Археоптериксът вече не е птица. Той е нещо друго…..

Учени от Университета в Линий (Китай) открили, че археоптериксът , до скоро смятан за прародител на птиците, е просто представител на обикновените пернати динозаври. Резултатите от изследването са били публикувани в списание Nature. Дискусията за произхода на птиците се води почти цяло столетие. Първата скелетна находка е била намерена през 1861 г. близо до Соленхофен, Южна Германия . Археолозите видели почти цял скелет с отпечатъци от оперение. Няколко години по-късно английският естествоизпитател Томас Хаксли създал хипотеза, според която археоптериксът бил междинно еволюционно звено между динозаврите и птиците. Теорията станала доминираща и била такава много десетилетия, но с течение на времето започнала да предизвиква у учените куп съмнения. Междувременно били намерени и нови останки и в крайна сметка през 2005 година много учени стигнали до извода, , че археоптериксът произлиза от хищните динозаври с пера, а към съвременните птици няма никакво отношение. Той е нещо друго: не е динозавър, но не е и птица. Новото откритие ще помогне да се разсеят и последните съмнения. Учените, начело с професор Сюй, направили откритието съвсем случайно. Те намерили нов динозавър, чиито характеристики се явяват ключови и за археоптерикса. Стандартния компютърен анализ и персоналния анализ на учените, подредили новонамерения динозавър в групата на нелетящите динозаври Deinonychosauria, но след въвеждането на данните в компютъра, в групата се „присъединил“ и археоптериксът. Оказало се, че новооткрития динозавър се явява необходимо звено за мястото на археоптерикса на дървото на еволюцията. Всъщност неотдавна учените открили, че първите птици нямали достатъчно яки пера, за да излетят, размахвайки крила. Дори перата на древните пернати да са били и по-твърди, едва ли са били достатъчно здрави, за им позволят дълго да се задържат във въздуха.

Още...

Нима Слънчевата система е била създадена от висш разум?

Астрономите откриват планети, приличащи на Земята около други звезди на Галактиката. Съвсем неотдавна е била открита планета в съзвездието Рак. Открити са още около 800 такива екзопланети, но не може да се каже, че условията на тях са привлекателни…. Според някои учени нашата Слънчева система е създадена сякаш специално, за да се появи човек в нея. „Планетите от Слънчевата система се движат по кръгова орбита , и нито се приближават силно към звездата, нито се отдалечават от нея, което означава, че условията в нея са стабилни. Благодарение на това, на Земята температурата се поддържа постоянна. Ако орбитата на Земята беше изтеглена, то през половината година би било изключително горещо, а през другата половина - непоносимо студено“ - предполагат астрономите , съобщава news.argumenti.ru. Повечето звездни системи имат някаква закономерност в своя строеж - най-близо до звездата е разположена най-голямата планета, а размерът на останалите намалява, с увеличаване на разстоянието от светилото в системата. В Слънчевата система не всичко е съвсем по правилата. Най-„яките“ планети се въртят в центъра, а в покрайнините и близо до Слънцето са малките. „Според законите на термодинамиката, телата се стараят да загубят своята енергия. Като правило всички тела, които се срещат в другите системи, бясно губят своята енергия. В Слънчевата система нещата сякаш са се успокоили , и в това състояние тя е вече 4 милиарда години“ - твърди главният научен сътрудник на РАН Леонид Ксанфомалити. Според астрономите, причината за „странностите“ може да се търси в самото начало, когато Слънцето и планетите едва са се зараждали, а това е било преди четири и половина милиарда години. „Имало е огромен облак, който се е свивал. В центъра се образувала звезда, а после - планетите. Така е било според теорията в миналото, но се оказало, че всичко е било много по-сложно. В процеса участвали съседните звезди, които понякога се взривявали и създавали вълни. Всичко довело до това, че в един момент тези протопланетни дискове се оказали в нестандартни условия. Преди всичко нашата система се е сформирала в нестандартни условия“ - смята Ксанфомалити. Колегите му даже предполагат, че човекът е резултат на някакъв мощен експеримент, звено от гигантска природна верига, която старателно се следи от някого….

Още...

За яйцата и техните черупки….

Всъщност, интересно в черупките на кокошите яйца (и не само кокошите, а на всички яйца) е не самата тя, а начинът на нейното получаване. На практика споменаваме кокошите яйце, с което се срещаме най-често в ежедневието. На практика казаното се отнася за черупките на всички яйца.

Както е известно, празната черупка на кокошите яйца съдържа около 2 грама чист калций. За оформяне на едно яйце при кокошките-носачки са необходими между 22 и 25 часа. Това означава че приблизително за денонощие кокошката създава вътре в себе си цяло яйце, за формиране на черупката на което са необходими около 16 часа. Разбираемо е, човек да не може да си даде сметка къде е загадката, защото не е биолог. Загадката, всъщност, е в това, че за един час кокошката произвежда 125 милиграма калций, при положение че в организма на възрастната кокошка има не повече от 30-35 милиграма от същия този калций. Как и от къде успява цели 16 часа да успява да взима доза калций, превишаваща неколкократно съдържащи се в тялото и?..... Може би от количеството храна? Ако напълно се изключи калция от хранителната дажба на кокошката, тя отново снася , като състава на черупката на новото яйце по нищо не се отличава от предишните. Отново съдържа 2 грама калций!

Тази загадка е поставила учените в задънена улица и те не могат да намерят отговор на въпроса, как организмът на кокошката синтезира такова количество калций. По предварителна версия в организма на тази домашна птица се извършват реакции, посредством които другите елементи се превръщат в калций. Със сигурност се знае, че при реакция на калия с водорода организмът на птицата получава калций, но това е само един елемент. По всичко личи, че организмът и е в състояние да извършва такива реакции с много елементи от таблицата на Менделеев, което, всъщност,е мечтата на средновековните алхимици… Не е известно какъв е механизмът на реакциите, но те са факт! При това редица учени смятат, че прародители на домашните кокошки са още динозаврите, а при стотиците хиляди години еволюция е било възможно да се сформира такъв механизъм за производство на калций.

Още...

Стоунхендж създава звукови миражи

Стивън Уолер, изследовател от САЩ с рядката специалност археоакустика, е изследвал акустиката на известния Стоунхендж, построен в Южна Англия преди повече от пет хиляди години. Той установил, че от акустична гледна точка това място е доста сложно – гигантските камъни, от които е изграден Стоунхендж, са в състояние да създават удивителни звукови илюзии, които даже могат да бъдат наречени акустични миражи.
Ако в центъра на съоръжението застанат двама музиканти и започнат да свирят на тромпети, то наблюдател, които обикаля, в определени места ще констатира почти тишина - звуковите вълни , отразяващи се от камъните, се потискат на определени места и гласовете на тромпетите почти затихват.
Изхождайки от тези факти, Уолер създава доста противоречива хипотеза, според която всъщност точно така е било замислено това „място“ от първите си строители. Като доказателство за това той привежда факта, че каменните кръгове в древна Британия се наричали именно така - „камъни-тръби“( piper stones). Освен това той говори за древна британска легенда, според която Стоунхендж е възникнал от момичета, които две магически тръби зовели да танцуват в полето, а след това ги превръщали в каменни стълбове.
В интерес на истината Уолер не твърди, че този мит е истина, но намеква, че без фокуса с тръбите в началото не е могло да се мине. Освен това е убеден, че през първите дни на Стоунхендж неговите посетители са попадали под влиянието на акустичните миражи по време на своите религиозни церемонии и са ги считали за мистични звукови създания на каменния кръг.

