Загадката на Долината на Смъртта

Камчатка е едно от най-красивите и едновременно с това - и най-опасните...



Там се намира знаменитата Долина на Смъртта - мястото, където, по твърдение на жителите на околността, за броени минути умира всичко живо. Учените и до сега не са дали приемливо обяснение на този природен феномен...
Taзи долина се намира на територията на Кроноцкия резерват по горното течение на река Гейзерна, в подножието на вулкан Кихпинич. Дълга е около два километра, и ширина от 100 до 300 метра. На пръв поглед това е достатъчно живописно място - западния склон на вулкана се спуска към реката, образувайки редица тераси, над които постоянно се стелят кълба пара от горещите източници..



Долина на Смъртта се нарича най-долната тераса, където гейзерите са най-много. За смъртоносността на това място е станало известно още през 1930 година, когато ма местните ловци, по време на лов, изчезнали няколко кучета. Когато най-сетне успели да ги намерят, те вече били нъртви, а, съдейки по всичко, причина за смъртта било рязко спиране на дишането. Около тях на голата земя ня,ало дори тревичка, а само множество трупове на загинали птици и животни.



„Първооткривателите” на долината забелязали, че някои от труповете били полуразложени, а други - оглозгани до скелетите. Само че внезапно влошаване на самочувствието накарало ловците да напуснат това „недобро” място. Всички присъстващи изведнъж почувствали металически привкус в устата, слабост, световъртеж и втрисане. След няколко часа всичко преминало, оставяйки само неприятни спомени.
От тогава в Долината на Смъртта са ходили много научни и туристически експедиции, като далеч не всички са завършвали успешно . По данни на служителите на резервата, за 80 години там са загинали повече от стотина души. И освен това, новополучените данни не само на са изяснили, а даже са забъркали долълнително нещата.



Например станало известно, че на това място загиват даже такива голкеми животни като мечка и росомаха. При това някои мечки умирали не в самата долина, а зад предлите и, след като са похапнали от месото на „смъртниците”. Всъщност, изучавайки труповете, учените забелязали множество кръвоизливи по всички вътрешни органи, поради което месото имало неестествено червен цвят.
Отначало изследователите предположили, че животните и хората загиват от въздуха над долината, който е наситен с парите на вулканичните газове, в състава на които влизат редица опасни съединения: сероводород, серен двуокис, серовъглерод. Тези газове предизвикват тежки отравяния , началните симптоми на коиото приличат на тези, наблюдавани при „първооткривателите” на долината. Само че изброените вещества действат доста бавно...
Ефектът от тяхното въздействие се проявява най-малко след час, така че големите хищници, например мечките, биха могли да напуснат отровната долина и да оживеят. Извесно е също, че нито един от споменатите газове не може да отрови месото толкова, че изялите го, да паднат веднага и да умрат! Най-вероятно причината е в друго.
През 1982 година учените са направили анализ на въздуха в Долината на Смъртта, и открили присъствието на цианидни газове, в частност, печално известния хлорциан. Този газ ототдавна бил известен като един от най-страшните летящи убийци. По време на Втората световна война даже е бил използван като оръжие за масово поразяване.
Всички газообразни цианиди действат достатъчно бързо, тъй като след проникване в организма на живите същества , те предизвикват блокиране на клетъчното дишане. В резултат на отравяне смъртта настъпва за няколко минути, даже секунди, в зависимост от концентрацията. При телата на всички, които са умрели от вдишване на хлорциан, се откриват масови вътрешни кръвоизливи - както се вижда, и това съвпада. Освен това цианидите се натрупват в организма и в последствие отравят и тези, които се осмеляват да опитат месото на подобни трупове. Само че съществува едно „но” - за да може това да се случи, концентрацията трябва да бъде изключително голяма, а пък тогава всички биха умирали за няколко секунди след навлизане в опасната зона.
Против цианидите говори и факта, че той, даже и в малки количества, действа силно сълзотворно, а никой от пътешествениците, които са се разхождали там без противогаз, не съобщават за нищо подобно.
Знае се още , че в местата на силно изхвърляне на цианидни газове не съществуват даже микроорганими, но в Долината на Смъртта все пак живее нещо - от къде иначе биха се взели полуразложените трупове? Всяко разлагане на телата е резултат на дейността на различни бактерии и то такива, на които е нижен кислород. А щом ги има, значи има и хранещите се с тях кръгли и плоски червеи, и дори (възможно) - личинки на насекоми. Получава се така, че това място не се съвсем безжизнено...



А феноменът на камчатската Долина на Смъртта все-още предстои да се изучава....