Земната мантия под Аляска се движи аномално бързо

Учените са открили, че скоростта на движение на земната мантия под Аляска 20-30 пъти превишава скоростта на движение на сближаващите се там литосферни плочи, което може да се използва за прогнозиране на сеизмичната обстановка в различни региони на планетата. Това е мнението на изследователите, публикувано в списание Nature през миналата седмица.
Аляска, това е така наречената „зона на судукция на тектоничните плочи”, където Тихоокеанската литосферна плоча се „мушка” под Северо-Американската и се потапя в недрата на планетата. Това води до формиране тук на най-високия планински масив на Северна Америка, в частност, издигането на планинския масив Мак-Кинли, най-високият връх в Северна Америка.
Заоната на субдукция, това е зона на формиране на голямо напрежение в земната кора и затова нейното изучаване позволява да се предскаже нивото на сеизмична опасност и вероятността от земетресение в дадения регион.
В своята работа учени от Калифорнийския университет в Девис описват резултатите от моделиране поведението на мантията – текущата субстанция, на която „плуват” литосферните плочи в зоната на субдукция под Аляска.
С помощтта на своя модел, съдържащ данни от сто милиона точки, и които изискват 48 часа за изчисление на 400 процесорен суперкомпютър, учените открили, че въпреки очакванията, че мантията в района на субдукция не се увлича от земната кора и не се потапя заедно с нея в земните недра. Вместо това, тя с голяма скорост „тече” около потапящите се литосферни плочи, подобно на начина, по който водата обтича потопено в бърз ручей весло.
Ако в районите на субдукция движението на земната кора представлява примерно 10 сантиметра в година, а скоростта на „течение” на мантията малко го превишава, то в дадения случай мантията се движи със скорост 90 см в година.
Работата на учените показва, че в зоната на субдукция вероятно става по-съществена концентрация на енергия, отколкото се е сматало преди, която в последствие може да бъде освободена под формата на земетресение или цунами. В същото време моделирането показва, че част от тази енерфия може да се освобождава и по време на преместването на мантията и не води до силно и рязко преместване на земната кора.
Постигнатите резултати може да помогнат за в бъдеще да се обясни причината за възникване нна зони на субдукция в различните райони на Земята, а също и механизма, по който движението на литосферните плочи в крайна сметка се прекратява.