Как се предава информация при насекомите

Неотдавна холандските учени изяснили, че насекомите също ползват поща. Само че „писмата“ са химически сигнални вещества, а пощальоните - растенията, на които живеят техните личинки.Смисълът на такива послания е винаги един и същ: това растение е заето и чуждите няма какво да правят тук, така че си търсете друга хранилка! Личинките на много насекоми обитават върху растения, с чиито тъкани се хранят. Това е много хитри, защото на растителна диета лесно се наддава на тегло: за храна не трябва да се ходи, а и не се хабят излишни калории. Това е причината грижливите шестокраки майки да се стараят да поставят на едно растение колкото се може повече яйца. Само че подобна стратегия често може да доведе до неприятни сюрпризи… Ако на едно и също растение отложат едновременно яйца самките на няколко вида пеперуди, бръмбари –листояди и буболечки, и като се има предвид колко са плодовити всички те, макар че не всички яйца се излюпват, растенията биха били напълно изядени от „подрастващите“, още преди личинките да могат да достигнат необходимото тегло за превръщане в какавиди или възрастни екземпляри. В резултат биха загинали всички.

Би могло да има и още по-лош вариант , като се знае, че някои насекоми отлагат яйца на листата, а други - на корените на растенията(като познатият на всички майски бръмбар). Когато личинките се излюпят, те започват да „гризат“ нещастното растение и от горе и от долу. В крайна сметка подземната „младеж“ уврежда корените, а това води до увяхване на листата, които са храна на надземните личинки. От друга страна увредената от тях листна тъкан оставя корените без необходимите захари и ускорявайки тяхното разграждане, обрича на смърт подземните личинки. За да се избегнат подобни ситуации, насекомите , които отлагат първи личинки на растенията, би било логично да „предупредят“ останалите, че мястото е заето, като при това сигналът трябва да бъде разбираем както за надземните, така за подземните насекоми. Наблюденията на ентомолозите са доказали, че много от тях действително оставят такива послания. Например самките на бръмбарите, оставящи яйца в корените на растенията, се стараели да отбягват онези растения, на листата на които пеперудите са снесли своите яйца. Възниква въпросът, какво точно се явява „писмо-предупреждение“, че растението е заето, и кой изпълнява ролята на пощальон? Не отдавна еколози от Нидерландския институт по екология са успели да намерят отговор на този въпрос. Отначало те установили, че , изяждайки корените, подземните жители заставят растението да отделя през листата особени летливи вещества, които принуждават надземните гости да си търсят друга „столова“. Именно тези вещества представляват особеното „писмо“, а за „пощальон“ служи самото растение. Сега работят върху въпроса, колко дълго могат да се запазят такива сигнали.