебания на лунното налягане в тропическия пояс, но амплитудата е толкова малка, че рядко надвишава 100 микробара. За атмоферните вълни е съвсем естествено, поради разредеността на въздуха на голяма височина, да увеличат своята амплитуда.
7. Чандлърово колебание на полюсите.
Причината за това колебание и до сега не са напълно ясни, макар че учените се занимават с тази загадка повече от 100 години. Това явление е открито през 1891 година от американския учен Чандлър. Иначе казано, това е „полюляване” на Земята, при което полюсите се движат по неправилна окръжност. Размахът на „люлеене” на полюсите по приполярната повърхност може да варира от 3 до 15 метра.
Създадени са много теории във връзка с това колебание на полюсите. През 2000 година например сътрудниците на Лабораторията за реактивно движение са изказали предположение, че то се дължи на променящото се налягане на дъното на океана, а също и на изменението на океанската циркулация, свързано с ветровете. Само че през 2006 година учените забелязали аномалия, която продължавала от януари до февруари: през това време колебанията се прекратявали. Това довело до нов изблик на интерес и желание да се обясни ставащото. За сега още не е известно, ще станат ли някакви необратими промени в оста на въртене на нашата планета.

8. Какво възстановява електрическия заряд на Земята
До неотдавна учените не са могли да дадат обяснение, какво задържа електрическия заряд, който притежава повърхността на Земята. Силата на протичащия ток е само 1500А. Освен това при хубаво време токът протича между земята и въздуха в такова направление, че лесно би се разсеял. Били изказани предположения, че бурите възстановяват загубения от Земята електрически заряд, но доказателства по този въпрос не били намерени. Не толкова отдавна учените, с помощта на ВВС, направили измерване на електрическите завихряния в неподвижен въздух, над нивото на бушуващата буря. Самолетните прибори зарегистрирали ток, който се движел в противоположно направление на това, което съществувало при ясно време. Направените изчисления показали, че едновременно възникващите бури генерират общ ток с такава сила, както преминаващия по повърхността на Земята. Това е напълно достатъчно за запазване на баланса.
9. Междупланетен прах замърсява земята
Тази констатация определено ни кара да се замислим. Само за сведение - ежегодно на нашата планета се отлага около 30000 тона междупланетен прах. Парчетата и праха, които се образуват от сблъскване с астероиди, блуждаещи в Космоса в пояса между Юпитер и Марс, понякога притежават такава скорост, че се врязват в атмосферата на Земята. Преминавайки през атмосферния слой, камъните изгарят, създавайки ефект на падащи звезди. Онези от тях, които са с по-малка скорост, се прихващат от гравитационното поле на Земята и остават цели.

Още...

Интересни факти за Земята и за всичко онова, което я заобикаля (част 1)

Живеейки на нашата планета мислим, че имаме колосално количество информация за нея, но всъщност знаем нищожно малко факти за Земята. И освен това с всяка изминала година учените попълват съществуващата база данни с нови, завладяващи открития.
1. Гравитационното поле на Земята действа неравномерно
Този интересен факт е потвърден научно, макар че до сега не е напълно изяснен. Например край бреговете на Индия гравитационното поле на Земята е по-ниско, а в южната част на Тихия океан се наблюдава относително висока гравитация. За изучаване на това явление през 2002 година от НАСА били изпратени в космоса спътниците-близнаци «GRACE», които измерват гравитационното поле на Земята. Учените се надяват, че изследванията ще помогнат за по-нататъшното изучаване на гравитацията.

