Намерени са останки на динозавър с пера

Дребен динозавтр, наречен епидексиптерикс, се е съхранил отлично. Палеонтолозите са получили в свое разпореждане практически цял скелет на този гущер. По размер не е бил по-голям от гълъб, а теглото му е било 164 грама. Имал е четири крака и тяло, покрито с пера, които силно са се различавали от оперението на съвременните птици.
При всичко това динозавърът не умеел да лети, тъй като нямал контурни пера, които били необходими за летене във въздуха. На късата опашка на эпидексиптерикса имало четири пера, които били дълги, но не и тънки.
Устройството на зъбите на динозавъра говори за това, че вероятно е бил месояден, но учените не могли да кажат далио се е хранил с насекоми, земноводни или малки животни.
Професор Чзан предполага , че динозавърът е живял в средния и късен юрски период (преди 176 -146 милиона години). Епидексиптериксът не се явява родственик на друг хищен , оперен динозавър, микрораптор, който умеел да лети. Само че тези два вида оперени помагат да се установи еволюцията на пернатите, явяващи се до сега предмет на научен спор. Съгласно една от хипотезите, предците на съвременните птици се явяват целурозаврите - малки влечуги, чието устройство много напомня птичето. Това предположение е било изказано още през 1861 година, след като били намерени останките на археоптерикаса. Няколко години по- късно английския естествоизпитател Томас Хаксли поднесъл хипотеза , съгласно която археоптериксът бил промеждутъчно звено на еволюцията между динозаврите и птиците.
В тази връзка джуджетата-динозаври представляват за учените особен интерес . Неотдавна канадските палеонтолози описали гущер от семейство Alvarezsauridae и външно много прилича на птица. Имал дълги и тънки крака, горни крайници с нокти и тесни челюсти, наподобяваши клюн. На ръст не бил по- голям от 60 сантиметра. Живял е преди около 70 милиона години и обитавал свете Америки и централна Азия.