Кой, всъщност, е сфинксът?...

Когато човек се замисли , кой е Сфинкса, първото, което си представя е величествена статуя с лице на човек , която охранява Великите пирамиди в Египет. Само че може да си зададем въпроса: от къде се е появил що за същество е това?....

По форма сфинксът изглежда като съчетание от различни части на телата на животни, с глава на човек. Характерен е неговия образ - крака и тяло на лъв ( а понякога може да се срещне и с тяло на бик). Главата може да е както с мъжко, така и с женско лице. Освен това има и орлови крила, което дава възможност на сфинкса да лети… Това същество е съчетание между животинската сила и издръжливост, с мъдростта и ума на човека. Тази форма всъщност не е единствена. Египтяните често го представяли като лъв с човешки облик. За разлика от тях, а в гръцката митология бил описван с тяло на куче, крила на грифон и женско лице. Всъщност, кой е сфинкса? Това, в действителност е една от най-големите загадки, сродна с тази на Бермудския триъгълник. Сега е прието да се различават три разновидности на сфинкса: Андросфинкс, Криосфинкс и Хиеракосфинкс. Андросфинксът е най-близък до нашата представа за версия на сфинкса. Именно той се намира в Гиза. Това е най-големия монумент на сфинкса, който съществува до ден днешен. По право носи названието Големия сфинкс. Дължината на този колос е 73 метра, а на височина достига 20 метра. Съществуват различни версии за времето на неговото създаване - от преди 7000 до 9000 години.

Съществува и версия на Криосфинкс - лъвско тяло и глава на овен. Смятало се, че е въплъщение на бог Амон и символ на мъдростта. Много от тези символи се оказвали мълчалива стража на вратите на некрополи, охраняващи покоите на царете, преминали през прага на смъртта. И сега може да се види алеята на криосфинксовете в Карнаке. Хиеракосфинксът, или Иеракосфинксът е с тяло на лъв и глава на сокол. Бил олицетворение на божествената власт на Земята. Когато бил изобразяван с крила, се смятал за Царя-птица. В Египет соколът бил много почитан. Когато крилата в изображението отсъствали, той се смятал просто за символ на могъщество.

В легендата за тиванския цар Едип, сфинксът бил създаден от 2 чудовища - Тифон и Ехидна(има и други версии). Представлявал злобно същество , изпратено в Тива от боговете, за да накажат крал Лай. Установявайки се на планината, сфинксът питал пътниците: „Кой сутрин се движи на 4 крака, денем - на два, а вечер - на 3?“. Тези, които не знаели отговора, сфинксът убивал. Отговорът бил - „човек“. В детството си ходел на 4 крака, в зрелостта - на два, а като остареел – с патерица. Когато Едип разгадал загадката, злобното същество се хвърлило от скалите и се разбило на камъните. В гръцката митология той бил могъщо и жестоко същество, враг на човека, срещата с което носела най-вече проблеми, но в повечето случаи - смърт…

Още...

Да се говори на два езика е полезно за мозъка

Колкото по-дълго човек говори на два или повече езика, толкова по-силно у него се развиват когнитивните навици. Mediafax информира, че все повече учени смятат, че редовното използване на два езика в речта води до подобряване на умствената дейност. С този въпрос се занимават специалисти от Йоркския университет в Торонто. Те са стигнали до заключението, че използването на два езика , особено ако не се знае кой език ще се наложи да се използва в следващия момент, сякаш „превъта“ мозъка. Освен това според тях двуезичните хора по-добре се справят с тестовете с много задачи, в това число и с тези, които моделират едновременно водене на разговор по мобилен телефон. Всички, подложени на тестуване не се справяли добре, но все пак двуезичните били малко по-добре от другите… За да стане човек двуезичен, все пак трябва да заплати определена цена. Оказва се, че на билингвите са нужни няколко милисекунди, за да подберат нужната дума на нужния език. При двуезичните деца речниковият запас на всеки от езиците е по-малък от този на децата, разговарящи на един език. Вероятно речникът на всеки от езиците при тях е по-малко разнообразен, но като цяло те знаят много повече думи. В едно от изследванията, провеждани в реалността, а не в лабораторни условия, учените доказали, че хората, които през целия си живот общували на два езика, до голяма степен са способни да се справят с болестта на Алцхаймер. Симтомите на заболяването при тях се проявявали 4 години по-късно, отколкото при тези, които общували на един език. Освен това , след като болестта започнела да разрушава някои области от мозъка, хората-билингви все още подържали неговото нормално функциониране. Като цяло данните, получени от изследванията на университета в Торонто свидетелстват за това, че двуезичието е за препоръчване да бъде задължително въведено, особено в едноезичните общества.

Още...