2. Атмосферата на Земята се «изпарява» в Космоса
Много интересен факт за Земята и по-точно за това, което я обкръжава. Трябва да се отбележи, че нашата атмосфера бавно и равномерно се „изпарява”. Някои молекули, благодарение на топлинната енергия развиват такава скорост, че преодоляват гравитацията и преминават от външните граници на атмосферата, в Космоса. Водородът притежава по-малка молекулярна маса и затова «забягва» по-бързо. Протичащите процеси не водят до намаляване масата на атмосферата на Земята, а до нейната оксидация. При това оцелелият в наситена кислородна среда водород при тези условиа се включва в молекулите на водата.
3. Въртенето на Земята около своята ос периодически се забавя
Според последните данни продължителността на деня е намаляла със стотна от секундата. Това е показател за увеличаване на ъгловата скорост на планетата. От наблюденията на въртенето на Земята може да се види колебание на скоростта в различните времеви диапазони. Най-отчетливо възникват колебания в сезонния диапазон - Земята се забавя през зимните месеци януари и февруари.
Точните причини, влияещи на скоростта на въртене все още не са установени. Известно е, че влиянието на гравитацията на Луната и Слънцето, а също и останалите планети на Слънчевата система , изменят гравитационното поле на нашата планета. Предполага се че те, заедно с някои други фактори, стават причина за такъв интересен факт , какъвто е неравномерното и въртене.

4. Радиационните пояси на Ван Алън


В Космоса съществува радиация, което е известно на всички, а ярко доказателство на това са радиационните пояси на Ван Алън. Това всъщност са области от магнитосферата на планетата, от високоенергетични заредени частици, носещи енергия от 10000 до няколко милиона електрон-волта. Вътрешният пояс (състоящ се предимно от протони) се простира от 1000 до 4000 км над екватора, а външният - от 15000 до 25000 км над него и се състои от електрони. Има предположение, че частиците възникват от слънчевите изригвания и се донасят от слънчевия вятър. Изкуствените спътници се нуждаят от защита от тази радиация.

5. Разстоянието от Земята до Луната се увеличава
Вече 25 години се правят измервания кото показват, че лунната орбита се увеличава, а Луната (със скорост 4 см на година) се отдалечава от Земята. Според прогнозите на астрономите увеличаването на това разстояние ще продължи още 5 млрд години, до момента, в който Слънцето влезе във фаза на червен гигант. Увеличилата се атмосфера на Слънцето отново ще сближи Земята и нейния спътник на минималното разстояние от 18470 км, което разстояние е известно в научните среди като «предел на Роше». В резултат на това Луната буквално ще се взриви и ще образува над Екватора пръстен, подобен на пръстена на Сатурн.

Още...

Какво крият знаците на дъното на Аралско море

Загадъчните знаци били открити от хидролога Борис Смердов, койттто прррез 1991 година изучавал този участък от дъното на Аралско море с помощта на снимки от въздуха. В оркритите тайнствени символи ученият видял своеобразно послание за извънземните цивилизации. Вече са минали 20 години от тогава и са малко онези, които помнят каквото и да било за тези знаци. Освен това не е известна съдбата на по-нататъшните изследвания, ако такива наистина са правени.
Задачата на руския хидролог била, да се изяснят причините, поради които водата на Сърдаря спада, преди да се влее в Аралско море. Процесът бил наблюдаван от Научно-изследователския институт по хидрология в Казакстан и от там насочен Смердов към мястото на бъдещата находка.
Разглеждайки снимките на Аралско море от въздуха, изследователят успял да разгледа множество ясни и различни по форма фигури, които ту напомняли следи, оставени от кораб, ту грамадни следи и драскотини, а някои наподобявали очертанията на космически кораб. Дължината на намерените на дъното на Аралско море знаци била практически еднаква, с приблизителна големина от няколко километра. Ширината, обаче, на всяко изображение била индивидуална - от 2 до 50 метра.

Смердов стигнал до извода, че автори на невероятните знаци може да бъдат само извънземни цивилизации, тъй като , даже при използване на съвременните развити технологии, човек не би могъл да направи нещо подобно.
Ученият намерил потвърждение на своята теория в усториите, разказани от местните жители. Според тях капитаните на кораби стояли настрана от участъка с начертаните на дъното знаци, макар Аралско море на това място да имало безопстна за съдовете дълбочина от 15 метра. На мястото нямало никаква опасност за корабите.
Самият учен е скептично настроен към идеята за възобновяване на изследванията. Той твърди, че за тези 20 години на дъното на Аралско море не са правени никакви изследвания, нивото му катастрофално се е понижило и вече е невъзможно тайнствените знаци да бъдат намерени.
Научният свят се отнася скептично към изказването на Смердов и вече има приведени опровергаващи факти. В качеството на опровержение бил приведен пример с Каспийско море, дъното на което също е „нашарано” от подобни бразди. Вече е доказано, че това са следи от „хлъзгащите” се надолу ледници.
Разбира се, човечеството все-още не е в състояние да обясни всичко, което става на напата планета. Но преди да твърдим тезата за евентуално вмешателство на извънземни цивилизации, трябва да сме на ясно, дали не става дума за нещо, направено от майката – природа. И Аралско море тук да не е изключение....

