Тайната на пещера Пестера

В края на ХХ век в Румъния, съвсем случайно, е била открита много необичайната пещера Пестера. Тайните и вероятно още дълго време биха били запазени, ако не било разпореждането на тогавашния президент Николае Чаушеску , за започване на изграждането на мащабен енергетичен комплекс близо до град Мангалия. Предполагало се, че това ще бъде „новия социалистически строеж“. Той трябвало да бъде разположен недалече от черноморското крайбрежие, в Добружа. За целта през 1986 Чаушеску сам разгледал района от хеликоптер и избрал мястото, на което трябвало да започне строежа. Тази част от Румъния представлява варовиково плато, и не рядко се срещат карстови явления – пещери, подземни езера и подземни реки, като кухините за тях са направени във варовика от водата. Започнало разучаване от геодезически екипи на посоченото от Чаушеску място , а също и от групи спелеолози и експерти по изследване на пещери. В процеса на работа един от специалистите забелязал тясна пукнатина с дължина около 20 см. Оказало се(след като разширили пукнатината), че тя води към подземен коридор, който пък отвеждал в огромна пещера. Специалистите - спелеолози и биолози обяснили, че въпросната пещера, следствие на тектоничните движения, може да се е оказала отрязана от външния свят както в много далечно минало, както и съвсем неотдавна. Започнало интензивно изучаване на подземния свят на Пестера. Оказало се, че там обитават множество неизвестни на повърхността неголеми същества. Да се работо вътре се оказало изключително трудно, защото водата там била наситена със сяра, а въздухът съдържал толкова малко кислород, че дишането на хората било трудно. Това, обаче, не спряло учените и учените получавали нови и необичайни данни.

Вече към 1992 изследователите съобщили за 30 вида неизвестни до сега безгръбначни животни. Започнало изучаване на пещерата Пестера от международни екипи и било изказано предположение, че преди хиляди години предците на намерените съшества попаднали в пещерата през пукнатини и разломи, но в един момент (по силата на неизвестни сега причини), вследствие на земетресение, връзката с външния свят била прекъсната. Попадналите в капан животни трябвало да се приспособят към недружелюбната среда ( с 5% съдържание на кослород, когато в обичайната атмосфера той бил 21%). Дълго рвеме учените си блъскали главата и се чудели за сметка на какви ресурси живеят подземните обитатели на Пестера? В подземния свят, поради липсата на светлина, нямало , а и не можело да има, никакви растения. Въпрост бил, с какво се хранели животните? Оказало се, че ролята на храна се паднала на серните бактерии. Тези микроорганизми разлагали сероводорода на неговите компоненти и образували органични съединения, които и служели за хранителна среда на гъбите. С тях пък се хранели примитивните безкрили насекоми, които след това били изяждани от паяците, бръмбарите и другите обитаващи там същества. Така възникнала необичайната хранителна верига, в псновата на която първото звено не билои растенията, а бактериите. Това дало възможност по друг начин да се погледне на възможностите за живот и местообитание на живите организми….