Kaменните лабиринти на Карелия

Toва са съоръжения с диаметър от 5 до 30 метра, направени от неголеми естествени камъни в многократно извиваща се линия, образуваща спираловидна фигура. Може да бъдат видени на Колския полуостров, на Соловките острови, по Беломорското крайбрежие на Карелия , а така също и на редица острови в Бяло море.
Предлагани са не малко обяснения , свързани с функционалното предназначение на Соловките каменни спирали, като гробници, жертвеници, модели на риболовни капани… По-голяма част от изследователите споделят мнението за култовия характер на каменните лабиринти. Възниква въпросът, възможно ли е да се разбере и дешифрира истинската им смисъл? Фактът, че спомена за предназначението на каменните лабиринти не е запазен, свидетелства за „тясната специализация“ на тези съоръжения. Възможно е да са били предназначени за извършване на ритуали за магически обреди, насочени към обезпечаване на успех в някакво конкретно занимание, например в занаятчийската дейност на местното население. Само че да се свързват извършваните в тези светилища ритуали само и единствено със занаятчийството и да се обяснява само с това строителството строителството на каменните лабиринти, изглежда, меко казано, несериозно или поне недостатъчно.
Спираловидните изображения на практика се срещат по целия свят. Създава се впечатление, че образът на спиралата е някакъв вид код, който е предаван от поколение на поколение, от народ на народ, без да се визират културните и религиозни различия. За съжаление знаннето, което те съдържат, е било отдавна загубено, заедно с ключа за неговото разшифроване.

Мнението на учените (професор Волченко) е, че основа на мирозданието са т.нар. торсионни („усукани“) полета, допускащи мигновено разпространяване на всяка информация. Каменните полета от древността са почитани, като показател за близостта на други пространства и измерения. През 1999 година на архипелаг Кузов(островите Немски и Руски Кузов) в Бяло море, дошла изследователска група от Санкт-Петербург, с цел изучаването на древните лабиринти. Тези острови са много богати на паметници от подобен род и често поднасят изненади не само на изследователите, но и на обикновените туристи.
Та вечерта на 23 август въпросната група наблюдавала много интересно явление: когато вече привършвали своята работа, когато от центъра на „каменната спирала“ изплувал странен непрозрачен облак, който се превърнал в светлинен стълб. Изследователите даже не успели да се опомнят, когато „стълбът“ започнал да се трансформира в „човешка фигура“. Границите на основното тяло на този „човек“ се виждали твърде ясно и били с блестящо-зелен цвят, а вътрешността на „тялото" била изпълнена с оранжева светлина, приличаща на мъгла.
Цялото „тяло“ било явно непрозрачно, наблюдавали го около 16 минути на едно и също място и имали размер около 200 метра на височина. След това отново започнало да се превръща в облак и бавно се спуснало в центъра на „спиралата“, където бавно изчезнало. Още същата вечер изследователите на древни „артефакти“ преместили своя лагер , а сутринта напуснали мястото. Това, всъщност, било бягство от ужаса, който изпитали от видяното.
Според учените именно лабиринтите в легендите и преданията се сочат като „входове“ и „изходи“ в подземното, неземно царство, отварящи се само за онези, които знаят магическия ключ за тази, образно казано, тайна врата.
Много от легендите обявяват северните магьосници за наследници на още по-древно Знание. Те са наследници, а не просто „потомци“. Скандинавските предания разказват, че самите фински племена са получили своите знания от великаните Йоти, владеещи сякаш необикновена, божествена мъдрост. /br>

Още...

