Съкровищата на остров Кокос - I част

Кокос e изгубен в Тихия океан остров с вулканичен произход, разположен на 500 км от Коста Рика, и влиза в състава на тази латино-американска страна. Общата площ на този най-голям необитаем остров в света e 25 квадратни километра. За него е характерна фееричната природа на тропиците, непроходими джунгли, множество планински водопади и планини, които се извисяват над океана. Най-високият връх на този остров носи музикалното име Иглесиас.
На острова има само два големи залива, в които плавателни съдове може да акустират: Чатхем на североизток и Уофербей - на северозапад. Благодарение на своя растителен и животински свят, остров Кокос се намита под защитата на ЮНЕСКО. Трудно е да си представим, че някога точно на този остров са кипели сериозни страсти.

Първият европеец, стъпил през 1526 година на този остров, бил испанският мореплавател Хуан Кабесас, представител на търговската къща на Севиля. Испанците, а по-късно и французите са го нарекли Черупчестия остров. Названието просъществувало във времето и станало известно.
Испанската монархия сметнала, че този загубен в океана остров не е особено важен в стратегическо отношение и го оставила, така да се каже, на „свободно плаване“, а той се оказал право в ръцете на пиратите. Следващите две столетия станали един много вълнуващ период в историята на Кокос. През този период той станал пиратска база за тези, които активно „действали“ в околните води.
Пиратите използвали острова като място, от което можели да се снабдят с прясна вода и дървесина за поправка на плавателните съдове. Но най- важното за тях било, че на Кокос можело надеждно да скрият заграбените съкровища. То сущото време остовът придобил славата на „пиратски сейф“. Много историци смятат, че и до сега дебрите на острова крият златни кюлчета и произведения на ювелирното изкуство, надеждно скрити от пиратите . Те оценяват съкровищата на стойност мецду 10 и 60 милиона долара.
От края на XVIII век историята на острова рязко изменила своята посока и остров Кокос станал китобойна база. ! В края на XIX — началото на XX век били направени два неуспешни опита за намиране на някакво приложение на острова отначало като място за настаняване на затворници, а след това била установена селскостопанска колония. И двата проекта претърпели неуспех: прекалено далече се намирал този остров от континента и прекалено трудно живеели хората в неговите влажни тропически гори.
Систематично изследване на флората и фауната на острова, неговото изскедване и картографиране, започнали от края на XVIII век. Само че през първата половина на XIX век учените мъже били сменеи от хазартни търсачи на пиратски съкровища и нашествието на подобна публика продължава и до днес. През това време на остров Кокос са пребивавали около 300 големи и малки експедиции, но нито една от тях не е успяла да постигне успех. Последната е била под ръководството на Джон Ходжест и Леонел Паченко през 1992 година, но резултатът е отново нулев.
Поради известността на острова, законодателството на Коста Рика задължава въоръжените и сили да охраняват още ненамерените съкровища. Когато към Кокос се насочва поредната експедиция, тя обезателно работи в съпровода на военните , като при това последните се намират изцяло на разположение на търсачите на съкровища.
Един от най-известните пирати , британецът Хенри Морган, се твърди, че е оставил съкровище на острова през втората половина на XVII век. През 1668 година, той завладял пристанището в Панама, където златото от колониите очаквало изпращането си за Испания. В продължение на скедващите 3 години трофеите на Морган се попълнили от още две държави. Възмущението на Испанците било безкрайно: правителството на колониалната империя се обърнало към английския крал Карлу II с молба да накаже пиратите. Но Хенри Морган акуратно платил данъците за заграбеното имущество и затова кралят го направил рицар на Британската империя и го назначи отначало за командващ на военноморските сили на Ямайка, а по-късно – за вицегубернатор на този остров.
Само че до краля достигнал слух, че Морган дели далеч не всичката плячка, а по-голяма част от нея криел на остров Кокос. Карл II извикал в Лондон известния пират и се опитал да научи от него истината за съкровищата, но Морган убедително се оправдал пред монарха. Пиратът умрял през 1688 година, но и до днес въпроса, дали е оставил на остров Кокос съкровище, си остава без отговор….
(следва)

Още...

