(определен от списание EUROMAG)
В Румъния за пръв път след 64 години е дадена възможност на сваления крал Михай I, който през отминаващата седмица навърши 90 години, да говори в Парламента. Бившият монарх, който два пъти са сваляли от трона, сега живее е Швейцария и рядко идва в родината си. Последният крал на Румъния и единственият останал жив от главнокомандващите на войски по времето на Втората световна война, и е признат от списание EUROMAG за Човек на седмицата.
Във вторник, 25 октомври, в Румъния е станало историческо събитие - последният крал на страната Михай I за пръв път след отричането си от престола през 1947 година, се е обърнал с реч към Парламента. Речта на последния представител на кралското семейство , управлявало държавата от 1881 година, е била посветена на деветдесетия му рожден ден.
„Искаме да отдадем почит към личността, която заема важно място в историята на нашата страна, а също и в съвременната история. Това е символичен жест, който няма никакво отношение към идеята за изменение статуса на Румъния като република” - прокоментирал провеждането на тържествата лидерът на поканилата краля за изказване Либерална партия - Крин Антонеску.
Появата на бившия крал в парламента и неговоата реч са били посрещнати с овации от депутати, представляващи различни партии. Залата е била препъпкана и единствено Траян Басеску, президентът на страната, нарекал някога крал Михай I „руски лакей”, защото се отрекал от престола, е отсъствал от заседанието.
По време на своето изказване Михай I е отбелязал необходимостта, да се помни историята на страната: „ Ние не можем да разчитаме на бъдешето, ако не уважаваме миналото. Кралската корона - това не е символ на миналото, а уникално въплъщение на нашата независимост, суверенитет и единство” - казал той.
Последният крал не изглеждал на годините, на които е всъщност, облечен в светъл костюм на райета. За бившия управляващ на Румъния в залата бил внесен специален стол, наподобяващ по форма трон.
Само че празненствата, свързани с 90-годишнината на бившия монарх не се ограничила само с речта в парламента. В негова чест в букурещката опера бил организиран празничен гала-концерт и частен прием, на който били поканени представители на кралските дворове от Европа и Азия.
Михай I е роден на 25 октомври 1921 година в замъка Пелеш, недалеч от Синая в Румъния. Баща му, корнпринц Кароль II, известен сърцеед, оставил единствения си син с майка си, принцеса Елена Гръцка, когато Михай бил на 3 години и тайно избягал с любовницата си, като се отказал от престола само временно. Така или иначе, през декември 1925 година Михай I бил обявен за наследник и след смътртта на дядо Фердинанд I през юли 1927 година, заел румънския престол, ставайки най-младия монарх в Европа.
Наистина , Михай управлявал страната под опеката на регенти не за дълго. След 3 години баща му, по покана на политици, недоволни от управлението на регентите, се върнал в стараната и заявил своето право на трона. . В резултат на това през 1930 година Михай бил лишен от статута на крал и мястото му било заето от неговия баща, и е обявен за негов наследник, получавайки титлата Велик владетел на Алба – Юлия.
През 1940 година в Румъния бил извършен преврат, организиран от прогерманския политик , маршал Йон Айтонеску. В резултат на бунта Карол II бил свален, и на трона отново застанал Михай I, който в този момент бил вече 18 годишен. Въпреки че Румъния била все още кралство, функциите на монарха били фактически декоративни. Почти цялата власт била концентрирана в ръцете на легалния към фашистите Антонеску. По същото време Румъния активно участвала във Втората световна война в състава на хитлеристката коалиция. През август 1944 година, когато победата на съветските войски била вече очевидна, Михай I, обединявайки се с антифашистката опозиция, наредил да арестуват Антонеску и пронемски настроените генерали.
Кралят обявил прекратяване на огъня срещу съветските войски и обявил война на Германия. „Съветските войски дойдоха след 10 дни да ни освободвт, и аз не знам от какво, тъй като по същото време ние бяхме приключили с Антонеску и немците” – спомня си Михай. След това румънската армия, като съюзник на съветската, се сражава срещу хитлеристката коалиция на територията на Унгария и по-късно - на Австрия. Смята се, че тази постъпка на Михай I е един от повратните моменти за края на Втората световна война. Всъщност, румънските историци твърдят, че ако не е било решението на Михай I, войната би продължила поне още 200 дни, и биха били убити още десетки хиляди души.
