ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни

петък, 30 декември 2011 г.

Датата за края на света е спомената във втори Календар на маите



Краят на света изглежда предсказан от древните племена на маите и датата му е 21 декември 2012 година, и това не дава покой на паникьорите - в крайна сметка остава около година! Страхове се насаждат и от издателите, които пускат книги с плашещи заглавия: „2012: Завръщането на Кетцалкоатъл”, "Апокалипсис 2012 година: научно изследване на края на цивилизацията". Много хора са наистина изплашени, защото свързват завършването на календара на маите на конкретна дата , с края на света. Дори в Google са публикувани до момента 4 470 000 000 страници и излиза, че е наплашен почти половината свят!

Психозата се оказала толкова голяма, че масовото съзнание даже се е противило да изслуша простите и разумни обяснения относно края на майянското летоброене : че завършва не календара, а т.нар. Голям цикъл, или „Петото Слънце”, според терминологията на маите, чиято продължителност е 5126 години, и след декември започва следващия (както преди са се редували петилетките). Освен това не трябва да се забравя, че всеки календар отчита движението на планетите около Слънцето. Колкото по-точни са наблюденията на космическите тела, толкова по-точно е летоброенето. Сега ние имаме най-точния календар, а древните маи не са знаели много неща. Затова предсточщият апокалипсис е само една (не съвсем правилна) трактовка на единствената каменна табличка (известна като Монумент 6) от Тортугуеро (което се превежда като „земя на костенурки”), в мексиканския щат Табаско.
Специалистите по йероглифно писмо го превеждат така: „Ще завърши тринадесетото четиристолетие в ден 4 Ахав 3 число на месец К`анк`ин, ще се случи ... с влизането на Болон Окте в ...”
„Четиристолетие” е календарна единица на маите, от 144000 дни. 13 е свещено число, което маите са свързвали с космоса, в който (според тях) съществували 13 небеса, владени от 13 богове.



Тринадесет четиристолетия са 5125 години, което е определен цилъл от тези, в рамкiте на които съществува Вселената. За начало на Календара била взета датата 13 август 3113 година пр. н. е. Според това сега живеем в последния Катун на Петата епоха от Сътворението, или Петото Слънце. Точно този цикъл трябва да завърши на 21 декември 2012 година. И нищо повече...
Но някой изведнъж е решил, че през 5125 година маите са посочили като край на съществуване на живот на Земята. Тези дни ще преминат ... и край!
Всъщност, сегашният старешина на племето маи - Аполинарио Чили Пикстун, живеещ в Гватемала, неотдавна е заявил в интервю за вестник Daily Telegraph, че теорията за гибелта на всичко живо се е родила на Запад, а съвсем не сред неговите съплеменнищи.
Всъщност, изглежда че съществуват всички основания за успокоение, но отскоро е известна една новост: Националният институт по антропологоя и история на Мексико е направил изявление, че има и друго споменаване на 2012 година. То е намерено в развалините на Комалкалко, недалеч от Тортугуеро. Става дума за фрагмент на надпис, направен върху кирпич, а Комалкалко се отличава от другите храмове на маите с това, че бил направен от кирпич.Фрагментът е бил намерен и изучен преди няколко години, но мнозина се съмняват, че се отнася за края на света.



Надписът представлява „календарен кръг” - комбинация от дни и месеци, която се повтаря на всеки 52 години. На него е отбелязана дата, съответстваща на края на тринадесетия бактун. Бактун , това е период, обхващащ приметно 394 години, а 13 е свещеното за маите число. Един от вариантите на календара на маите започва от 3114 година , а тринадесетия бактун съвпада с 21 декември 2012 година.
Според специалистите по епиграфия , съпътстващите иероглифи са в сегашно време, не са посветени на някакво историческо събитие и не съдържа пророчества, а посочваната 2012 година е просто резултат на грешна интерпретация.
Табличката от Тортугуеро е също на 1300 години и е не по-малко загадъчна, а и в нея става въпрос за някакви събития, в които взима участие Болон-Йокте, тайнствено божество, което маите асоциирали с войната и създаването. За съжаление пукнатините и ерозията не позволяват да бъде прочетен надписа напълно, но някои предполагат, че той звучи така: „Той ще се спусне от небето...”.
Освен това през януари 2010 година вождът на маите е „показал” своя лик в навечерието на обещания край на света. Изследователите от Националния институт по археология и антропология са открили на територията на древния град Лагартеро в южната част на Мексико барелефно изображение на вожда на маите, на възраст 1000 години, което е било на стела (плоча) с размери 2 м/55см и дебелина 6 см. На нея е изобразен владетелят на маите, който тъпче лежащ в краката му човек. По думите на археолозите, сцената разказва, как една група маи е завзела властта от друга.
Предстои организиране на кръгла маса от учените на Националния институт по антропология и история на Мексико, в която ще вземат участие шестдесет специалисти, за да бъдат окончателно изяснени въпросите за вярванията на маите.
Малко информация
Маите смятали, че Вселената съществува в рамките на големи цикли, но не е ясно, защо за тяхното отчитане са използвали няколко календарни системи:
- 365 дневна година - хааб – 18 месеца по 20 дни
- 360 дневна година – тун
- 260 дневна година – цолкин (13 месеца по 20 дни всеки (този календар бил наричан свещен)