Още...

Има ли място хипотезата за „кухата“ Земя?...

От векове съществува идеята за „кухата“ Земя. Тази, на пръв поглед странна хипотеза, не може да бъде възприета от зомбираните от ортодоксалната „наука“ наши мозъци, и тя ни се струва абсолютно нереална. По въпроса има изключително много вариации: по различен начин е описана дебелината на земната кора и количеството на вътрешните и слоеве, а редица автори са населили вътрешността и с кого ли не – от древна раса, през извънземни и криещи се от правосъдието немски военнопрестъпници, до всякакви безтелесни същества. В центъра на кухата земя даже поставили свое слънце….
В интерес на истината, не всички митове са възникнали на празно място, или както гласи народната мъдрост, „дим без огън няма“ В тази теория сериозно вярвали не в далечни времена, а съвсем скоро, и то в една развита за времето си в научен план страна - фашистка Германия. Хитлер вярвал, че под земята има жизнено пространство. Съществуващата версия казвала, че входът във вътрешността и се намирал в Грузия, което обяснява неистовия стремеж за завладяване на Кавказ. Идеята на Фюрера била не само да завладее нефта, а и да попадне в тайните кавказки подземия. Може да се каже, че върхушката на Третия Райх не се е скъпяла за средства за езотерични изследвания( голяма част може да приемем просто като заблуди), но едно е истина: каквото и да изследвали, целта била да се извлече полза. Всъщност, те не са се занимавали с теории, които нямали никакви основания. Освен това фолклор за пътешествия към центъра на Земята с среща у всички народи:пътешествието на Орфей в подземното царство, слизането на Аладин в земните глъбини, там се е намирал Хадес на Гърците, християнския ад, Агарти (според будистките вярвания, където обитават духовните учители и чиято столица е Шамбала). Учените не изоставали от мистиците. Според една теория на Леонард Ойлер планетата ни е куха и вътре се намира още едно слънце, което осветява вътрешната повърхност“ Земята имала една обвивка и имала входове на полюсите, а ядрото било отделено от обвивката на голямо разстояние..
Англичанинът Едмънд Халей (кралски астроном и първооткривател на Халеевата комета) смятал, че вътре в нашата планета се намират още 3 планети. Тъй като бил първокласен математик, смятал, че своята теория е изградил върху точни изследвания. Съществуващите разнообразни възгледи са сходни в едно: всички допускат, че Земята може и да е куха. Колкото и абсурдно да звучи тази идея, след като се разгледат някои научни факти, които са широко известни в момента, май ще се наложи да се каже, че Земята не може да не бъде куха...
Малко доказателства…
- Земята се върти около своята ос, което придава някакво центробежно ускорение на земната материя. Затова, всъщност, полюсите се оказват сплеснати. Сега центробежното ускорение незначително компенсира силата на привличане, но не винаги е било така. Въртенето и се забавя примерно с 0,015 секунди за 100 години. Това значи, че по-рано Земята се е въртяла по-бързо, а центробежната сила могла да се компенсира от силата на привличане.
- При образуване на голям обем от малки частици , той трябва да получи хаотично въртене по всички оси, и само от време на време да се стабилизира за сметка на полевите връзки с околните обекти във Вселената. При въртене на Земята по всички оси, центробежно ускорение ще изпитват всички точки.
- За милиарди години съществуване Земята непрекъснато е изстивала, намалявайки от това своя обем. Освобождаващо пространство е могло да се образува не само за сметка на външния слой, но и за сметка на вътрешността на Земята.
- Температурата на ядрото на планетата , според съвременните оценки, е между 5000 и 7000°С. Желязото кипи при температура 2800 градуса. Това означава, че във вътрешността трябва да се образуват балони от кипящия метал.
- За сметка на центробежната сила и силите на адхезия, а при големия балон и сили на гравитация, той може да се стабилизира като обем и за сметка на налягането на газообразния метал, а също и поради намаляване на обема на Земята(заради нейното изстиване), с течение на времето този балон ще увеличава обема си. Учените определят съществуването на Земята на 4,54 милиарда години, този вътрешен обем е могъл силно да нарасне.
- При висока температура и налягане веществата могат да променят своята структура, образувайки нови материали, които имат друга кристална решетка, кардинално променяща свойствата на веществата. Такива вещества могат да служат като черупка на празнотата и кухините в Земята могат да бъдат подобни на мехурчета в порест каучук.
- Според изчисленията на учените, масата на обема на ядрото на Земята е с 10% по-малка, отколкото би трябвало да бъде за такъв обем, съдържащ желязно-никелова сплав. Смята се, че това може да се получи за сметка на по-леки химични елементи, но пък те би трябвало отдавна да са изплували към повърхността на Земята. Намирайки се в ядрото на Земята, тези леки елементи могат да се групират, образувайки големи кухини.
Изследванията и търсенията продължават, и неминуемо ще дойде момента, в който въпросът ще бъде изяснен. До тогава, ще се наложи да изчакаме….

Още...