Впрочем, тази постъпка става до някаква степен фатална и за самия крал.След почти две и половина година от края на войната, през които Румъния е била фактически социалистическа монархия, Михай I, наречен някога от Кремъл „кралят-комсомолец”, пред дулото на пистолета бил принуден да се отрече от престола и да напусне страната.
„Това беше шантаж. Казха ми:”Ако не подпишете отказ, ше бъдем принудени да убием повече от 1000 студенти, които в момента са в затворите”. Как можех да постъпя в такава ситуация ?” - спомня си Михай.
И до сега не е известно, как именно комунистите, дошли на власт в Румъния, са го принудили да се откаже от трона. Съгласно някои документи, превратът е станал по предварителна договорка с краля, за което му е била изплатена голяма сума. Самият Михай I твърди, че буквално е бил изхвърлен от страната, като му оставили само 4 от автомобилите, по които монархът се е увличал през целия си живот.
Още по времето на следвоенното си управление, Михай I бил поканен в качеството си на представител на монаршеското семейство в Европа, на сватбата на Елизабет II и Единбургския херцог, където се запознал с бъдещата си съпруга - принцеса Анна Бурбон – Пармска. На 10 юни 1948 те направили сватба в Атина и тъй като на краля забранили да се появява в родината си, отначало заминали за Великобритания, а след това се заселили в Швейцария, където живеят и до сега.
„Провървя ми, че се ожених за жена, която наистина обичам, и това ми помагаше, много ми помагаше...” - кава за своята съпруга Михай I. От брака им, по време на съвместния живот, са им се родили пет дъщери.
След пристигането им в Швейцария, на монарха се наложило да усвоява нови професии, и, според собственото му признание, най-много му допадала авиацията. В принудителна емиграция, кралят няколко години се знимавл с пилотирне на смолети след това с ремонт в компнията Learjet. Също сътрудничел с брокерска фирма на Уолстрит. „Бях длъжен да правя нещо. Имах семейство” - казва той.
След падането на социалистическия режим в Румъния, Михай за пръв път идва в родината си през 1992 година. Властите в страната, знаейки за популярността на краля сред народа, се опасявали от възстановяване на монархията, но самият Михай никога не се е стремял открито към подобно нещо.
Сегашната обстановка в страната кралят оценява нееднозначно; „Много от тези, които са в правителството, са емигранти от предишната система. Те са променили цвета си, но манталитетът им си остава същия” – казва той. Гражданството на Михай е било върнато през 1997 година.
Впрочем, сам Михай признава, че в Румъния се чувства като у дома си. „Отчасти да, аз съм си у дома, но когато мисля за това, което е станало.... Невъзможно е, всичко просто да се отмине” - казва той. Виделите бившия крал журналисти и наблюдатели отбелязват, че екс-монархът , обядвал с Хитлер и стиснал ръката на Чърчил, не е много разговорчив. Още повече веднъж той е признал, че в живота си „се е научил да не говори за онова, което мисли, и да се усмихва на онези, които трябва да ненавижда”...
„Михай е спокоен и невзискателен човек. Но, както всеки тих, отчасти разочарован от живота мъж, той е отличен наблюдател и проницателно отбелязва незабележимите на пръв поглед детайли в заобикалящия го свят” - описва го журналист от The New York Times.
„За съжаление, аз фактически царувах 4 години с нацистите, и три - със Съветите, а за това време всеки ще се научи да разбира най-незабележимите неща, сякаш в носа си има радар” - казва за себе си бившия крал. И макар че съдбата не му е дала шанс да управлява страната си изцяло, той не е загубил вкуса си към живота и твърди, че се радва, че все още го има...
Сега Михай I е последният от останалите живи държавни глави, ръководели държава по време на Втората световна война. Награждаван е с много награди за това, че е повлиял на хода на заключителния етап на войната. Всъщност, Михай I е единственият от останалите живи кавалери на висшия съветски орден «Победа», връчен му през юли 1945.
Още...