Известно е, че са измислили и названия на определени времери промеждутъци:

уинал - 20 дни; тун - 360 дни; катун - примерно 20 години; бактун - примерно 394 години;
пиктун - 7885 години; калабтун - 158 000 години; кинчилтун - 3 миллиона , алаутун - 63 миллиона години

Оказва се, че календарът е приспособен за измерване на гигантски отрязъци от време, сякаш маите са имали намерение да живеят вечно....
Тогава дали наистина трябва да мислим, че са посочили датата за края на света?....

Още...

вторник, 27 декември 2011 г.

Открит нов тип вулканична опасност



Вулканолози от университета в щата Илинойс в Урбан-Шампейн са съобщили, че през 2002 година, при изригване на вулкана Ревентадор в Еквадор, се е наблюдавал неизвестен по-рано вид изхвърляне на вулканична пепел, представляващ нова, специфична заплаха при някои типове изригване.
Обикновено
при изригване стълба пепел се образува по следния начин: при взрива на вулканичния конус възниква пирокластичен поток – кипящ слой от разтопени дребнодисперсионни материали, който с голяма скорост се спуска по склона на вулкана. Загретият в този поток въздух се устремява нагоре, увличайки със себе си вулканична пепел. Тази смес достига до височина 10 км, където, поради намаляване плътността на заобикалящия въздух, губи своята плаваемост и започва да се разтича встрани, като образува т.нар. „чадър”. Постепенно, според степента на изстиване, пепелта започва да пада на повърхността, покривайки с относително тънък слой голяма повърхност от стотици квадратни километри.
Само че при изригването на вулкан Ревентадор в Еквадор( през 2002 година) за пръв път се е наблюдавало мощно изхвърляне на пепел в атмосферата, имащо друга природа. Вместо от горещия пирокластичен поток, пепелта била вдигната във въздуха от потоци пара, изригващи от кратера на вулкана. В резултат на това във въздуха се образувал чадър от студена пепел, който не притежавал достатъчна способност на плаваемост, и който не можел да се задържа дълго време във въздуха. Изстиващата смес от въздух, пара и пепел скоро станала по-плътна от лежащите под нея въздушни слоеве, което довело до развитие на конвективна неустойчивост.
При моделиране на подобен процес в лабораторни условия, характерният линеен мащаб на нестабилност на границата на два първоначално неподвижни слоя , се измервала с части от дюйма. Но в реалните атмосферни условия в района на изригване, поради силната турболентност, дължината на вълната на неустойчивост се оказала значително по-голяма и достигнала стотици метри.
Ситуацията била такава, сякаш на 10 км над земята е преметнато огромно платно, с насипана върху него вулканична пепел, а след това са направили в него множество големи дупки на разстояние стотици метри една от друга. Пепелта започва да се „стича” в дупките, създадени от мощни низходящи конвективни потоци, като допълнително ги засилва.
При падане от многокилометрова височина такива потоци създават сериозна опасност, с каквато вулканолозите до момента не се е налагало да се сблъскат. Особено опасни стават тези потоци и с това, че неочаквано падат на много отдалечени от вулкана места, където хората може да не са готови за подобна извънредна ситуация. Трябва да се има предвид и това, че потокът от пепел, падаща от няколко километра, носи значителна енергия. В прес-конференция на вулканолози от щата Илинойс се казва, че именно такива потоци са предизвикали повреждане на нефтопровод и са довели до нарушаване на работата на летището в столицата на Еквадор - Кито, намираща се на 90 км от вулкана Ревентадор.

Още...

четвъртък, 8 декември 2011 г.

Загадката на Долината на Смъртта

Камчатка е едно от най-красивите и едновременно с това - и най-опасните...



