На дъното на Марианската падина обитава нещо разумно....

На 14 ноември 1998 година , кореспондентът на списание “Еуропео” съобщава за рибарят Тони Памака от приморския град Тронто , че намирайки се от вечерта навътре в морето на 5-6 километра, към 4 часа сутринта видял идваща от дълбините червена светлина. Той се опитал да се отдалечи от мястото, но червената светлина се издигнала от дънотои се разсеяла на по- голяма територия , след което ту се издигала и разсейвала, ту се спускала към дъното и се превръщала в пурпурна звезда. Той разказва, как се е добрал до брега, след което изпаднал в треска от страх, а от тогава не излизал в морето за повече от 2 часа седмично, и не влизал повече от 200 метра навътре. Отначало роднините и приятелите възприели разказа като халюцинации или фантазия, но скоро ненормалните явления в морето започнали да се повтарят. Тайнственото светене, червените и зелени лъчи, врящото море, огромните стълбове вода, издигащи се от време на време на повече от 100 метра, тайнствените „бради” на повърхността, засичани от въздушната брегова охрана... И какво е това?
Безусловно, за никакво струпване на микроорганизми и дълбоководни същества , образуващи причудливи „огнени” форми, не може и да става дума. Тогава за какво става въпрос?

Куба, североизточното крайбрежие, 3 август 1999 година.
На 27 мили от брега, екипажът на плавателния съд „Хермес” бил поразен от внезапно зрелище: в настъпващия сумрак, отначало отпред, а после от ляво, от дясно и отзад се появили някакви тревожни светлинни ивици, като че ли из глъбините проблясвали съединени заедно прожектори. Плавателния съд, заедно със зашеметените рибари, се оказали в свтещ пръстен. „Ставащото беше толкова страшно и ние се чувствахме така безпомощни , далече от берега и пред лицето на явна опасност, че съвсем се разстроихме. Младите момчета плачеха и се молеха. Внезапно наблизо до нас, със звук на отваряща се бутилка шампанско, от водата излетя светещ капковиден обект, мълниеносно се приблици до нашия плавателен съд и увисна на височина 50-100 метра. Правейки кръг, то слезе на височина от около 20 метра и ни заля с мека зелена светлина. След това също така мълниеносносе откъсна от мястото си и отиде не много далечеи внезапно „ - разказва капитанът по риболова Валентино Пейра....
Японски сухотоварен кораб с водоизместимост 80 хиляди тона, пътувал на курс за Сан-Франциско.
Един ден след напускане на пристанището, през нощтта, се случило нещо много странно. Плавателния съд потреперал от силен удар, било повдигнато и отново застанал на равен кил, няколко пъри здраво разлюлявайки се от борд на борд. Вахтеният офицер обявил тревога. Само че морето било спокойно, съдът продължавал да се движи по своя курс, в трюма нямало теч. Затова изплашения до смърт екип искал отговор от обезкуражения капитан: Какво е накарало този голям плавателен съд върху водата , сякаш е гумена топка?
Капитанът бил решил, че товарният кораб е заседнал на пясъчен нанос или риф , но после се сетил, че в този район на океана, където дълбочината достига до 4-5 километра, за подобно неща просто е невъзможно да се разсъждава... Той събрал екипа и обяснил субективно, че теоретично погледнато, е възможно да са повдигнати от някакъв огромен, изплувал подводен, непознат обект. Само че никаква суперподводница със земен произход, а още по-малко морско животно не би могло да направи това с плавателен съд, чийто стени са от 2,5 сантиметрова ламарина...
Версията на капитана активно поддържали многобройните привърженищи на НЛО.

Матроси от риболпвния съд „Троза”, занимаващи се с промишлен риболов в областта Гроттамаре, на 6 мили от брега, засекли с радара си голямо подводно тяло , напомнящо „много дълъг език”. Докато машините избирали място за дълбоководен трал, компасите изведнъж заиграли, кабелите се опънали и съдът с голяма скорост започнало да се движи напред и сякаш всяка минута щяло да се преобърне. Изведнъж някъде долу кабелите се пръснали, тралът изчезнал, а „Троза” започнал да се люлее над водата като шамандура. Екипажът просто не можел да повярва и всички стояли като зашеметени и били обхванати от ужас.
Някакъв грамаден стоманен обект (иначе защо шще се вълнува компаса) , е лишил риболовния кораб от трал. Подводница? Подводно съоръжение на пришалци? На този въпрос няма отговор. В интерес на истината, съществуват твърдения, че това не е нещо друго, а супернов шпионски апарат на САЩ или Русия. Да се придвижва под водата със сто и повече киломвтра в час , не може нито един земен механизъм. Така твърдят съвременните експерти.
Капитанът на плавателния съд „Федерико Падре” разказал, че когато се намирали на 15 километра от Педсазо (Средиземно море) на 150-200 метра пред тях се издигнал огромен воден стълб , а наоколо морето било съвършено спокойно. Това не би могло възможно да е подводен пуск на ракета, тъй като радарите не засекли нищо. Но ужасът, който ги обхванал, бил неописуем...




През 2003 година в САЩ били публикувани резултати от изследване на Марианската падина. За целта изследователите използвали специялен апарат - безпилотна платформа , снабдена с мощни прожектори, много чувствителни теле и видео системи , микрофони. Платформата била спусната на стоманени кабели с голямо напречно сечение в най- дълбокото място на световния океан( дълбочина 11045 метра). Няколко часа след потапянето на съоръжението на мониторите започнали да се мяркат силуети на странни големи обекти(не по- малки от 12-16 метра). Микрофоните в същото време предавали силни звуци като стържене и удари по метал.Равномерни удари, представяте ли си?
Когато платформата била издигната (а не стигнала до дъното поради неразбираеми пречки) открили, че мощната метална конструкция била огъната, а стоманените кабели, сякаш запилени. Само още малко и и уникалната платформа завинаги би останала в най- дълбокото място на океана. Учените -експерти са отказли ясните коментари, но научно- популярните списания изкоментирали станалото еднозначно На невероятна дълбочина съществува нещо. То е разумно и владее до съвършенство технологията на обработка на металите.
За пореден път възниква въпроса, единствен стопанин на планетата Земя ли е човекът? А може би наред с нашата цивилизация съществува още една, много по-древна? А може би наистина инопланетяните са създали в длъбините на океана своя база? Изучават ни и извършват от там своите космически пътешествия? Или подготвят колонизация на Земята? А може би учениет в недалечно бъдеще ще ни предложат своите аргументирани версии и изводи?...
И. Трано, “Focus”, САЩ