ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни

сряда, 14 март 2012 г.

Сейбъл - бродещият остров



Остров Сейбъл е истинският Остров на неудачниците. Той е едно от най-страшните и странни места в Атлантическия океан. Смята се, че е бил открит от французина Лери през 1508 година. Другите му имена са: Островът на хилядите изгубени кораби, или Поглъщащият кораби. Названието си островът е получил от своите подвижни пясъци. Те поглъщат даже големи кораби, а малките просто гълтат.



Много години този остров е плашел мореплавателите. Много кораби са се разбили или са изчезнали край него. Той е нещо като Бермудския триъгълник, а има и славата на една от аномалните зони в света.
Островът е разположен на 110 мили югоизточно от Халифакс, близо до континенталния шелф – в района, където топлото течение Гълфстрийм се среща със студеното Лабрадорско течение. Протегнал се е като гигантско пипало , на 24 мили от изток на запад. Това е мрачно, загадъчно и тайнствено място, което моряците наричат гробницата на Атлантическия океан.
Загадката на тайнствения Сейбъл отдавна е заинтригувала учените. Още в началото на ХХ век те установили, че западния край на острова постоянно е постоянно изложени на силно морско течение.



Затова гонените от вятъра вълни с мощни монотонни удари , не прекратяващи се нито за минута от кой-знае колко хилядолетия, методично размиват брега. Затова пък на източния край на острова нещата протичат по точно противоположния начин: там, сякаш от жива тъкан , постоянно се разрастват нови и нови пясъчни наноси, които, според логиката на нещата и законите на физиката просто няма от къде да се вземат. Но те нарастват!



Със сигурност се знае, оказалите се в плитчините на Сейбъл параходи с водоизместимост 500 тона и дължина 100 – 120 метра, напълно изчезват от очите само за два-три месеца. Моряците са нарекли този остров „ поглъщащият кораби“.



Веднъж, в края на по-миналия век, свидетел на изчезването на кораби в пясъците на Сейбъл, се оказал известният американски учен, изобретателят на телефона Александър Бел. Той бил потресен от разигралата се на 4 юли 1898 година , близо до бреговете на Сейбъл трагедия, когато, в следствие на сблъсък , потъна; френския параход „Ла Бургон“. Учените смятали, че част от хората от парахода са се добрали до острова, надявайки се на помощ. Бел, със свои лични средства, организирал спасителната експедиция, пристигнал на острова и внимателно го изследвал. За негово разочарование, спасени след катастрофата там просто нямало. В изчакване на парахода, Бел прекарал на остров Сейбъл няколко седмици. Ученият се оказал очевидец на погребването на огромния четиримачтов американски шлеп „Крофтон Хол“. През юли 1898 година Бел писал: „Шлепът заседнал в плитчините през април тази година. Великолепният плавателен съд изглеждаше невредим, ако не се брои, че корпусът му в средата беше пукнат. Сега пясъците са погълнали жертвата си изцяло“.



Най-любопитното е, че в резултат на тези процеси, същността на които остава за учените загадка, дължината на „гробницата на Атлантическия океан“ в продължение на стотици години практически не се променя! Но самият остров, подобно на изплезен гигантски език или страшен пясъчен охлюв, бавно, сякаш следвайки от по-рано определена точна цел, постоянно се движи в източна посока. Учените са успели да изяснят, че през последните 200 години островът тихо и незабелязано в „пропълзял“ по безкрайната шир на океана повече от 200 морски мили! Средната скорост на придвижване на острова е примерно 200 метра годишно!
Какво, всъщност , е учудило учените? Работата е в това, че всеки остров , всъщност е връх на подводна планина. Самата планина се намира върху една от тектоничните плочи, от които, като от пъзел, е изградена нашата планета. Скоростта на движение на Сейбъл е заинтересувала специалистите, защото тя не би трябвало да бъде по-голяма от тази на тектоничната плоча, върху която се намира острова. А тяхната скорост представлява няколко милиметра годишно….



Освен това, неговата височина над нивото на водата остава незначителна и константна. Островът е съвсем невидим отдалече за идващите към него кораби, особено когато вълните са високи. Дали това е загадъчно и абсолютно неразбираемо природно явление? Но дали става дума за природно явление, и ако е така, за какво?
Всичко това: минималната височина над морското ниво, постоянното, прекалено бързо преместване , удивително коварните пясъчни плитчини и рифове, а заедно с това - изключително лошото време. Голяма част от дните през годината не минават без досадни и студени дъждове и подарените от Гълфстрийм гъсти мъгли, представляват далеч не пълен набор от „прелестите“ на късчето суша, създадена сякаш специално за гибел на мореплавателите.



