Загадката на Тунгуския метеорит и хипотезата за бялата дупка

Eдва ли има човек, който да не е чувал за Тунгуския метеорит, и който макар и веднъж да не е мислил за причини, поради което е станала тази катастрофа. За съжаление, загадката и до сега не е напълно разгадана...
На 30 юни 1908 година, станал взрив с невероятна мощност. Обектът, довел до това събитие бил наречен „Тунгуски метеорит”. Енергията, отделена при взрива била равна на 2000 едновременно взривени ядрени бомби и имала от 10 до 40 мегатона тротилов еквивалент. Вече 103 години учените не губят интерес към станалото на Евенкийската земя и има създадени около 30 теории за причините, като последната хипотеза принадлежи на Андрей Тюняев, президент на Академията за фундаментальни науки в Русия. Тя вече е представена на научното общество и е публикувана в издание на РАН. Преди него събитието е било обяснявано като причинено от кълбовидна мълния или черна дупка, с която Семята е имала щастието да се срещне. Тюняев базира теорията си на единната теория на полето.

На сегашния етап учените уверено говорят за съществуването на черни и бели дупки. Съгласно съществуващите теории, първите са способни да поглъщат веществото, а вторите, разположени по-близо, да го произвеждат. Фдинната теория за пространството оисва ставащото по следния начин: бялата дупка - това е обект, способен да формира вещество от пространството, а черната е обект, трансформиращ веществото в пространството. Двата класа обекти имат функции, поддържащи кръговрата на веществата в пространството. В теотията си Тюняев твърди, че всяко небесно тяло се формира благодарение на бяла дупка, разположена в централната му част.
Функционирането на бяла дупка започва с процес на формиране на квантови двоийки в пространството - случайно, или провокирано от определени събития. При успешно стечение на обстоятелствата този процес преминава в последователна верижна реакция на термоядрен синтез. Става звезден нуклеосинтез - последователно формиране на атомите на химичните елементи.

В този момент бялата дупка представлява сферичен плазмоид, притежаващ електрически заряд и има температура , обезпечаваща термоядрената реакция, която протича в него. В тази фаза бялата дупка е лишена от гравитация(маса). Кълбовидните мълнии са прекрасен пример за бяла дупка. В кълбовидната мълния изгаря пространството и тя престав да се увеличава, достигайки не повече от 20 см в диаметър. Изхождайки от тези разсъждения, загадката на Тунгуския метеорит може да се обясни с изключителна бяла дупка, формирана благодарение на непредсказуемо стечение на процесите.

От къде е могла да се вземе тази изключителна бяла дупка? Съществуват няколко версии за това, как е могла тя да се появи от Космоса, да се образува близо до повърхността на планетата, да достигне критични размери и след това да се взриви, възниквайки в недрата на Земята и излизайки от там през намерени по-рано шахти. Взривът с невероятна мощност в този случай е могъл да стане от контакта на бялата дупка с кислорода от повърхността на планетата. В процеса на работа на бялата дупка, пръв и в голямо количество се формира водород, който при контакт с кислорода дава взривна реакция, след която остава само вода. В района на Тунгуското произшествие, както е известно, тя е твърде много.
Освен водорода, на определен етап от формиране на дупката, става синтез на радиоактивни елементи, което изисква наличие на огромна енергия. За мощността на „Тунгуската” бяла дупка говори радиоактивността на Тунгуското явление. В момента на взрива и в продължение на няколко нощи след него, се е наблюдавало толкова ярко светене на небосвода, че е било възможно да се чете без допълнително осветление. Въздействието на радиацията в епицентъра на взрива също е проличало в усиления растеж на дърветата.

Потвърждение на теорията за възможността на поява на бяла дупка от недрата на планетата, са намерените от няколко експедиции 12 широки конически отверстия. Te не са проучвани и затова е невъзможно да се определи дълбочината им. Към това води и нехарактерното разположение на повалените дървета, които са били „положени” на няколко серии, а на паралелни редове от епицентъра. Още едно потвърждение на новата теория за произхода на Тунгуския метеорит са кварцовите топчета, някои от съставните елементи на които е невъзможно да се получат при земни условия. На повърхността на Земята и в нейните повърхностни слоеве няма условия за получаване на тези елементи, но в недрата, в тази бяла дупка, това е решима задача.
Но най-интересната загадка на Тунгуския метеорит, това е липсата на мястотото на катастрофата на метеоритен кратер. Около епицентъра високите сибирски дървета са повалени под формата на ветрило, като са насочени от центъра навън, а в самия епицентър част от горския масив е останал здраво на мястото си, но дърветата са останали без клони. Такава картина е характерна за взрив, станал във височина. Дърветата, разположени по направление на разпространение на взривната вълна, са останали да се държат на корените си.
Всъщност, израелските учени са открили неизвестна бяла дупка (GRB060614). Аномалното гама-избухване нарекли малък взрив, тъй като механизмът и последствията от мигновения разпад на бялата дупка е многократно умаления аналог на Големия взрив, който е създал Вселената. Според израелските учени (а това не е само тяхно мнение), белите дупки са още по-странни обекти от противопожните им - черни. Съществува и хипотеза, че тези обекти са свързанио с пространствено-времеви тунели.