Усмихващи се скелети в хилядолетно гробище в Наска

В древно гробище на 30 километра на юг от град Наска, в Перу, лежат останките на древни хора, погребани по особен начин.



Това, всъщност , се явява едно от най-древните гробища на света.
В открити гробове лежат както незначителни човешки останки, така и цели човешки скелети.Черепите изкосо „гледат“ на прелитащите покрай тях мотоциклетисти. Скелетите се намират в онези ужасни пози, в които са били умъртвявани преди хиляда и повече години. Съществуват легенди , че това място за погребения в Южна Америка е населено с призраци, душите на които не могат да намерят покой…



Гробището Чаучила било открито през двадесетте години на миналия век. Не е установено от кога е започнало
да функционира, но има свидетелства за неговото използване през 200-ната година от нашата ера. Етапите от време, когато това място е използвано според предназначението си, не са точно установени, но това го прави още по-интригуващо….



За съжаление и на мъртвите в това перуанско гробище не са позволили да почиват спокойно. През всичкото време - от откриването му до наши дни гробището е било осквернявано, гробовете били разрушавани, а околната среда - замърсявана.



Не се знае какво е станало с грабителите, но перуанските власти са приели закон за защита на гробищата през 1997 година. През времето на възстановяване на гробището успели да намерят множество предмети от бита и останки от умрелите, и успели да ги върнат на законните им места.





Всички скелети са учудващо добре запазени. Обърнати са с лице на изток и са в седнало положение, като изглеждат, че чакат с гости. Удивително е, че на главите на тези отдавна починали хора, все още има коса, а при някои – даже и с парченца кожа.


Макар че условията там са естествено сухи, подготовката за погребение се състояла от редица специални обработки на тялото. Нанасяли върху тялото слой смола, а след това тялото бивало украсено с бродирана памучна завивка. Чак след това било поставено в специални хранилища, изработвани от кирпич и тиня. Учените предполагат, че специално тънкият слой от смола препятствал попадането и развитието на насекоми вътре в тялото.



Културата на Наска е процъфтявала в периода между 100 и 8стотната година от н. е. Те са открили множество забележителни занаяти, включително керамиката и текстила. Някои от техните нововъведения - например подземните водопроводи, работят и до днес.

Още...

Mумиите от Куелап крият тайната на Чачапойя

Не толкова отдавна археолозите са намерили збравени пещери в планините на Перу, които повече от 500 години са скривали древните погребения на тайнствена белокожа цивилизация, наричана чачапойя, или хора на облаците. Мумиите са в нестандартни и необичайни пози, сякаш се опитват да се предпазят от нещо страшно. Някои тела прикриват очите си, а някои криятлицето си, притискайки го до коленете си....
Древните легенди разказват, че мумиите принадлежат на отдавна изчезнала цивилизация на светлокожи хора, високи и необичайно красиви. Според археолозите перодът на тяхното съществуване съвпада с периода на съществуване на инките, а самият факт за присъствието на чачапойя на територията на Перу поставя под съмнение теорията на пълна изолация на Новия свят за много дълъг период.

На подобно твърдение може да се реагира скептично, но истината е, че от запазените писмени свидетелства става ясно, че чачапойя наистина са съществували. В записките на испанците, покорили войнствените инки, които непрекъснато нападали това красиво племе, е споменато за белокожи войни от планините, чиито жени били толкова красиви, че се ползвали с невероятно внимание и почит от страна на знатните инки.
Откритата през 1964 година от американския археолог Джин Савой крепост Куелап, е грандиозно съоръжение върху земите, заселявани някога от чачапойя. То е с дължина около километър, има каменни стени и крепостен вал и е едно от най-забележителните древни съоръжения на територията на цяла Южна Америка. След повече от 20 години същата група, оглавявана от Смит , открива нещо още по-изненадващо и значимо: това е гигантски град от цивилизацията на чачапоя, който дълго време е бил скрит за погледите на хората, от горската растителност. Оказва се, че и архитектурата, която използвали „хората на облаците”, няма нищо общо с индианската.