Някой е лекувал предците ни с антибиотици преди 30 хиляди години…

Микроорганизмите, живеещи в онова далечно време, вече са били резистентни към антибактериалните препарати
Устойчиви към антибиотици бактерии са били намерени в местенцето Беар Крик (Bear Creek) на територията на Юкон в Канада. Хендрик Пойнар, специалист по древни микроорганизми, предположил, че там съществуват бактерии, които не са изпитали въздействието на съвременната околна среда.
Тъй като на това място, на дълбочина 6 метра , е разположен слой тиня, която е утайка от древно езеро. На свой ред тинята е покрита от вулканична пепел, която паднала преди около 30 хиляди години, и „консервирала“ образците, които се намират под нея.
До тинята в Беар Крик се добрал микробиологът Герхард Райт от Канадския университет в Онтарио. Той изкопал бактериите , заедно с образци от тъкани на мамонти, отделил ДНК и останал удивен, изучавайки тези древни молекули. Оказало се, че в тази ДНК с 30 –хиляди годишна давност съществували всички основни гени, които позволяват на съвременните бактерии да са резистентни към антибиотиците. Този факт бил коментиран и от колегите на Райт от Университета в Ню-Йорк.
Възниква въпроса, как у бактериите е било възможно да се развие устойчивост към антибиотиците, много векове, преди те да започнат да се прилагат в медицината? Този въпрос изключително много развълнувал уфолозите, които предположили, че антибактериалните препарати са донесени на Земята от извънземни. Те допуснали, че с тези препарати са лекували нашите предци, които били на границата на изчезване поради някаква инфекция. Хората, намиращи се в района на Беар Крик били удостоени с извънземно медицинско обслужване, и били спасени. А пък местните бактерии се „обзавели“ с тази загадъчна устойчивост към антибиотици.
Всъщност и кроманьонците(които са наши непосредствени предци, и неандерталците, са притежавали горе-долу еднаква способност да се борят с инфекциозните заболявание, благодарение на своя имунитет. Но неандерталците все пак измрели преди около 30 хиляди години. А кроманьонците останали. Сякаш някой им е помагал. С таблетки…
Съществува и друго, не толкова фантастично обяснение на феномена. Според думите на учените бактериите са могли да си изработят устойчивост към антибиотиците и по естествен път, като реакция на вещества, отделяни от плесени, или например, от водорасли. Надпреварата за оцеляване същност започнала не с изобретяване на антибиотиците от човека, а милиони години преди това. Не е изключено още тогава да са се появили гени, позволяващи у едни организми да се синтезират антибиотици, а други организми да им се съпротивляват. Такова противостояние, корените на което са в дълбоката древност, означава, че човек никога няма да може да създаде свръхантибиотик, тъй като бактериите, към които е насочен, рано или късно ще намерят начин да се справят, благодарение на натрупаният от милиони, а може би и от милиарди години опит.
В интерес на истината, много по-интересно е, да се прехвърли отговорността върху извънземните, кацнали по време на ледниковия период в Беар Крик. Нещо повече - древните бактерии, устойчиви на антибиотици, не са намерени на никое друго място на планетата. Само там. И за пръв път в света….

Още...

В глъбините на Черно море е възможен взрив на сероводород

Във всички справочници по ветроходство е посочено, че средната дълбочина на Черно море е 1300 метра. От повърхността на водата до дъното на морето действително има почти километър и половина, но онова, което сме свикнали да приемаме за море, има няколко пъти по-малка дълбочина, или някъде около 100 метра. По-надолу се е спотаила безжизнената и смъртно опасна отровна бездна. Това откритие е било направено от руска океанографска експедиция през 1890 година. Измерванията са показали, че морето практически изцяло е запълнено с разтворен сероводород – отровен газ с миризма на развалени яйца. В центъра на морето сероводородната зона е на разстояние от повърхността около 50 метра, a по-близо до бреговете дълбочината, от която започва проблемнбата зона се увеличава на 300 метра. В този смисъл Черно море е уникално, но е единственото в света без твърдо дъно.
Течната изпъкнала леща от мъртва вода е основа на тънкия горен слой, където е съсредоточен целия морски живот. „Постилащата” леща диша, движи се, и понякога се показва на повърхността, с помощта на силните ветрове. Големи „пробиви” стават рядко - последният е станал по време на ялтенското земетресение през 1928 година. Тогава даже далече от морето се е усещала неприятната миризма на развалени яйца, а на морския хоризонт се виждало зарево от мълнии, издигащи се като горящи стълбове към небето(сероводородът , H2S , е горящ и взривоопасен отровен газ).
И до сега се водят спорове за произхода на сероводорода на дъното на Черно море. Едни смятат, че главен негов източник е възстановяване на сулфатите от сулфаторедуциращи бактерии, при разлагане на мъртвите органически вешества. Други поддържат хидротермалната хипотеза, според която сероводорода постъпва през пукнатините на морското дъно . Всъщност, не може да се каже, че има противоречия межди предположенията , а най-вероятно действат и двете причини. Черно море е устроено така, че водообменът му със Средиземно море идва през плиткия Бодфорен праг. В Мраморно море отива обезсоления речен отток, а също през Босфора, в глъбините на Черно море се влива по-солената и по-тежка средиземноморска вода. Получава се нещо като гигантски резервоар, в който през последните 6-7 хиляди години се е натрупвал сероводород.
Сега този мъртъв пласт е повече от 90% от обема на морето. През ХХ век, в резултат на замърсяване с органични антропогенни вещества, границата на сероводородната зона се е издигнала с 25 до 50 метра. Иначе казано, кислородът от повърхностния тънък слой не успява да окисли сероводорода, напиращ отдолу. Още преди десет години този въпрос се е смятал за първостепенен за страните, които са около Черно море. Сероводородът се явява силно действаша отрова, и при това е взривоопасен. Отравяне настъпва при концентрация от 0,05 до 0,07 мг/м3. Пределно допустимата концентрация на сероводород във въздуха на населените места е 0,008 мг/м3. По мнението на редица експерти и специалисти, за детонация на сероводорода в Черно море е достатъчна мощност на заряда, еквивалентен на този в Хирошима. При това последствията от катастрофата ше бъдат съпоставими с това, като че ли в Земята се е врязал астероид с маса, 2 пъти по-малка от тази на Луната.
Всичкият сероводород в Черно море е повече от 20 хиляди кубически километра. Сега за проблема е позабравено, защото обстоятелствата са неизяснени, но, в интерес на истината, от това проблемът не е изчезнал. В началото на 50-те години на миналия век, в залива Уолфиш-Бей (Намибия), възходящо течение е изнесло на повърхността сероводороден облак. До 150 мили навътре в материка се е чувстала миризмата на сероводород, а стените на домовете потъмнели. Усешането на миризма на развалени яйца вече означава превишаване на пределно допустимата концентрация. В същност, жителите на Югозападна Африка са преживели тогава „мека” газова атака. В Черно море газовата атака може да бъде доста по-тежка. Да кажем, че на някого му дойде на ум да пробърка морето, или поне част от него. За съжаление, това е технически осъществимо. В сравнително плитката северозападна част на морето, някъде по средата между Севастопол и Констанца, може да бъде извършен ядрен взрив със сравнително малка мощност. На брега това ще бъде отбелязано само от приборите, но след няколко часа там ще се почувства миризмата на развалени яйца. При най-благополучното стечение на обстоятелствата, след 2 седмици морето ще се превърне в братско гробище на морските организми, а при неблагоприятно, в гробище ще се превърнат и крайбрежните населени пунктове, където обитаващите организми съвсем не са морски. Оценките „благополучен” и „неблагополучен може да сменят местата си, в зависимост от това, каква е позицията на оценяващия. В тази връзка всеки може да си зададе въпроса, до колко е целесъобразно пускането на тръби за топлопровод на дъното на Черно море... Не е ли ясно, че това са еднократно поставени тръби на сегашния етап, а профилактика и евентуален ремонт в условията на взривоопасния сероводород не са възможни. И не е нужно който и да било да бъде експерт химик или физик, за да си даде сметка какво би се получило при пробива им в дълбочинните слоеве на Черно море! И онези бизнесмени, които изкарват пари от курортно дело, едва дали си дават сметка, че черноморското крайбрежие може да се превърне в място на еколкогично бедствие....
Хората, колкото и могъщи да се чувстват, не трябва да се отнасят към природата с презрение! Все още има начин тази еколкогична заплаха да се обърне в полза на икономиката и енергетиката...
Във водата на Черно море се съдържа сребро и злато. Ако те бъдат извлечени, количеството на среброто би било примерно около 540 хиляди тона, а на златото - около 270 хиляди тона.
Като се има предвид, че Черно мре е колосален склад на сероводород, а той е горлив газ и при горене отделя топлина, тази топлина може и трябва да бъде използвана. Най-добрият начин е, да се използва като топлоизточник водорода в състава на сероводорода. Има възможност да се получава и сяра, а и сярна киселина, с отделяне на съответно количество топлина. Всичко е въпрос на избор на технология.
Една от разработките изхожда от това, че за извличане на наситените със сероводород дълбочинни слоеве морска вода, въобще не се изразходва енергия. Достатъчно е, да се спусне на дълбочина 80 метра тръба със здрави стени, и веднъж да бъде изкачена вода в нея, за да се получи газоводен фонтан, за сметка на разликата на хидростатичното налягане.
Черно море до скоро е било любимо място за отдих на много хора. Даже великият комбинатор Остап Бендер е бил там в търсене на дванадесетте стола, и за малко не платил с живота си в Ялта, по време на знаменитото кримско земетресение през 1928 година. По „случайно съвпадение”, в момента на земетресението имало буря и мълниите падали навсякъде, в това число и в морето. Изведнъж се случило нещо неочаквано: от водата, на височина 500 -800 метра започнали да се издигат стълбове от пламъци. Обяснението на химиците е следното: съществуват 2 типа реакция на окисляване на сероводорода – при едната се образува свободна сяра и вода, а при втората окислението протича взривоподобно, при начален термален тласък, като в резултат се образува сярна киселина. Именно вторият вариант на реакцията за окисляване на H2S са наблюдавали жителите на Ялта по време на земетресението. Сеизмичните тласъци са изтласкали дълбоководния сероводород на повърхността. Електропроводимостта на водния разтвор на сероводорода е по-голяма от тази на чистата морска вода и затова мълниите са попадали по-често в участъците с издигнатият сероводород. Значителният слой чиста повърхностна вода е гасил верижната реакция, а той в началото на ХХ век е бил с дебелина около 200 метра. Недообмислената техногенна дейност рязко е намалила дебелината му и сега на някои места тя не надвишава 10-15 метра.По време на силна буря сероводородът се издига към повърхността, и се усеща характерната му миризма. Точно това замърсяване е довело до намаляване на биологичните организми.
Това, обаче, не е най-страшното! Ако земетресение, подобно на кримското стане в наши дни, това би довело до глобална катастрофа. В резултат на първичния термален тласък може да стане обемен взрив на сероводород, което евентуално да доведе до мощни тектонични процеси и разместване на литосферните плочи, а това на свой ред би предизвикало земетресения по цялото земно кълбо. Освен това, в атмосферата биха били изхвърлени милиарди тонове сярна киселина, а последвалите киселинни порои биха изгорили всичко живо и неживо на планетата! Или почти всичко...
Изходът е само един - нашата цивилизация да стане разумна....