Там се намира знаменитата Долина на Смъртта - мястото, където, по твърдение на жителите на околността, за броени минути умира всичко живо. Учените и до сега не са дали приемливо обяснение на този природен феномен...
Taзи долина се намира на територията на Кроноцкия резерват по горното течение на река Гейзерна, в подножието на вулкан Кихпинич. Дълга е около два километра, и ширина от 100 до 300 метра. На пръв поглед това е достатъчно живописно място - западния склон на вулкана се спуска към реката, образувайки редица тераси, над които постоянно се стелят кълба пара от горещите източници..



Долина на Смъртта се нарича най-долната тераса, където гейзерите са най-много. За смъртоносността на това място е станало известно още през 1930 година, когато ма местните ловци, по време на лов, изчезнали няколко кучета. Когато най-сетне успели да ги намерят, те вече били нъртви, а, съдейки по всичко, причина за смъртта било рязко спиране на дишането. Около тях на голата земя ня,ало дори тревичка, а само множество трупове на загинали птици и животни.



„Първооткривателите” на долината забелязали, че някои от труповете били полуразложени, а други - оглозгани до скелетите. Само че внезапно влошаване на самочувствието накарало ловците да напуснат това „недобро” място. Всички присъстващи изведнъж почувствали металически привкус в устата, слабост, световъртеж и втрисане. След няколко часа всичко преминало, оставяйки само неприятни спомени.
От тогава в Долината на Смъртта са ходили много научни и туристически експедиции, като далеч не всички са завършвали успешно . По данни на служителите на резервата, за 80 години там са загинали повече от стотина души. И освен това, новополучените данни не само на са изяснили, а даже са забъркали долълнително нещата.



Например станало известно, че на това място загиват даже такива голкеми животни като мечка и росомаха. При това някои мечки умирали не в самата долина, а зад предлите и, след като са похапнали от месото на „смъртниците”. Всъщност, изучавайки труповете, учените забелязали множество кръвоизливи по всички вътрешни органи, поради което месото имало неестествено червен цвят.
Отначало изследователите предположили, че животните и хората загиват от въздуха над долината, който е наситен с парите на вулканичните газове, в състава на които влизат редица опасни съединения: сероводород, серен двуокис, серовъглерод. Тези газове предизвикват тежки отравяния , началните симптоми на коиото приличат на тези, наблюдавани при „първооткривателите” на долината. Само че изброените вещества действат доста бавно...
Ефектът от тяхното въздействие се проявява най-малко след час, така че големите хищници, например мечките, биха могли да напуснат отровната долина и да оживеят. Извесно е също, че нито един от споменатите газове не може да отрови месото толкова, че изялите го, да паднат веднага и да умрат! Най-вероятно причината е в друго.
През 1982 година учените са направили анализ на въздуха в Долината на Смъртта, и открили присъствието на цианидни газове, в частност, печално известния хлорциан. Този газ ототдавна бил известен като един от най-страшните летящи убийци. По време на Втората световна война даже е бил използван като оръжие за масово поразяване.
Всички газообразни цианиди действат достатъчно бързо, тъй като след проникване в организма на живите същества , те предизвикват блокиране на клетъчното дишане. В резултат на отравяне смъртта настъпва за няколко минути, даже секунди, в зависимост от концентрацията. При телата на всички, които са умрели от вдишване на хлорциан, се откриват масови вътрешни кръвоизливи - както се вижда, и това съвпада. Освен това цианидите се натрупват в организма и в последствие отравят и тези, които се осмеляват да опитат месото на подобни трупове. Само че съществува едно „но” - за да може това да се случи, концентрацията трябва да бъде изключително голяма, а пък тогава всички биха умирали за няколко секунди след навлизане в опасната зона.
Против цианидите говори и факта, че той, даже и в малки количества, действа силно сълзотворно, а никой от пътешествениците, които са се разхождали там без противогаз, не съобщават за нищо подобно.
Знае се още , че в местата на силно изхвърляне на цианидни газове не съществуват даже микроорганими, но в Долината на Смъртта все пак живее нещо - от къде иначе биха се взели полуразложените трупове? Всяко разлагане на телата е резултат на дейността на различни бактерии и то такива, на които е нижен кислород. А щом ги има, значи има и хранещите се с тях кръгли и плоски червеи, и дори (възможно) - личинки на насекоми. Получава се така, че това място не се съвсем безжизнено...



А феноменът на камчатската Долина на Смъртта все-още предстои да се изучава....

Още...

Реклама

Statistics

eXTReMe Tracker

Интересното от живота, здраве, обзавеждане, хороскопи
Съвети за Вашето здраве - moeto-zdrave.blogspot.com
Училище за жени
За неизвестното
Женско Здраве
Пътешествие
Болести на стомаха

Back to TOP  

Web Analytics