Учените провели научно изследване и сред местното население открили високи и светлокоси хора, които е напълно допустимо да са далечни потомци на чачапойя.По думите на Савой тези хора са много суеверни и вярват, че намерените руини са омагьосани и този, който дръзне да посети древното селище, ще се срещне със седмоглав змей, който незабавно ще превърне неканения гост в камък....
Но най-удивителната и загадъчна находка на Савои е от година по-късно. Става дума за т. нар. „говорещи камъни”, които „хората на облаците” били скрили грижливо и надеждно от испанците. По-рано се е смятало, че по това време в Перу още не е имало писменост, и всяко споменаване за „говорещи камъни” се възприемало като измислица. Само че направеното през 1986 година откритие поставило под съмнение това мнение.
Джин Савой случайно се натъкнал на древна гробница, в която,освен много кости и керамични парчета, скривала вградени в стените си три каменни плочи , изпълнени с надписи. Изучавайки находката, учените били изумени от получените резултати: първите думи, използвани в древните писмена, се оказали на древноеврейски и по всяка вероятност били взети от древни еврейски, финикийски и египетски източници.

Мнението на учените е, че плочите са били направени в загадъчната библейска страна Офир, където цар Соломон изпратил кораба, който му бил докарал злато, махагон, и скъпоценни камъни.
Обединявайки всички резултати от направените открития, пред археолозите възникнали цял куп въпроси: по какъв начн в града, създаден от народа чачапойя през 800 година , са могли да се появят най-древните думи от времето на Стария завет?...И с какво може да се обяснят такива външни особености като ръст, цвят на кожата и косите, като нито египтяните, нито израилтяните са се отличавали с ръст и бяла кожа? Има хипотеза, според която „хората на облаците” са дошли от Канада в Перу, и са били викинги. Културата на викингите е много сходна с културата на чачапойя, но има някои времеви несъответствия между това, кога викингите са се оказали в „междинния пункт” в Гренландия, отправяйки се за Перу (986 г ) и това, кога „хората на облаците” са построили своя древен град(800 г ).
Възможно е отговора да се крие в ДНК на намерените мумии.Сега учените имат намерение да направят сравнителен анализ на генетичен материал на съвременното перуанско население и жители на източните държави, с ДНК на мумиите на чачапойя. Може резултатите, които ще де получат, да поставят под съмнение доста неща....

Още...

Мистериозните „хора на облаците” от племето чачапойя

Девствените гори на отдалечената перуанска провинция Амазонас, са открили за археолозите още едно архитектурно чудо: открити са древни руини на крепост, отнасяща се към XIV век, която би могла да бъде построена от индианците от племето чачапойя. Цитаделата се простира на 20 хектара и се намира на 2500 метра надморска височина. Останките от домове, тераси, и даже от три гробища, са скрити зад двуметрова стена. Крепостните руини били открити наблизо до мястото, на което няколко месеца по-рано било намерено военно снаряжение, изпълнено с голямо майсторство. Сребърният щит, колчан със стрели, наконечниците на които били изрязани от скала с вулканичен произход, навели учените на мисълта за високо развита металургия сред жителите на Амазония. Само че по-преуспяващи в този отрасъл били племената, живеещи в Андите. Това потвърждавало предположенията на изследователите, че крепостните съоръжения и войнското снаряжения са дело на загадъчния народ чачапойя.
Много малко е известното за тях. Може да се предположи, че „войните на мъглата” или „хората на облаците” (така са наричали чачапойя на езика кечуа), са населявали северозападната част на Перу от 800 до 1470 година. За съжаление датата на възникване на културата на чачапойя не е възможно да се определи точно в дадения момент.
Археологичческите разкопки на високопланинската крепост Куелап, построена примерно 800 година от н.е. са открили някои аспекти от живота на тайнствения народ. Високите стени (6 до 8 метра), както и разположението на Куелапа -3,1 метър над нивото на морето, показват, че цитаделата е издигната за защита. За построяването на този отбранителен бастион на чачапойя са били нужни повече камъни, отколкото за строителството на най-голямата пирамида в Гиза - Хеопсовата. Съществува хипотеза, че са се отбранявали от набезите на племето вари (на испански Huari), и друга, според която двете племена са живели в мир. През 1475 година чачапойя били покорени от войнствените и жестоки инки, като голяма част от този народ (който наброявал около 500 хиляди души), били депортирани от инките чак до Куско. Историците предполагат, че царете и знатните особи са използвали чачапойя за лична охрана, тъй като те отлично владеели бойното изкуство, а Върховният Инка събрал харем от момичета на народа чачапойя, тъй като те се славели с невероятна красота....