Още...

Загадката на Тунгуския метеорит и хипотезата за бялата дупка

Eдва ли има човек, който да не е чувал за Тунгуския метеорит, и който макар и веднъж да не е мислил за причини, поради което е станала тази катастрофа. За съжаление, загадката и до сега не е напълно разгадана...
На 30 юни 1908 година, станал взрив с невероятна мощност. Обектът, довел до това събитие бил наречен „Тунгуски метеорит”. Енергията, отделена при взрива била равна на 2000 едновременно взривени ядрени бомби и имала от 10 до 40 мегатона тротилов еквивалент. Вече 103 години учените не губят интерес към станалото на Евенкийската земя и има създадени около 30 теории за причините, като последната хипотеза принадлежи на Андрей Тюняев, президент на Академията за фундаментальни науки в Русия. Тя вече е представена на научното общество и е публикувана в издание на РАН. Преди него събитието е било обяснявано като причинено от кълбовидна мълния или черна дупка, с която Семята е имала щастието да се срещне. Тюняев базира теорията си на единната теория на полето.

На сегашния етап учените уверено говорят за съществуването на черни и бели дупки. Съгласно съществуващите теории, първите са способни да поглъщат веществото, а вторите, разположени по-близо, да го произвеждат. Фдинната теория за пространството оисва ставащото по следния начин: бялата дупка - това е обект, способен да формира вещество от пространството, а черната е обект, трансформиращ веществото в пространството. Двата класа обекти имат функции, поддържащи кръговрата на веществата в пространството. В теотията си Тюняев твърди, че всяко небесно тяло се формира благодарение на бяла дупка, разположена в централната му част.
Функционирането на бяла дупка започва с процес на формиране на квантови двоийки в пространството - случайно, или провокирано от определени събития. При успешно стечение на обстоятелствата този процес преминава в последователна верижна реакция на термоядрен синтез. Става звезден нуклеосинтез - последователно формиране на атомите на химичните елементи.

В този момент бялата дупка представлява сферичен плазмоид, притежаващ електрически заряд и има температура , обезпечаваща термоядрената реакция, която протича в него. В тази фаза бялата дупка е лишена от гравитация(маса). Кълбовидните мълнии са прекрасен пример за бяла дупка. В кълбовидната мълния изгаря пространството и тя престав да се увеличава, достигайки не повече от 20 см в диаметър. Изхождайки от тези разсъждения, загадката на Тунгуския метеорит може да се обясни с изключителна бяла дупка, формирана благодарение на непредсказуемо стечение на процесите.

От къде е могла да се вземе тази изключителна бяла дупка? Съществуват няколко версии за това, как е могла тя да се появи от Космоса, да се образува близо до повърхността на планетата, да достигне критични размери и след това да се взриви, възниквайки в недрата на Земята и излизайки от там през намерени по-рано шахти. Взривът с невероятна мощност в този случай е могъл да стане от контакта на бялата дупка с кислорода от повърхността на планетата. В процеса на работа на бялата дупка, пръв и в голямо количество се формира водород, който при контакт с кислорода дава взривна реакция, след която остава само вода. В района на Тунгуското произшествие, както е известно, тя е твърде много.
Освен водорода, на определен етап от формиране на дупката, става синтез на радиоактивни елементи, което изисква наличие на огромна енергия. За мощността на „Тунгуската” бяла дупка говори радиоактивността на Тунгуското явление. В момента на взрива и в продължение на няколко нощи след него, се е наблюдавало толкова ярко светене на небосвода, че е било възможно да се чете без допълнително осветление. Въздействието на радиацията в епицентъра на взрива също е проличало в усиления растеж на дърветата.

