ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни

понеделник, 27 август 2012 г.

Улуру - врата между света на хората и света на боговете

Необичайни, тайнствени събития стават около националния австралийски парк Улуру. Туристите, които незаконно си взимат за спомен камъчета от гигантския червен монолит, който и до сега е светиня за австралийските аборигени, неизменно ги връщат от всяка част на света.


Местните жители разглеждат изкачването по планината Улуру като страшно светотатство. Всяка пукнатина, маркировка, белег, кухина, извивка на пътеката, локвичка и даже туфа трева, имат за тях особен смисъл. Но това съвсем не е така за някои търсачи на приключения…
Те не са привлечени от направената покрай не по-малко живописните пътеки около основата на скалата, които минават през пещери и свещени участъци. На любителите на силни усещания е нужен адреналин и те го получават, клатушкайки се по отвесните стени на червения монолит.
От своя страна аборигените не се уморяват да повтарят, че Улуру всекидневно продължава да взима човешки жертви и за изкачилите се, меко казано, няма да е добре след това. Някои не вярват на тези приказки, но поредица от мистериозни случки с подобни туристи сякаш потвърждават, че аборигените са прави.
Всъщност, Улуру е тайната на австралийската пустиня и притежава някаква не подаваща се на научно разбиране сила. Ежегодно, изкачвайки се на най-високото и място , няколко, жадни са нови впечатления и силни усещания туристи, задължително умират от сърдечна недостатъчност.
Много туристи от различни крайща на света, които са си взели камъчета за спомен, често след това ги връщат обратно (по пощата), за да се избавят от странните неуспехи и нещастия, които ги преследват. Фрагментите биват връщани на мястото, от което са били взети, но няма сведение дали това слага край на неуспехите и проблемите на тези туристи. В района на Улуру е отбелязвано понякога още едно паранормално явление - поява на НЛО. Неотдавна там са наблюдавани странни летящи обекти с триъгълна форма. За този факт има сведения както от австралийските астрономи, така и от туристи. Има само едно „но“ - тези обекти не са засечени с помощта на радар.

Всъщност, богът на небето – Ванджина, изобразен в пещерите на Улуру, много прилича на извънземен с шлем.

Планината - хамелеон
Най-големият монолит в света, Еиерс Рок, или както го наричат аборигените – Улуру, е разположен на 450 километра от град Алис Спеингс. И до сега има важна роля в митологията на племената, живеещи в местните пещери. Височината му е 348 метра, а дължината на обиколката му е около 9 километра. Всеки, посетил това място, е очарован от красотата на фантастичната смяна на цветовете на монолита при изгрев и залез. Когато слънцето изпраща на земята своите първи лъчи при зазоряване, Улуру започва да изсветлява Променяйки цвета си от черно на тъмно-виолетово, гигантския монолит придобива все по-отчетливи очертания. След това небето се озарява от слънчевите лъчи, и скалата просто избухва в красотата и изобилието на червени и розови цветове, сменящи се с поразителна бързина. Сенките във вдлъбнатините изчезват, и изведнъж цялата скала се оказва залята с ярка пустинна светлина.
Играта на цветовете продължава през целия ден и вечер се преминава целия спектър от златисти и розово-червени отенъци към рубиново, малиново-червено и пурпурно. Когато скалата „изстине“, със залеза на слънцето отново се превръща в черен силует на фона на пустинята.
Колкото и да е странно, всичко това има своето обяснение. Монолитът се състои от червен пясъчник с високо съдържание на фелдшпат. Освен това при анализ е установено наличието на различни железни окиси. На този „букет“ от вещества се дължи промяната на цвета през деня. И все пак у хората, които са били в подножието на Улуру, за цял живот остава усещането, че са се докоснали до нещо тайнствено и възвишено.
Към върха на монолита води специална пътека, а най-горе винаги духа силен вятър. Повърхността му е люспеста(като всяка люспа е с големината на лист от тетрадка), а между люспите има розови жилки, като това създава впечатление, че се гледа кожата на линеещо животно. Навсякъде има табелки да не се излиза от пътеката и да не са снима , сякаш за да не се наруши покоя на това свещено за аборигените място. Според поверието, вътре планината е куха и там се намира „източникът на свещената енергия“.

Духовете на сънищата
Другото си название, Ейерс –Рок монолитът носи от 1873 година, когато е наречен в чест на губернатора на Южна Австралия – Хенри Ейрес. Улуру се вижда от разстояние 100 километра и първото , което впечатлява всички, е контрастът и с обкръжаващата равнина и поразяващите и размери. Макар че се споменава като най-големия монолит в света, това, което се вижда е само върха на почти скрила се под земята „планина“, общата височина на която (според специалистите) е цели 6 километра.
Според вярванията на племената, заселяващи Западната пустиня, Улуру е митичен звяр, заровил глава в пясъка. Веднъж годишно той повдига глава и оглежда пустинята. Този ден се определя от шаманите и се обявява за празник на свещената планина. Край нея се събират племена от цяла Австралия. Едни от тях искат да се докоснат до нея и да помолят да им бъдат дадени всякакви блага, след което изпълняват ритуален танц. Други племена, които я смятат за обиталище на враждебни духове, просто молят за прошка и да бъдат забравени, за да не им се изпращат различни напасти и беди.
Улуру е загадка и за синоптиците. Нито един от тях още не успял да предскаже приближаването на дъжд към центъра на пустинята, където вали само над свещената планина. Аборигените чувстват приближаването на дъжда чрез някакво шесто чувство, и месец преди да завали, започват да се стягат за придвижване към монолита.
Това чудо се случва далеч не всяка година. Слънцето пече, неимоверна жега е, и изведнъж започва да духа вятър, а след това небето се покрива с облаци. Силния дъжд, който по-скоро е порой, руква внезапно, вали няколко минути, и също така внезапно спира.