След шестдесетина години гнет от страна на инките, красивият народ се обединил с испанците в борбата срещу тях. През 1549 година остатъците от племето били нападнати от донесените от европейците едра шарка и морбили, което намалило броят им до 90 хиляди,от което загадъчният народ така и не могъл да се оправи и просто се превърнал в загадка за историята.
Европейската наука за пръв път споменава за културата на чачапойя през 1843, когато от археолозите били открити монументалните паметници Лагуна-де-лос-Кондорес, Гранд-Пахатен, мавзолеи и саркофази, а всички тези находки се явяват материални свидетелства за съществуването на чачапойя.
Има няколко версии за произхода на това племе, като една от тях принадлежи на търсача на древните изгубени градове на Перу , Дъглас Юджин "Джин" Савой. Той предполага, че предците им са били финикийци, като има предвид сходството в стила на погребенията, орнаменталните мотиви и архитектурния стил. Лицата на финикийските барелефи приличат на диви котки, а същото се наблюдава и в творчеството на чачапойя. В изображенията се срещат даже рогати животни, които са се появили в Южна Америка чак след нахлуването на европейците. Ако се говори за финикийците, този мореплавателен и търговски народ се оказал много войнствен. Основавайки на крайбрежието на Северна Африка Картаген, те осигурили на бъдещата Велика Римска Империя три пунически войни.
Потвърждение за синайският произход на чачапойя станал намереният от изследователите символ във формата на кораба на цар Соломон. Само че те били търговски народ и преимуществено тъмнокоси, което по никакъв начин не подхожда на втората и много спорна теория.
Иапанците описват наложниците от племето чачапойя , които били в харема на Върховния Инка като „бланка” - бяла. Най-вероятно не са имали предвид светлите им коси, а чистотата на момичетата –робини, в сравнение с другите индиански жени.
Третата версия за техния произход, е свързана с келтите. Техния войнствен нрав, военните им амуниции и жилищата им са много сходни. От всички индиански племена, само чачапойя са строили 7-9 метрови домове със закръглени стени. Също като келтите и те демонстрирали своята агресивност, оставяйки на показ отрязаните глави на своите врагове, доказателство за което се оказват барелефите. Келтите вярвали, че в главата живее душата на човека, и затова пробивали дупка в черепа. Същото практикували и чачапойя. На финикийците подобни хирургически вмешателства не са били известни.
Сега има голяма вероятност да изчезне всичко , свързано с културата на доколумбова Америка . Светилището Кордильера-де-Колан се намира само на 5 км от развалините на крепостта на чачапойя. Остава само надеждата, че безценните артефакти ще попаднат в ръцете на историците , които ще разкрият истината за това тайнствено племе.

Още...

Aнтропоморфни фигури на възраст 5 хиляди години, намерени в Перу

В Перу група археолози открили няколко антропоморфни фигури, възрасттз на които (по предварителна оценка е около 5 хиляди години, съобщава Peru News Agency.


Откритието било направено недалече от района на Вегуета в провинция Хуаура, на север от столицата на Перу. Мястото е известно като Вичама, или „скритият град”. Създаден е бил от същата цивилизация, която е издигнала град Карал, разположен на 159 км северно от Лима.
Карал се смята за един от най-древните градове в Америка - неговата възраст е 5 хиляди години.


