Двойната заблуда на Шекспир

От XVIII век произведението „Двойна заблуда” се е считало, че е имитация на драматичния стил на Шекспир. След като експертите на Нотингамския университет, начело с професор Брино Хамондо, провели специално изследване , всички съмнения относно авторството на пиесата напълно се разсеяли. След 300 години пиесата най- сетне е призната за творение на великия Шекспир.
Според мнението на експертите на Нотингамския университет, именно великият английски драматург Уилям Шекспир,заедно с друг автор от епохата на кралица Елизабет І, създава „двойна заблуда” в буквален и преносен смисъл.
Корените на интригата водят към далечната 1728 година, когато произведението за пръв път е публикувано от Луис Теобалдо, който твърдял, че е пресъздал „Двойна заблуда” по материали на пиесата „Карденио”, написана съвместно от Шекспир и Джон Флетчър. Те пък взели за основа една от сюжетните линии в „Дон Кихот”, която просто не е достигнала до наше време.
Издателят Тобалдо твърдял също, че е разполагал с три екземпляра на „Карденио”, които в последствие изчезнали. Публикуването на „Двойна заблуда” вдигнало много шум в пресата и тя била обявена за фалшификат, а по- късно - за „адаптирано” произведение в стила на великия драматург.
Изследването от специалисти на Нотингамския университет доказало, че произведението е написано в съавторство с Джон Флетчер, с което Шекспир си сътрудничи за още три произведения. Доказано е, че по- голяма част от произведението наистина принадлежи на великия автор.