Осите са се научили да използват антибиотика много преди Флеминг

Както се оказва, антибиотиците стават достъпни след откриването на пеницилина от Александър Флеминг през 1928 година, но били използвани от осите от милиони години.

Изследване от неотдавна показва, че един от видовете на пясъчна оса, известна като Philanthus Fabricius, или пчелен вълк, използва бактериите, за да създава вещество, защитаващо личинките и от инфекция. Всъщност, става дума за симбиоза на биологичните видове: стрептомицетите (streptomyces), живеещи в дупките, изровени от осите, които се хранят с остатъците от тяхната храна, изработват антибиотици, ефективни срещу широк спектър бактерии и гъбички.

Тъй като гъбната плесен и бактерии представляват едва ли не главната опасност за личинките, такова съседство идва от полза и за самите оси.

Осите култивират бактериите върху собствените си пипалца и ги нанасят на стените на пашкула. Когато личинките пораснат, осите ги пренасят вътре в пашкула. Като цяло осите използват комбинация от девет различни съединения, което и позволява практически изцяло да обезопаси своето потомство от опасните бактерии.

Съгласно учените от Института по химическа екология на обществото „Макс Планк” и Регенсбурхския университет, за да се развие подобен биологичен механизъм, са необходими милиони години съвместна еволюция.

Учените също така предполагат, че използването на този естествен процес за медицински цели ще помогнат да се решати проблема с устойчивите на антибиотици бактерии.