Потвърждение на теорията за възможността на поява на бяла дупка от недрата на планетата, са намерените от няколко експедиции 12 широки конически отверстия. Te не са проучвани и затова е невъзможно да се определи дълбочината им. Към това води и нехарактерното разположение на повалените дървета, които са били „положени” на няколко серии, а на паралелни редове от епицентъра. Още едно потвърждение на новата теория за произхода на Тунгуския метеорит са кварцовите топчета, някои от съставните елементи на които е невъзможно да се получат при земни условия. На повърхността на Земята и в нейните повърхностни слоеве няма условия за получаване на тези елементи, но в недрата, в тази бяла дупка, това е решима задача.
Но най-интересната загадка на Тунгуския метеорит, това е липсата на мястотото на катастрофата на метеоритен кратер. Около епицентъра високите сибирски дървета са повалени под формата на ветрило, като са насочени от центъра навън, а в самия епицентър част от горския масив е останал здраво на мястото си, но дърветата са останали без клони. Такава картина е характерна за взрив, станал във височина. Дърветата, разположени по направление на разпространение на взривната вълна, са останали да се държат на корените си.
Всъщност, израелските учени са открили неизвестна бяла дупка (GRB060614). Аномалното гама-избухване нарекли малък взрив, тъй като механизмът и последствията от мигновения разпад на бялата дупка е многократно умаления аналог на Големия взрив, който е създал Вселената. Според израелските учени (а това не е само тяхно мнение), белите дупки са още по-странни обекти от противопожните им - черни. Съществува и хипотеза, че тези обекти са свързанио с пространствено-времеви тунели.

Още...

Кой е построил пирамидите в Египет? (хипотези и факти)

Ние, обикновените хора, притежаващи стандартни познания в областта на историята, и до ден днешен наивно вярваме, че написаното в учебниците е самата истина. Само че учените от много време скриват от нас алтернативната теория за това, кой в действителност е построил египетските пирамиди. И разбираемо защо тя съвсем не се вписва в нашето разбиране за устройстото на света.....
По целия свят хората намират части от скелети, а понякога и цели погребения на гиганти, и то както на сушата, така и под водата. Изследователи, изучаващи този феномен, събират все повече нови факти и имат вече напълно обоснована теория за това, какво се е случило на планетата Земя преди около 12 до 20 хиляди години.. Оказва се, че нашата планета е била населена от хора-гиганти, които били с ръст между 4 и 12 метра, имали колосални умствени възможности и изключителна сила.
Много е възможно, точно тези исполини да са построили египетските пирамиди.Освен това много учени са на мнение, че цивилизацията на Атлантите действително е съществувала, а и скоро е била открита Атлантическа аномалия, източник на която е пирамида със специален кристал, което е поредното доказателство за това.

Пирамидите служели за приемане на космическа енергия, чийто характер и начин на употреба още не са достъпни за нашата цивилизация. Едва след изчезване на гигантската раса представители на много по-млади цивилизации започнали да използват построените пирамиди за ритуални цели, покланяйки се на своите богове. Такива били шумерите, древните маи и, разбира се, египтяните. Те приспособили пирамидите за гробници на фараоните, смятани за синове на боговете. От всичко това се налага изводът, че египетските пирамиди съвсем не са дело на самите египтяни. В тази теотия обаче съществува един главен въпрос: как са могли да съществуват и защо са изчезнали тези гиганти?
Около тази загадка са възникнали неимоверно количество хипотези, които понякога приличат на творения на писател – фантаст. Една от тях се явява версията за четирите луни. Учените твърдят, че в далечното минало гравитационното поле на Земята било съвсем различно, а същото може да се каже и за атмосферното налягане. При такива условия големият ръст бил нещо нормално, а хората-гиганти се чувствали отлично. Даже по продължителност на живота те можели да се сравняват с библейските дълголетници. Тази идилия била прекъсната от глобална катастрофа - падане на три луни върху повърхността на Земята. Съществуват, обаче, и изследователи, които изцяло опровергават теорията за катастрофа, а и наличието на толкова луни. Като доказателство посочват, че ако нашата Луна се приближи до повърхността на Земята до критична точка, наречена предел на Роше, тя просто ще бъде разкъсана на части.
Съществува и друга, по-правдоподобна, макар и не по-малко екзотична теория, според която гравитацията на планетата действително е била различна от сегашната, а около Земята, подобно на пръстените на Сатурн, кръжал пояс от астероиди и лед. Благодарение на това атмосферата била прекалено наситена с кислород, концентрацията на който позволявала да се развиват гигантски хора, а също така и гигантски животни. Но изменението на полюсите довело до разпадане на този пояс , който преминал в състояние на водата на повърхността на нашата планета. Тази катастрофа погубила гигантската цивилизация и довела до изменение на климата.
Каквото и да е било, фактът за съществуването на гигантска цивилизация, построила пирамидите, е все по-трудно да се отрича, макар че учените не могат да възприемат такава информация - също както и това, че хората са живели още по времето на динозаврите, а не са произлезли от маймуните доста по-късно....

Още...

Нов остров в Тихия океан, малко по-малък от Австралия

Плувайки на своята траулерна шхуна в Тихия океан, капитан Аштра Джритар, въпреки показанията на приборите, открил неизвестен до тогава остров. Решавайки, че това е някакво ново земно образувание, възникнало в резултат на подводни течения, капитанът решил да обплува острова и да го нанесе на картата. Учудването му било огромно, защото се оказало, че са му нужни цели три денонощия, за да свърши това. Размерът на острова се оказал сравним с размера на Гренландия. След това капитанът решил, да направи десант на новопоявилият се остров. За целта била използвана лодка. Първичният оглед на брега показал, че това е обикновен остров, по нищо не различаващ се от останалите острови, но изследванията във вътрешността се оказали доста интересни: били открити руини на селища. Десанта успели за заснемат на лента, а и не били намерени никакви следи за дълъг престой на острова под вода.
Тъй като островът се появил в неутрални води, а капитанът бил гражданин на САЩ, той предал информация за това събитие на Граничната служба за брегова охрана на САЩ, а на мястото на събитието били изпратени техни кораби. Само че при пристигането на мястото островът просто изчезнал. Десантчиците успели да се върнат на шхуната, но след това островът бил обгърнат от гъста мъгла, а когато тя се разсеяла, островът просто не съществувал, а на мястото му се виждала само водна повърхност.
Най-интересното в тази история е, че този остров за известно време се появил в спътниковите карти на Google, но много бързо изчезнал и от там. Възможно е Спецслужбите да са премахнали цялата информация, свързана с това събитие, а е възможно да е изчезнал така, както е изчезнал от лицето на Земята. Трябва да се отбележи, че отиването на този остров доста се отразило на боцмана на плавателния съд(той и двама матроси били десантчици). Той имал хроничен бронхит и астма, проявяваща се на сушата.. След посещението на тайнствения остров, всички симптоми на тези заболявания напълно изчезнали и никога повече не се наблюдавал рецидив. Що се отнася до двамата матроси, които също били на острова, нищо не се знае.
Възможно е този тайнствен остров да е наследство от загубената Атлантида, или може би такива ситуации многократно възникват в океана, но сега за пръв път това е било документирано....


