Да научим още нещо за Япония

В древността японците са ловили риба с помощта на обучени корморани. Нощем запалвали в лодката си факли, за да привличат рибата. След това от всяка лодка пускали по дузина корморани, вързани с дълги връвчици. На шията на всяка птица бил поставен еластичен пръстен, за да не може да гълта хванатата риба. След като уловят риба, рибарите ги издърпвали на лодките си събирали улова. Всяка птица получавала възнаграждение, и отново били пускани на поредния риболовен тур.

В Япония наричат зеления сигнал на светофара син. Когато в тази страна се появили първите светофари, цветовете им били : червено, жълто и синьо. По-късно станало ясно, че зеленият цвят се вижда по-добре от синия. Затова сините лещи на светофарите постепенно били заменени със зелени, но навикът да наричат разрешаващия движението сигнал „син“, се запазил.

На победителят в главния турнир по сумо се връчва много специална награда: поднасят му ключ от нов автомобил, бензин, с който да кара този автомобил една година, хиляда шийтаке гъби, говеждо с теглото на една крава и запас от кока-кола за цяла година.

Върху японските банкноти са изобразени много космати мъже. Причината за това не е, че преди време японците са имали повече растителност по лицата. Една от най-важните задачи пред дизайнерите на парични знаци е, да се опитат да затруднят фалшифицирането им. Затова стремежът е, върху банкнотите да има колкото се може повече дребни детайли(например разкошна брада, мустаци, бръчки на челото).

При японците съществува израз „планински кит“. Този евфемизъм започнали да се употребяват, когато настанилият се в страната будизъм въвел забрана за използване на месо. За рибите тази забрана не се отнасяла и затова японците маскирали от властите и свещениците забраненото за консумация месо от диви прасета.

Японците наричат своите пари „ен“, а не „йени“. Някога йероглифът, означаващ пари, бил произнасян като „вен“. С течение на времето всички при срички, започващи с „в“(освен „ва“) , се получила редукция на първия звук, и от периода на епохата Едо ( 1603 – 1868) японците наричали парите си точно както сега - „ен“. Но чужденците, имайки предвид своето разбиране за транскрипция на японските думи, започнали да изобразяват японския звук „е“ с латинските букви „уе“. В съответствие с това и названието на японската валута започнало да звучи като“йен“ или „йена“.

Чашка кафе в Япония струва доста скъпо. Стойността на чашка от тази ароматна напитка надвишава 400 йени. Това не се дължи на факта, че кафето се внася и се облага с големи такси. Сумата се дава не за чашката кафе, а за мястото в заведението. . След като си поръча чашка кафе, всеки може да поседи няколко часа и да си почине, докато сервитьорите с вежлива усмивка му доливат студена вода.

Японските водачи на МПС , спирайки на кръстовище, гасят фаровете . Чужденците предполагали, че по този начин се пести енергията на акумулатора, но това въобще не е така. Всичко опира до етикета. Когато водачът спре на кръстовище, не му е нужно осветление и изгасяйки, не заслепява отсрещните. Защо ли не се прави това в другите страни?...

Отговаряйки на телефонно повикване, японците казват не „Ало“, „Моси-моси“. Когато телефонът започнал да се използва , те казвали „Ой,ой“, което напомняло на нашето“Да, да!“. Този, който звънял, отговарял: „Хай, йо годзаймасу“(„Имам работа“). Постепенно тези думи заменил речитатива „Мосимасу, мосимасу“ („Говоря, говоря“), а с течение на времето се стигнало до съкратеното „Моси-моси“.

Магазините за зеленчуци се наричат „Магазини за 800 продукти“. Отначало магазинчетата, търгуващи със зеленчуци се наричали аоя( зарзаватчийница), но асортиментът им започнал да се разширява и започнали да продават ядки, консерви и други хранителни продукти. Тогава започнали ( с малка промяна на произношението) да ги наричат яоя(магазин за 800 продукта). Целта на предприемачите била, да подчертаят безкрайното разнообразие на предлаганите продукти.