Още...

Странни снимки от Храма на Сет в Абидос

Тези снимки са били направени от обединението на ентусиасти „Лаборатория за алтернативна история” през 2009 година, по време на поредното им пътуване в Египет....
Рисунките, издълбани по стените на храма на Сет в Абидос отдавна предизвикват интереса на обществеността. Достатъчно е , да си спомним знаменитите „въртолети”.
Оказало се обаче, че в този храм е пълно и с други, не по-малко интригуващи изображения. Например, що за инструмент за много деликатна работа държи в ръце бог Гор на показания фрагмент? Защо го насочва към фараона? И каква операция изпълнява?
Тема за размисъл.....






lah.ru

Още...

Пирамиди в Швеция?

Езически храм, сравним по значение със Стоунхендж е бил намерен на мястото на древно погребение в шведската провинция Сконе. Откритието е било направено от група археолози-любители. Първата находка станал гръцки фалически символ, направен преди около
3000 години.
Освен това на надгробните плочи са изсечени надписи на гръцки и финикийски, което означава присъствие там на търговци от Древна Гърция. По такъв начин мястото е имало не само култово, но и търговско значение. В хода на по-нататъшните изследвания с помощта на скенер била съставена карта на съоръженията, намиращи се под повърхността на земята.
Любопитното е, че някои от съоръженията напомнят пирамиди и съдейки по разположението, могат да служат като астрономически календар. Археолозите отбелязват, че всичко на това култово място е невероятно добре запазено, благодарение на меката почва, смесена с пясък.
Ръководителят на групата Боб Линд смята, че това място е "златна мина" и е възможно да е най-добре запазеното място от подобен род в света. Според него, мястото ще стане „магнит” за туристите в Скандинавия.
Проблемът е, че мястотото на разкопките е на територията на резерват, където всякакви археологически проучвания са забранени. Въпреки това ентусиастите се надяват, че ще успеят да получат от властите разрешение за провеждане на разкопки в бъдеще..


Източник: paranormal-news.ru

Още...

Мълниеотводът - къде и кога се е появил

Малко известен факт е, че по време на археологически разкопки в Египет, на стените на разрушените храмове били намерени надписи, от които станало ясно, че поставените наоколо мачти служели за защита от „небесния огън”.
Според други египетски надписи, стигнали до наши дни, много векове преди нашата ера заострени отгоре позлатени четиридесетметрови мачти са пазели храмовете от огън и бури.
Научното обяснение на мълниеотводите, неправилно наричани в бита „гръмоотводи”, и тяхната широка популяризация, са започнали доста по-късно - в средата на 18 век.

Още...

Загадката на Тунгуския метеорит и хипотезата за бялата дупка

Eдва ли има човек, който да не е чувал за Тунгуския метеорит, и който макар и веднъж да не е мислил за причини, поради което е станала тази катастрофа. За съжаление, загадката и до сега не е напълно разгадана...
На 30 юни 1908 година, станал взрив с невероятна мощност. Обектът, довел до това събитие бил наречен „Тунгуски метеорит”. Енергията, отделена при взрива била равна на 2000 едновременно взривени ядрени бомби и имала от 10 до 40 мегатона тротилов еквивалент. Вече 103 години учените не губят интерес към станалото на Евенкийската земя и има създадени около 30 теории за причините, като последната хипотеза принадлежи на Андрей Тюняев, президент на Академията за фундаментальни науки в Русия. Тя вече е представена на научното общество и е публикувана в издание на РАН. Преди него събитието е било обяснявано като причинено от кълбовидна мълния или черна дупка, с която Семята е имала щастието да се срещне. Тюняев базира теорията си на единната теория на полето.