Пустинните места на острова

Загадъчните статуи на острова

Изглед на острова от шхуната

Загадъчните останки от сгради на острова
А кой знае?....

Още...

През 2014 година за човечеството ще настъпи съдния ден...

По думите на
британските
изследователи ,

в началото на всяко столетие

стават някои важни събития,

които опредлят

по-нататъшната съдба на дадения век.


Като пример те привеждат исторически факти.
Така например през 1618 година е сложено началото на Тридесетгодишната война, след която са последвали десетгодишни религиозни разпри в Европа. През 1815 година бил свален Наполеон, в резултат на което целия деветнадесети век преминал спокойно за Европа.
По мнение на учените, сегашната световна финансова криза се явява предвестник на събитията от съдбоносната 2014 година, с които ще бъде определено, дали двадесет и първи век ще бъде мирен и благополучен, или човечеството ще потъне в насилие и бедност.
Отбелязва се, че има и положителен фактор. Учените смятат, че този фактор ще стане укрепването на междунационалните връзки, което ще позволи да се води диалог в рамките на цялото световно съобщество. Изследователите смятат, че определяща роля ще играят САЩ, като най-влиятелна към днешно време страна. Много ще зависи именно от взаимоотношенията на САЩ с останалите страни в света.

Още...

Слънцето изпада в дрямка...

Слънцето сега се намира в минимум активност в сравнение с март 2010 година. Но прогнозата е, че тази фаза ще продължи няколко десетилетия и се намира вън от компетенциите на науката.

„Да се направи прогноза за слънчевата активност е нещо, граничещо с шарлатанство. За такова нещо просто няма научна база – разказва пред ИТАР-ТАСС Сергей Богачев, водещ научен сътрудник към Лабораторията по рентгенова астрономия на Слънцето при РАН. – Науката за сега не е в състояние да прогнозира поведението на светилата даже за близките години...”
Неотдавна група английски учени от Университета в Рединг са стигнали до извода, че Слънцето е влязло в продължителна фаза на ниска активност, която , по тяхно мнение, ще продължи няколко десетилетия. Според тях това ще предизвика сурови и студени зими в Европа, включително и в Русия. Там, чак до 2050 година ще се възцари студен климат, съпоставил с малък ледников период. Такова заравили на базата на анализа на слънчевите петна през последните 350 години.

Заключението на Сергей Богачев е, че дейстително през 2006-2007 година се е намирало в закономерен период на понижена слънчева активност, защото това е било в рамките на 11-годишния слънчев цикъл, и, започвайки да расте, през 2010-2013 е трябвало да стигне максимум, но това не се е получило. По неговите думи даже от миналата година активността е започнала да пада, достигайки глобален исторически минимум. На Слънцето нямало нито едно петно, в сравнение с началото на хилядолетието. Но пък той напомня, че през октомври миналата година звездата сякаш е „променила мнението си” и до февруари са се появили изведнъж 22 петна.Според ученият от март активността отново е започнала да пада и сега отново сме до дъното. Последното избухване е било на 8 май.

Мнението на руският учен е, че именно тези явления показват, че английските учени са прибързали със своите изводи. Оказва се, че съвременната наука не е в състояние да разбере дори това, което вижда и даже учените не разбират това, което става на Слънцето. А камо ли да направят коректна дългосрочна прогноза...

Още...

Загадъчна находка - компютър от миналото ?!!

На Земята почти не са останали бели петна, но едва ли не всяка година се сблъскваме с информация за находки на археолозите. За такава находка става дуна в книгата на немският учен Райнхард Хабек (Reinhard Habeck) „Вещи, които не могат да бъдат”. Макар и да се приема нееднозначно а и самото названия да предизивиква недоверие, авторът наистина точно се придържа към фактите в своето описание.

Античен „компютър” от морското дъно

В началото на ХХ век, на морското дъно, не далеч от малкия гръцки остров Антикифер е намерен предмет, който не само Хабел, но и други учени наричат „античен компютър”.
Моделът, изложен в немски музей показва, че това е много сложен механизъм, състоящ се от много зъбни колела с различни размери, зацепващи се помежду си в различни плоскости.

„Компютърът позволява да се следят слънчевия и лунни календари, да се изчислва траекторията на движение на планетите и да се определя положението на звездите.
От съвременна гледна точка в това няма нищо удивително, но „механизмът на Антикифера” е билсглобен през 150 – 100 година преди н. е!

Какъв гении е бил в състояние да създаде такъв сложен механизъм, си остава загадка. Според специалистите нивото на знания на този древногръцки конструктор съответствало на това, което са успели да достигнат чак през Средните векове.

Още...

СТРАННИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА НЕБЕСНОТО ИЗКУСТВО – 4

Истната знаят в Тайван?
Най-популярните версии се дължат на 2 основни идеи: двойнственост на централната звезда и наличие на магнитно поле на тази звезда. Ако централното бяло джудже има половинка, тя напълно може да измени геометрията на изтичане на газ. Там, където тече газ, все по-ярко свети - получава се типичната биполярна мъглявина.

Магнетизмът също може да нарисува богато украсена цветна картинка на тъмния фон на космоса. Щом газът се окаже йонизиран, неговото движение започва да се управлява от магнитното поле, индукционните линии на което ще направляват изтичането на газ там, където им е нужно. Даже бързото въртене на централната звезда може да наруши сферичната симетрия на разширяване на изхвърлената обвивка.
Учените смятат, че всички тези мнения не са в състояние да обяснят формата на нито една планетарна мъглявина, наблюдаваща се в действителност. Даже според тях не е изключено обяснението да се намира в съвсем друга област.

В каква ли? Ами в такава, където търси своето обяснение на всички тези „художества” един от водещите световни специалисти по планетарни мъглявини, професор Сун Го от университета в Тайван.
Той смята, че ярките участъци на тези мъглявини не са най-плътните, а напротив – най-разредениет. Това свое мнение изказва в статия в списание Publications of the Astronomical Society of Australia. Благодарение на ниската плътност през тези участъци на мъглявината лесно преминава ултравиолетовото излъчване , което кара присъстващия там газ ярко да свети благодарение на йонизацията и последващата рекомбинация на атомите.
Плътните участъци на планетарните мъглявини не са видими, тъй като ултравиолетовите фотони не са в състояние да проникнат вътре в газа, независимо колко са далеко, и да предизвикат неговия забележим блясък. Формата на несиметричните мъглявини определят „дупчиците” в плътните облаци прах и газ, които могат да обкръжават бялото джудже. През тези отверстия ултравиолетовото излъчване, като лъч от прожектор , прониква в разширяващата се газова обвивка и я заставя да свети, придавайки на мъглявината най-различни форми.

