Как се лекуват животните - 1

Ние, хората, сме достатъчно самонадеяни и се смятаме за най-умните на тази планета И как иначе - изобретили сме пеницилина, летели сме в космоса, строим небостъргачи, разработване нанотехнологии… А животните когато се разболеят, кой да им помогне? Или състрадателните хора, или никой. Нали си нямат свои таблетки и лекари…. Да, това е истина, само че на половина…..

Шимпанзетата знаят средство срещу паразити

За да не допуснем паразити в организма си, сме принудени да взимаме доста мерки: мием, чистим, дезинфекцираме и какво ли не още. Дори и да се случи нещо, медицината винаги ще ни помогне. Ние, в крайна сметка, имаме такава възможност. А маймуните? Те също имат подобни проблеми: хранят се със сурова храна, пият вода от съмнителни източници, не мият ръцете си след тоалетна - май трябва да гъмжат от паразити?.... Оказва се, че лекарство за тях са трихомите на растенията. Всъщност, глупавите шимпанзета прекрасно се справят със своите паразити. Тъй като мимиката им е много богата, учените забелязали, с какво отвращение маймуните ядат горчивите стебла на определени растения. Тази гадост се нарича Vernonia amygdalina – растение от семейство астрови. Макар че се давели, те продължавали да ядат. Понякога мачкали растенията и ги гълтали цели, за да не се налага да ги дъвчат. По принцип онова, което се глътне цяло, в повечето случаи излиза цяло, но при маймуните листата на вернонията понякога излизали заедно с глистите. Учените стигнали до извода, че всички горчиви растения, с които се тъпчат шимпанзетата, имат една обща черта - покрити са с трихоми. Това са малки заострени кукички, които се захващат за паразитите и ги помитат навън.

Елените използват антисептици

Това, което помага на елените да оцелеят, са бързите крака и невероятната предпазливост, но едва ли може да бъдат наречени умни: не се налага да решават сложни задачи и да строят укрития. Тогава е съвсем логично да се предположи, че при сериозни травми и липса на медикаменти, както и при пълна липса на санитарни условия, съвсем естествено е, да се очаква, че неизбежно ще се заразят. На ловците, обаче, напарвило впечатление, че ранените елени намират един и същ вид мъх, и притискат болното място към него. Или търсят мека глина, лягат и се трият в нея, докато изцяло не се омажат. Или пък отиват в торфеното блато…. Ясно било, че животните не правят това просто така…. За мъха и торфа било известно, че от много отдавна са били използвани за превръзване на рани. Даже по време на Първата световна война немците използвали торфен мъх за направа на превързочен материал, който вършел много по-добра работа, отколкото памучните тампони, използвани през това време, но след като започнали да се използват антибиотици, превръзката с мъх излязла от мода. Оказало се, че напоследък все повече бактерии са резистентни към антибиотиците, учените обмислят да се върнат към добрия стар торфен мъх, тъй като антисептичните му свойства са неоспорими. Оказва се, че това е известно даже и на елените….