На сегашния етап учените уверено говорят за съществуването на черни и бели дупки. Съгласно съществуващите теории, първите са способни да поглъщат веществото, а вторите, разположени по-близо, да го произвеждат. Фдинната теория за пространството оисва ставащото по следния начин: бялата дупка - това е обект, способен да формира вещество от пространството, а черната е обект, трансформиращ веществото в пространството. Двата класа обекти имат функции, поддържащи кръговрата на веществата в пространството. В теотията си Тюняев твърди, че всяко небесно тяло се формира благодарение на бяла дупка, разположена в централната му част.
Функционирането на бяла дупка започва с процес на формиране на квантови двоийки в пространството - случайно, или провокирано от определени събития. При успешно стечение на обстоятелствата този процес преминава в последователна верижна реакция на термоядрен синтез. Става звезден нуклеосинтез - последователно формиране на атомите на химичните елементи.

В този момент бялата дупка представлява сферичен плазмоид, притежаващ електрически заряд и има температура , обезпечаваща термоядрената реакция, която протича в него. В тази фаза бялата дупка е лишена от гравитация(маса). Кълбовидните мълнии са прекрасен пример за бяла дупка. В кълбовидната мълния изгаря пространството и тя престав да се увеличава, достигайки не повече от 20 см в диаметър. Изхождайки от тези разсъждения, загадката на Тунгуския метеорит може да се обясни с изключителна бяла дупка, формирана благодарение на непредсказуемо стечение на процесите.

От къде е могла да се вземе тази изключителна бяла дупка? Съществуват няколко версии за това, как е могла тя да се появи от Космоса, да се образува близо до повърхността на планетата, да достигне критични размери и след това да се взриви, възниквайки в недрата на Земята и излизайки от там през намерени по-рано шахти. Взривът с невероятна мощност в този случай е могъл да стане от контакта на бялата дупка с кислорода от повърхността на планетата. В процеса на работа на бялата дупка, пръв и в голямо количество се формира водород, който при контакт с кислорода дава взривна реакция, след която остава само вода. В района на Тунгуското произшествие, както е известно, тя е твърде много.
Освен водорода, на определен етап от формиране на дупката, става синтез на радиоактивни елементи, което изисква наличие на огромна енергия. За мощността на „Тунгуската” бяла дупка говори радиоактивността на Тунгуското явление. В момента на взрива и в продължение на няколко нощи след него, се е наблюдавало толкова ярко светене на небосвода, че е било възможно да се чете без допълнително осветление. Въздействието на радиацията в епицентъра на взрива също е проличало в усиления растеж на дърветата.

Потвърждение на теорията за възможността на поява на бяла дупка от недрата на планетата, са намерените от няколко експедиции 12 широки конически отверстия. Te не са проучвани и затова е невъзможно да се определи дълбочината им. Към това води и нехарактерното разположение на повалените дървета, които са били „положени” на няколко серии, а на паралелни редове от епицентъра. Още едно потвърждение на новата теория за произхода на Тунгуския метеорит са кварцовите топчета, някои от съставните елементи на които е невъзможно да се получат при земни условия. На повърхността на Земята и в нейните повърхностни слоеве няма условия за получаване на тези елементи, но в недрата, в тази бяла дупка, това е решима задача.
Но най-интересната загадка на Тунгуския метеорит, това е липсата на мястотото на катастрофата на метеоритен кратер. Около епицентъра високите сибирски дървета са повалени под формата на ветрило, като са насочени от центъра навън, а в самия епицентър част от горския масив е останал здраво на мястото си, но дърветата са останали без клони. Такава картина е характерна за взрив, станал във височина. Дърветата, разположени по направление на разпространение на взривната вълна, са останали да се държат на корените си.
Всъщност, израелските учени са открили неизвестна бяла дупка (GRB060614). Аномалното гама-избухване нарекли малък взрив, тъй като механизмът и последствията от мигновения разпад на бялата дупка е многократно умаления аналог на Големия взрив, който е създал Вселената. Според израелските учени (а това не е само тяхно мнение), белите дупки са още по-странни обекти от противопожните им - черни. Съществува и хипотеза, че тези обекти са свързанио с пространствено-времеви тунели.

Още...

