Звуковите огледала и дали ще се крещи през Ла Манша?...

Тези мрачни бетонни постройки са започнали да се появяват са започнали да се появяват по крайбрежието на Великобритания през 1915 година. Целта на тяхната поява е била оповестяване за въздушни набези. Звуковите огледала не са кой-знае колко на брой, защото само след няколко години се появили първите радари .



Голяма част от звуковите огледала представлявали големи бетонни чинии във формата на парабола или полукълбо, разположени под неголям ъгъл към небето, управлявани от оператор, който работел в специална стая, разположена зад или под „чинията“. Огледалото отразявало отразявало звука на двигателите на самолетите в голям микрофон, поставен във фокуса на огледалото, което позволява на оператора да оценява разстоянието и направлението на приближаващите се летящи обекти.


През 1930 година военните също решили да построят звуково огледало под формата на 60-метрова стена. Тази структура позволявала самолетите да бъдат по-точно чувани, още когато се намирали на 10 км разстояние(при хубаво време) с невъоръжено ухо. Ако операторът използвал микрофони, то далечината, на която били „улавяни“ самолетите, била 32 км.






Първоначалният план бил, да се поставят огледала-стени по цялото крайбрежие: по двойка звукови огледала през всеки 40 км. Само че през тридесетте години се появили първите радари, а самолетите станали толкова бързи, че звуковите огледала не можели вече да дават своевременно достоверни сведения за приближаващата заплаха. Военните изоставили тази идея и изоставили съоръженията, много от които и до сега се извисяват по протежение на югоизточното крайбрежие на Великобритания



Преди няколко години британската художничка от датски произход Лиз Отоджена замислила проект, в хода на който ще бъде построено съвременно звуково огледало, по-точно 2 огледала на двата бряга на Ла Манша. По думите и , към всяко от тях ще бъде пристроена площадка, а туристите от двете страни на канала ще могат да си общуват, без да използват електроника, а само чрез устройството, проектирано преди около стотина години, на базата на интересна и нестандартна идея на Джефри Пайк.

Още...

Кораби от бетон - нима е възможно?...

Колкото и да изглежда странно, корабостроителите са използвали железобетон за своята дейност! Той е бил патентован още през 1848 година от френския изобретател Жозеф Моние. Само след още 8 години, на световното изложение в Париж, пред публика е била показана увеселителна лодка , направена от железобетон. Автор на това изобретение бил французинът Джозеф-Луис Ламбот.
През последвалите години от железобетон европейците и американците правели платноходи и лодки с гребла, макар и в неголеми количества.







Истинска революция в това отношение направил норвежкия инженер Николай Фегнер, който през 1917 година създал първия самоходен морски съд от железобетон, когото нарекъл „Namsenfijord“. Американците построили подобен товарен кораб („Faith“) година по-късно. Всъщност, през годините на Втората световна война в САЩ били построени 24 железобетонни плавателни съда и 80 шлепа.



Оказало се, че тези съдове не могат да се конкурират със стоманените при търговските превози на стока. В крайна сметка железобетонът получил приложение главно при строителството на нефтени платформи и плаващи нефтохранилища. През 1975 година за съхранение на изгорелите газове бил построен железобетонния танкер „Andjuna Sakti“, който се използва в Яванско море.

Още...