ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни

събота, 5 ноември 2011 г.

В глъбините на Черно море е възможен взрив на сероводород



Във всички справочници по ветроходство е посочено, че средната дълбочина на Черно море е 1300 метра. От повърхността на водата до дъното на морето действително има почти километър и половина, но онова, което сме свикнали да приемаме за море, има няколко пъти по-малка дълбочина, или някъде около 100 метра. По-надолу се е спотаила безжизнената и смъртно опасна отровна бездна. Това откритие е било направено от руска океанографска експедиция през 1890 година. Измерванията са показали, че морето практически изцяло е запълнено с разтворен сероводород – отровен газ с миризма на развалени яйца. В центъра на морето сероводородната зона е на разстояние от повърхността около 50 метра, a по-близо до бреговете дълбочината, от която започва проблемнбата зона се увеличава на 300 метра. В този смисъл Черно море е уникално, но е единственото в света без твърдо дъно.
Течната изпъкнала леща от мъртва вода е основа на тънкия горен слой, където е съсредоточен целия морски живот. „Постилащата” леща диша, движи се, и понякога се показва на повърхността, с помощта на силните ветрове. Големи „пробиви” стават рядко - последният е станал по време на ялтенското земетресение през 1928 година. Тогава даже далече от морето се е усещала неприятната миризма на развалени яйца, а на морския хоризонт се виждало зарево от мълнии, издигащи се като горящи стълбове към небето(сероводородът , H2S , е горящ и взривоопасен отровен газ).
И до сега се водят спорове за произхода на сероводорода на дъното на Черно море. Едни смятат, че главен негов източник е възстановяване на сулфатите от сулфаторедуциращи бактерии, при разлагане на мъртвите органически вешества. Други поддържат хидротермалната хипотеза, според която сероводорода постъпва през пукнатините на морското дъно . Всъщност, не може да се каже, че има противоречия межди предположенията , а най-вероятно действат и двете причини. Черно море е устроено така, че водообменът му със Средиземно море идва през плиткия Бодфорен праг. В Мраморно море отива обезсоления речен отток, а също през Босфора, в глъбините на Черно море се влива по-солената и по-тежка средиземноморска вода. Получава се нещо като гигантски резервоар, в който през последните 6-7 хиляди години се е натрупвал сероводород.
Сега този мъртъв пласт е повече от 90% от обема на морето. През ХХ век, в резултат на замърсяване с органични антропогенни вещества, границата на сероводородната зона се е издигнала с 25 до 50 метра. Иначе казано, кислородът от повърхностния тънък слой не успява да окисли сероводорода, напиращ отдолу. Още преди десет години този въпрос се е смятал за първостепенен за страните, които са около Черно море. Сероводородът се явява силно действаша отрова, и при това е взривоопасен. Отравяне настъпва при концентрация от 0,05 до 0,07 мг/м3. Пределно допустимата концентрация на сероводород във въздуха на населените места е 0,008 мг/м3. По мнението на редица експерти и специалисти, за детонация на сероводорода в Черно море е достатъчна мощност на заряда, еквивалентен на този в Хирошима. При това последствията от катастрофата ше бъдат съпоставими с това, като че ли в Земята се е врязал астероид с маса, 2 пъти по-малка от тази на Луната.
Всичкият сероводород в Черно море е повече от 20 хиляди кубически километра. Сега за проблема е позабравено, защото обстоятелствата са неизяснени, но, в интерес на истината, от това проблемът не е изчезнал. В началото на 50-те години на миналия век, в залива Уолфиш-Бей (Намибия), възходящо течение е изнесло на повърхността сероводороден облак. До 150 мили навътре в материка се е чувстала миризмата на сероводород, а стените на домовете потъмнели. Усешането на миризма на развалени яйца вече означава превишаване на пределно допустимата концентрация. В същност, жителите на Югозападна Африка са преживели тогава „мека” газова атака. В Черно море газовата атака може да бъде доста по-тежка. Да кажем, че на някого му дойде на ум да пробърка морето, или поне част от него. За съжаление, това е технически осъществимо. В сравнително плитката северозападна част на морето, някъде по средата между Севастопол и Констанца, може да бъде извършен ядрен взрив със сравнително малка мощност. На брега това ще бъде отбелязано само от приборите, но след няколко часа там ще се почувства миризмата на развалени яйца. При най-благополучното стечение на обстоятелствата, след 