Хамза – подземният двойник на Амазонка

Амазонка се смята за най- пълноводната река, която притежава и най-обширния водосборен басейн. Освен това тя има вероятност да е по-дълга и от Нил...
Интересното е, че според учените от Департамента по геофизика на Националната обсерватория в Бразилия, под тази река в Южна Америка , на дълбочина между 2 и 4 километра, протича още една река, захранвана от подземни води.
Подземният воден исполин Хамза е наречен на името на ръководителя на групата изследователи. Според учените тече в същото направление като Амазонка и е съпоставима с нея по дължина, но и дума не може да става, да се прави сравнение с нейната „наземна” сестра по пълноводност. Ежесекундно в Амазонка, със скорост 5м/сек протича количество вода, което е равно на 133 хиляди куб.м, а в подземната това количество не надвишава 3,9 куб м/сек.. И само за ориентация - преминаващата за секунда количество вода през устието на Днепър не надвишава 1,6 хиляди куб м... Освен това учените предполагат, че ако ширината на Амазонка е между 1 и 100 км, ширината на подземната река е от 20 до 400 км.
Хамза (според изследователите) води началото си от Андите и тече под земята почти отвесно от скала на скала на дълбочина почти 2 км, след което сменя направлението си и започва да тече хоризонтално.
Сведенията за подземната река са получени от специалистите въз основа на изучаване на данните на 241 сондажа, направени в периода 1970-1980 година, от бразилската компания „Петробрас”.

Още...

Европейските мъже - потомци на фараоните

Снимка: www.epm.org
Наистина не всичките, половината от мъжете, живеещи в Западна Европа, се явяват потомци на египетските фараони, и в частност – родственици на Тутанкамон. Работата на изследователите от Центъра за генеалогически изследвания iGENEA, за сега не са публикувани в научно списание. На кратко за нея пише Reuters.
Биолозите са анализирали ДНК, отделена от мумифицираните останки на Тутанкамон. В частност те са изучавали т.нар. хаплогрупи - определени съвкупности от фрагменти на ДНК, които се наследяват заедно, и затова се предават от поколение на поколение практически непроменени. Учените открили на Y-хромозомата на Тутанкамон хаплогрупа, с название R1b1a2, която се среща близо у половината мъже в Западна Европа, а в някои страни частта на родствениците на фараона наближава 70%. Например във Франция тази хаплогрупа носят 60% от мъжете, а в Испания - 70. Сред съвременните египтяни , частта на носителите на хаплогрупа R1b1a2 е по-малка от един процент.
Изследователите предполагат, че общия прародител н Тутанкамон и европейските мъже , имащи хаплогрупа R1b1a2, е живял в Кавказ преди около 9,5 хиляди години. Носителите на „фараонската” хаплогрупа са започнали миграцията си в Европа преди приблизително седм хиляди години.
Изучаването на тази хаплогрупа дава на учените информация за това, как е ставала миграцията на хората в древността. Освен това определени хаплогрупи могат да бъдат „свързани” с тези или онези заболявания и анализирането на тази връзка ще даде възможност на специалистите да разработят нови методи за диагностика на тези заболявания.
Тутанкамон е син на фараон Ехнатон, който се прославил със своите религиозни реформи. Майката на Ехнатон вероятно е била родна сестра на Ехнатон. Учените предполагат, че децата от близкородствени бракове са страдали от цепнато небце, а вероятно и от други заболявания. Тутанкамон е станал цар на десетгодишна възраст, и управлявал до смъртта си, която настъпила някъде през деветнадесетата му година.

Още...

Сензационна находка на археолозите в Сърбия

При направени археологически разкопки в Сърбия, учените са имали щастието да открият медни оръдия на труда , чиято възраст е около 7,5 хиляди години. Тази находка противоречи на всички известни факти, отнасящи се до предполагаемото начало на използване на металите от човека. Преди се е смятало, че медната металургия е възникнала доста по-късно в Мала Азия, а след това от там се е разпространила в Европа.
Ако световната научна общественост признае автентичността на находките, историците ще бъдат принудени изцяло да осмислят принципите за развитие на човешкото общество , и да поставят началото на бронзовия век в доста по-дълбока древност.
Източник:newsmax.com.ua

Още...