Tунелите в подземния свят

В печата периодично се появяват съобщения за намерени в различни ъгълчета на Земното кълбо тайни ходове, водещи към глъбините на подземния свят. Като пример може да бъде посочен тунелът с полирани сводове на границата между Полша и Словения, или открития в Чили тунел с неизвестна изработка, пазещ следите на работа с доста по-развита от съвременните технология. Особено внимание заслужава Мечи хребет,който се намира на границата между Саратовска и Волгоградска област( в Русия). Това е загадъчно място с концентрация на огромни по дължина тунели, водещи до подземния свят. При това от недрата на този подземен свят през тези тунели се появяват кълбовидни мълнии, повечето от маршрутите на НЛО в Русия минават именно по Мечи хребет. Трябва да се отбележи, че тунелите на това място са абсолютно прави, което изключва естествения им произход. Сеизмологичното проучване не води до никакви резултати: звуковите вълни се поглъщат от бездната на подземния свят.



Във връзка с това има различни хипотези. Всъщност се изказва мнение, че нашата планета под повърхността е прорязана от ходове, съединяващи континентите. Много са въпросите , свързани с произхода на тези тунели, като например кой ги е създал, и продължава ли този процес и сега? Известни са случаи, при които при ежедневна работа под земята(например в Англия), хората са чували звук от работещи механизми от подземния свят.
Съществува и още по-радикална версия относно устройството на подземния свят и предназначението на загадъчните тунели. Фантастичното произведение „Плутония” , описващо вътрешното устройство на Земята, и съществуващ цветущ подземен свят, не са плод на въображението на фантасти, а имат и някаква действителна основа. Мисълта за подземния свят научно е обосновал по-рано английският астроном Едмънд Халей, живял през XVII–XVIII век. Той смятал, че вътре нашата планета има редица кълбовидни обвивки, поставени една в друга, което осигурява на Земята устойчивост, и обяснява преместването на магнитните полюси.




А известният учен –математик Леонард Ойлер (XVIII в) смятал, че има една куха черупка, отделена от ядрото с голямо пространство, и имаща отвори на Северния и Южния полюс. Версията за черупката на Земята и подземния свят, е получила потвърждение през 70-те години на XX век, след публикация на в американско списание на потресаващи снимки, направени от Космоса. Вместо леда на географския полюс на планетата се показала голяма черна дупка. Възможно е това да е влияние от факторите на полярната нощ, но е възможен и вариант на поява на реален вход към подземния свят.
В легендите на различните народи се споменава царството на подземния свят, имащ вход на Север. По мнение на някои изследователи, загадъчният град Щамбала се намира именно в подземния свят. . Съществуват свидетелства за подземен живот, чак до описания на срещи с високо развити представители с неговите обитатели. Американският летец Ричард Бърд, прелитайки близо до Северния полюс, ( според някои сведения) е открил там обширна зелена територия. Възможно е това да е била „високата земя” , която през 1811 година е видял Санников от остров Котелни. Някои изследователи смятат, че на 83 градуса северна ширина се намира участък от сушата, свързващ с подземния свят. Интересното е, че след осемдесетия градус с.ш. мигрират насекоми, топлокръвни животни и ята прелетни птици.



Не по-малко загадъчен е и Южния полюс. Особен интерес са проявявали към Антарктида представителите на Третия райх. Немските експерти сериозно се отнасяли към възможността на съществуване в подземната кухината на свят , в който са се запазили следи от цивилизацията на атлантите. Същият Ричард Бърд през 1947 година участвал в експедиция в този район по задача на Военното ведомство на САЩ, е бил принуден спешно да върне ескадрата от кораби, поради нападение на експедицията от ... летящи чинии. Изказва се предположение, че това е била немска супертехника, построена с използването на технологията , откритата от нацистите в подземния свят.
Има и други версии относно полюсите и тунелите в подземния свят. Всъщност се предполага, че тунелите са място за междузвездни преходи, с помощта на които човек може мигновено да се премества във времето и пространството.Възможно е с това да е свързана и честата поява на НЛО в полярните райони. В този случай НЛО се появяват не от подземния свят, а се преместват от една точка на Вселената в друга, използвайки Южния полюс като вход в междузвездните тунели, а Северния - като изход.....
Загадката на подземния свят и тайнствените тунели съществува и проблемът е много по-сериозен, отколкото изглежда в началото. Коя версия е вярна и съществува ли друг отговор, ще покаже времето....

Още...