2 седмици морето ще се превърне в братско гробище на морските организми, а при неблагоприятно, в гробище ще се превърнат и крайбрежните населени пунктове, където обитаващите организми съвсем не са морски. Оценките „благополучен” и „неблагополучен може да сменят местата си, в зависимост от това, каква е позицията на оценяващия. В тази връзка всеки може да си зададе въпроса, до колко е целесъобразно пускането на тръби за топлопровод на дъното на Черно море... Не е ли ясно, че това са еднократно поставени тръби на сегашния етап, а профилактика и евентуален ремонт в условията на взривоопасния сероводород не са възможни. И не е нужно който и да било да бъде експерт химик или физик, за да си даде сметка какво би се получило при пробива им в дълбочинните слоеве на Черно море! И онези бизнесмени, които изкарват пари от курортно дело, едва дали си дават сметка, че черноморското крайбрежие може да се превърне в място на еколкогично бедствие....
Хората, колкото и могъщи да се чувстват, не трябва да се отнасят към природата с презрение! Все още има начин тази еколкогична заплаха да се обърне в полза на икономиката и енергетиката...
Във водата на Черно море се съдържа сребро и злато. Ако те бъдат извлечени, количеството на среброто би било примерно около 540 хиляди тона, а на златото - около 270 хиляди тона.
Като се има предвид, че Черно мре е колосален склад на сероводород, а той е горлив газ и при горене отделя топлина, тази топлина може и трябва да бъде използвана. Най-добрият начин е, да се използва като топлоизточник водорода в състава на сероводорода. Има възможност да се получава и сяра, а и сярна киселина, с отделяне на съответно количество топлина. Всичко е въпрос на избор на технология.
Една от разработките изхожда от това, че за извличане на наситените със сероводород дълбочинни слоеве морска вода, въобще не се изразходва енергия. Достатъчно е, да се спусне на дълбочина 80 метра тръба със здрави стени, и веднъж да бъде изкачена вода в нея, за да се получи газоводен фонтан, за сметка на разликата на хидростатичното налягане.
Черно море до скоро е било любимо място за отдих на много хора. Даже великият комбинатор Остап Бендер е бил там в търсене на дванадесетте стола, и за малко не платил с живота си в Ялта, по време на знаменитото кримско земетресение през 1928 година. По „случайно съвпадение”, в момента на земетресението имало буря и мълниите падали навсякъде, в това число и в морето. Изведнъж се случило нещо неочаквано: от водата, на височина 500 -800 метра започнали да се издигат стълбове от пламъци. Обяснението на химиците е следното: съществуват 2 типа реакция на окисляване на сероводорода – при едната се образува свободна сяра и вода, а при втората окислението протича взривоподобно, при начален термален тласък, като в резултат се образува сярна киселина. Именно вторият вариант на реакцията за окисляване на H2S са наблюдавали жителите на Ялта по време на земетресението. Сеизмичните тласъци са изтласкали дълбоководния сероводород на повърхността. Електропроводимостта на водния разтвор на сероводорода е по-голяма от тази на чистата морска вода и затова мълниите са попадали по-често в участъците с издигнатият сероводород. Значителният слой чиста повърхностна вода е гасил верижната реакция, а той в началото на ХХ век е бил с дебелина около 200 метра. Недообмислената техногенна дейност рязко е намалила дебелината му и сега на някои места тя не надвишава 10-15 метра.По време на силна буря сероводородът се издига към повърхността, и се усеща характерната му миризма. Точно това замърсяване е довело до намаляване на биологичните организми.
Това, обаче, не е най-страшното! Ако земетресение, подобно на кримското стане в наши дни, това би довело до глобална катастрофа. В резултат на първичния термален тласък може да стане обемен взрив на сероводород, което евентуално да доведе до мощни тектонични процеси и разместване на литосферните плочи, а това на свой ред би предизвикало земетресения по цялото земно кълбо. Освен това, в атмосферата биха били изхвърлени милиарди тонове сярна киселина, а последвалите киселинни порои биха изгорили всичко живо и неживо на планетата! Или почти всичко...
Изходът е само един - нашата цивилизация да стане разумна....


Реклама

Blog Archive

Statistics

eXTReMe Tracker

Интересното от живота, здраве, обзавеждане, хороскопи
Съвети за Вашето здраве - moeto-zdrave.blogspot.com
Училище за жени
За неизвестното
Женско Здраве
Пътешествие
Болести на стомаха

Back to TOP  

Web Analytics