Възможно е тази хипотеза да помогне да се обяснят формите на тези планетарни мъглявини , произходът на които , ако си позволим каламбур, е мъглив. Но окончателен отговор ще бъде даден само след по- внимателни наблюдения на тези завладяващи със своята красота обекти.
Виждането на професор Го е, че плътния и студен неутрален газ трудно ще бъде намерен с помощта на оптическите телескопи, които сега се явяват главно средство за изследване на космоса.
Но в състава на този газ трябва да има достатъчно молекули, които добре излъчват в милиметровия диапазон на радиовълните. Тези молекули ще бъде способен да „види” гигантския радиотелескоп ALMA, чието строителство е започнало в чилийската пустиня Атакама. На пълна мощност той ще започне да работи едва през 2020 година. Чак тогава ще се разбере, кой рисува молекули ДНК и окото на Бога в космическата тъмнина.

Още...

Науката е обяснила преселението на душата

Има случаи, когато човек си спомня за места, където никога не е бил и за хора, които никога не е познавал. Обикновено те се тълкуват като свръхестествени.

Оказва се, че и науката има свое мнение за т. нар. реинкарнацов. В науката е описан следния случай:

.... Момиче е убедено, че има възрастни деца и тъгува за тях, като се стреми да ги опази от опасности . То описва с подробности дома и мъжът, с който казва, че са живели заедно. По съвет на психиатри отиват в дома, ставащ място на видения на дъщеря им.. Намират описаната улица без затруднения и откриват всички „роднини”.

В интерпретацията на журналистите такива случаи изглеждат като блуждаене на безсмъртната душа в друга телесна обвивка. Професор Елияго Орота има своя версия. Той смята, че психиката на детето може да се включи към огромен информационен резерв, скриващ се в колективно несъзнаваното – нещо като персонален компютър, включил се към родовоплеменния Интернет.

Човешката психика оперира само с няколко процента от съхраняващата се в паметта информация. Заради душевното здраве на индивида, мозъкът се е научил не само да помни, но и да забравя - т.е. – да „поставя” по-малко значимата информация в далечните „сандъченца” на своята памет...

Версията на учения е много по „земна” от теорията за реинкарнацията. Но феноменът на превъплащение може да бъде обяснен и по друг начин, предлаган от руския физиолог Анохин. Ученият предполага, че така наречените мълчащи гени като излишни и не участващи в предаване на наследствена информация на потомството, не бездействат, а координират информацията за всичко, което става с човека в течение на целия му живот. По същество това е своеобразни гени на паметта, многократно дублирани в организма, които на молекулятно ниво запомнят всичко, даже и това, което изтрива обикновената памет.

Хората в процеса на общуване постоянно обменят клетки: при ръкостискане, при целувка, или когато са в чужд дом - от прага там, който съдържа обелили се, но съвсем живи клетки на своите обитатели. Така всеки от нас носи у себе си генетичен материал от мнпого други хора, които не винаги са ни познати, и даже не винаги са живи. Обикновено този генетичен материал е „дремещ”, но при някакви условия може да се събуди и да предизвика изменеия в психиката на носителя. Ако донорът на генетичния материал вече е завършил своя жизнен път, носителят на взаимстваните клетки сякаш оживява у себе си неговата съдба.
Случаите на превъпъщение на живия човек в починал според тази хипотеза доказват голямата способност за оцеляване на генетическия материал.
Това принципно променя възгледа за самото понятие „смърт”. Оказва се, че нямаме право да считаме за смърт нито спирането на дишането, нито прекратяването на дейността на сърцето, нито дори гибелта на мозъка. Докато се съхранява генетичен материал от човека, умрелият може да бъде възкресен дори само от една единствена клетка, например по пътя на клонирането. При това ще се получи не двойник-биоробот, а пълнощенна личност на умрелия, тъй като „мълчащите гени” пазят цялата информация, натрупана от индивида по време на неговия живот. Отделните клетки могат да се съхранят при подходящи условия за неопределено дълго време. Например професор Раул Кано от Калифорнийския политехнически университет е възобновил микроб, живял преди 30 милиона години.
Генетичнен материал от всички живеещи на Земята може да бъде съхранен много лесно - като например се вземе от всеки по 1 луковичка от корен на косъм и се запази във вакумни условия до по-добро време на развитие на технологията на клониране. Ясно е, че няма нищо свръхестествено! А разходите за това няма да са по-големи от тези, за производството на една атомна бомба. Животът на Земята има бъдеще!

Още...

Чудовищата мигрират по съседните водоеми?

Загадките на бездънните езера

И така, ако езерата от определен район могат да бъдат свързани помежду си с карстови тунели, то защо да не предположим, че може да съществува и по- глобална подземна мрежа, съединяваща редица водоеми на планетата? Такова предположение вече се изказва от редица изследователи .
Да вземем например известното езеро Бросно в Тверска област. То се е прославило с гущероподобното чудовище, за което се твърди, че го обитава. Видимо по аналогия с Неси, вече е наречено Броси. То вече е имало честта, да бъде споменато в Американската енциклопедия на чудовищата. Предполага се, че доисторическото чудовища се крие в подводните карстови пещери, и понякога излиза от тях, плашейки случайните очевидци със своята поява.



В интерес на истината, представителите на експедицията за иазследване на езерото са стигнали до извода, че няма никакво чудовище , а наблюдаваните странности са свързани с натрупващия се на дъното на водоема сероводород.

Всъщност , времето ще покаже, дали в този водоем има чудовище, или няма. Интерес представлява появилата се в последно време информация, че в района на това езеро е проследена подземна река, свързана с Балтийско море.... По такъв начин излиза, че езерото от Тверска област наистина може да бъде свързано със Световния океан! А тверска област е в съседство с Московска, където в езерата Бездънно и Кръгло са били изхвърляни парчета от морски съдове. .. Може би все пак не става дума за фантазии на местните жители? Мало трудно е човек да си представи, как на това място, толкова отдалечено от морето, ще може да се измисли нещо подобно! Да се разказва за русалки, за водни духове или чудовища – да, но да се разказва за отломки на плавателни съдове....

И така: напълно може да се допусне съществуването на някакава подземна мрежа от запълнени с вода кухини, които може да свързават редица водоеми от нашата планета със световния океан. Вероятно се е образувала много отдавна, преди милиони години, ако не и повече. По време на катаклизмите, погубващи динозаврите, в тази подземна водна мрежа е възможно да са се укрили единични екземпляри от доисторическите гущери, които са имали воден начин на живот.
При този подземен водопоток те спокойно биха могли да мигрират от един водоем в друг. Тази хипотеза може да прилича на фантастика, но понякога най- невероятните предположения стават „ключ” за разгадавне на някои тайни на нашата планета.