Само водата продължава още известно време да се стича надолу на големи потоци. Когато облаците се разсеят и, огрените от слънцето пороци изглеждат, сякаш са от кръв, изригваща отгоре, а Улуру тогава е по-ярък, отколкото в обикновен ден.
От хилядолетие аборигените в Австралия са почитали местната земята и релеф като живи идоли, а свещеният ландшафт се явява основа на техните обреди и предания, тъй като земята се разглежда именно като физическа проява на Съня - извън времевия момент, когато е бил сътворен света. Аборигените вярват, че свещеното място, заедно с мистичната скала, са надарени с особена сила. Всяка община от аборигени носи отговорност за запазването на няколко светилища, посветени на подвизите на различни небесни герои, или духове на Съня - митологически същества, сърворили земята. Свещеното място се избира и очертава въз основа на легендата, свързана с духа на Съня.
На специален страж е поверено запазването на енергетиката на това специално място. Той ръководи всички ритуали, явява се пазител на песните , а също и вика духовете на Съня, когато се изпълняват обредите.

Улуру и племето анангу
Според вярванията на местните племена, Улуру е врата между света на хората и света на духовете и до сега отношенията на аборигените към монолита с нищо не се е променило. И до ден днешен нито един абориген не е посмял да се изкачи до върха и, тъй като това се смята за страшно светотатство и се вярва, че може да доведе до навличане на гнева на боговете.
Потомци на съществата-предци, които са създали цялата местност в района на Улуру, са племето анангу. Те са законни притежатели на скалата и са я дали на австралийското правителство, за да бъде използвано като национален парк. Задължението на анангу е да следят за земята на предците и да не допускат физическото и духовното и замърсяване, поради което са против изкачването на върха на планината. Даже преди няколко години забранили посещенията на Улуру, в знак на уважение към починалия им племенен вожд и забраната била валидна през трите седмици на траурни церемонии. Предупрежденията на австралийските политици, че това може да се отрази зле на туристическия отрасъл, изобщо не били взети под внимание и даже смятали, че така скалата ще си отдъхне от безцеремонните туристи…
Още за Айерс-Рок
http://pateshestvie.blogspot.com/2010/08/blog-post_20.html
по материали на : http://www.liveinternet.ru

Още...

петък, 17 август 2012 г.

Великата виетнамска стена

След петгодишни изследвания и разкопки международна група от архитекти обявила, че е открита 127 километрова „Велика виетнамска стена“ - най-голямото съоръжение в Югоизточна Азия . Стената е изградена от редуващи се камъни и земя. CNN съобщава, че височината и в някои участъци достига 4 метра.
Историята на нейното откриване започнала през 2005 година, когато оглавяващият ханойския филиал на Френската школа за изучаване на Изтока, Андрю Харди, открил, че в документ от 1885 година, наречен „Описателна география на император Донг Кхан“, се споменава „Великата стена на Куанг Нгай“ . Под негово ръководство започнали разкопки, подпомогнати от Виетнамската академия за социални науки. Стената започва в северната провинция Куанг Нгай и отива на юг в провинция Бин Дин. Правена е през 1819 година от император Зя Лонг, основател на династията Нгуен.
Въпреки сравняването и с Великата китайска стена, този виетнамски вариант е по-коректно да се сравнява с вала на Адриан - верига от римски укрепления по границата на Англия и Шотландия. Също като нея, стената била построена покрай стария път. Археолозите са изброили около 50 крепости, които трябвало да осигуряват безопасност и да събират данък. Има свидетелства, че много крепости, храмове и пазари, намиращи се по този път, в действителност са много по-стари от стената.
Тази стена е служела за демаркационна линия, разделяща владенията на равнините виети и планинските племена хре, като е възможно в строителството и да са вземали участие и двата народа. В крайна сметка за предците-строители разказват и единия и другия народ.
Снимка: Deotravel.ru
Източник: http://x-files.org.ua

Още...

Реклама

Statistics

eXTReMe Tracker

Интересното от живота, здраве, обзавеждане, хороскопи
Съвети за Вашето здраве - moeto-zdrave.blogspot.com
Училище за жени
За неизвестното
Женско Здраве
Пътешествие
Болести на стомаха

Back to TOP  

Web Analytics