Във всички пристанища по морета и океани, остров Сейбъл има лоша слава. През столетията мореплавателите се стараят не само да не го споменават в разговорите си, но и го заобикалят от далече, но, за съжаление, не винаги успяват.
Над „Гробницата на Атлантическия океан“ почти винаги има бал на бурите и ураганните ветрове, и само през един месец - юли, океанът , сякаш по нечия неведома , но строга заповед, внезапно стихва и става ласкав, а островът е достъпен за всякакви лодки. Но само от северната страна… А и желаещите да посетят Сейбъл никога не са били много…
Още една неприятност „предлага“ островът, търпеливо изчаквайки минаващите наблизо плавателни съдове – това са плитчините и рифовете около него. Уникалното е, че само тук те имат уникалното свойство да приемат цвета на морската вода и да остават практически незабележими, а всъщност свойството мимикрия не е присъщо на неживата природа…



Можем само да се досещаме, колко различни кораби са намерили на този остров своя край. Преди началото на Втората световна война по целия свят е разпространена от средствата за масово осведомяване сензация. През пролетта бушували необичайно силни бури, а в района на остров Сейбъл се образували гигантски водовъртежи, които, подобно на голям земекоп или гигантска помпа, смъкнали огромно количество пясък от загадъчния остров. На него се образувала огромна и много дълбока яма. Изглеждало че самото море или морските богове решили малко да пооткрият непроницаемата завеса от тайни, плътно обгърнали „островът на корабокрушенците“…



Пристигналата там експедиция открила останките на 8 плавателни съда. Това, което било най-удивително , били останките от антична римска галера. Докато учените спорили ожесточено, как е могло да се случи това, неочаквано се разразила поредната силна буря , която бушувала няколко дни подред, а когато утихнала, мястото, открило се от гробницата на корабите, било изчезнало, покрито от планини мокър и мръсен пясък, наблъскан от океанските вълни.
Впрочем, в края на ХХ век някои западни изследователи на аномални явления издигнали една доста смела и оригинална хипотеза. Според тях Сейбъл не е нещо друго, а жив извънземен организъм, който функционира по съвършено неизвестни и неразбираеми за земната наука закони. В основата на неговата жизнена дейност е не въглеродния двуокис, както при нас, а силицият. А силицият, всъщност, е пясък!



На острова е практически невъзможно да се отиде и всъщност това се удава само на истинските смелчаци. Там ги очаква смъртно опасен пясък. Има и пресноводно езеро - Уолъс. Островът все-пак е обитаем. Отначало там живеели моряци-корабокрушенци, а през 16 век той станал място за каторга, а каторжници – французи били първите доброволни заселници. Неизвестно от къде, но там вече имало коне, те развъдили овце и кози и заживели доволни и щастливи. В началото на 19 век се появили фар и спасителна станция. До момента тези съоръжения не веднъж са променяни и преустройвани, защото островът ги поглъщал, а което оставало, го разрушавали бурите. Въпреки съвременните устройства, макар и рядко островът продължава да взима жертви. Той е нещо като дремещо чудовище - щом настъпи успокоение, той атакува….



На остров Сейбл нееднократно са пребивавали научни експедиции, но там всичко е било доста сложно : щом се започвала някаква работа, основно - разкопки, изкопаните ями незабавно започвали да се пълнят с морска вода, а стените им започвали да се сриват, дори и да се опитвали да се сриват и всичко се налагало да се започне от начало. А да се изпомпва водата от ямите, било все едно да се направи опит за изливане на океана, защото водата непрекъснато прииждала.
Остров Сейбъл ревниво пази своите тайни и не позволява да се проникне в онова, което му е поверено. Друг е въпросът - от кого и защо….

Реклама

Statistics

eXTReMe Tracker

Интересното от живота, здраве, обзавеждане, хороскопи
Съвети за Вашето здраве - moeto-zdrave.blogspot.com
Училище за жени
За неизвестното
Женско Здраве
Пътешествие
Болести на стомаха

Back to TOP  

Web Analytics