Още...

Езеро Соболхо

Загадката на бездънните езера


Любопитното е, че на територията на Русия има няколко водоема, с наименование „Бездънно”.
Не винаги тези названия имат основание да са такива, защото някои от езерата са доста плитки. Но има и истински феномени!

Например в Бурятия, в Еравнински район, се намира тайнственото езеро Соболхо, което местните жители наричат „обител на страха”. Оказва се, че неговото название се превежда от старомонголски като „бездънно” или „проточно”.

И до сега дълбочината на езеро Соболхо не е точно известна. В района на това неголямо езеро понякога изчезват хора и домашни животни. Най- удивителното било, че животните, изчезнали в него, не рядко са били намирани в други водоеми.... Този факт може да говори само за едно: в този район много от водоемите са свързани помежду си с подводни протоци. Сибирските учени смятат района на езеро Соболхо за геопатогенна зона.

Неотдавна езерото съвсем сериозно е заинтересувало учените. Организирана била научна експедиция за изучаването на езерото и ъчените рещоло. Че 20-метров кабел ще е напълно достатъчен за измерване дълбочината на езеро Соболхо. На орактика въобще не успели да установят дълбочината му. По тяхно мнение в дълбочина езерото може да се съединява с мрежа от карстови пещери и тунели, които на свой ред водят към съседните водоеми.

Има и версия, че в глъбините на езерото може да има и разлом на земната кора под формата на кратер, стигащ до дълбочина няколко километра.
Съществуването на картсови пещери и тунели в влъбините на езерото, сякаш е потвърдено от любители-водолази от Иркутск през 1995 година. Един от водолазите едва не се удавил, влизайки в дълъг подводен тунел. Когато, в крайна сметка, с почти свършил кислород, успял да изплува, се оказал в съседно езеро!

Още...

Кръглото езеро край село Никулино

Загадката на бездънните езера

В Солнечногорския район има още едно загадъчно езеро. Преди повече от половин милион години, метерит е пробил там земната кора, като се е образувало това тайнствено езро, наречено Кръглото.
Изглежда и с това езеро, както и с бездънното, са свързани много тайни. Само за начало можем да отбележим, че в района има две езера с наименование „Круглое”. Едното от тях е обикновено, с ледников произход и до него се намира санаториум. Другото езеро, с метеоритния произход, което се намира край село Никулино, представлява интерес. То не е голямо - малко повече от 100 метра в диаметър. Прилича на голяма чиния, само че никой не знае къде е нейното дъно. Практически от брега надолу следва стръмна скала, слизаща до дълбочина няколко десетки метра.
През лятото в езерото се наблюдава необичайно явление: понякога в средата му водата се вдълбава и завърта, сякаш това не е стоящо езеро, а река с приличен водовъртеж. През зимата, когато езерото започва да замръзва, завихрянето на вода образува причудливи извивки, с център точно средата на езерото.

Поради тези странности то е получило лоша слава. Не се препоръчва човек да се къпе в него нощем, или когато е сам.Някакво тревожно усещане се появява и от факта, че по бреговете му няма живот. А и риба почти няма в него. Разказват, че през 70-те години, след поредното завихряне на водата в центъра на езерото, към бреговете долувало парче от корабна дъска... На нея имало следи от названието на кораба!

Съдейки от всичко, тя била от американски или британски кораб, който плувал по моретата преди 150 години... Казват, че на зерото са ходили археолози и историци. Според съществуващата невероятна хипотеза, метеоритът е пробил много дълбоко земната кора и е достигнал до някакъв огромен воден резервоар, имащ връзка със Световния океан. А и водата в езерото е малко соленовата....

Интересното е, че и при езеро Бездънно също става дума за парчета от плавателни съдове. Местни измислици? А може би наистина двата водоема са свързани със Световния океан?

Още...

Бездънното езеро в Солнечногорския район в Подмосковието

Загадката на бездънните езера
На времето поетът Александър Блок, пребивавайки в имението „Шахматово” , намиращо се в околностите на град Солнечногорск, записал в своя дневник поразилия го разказ на местния лесничей , разказал му за легендата за свързаване на местното езеро Бездънное с океана, и тайнствените находки от рода на парчета от морски кораби, които езерото изхвърляло на брега си. Даже един селянин от село Ветлино имал дъска с надпис «Santa Maria»…


Бездънното езеро в Солнечногорския район в Подмосковието , е възможно да представлява природен феномен. При своите неголеми размери ( примерно 25х35 метра), то има огромна дълбочина и преди въобще не са могли да я измерят. Затова и е наречено Бездънно.
Всъшност дълбочината на езерото се е опитвал да измери и ученият Дмитрий Менделеев, но връвта с дълбочина 97 метра въобще не му стигнала. По- късно на военните карти била указана дълбочина 100-150 метра.

Не е учудващо, че местните жители са смятали, че езерото е направо свързано с океана... По мнение на учените езерото в Подмодковието се е образувало в резултат на термо-карстови процеси. Вследствие на топенето на ледниците рехавата почва е улягала и дъното на езерото е слизало все по- ниско.
Напълно възможно е топящият се ледник да е направил в земята сложни и дълги ходове. За евентуалната връзка на езерото с океана изследователите говорят само като за красива местна легенда.

Още...

Сензация: британски физик обoсновал пътешествие във времето

„Световната наука дълго време е оценявала разговорите за пътешествие във времето като ерес,
и аз обикновено съм се въздържал от изказвания на тази тема, за да не ме сметнат за чудак.
Само че сега не искам да бъда излишно предпазлив” – заявява Хокинг.




Пътешествието на човека във времето и посещението му в бъдещето е възможно, но в миналото – не, счита британският професор Стивън Хокинг един от най-големите теоретици на съвременната физика. Сензационната статия, посветена на тези най-нови изследвания, е публикувана от лондонския седмичник Sunday Times.

По негово мнение няма никакви теоретични препятствия, човек да може да отиде в бъдещето. За целта , наистина, трябва да бъде създаден свръхскоростен космически апарат, който да може да достигне 98% от скоростта на светлината.

„От момента на старт от Земята, на такъв кораб ще са необходими 6 години, за да може да развие подобна скорост. В резултат на това у него ще се измени течението на времето – за хората на борда на апарата то ще се забави: за времето, прекарано там едно денонощие, на Земята ще измине цяла една година.” – отбелязва ученият.

Той твърди, че създаването на такъв кораб е на дневен ред за човечеството, тъй като ще бъде необходим за излизане зад пределите на Слънчевата система, за да бъде съхранена човешката цивилизация.

Още...