Една от находките представлява фигура на кърмеща жена. Друга фигура изобразява мъж, който, по мнение на археолозите, имал висш социален статус. Вуглеродното датиране, което имат намерение да направят специалистите, ще позволи по-точно датиране на намерените артефакти.

Още...

В планините на Перу е открит водопровод на инките

Испанските спелеолози и специалисти от Националния институт за култура в Каско са успели да открият древен водопровод на инките, дълъг 3,6 километра.


Водопроводът се намира на височина 2630 метра над морското ниво в Археологическия парк Салапунку, в провинция Урубамба в Перу. Острите склонове със стръмнина до 100 градуса и високи оврази не са били непреодолимо препятствие за древните строители . Каналът е осигурявал доставката на вода от пролома Хуайтампо до източника Кханабамба.


Археолозите са намерили на даденото място и няколко скални рисунки. По думите на изследователите е могло да се намира светилище, служещо за полонение на Слънцето и Луната, съобщава Аднина.

Още...

Нова загадка на Земята! Вратата на боговете.

Мистериозна структура с големи размери е била намерена в Хуан Марко , планински райион в Южно Перу, разположен на 35 километра от град Пуно. Сред местните индианци този град е по- известен като „Град на Боговете” и така и не е бил изследван напълно , поради неговата труднодостъпност.
От самолет на това планинско било , хората са забелязвали множество структури и полуразрушени постройки. Вратата "Puerta de Hayu Marca"( което може да се преведе като врата на града на Боговете или душите), била намерена в една от скалите на билото. Височината и е 2 метра и 7 метра широчина, и има в центъра малък отвор, приличащ на заключалка. Била е открита от Хосе Луис Дельгадо Мамани, който води туристи по околните руини и пътеки. В интервю за местната преса мъжът разказва, че след като я е намерил, започнал често да я сънува – в съня си идвал до нея, а тя била леко открехната и отвътре излизала някаква изумрудена светлина.
След откриването на вратата през 1996 година, в този регион били проведени археологически разкопки. Основавали ли се епоса на инките, този район е „Пътя на Боговете”и съгласно легендите, великите герои отивали при Бога, минавайки през врата, която се намирала на края на пътя. Това, което е любопитно е, че според преданията на инките не всички отивали завинаги пр Бога, минавайки през вратата, намираща се в края на пътя. Някои герои се връщали от „Страната на Боговете”, получавайки нечувана сила и знания.
Друга легенда разказва за испанските Конкистадори, които, идвайки в Перу, започнали да грабят населените места. Един от жреците на инките, на име Арами Мару, имал диск, който те наричали „Ключ на Боговете от седемте долини” . Веднъж жрецът взел този диск, събрал оживелите след стълкновенията с иапанците древни жители и заедно с тях изчезнал „в долината на Боговете”, а повече никой не ги видял...
Археолозите, които изследвали врата, намерили в нея неголямо, идеално кръгло отверстие, което е възможно да се било предназначено за „златния диск”.
Някои хора, които са били до тази врата разказват, че слагайки ръка на нея, усещали някаква енергия, идваща от зад скалите. През 1997 година, при „Врата за града на Боговете” бил и американския екстрасенс Тони Силва.
Той разказал, че усещал невероятен прилив на енергия до тази врата,също пред погледа му се разкривало звездно небе и стълбове огън, които излизали от земята. Това видение се съпровождало от необичайна музика, приличаща на шаманско дайре.
Индианците – маи също споменават за загадъчните „Врати на Слънцето” и най- интересното е, че рисунка, приличаща на тези врати, има на платото Наска.
През последните години на това място хората често започнали да виждат НЛО. Сфери с разнообразен цвят и разнер често висят над тази долина. Според вярванията на перуанците, някога тази врата ще бъде отворена и Боговете ще се върнат на своите „слънчеви кораби”.
Всъщност, как Ви звучи?...

Още...