Загадките на Локианската поляна

В Локиански район (Псковска област), съществува място, за което местните жители се стараят да не говорят. Сред тях битува поверие, че всеки, който говори много за него, преждевременно умира. Всъщност, тези опасения имат някакво основание…
През последните петдесет години селото, което е само на 16 км от районния център, практически е измряло, а по-страшното е, че хората не са умрели от естествена смърт: или в реката внезапно се удавили 13-годишно момче, или ковачът бил ритнат от коня, когото подковавал, или спокойният иначе бик нападнал жената, която се грижела за него във фермата, или от неизвестна болест умирали здрави преди това мъже и жени…
Слуховете за странния и много опасен феномен се появили преди около петдесет години, когато двама юноши, заедно с пастира, търсели загубила се в гората крава. Момчетата навлезли в гората и като чули мучене на крава, тръгнали по посока на звука. Като стигнали по-на близо , видели голяма поляна с овъглена земя. За тяхно голямо учудване кравата, която била стигнала до средата на поляната, пред очите им изведнъж била обхваната от ярки пламъци и изведнъж пропаднала под земята. Обхванатите от ужас момчета на бегом стигнали до селото и разказали на родителите си онова, което видели. Дядото на едно от момчетата си спомнил, че още когато бил младеж, слушал от баща си за огромна дупка като фуния, която се намирала в гората и е всявала ужас у местните жители. Разказвали, че в дупката има странични ходове, които водят направо в подземния свят, а нощем от там излизали странни същества, които крадели деца, а и че даже в слънчев ден над полянката имало мъгла, из която се мяркали странни сенки - кога на хора, кога - на животни. Почти всеки , който стъпел на тази полянка безследно изчезвал, а тези, които успявали да се върнат, още няколко години се намирал в състояние на някаква хипноза… У такива хора се наблюдавало забавяне на говора или загуба на паметта…



Съществува легенда, че преди много векове на мястото на Локианската поляна имало голям замък, в който живели не едно поколение руски князе. Но веднъж, по време на буря, бил ударен от десетки мълнии, и той за броени минути „потънал“ и изчезнал под земята. Минало време и покрай поляната се появил пръстен от засъхнали храсти и дървета, със здраво преплетени клони. Да се попадне на поляната било възможно само в случай, че се просече с брадва тази „стена“. Ямата на поляната се затворила и там повече никой не пропадал, но дълго време било смъртно опасно, ад се намира някой близо до това място. От това най-много страдали животните.
Растителността на полянката била разкошна и видимо имала особено въздействие на животните: веднъж попаднали на поляната, повече никога не се връщали. Птиците и животните, които умирали там, не се разлагали с години, а мястото придобило някакъв неестествен ярко-червен оттенък….
Аномалната зона в района на това място от време на време се разширявала, улавяйки в своите „мрежи“ многострадалното село, въздействайки на психиката на неговите жители. Между съседите, без всякакъв повод, възниквали скандали, често завършващи със смърт, по необясними причини измирали животни и избухвали пожари. Хората се опитвали да избягат от селото, но дори и да тръгнели от него, отново се връщали - сякаш някаква неведома сила ги връщала назад… А поляната - убиец продължавала да събира ежегодния си данък. Изглеждало, че всички знаят за смъртоносната поляна и се стараели да я заобикалят, но все някой попадал в смъртоносния и капан. Хората, умрели на поляната, не умирали от телесни повреди, тъй като нямало видими рани по телата им. По-скоро загивали от някакъв необясним ужас, който в минутата на смъртта се отразявал на лицата им. Интересното е, че по време на Втората световна война немците не влезли в селото, макар че се били настанили в съседните села. Местните жители са убедени, че причина за това е именно загадъчната поляна…
През 1960 година за изследване на Локианската поляна са били организирани няколко експедиции, но само от една от тях са се върнали всички участници. Какво се е случило с тях, нито един от участниците не говори, но на всеки от тях, по необясними причини, са паднали косите , появявало се е силно главоболие и в края на крайщата умирали от неизвестна болест в местната болница…..
По същото време се наблюдавало ново повишаване на активността на тази аномална зона. От време на време през нощта над гората се появявали лъчи, които били насочени към поляната, а денем над нея се появявали миражи, които водели до ужас местните жители. Връх на ужаса на местните жители станало произшествието, след което много от хората в селото бързо го напуснали - веднъж, след продължителни проливни дъждове, водата размила пръстта в местното старинно гробище. Оказало се, че телата на много отдавна погребаните хора, въпреки че били през цялото време в земята, не били разложени. Дрехите им също били прекрасно запазени.
….. От тогава селото опустяло и за тези, които живели там, напомнят само изоставените домове. Преданието за поляната-убиец и сега живее сред хората и само най-отчаяните отиват да я търсят, с надеждата, че никога повече няма да се върнат…

Още...

Нашествие на скорци в Краснодарски край

В една от фермите в Краснодарския край са се струпали толкова много скорци(прелетни птици), че станало невъзможно да се провежда нормална стопанска дейност. Под заплаха са стадо елитни крави, внесени от чужбина.
Във фермата положението е сякаш във филма на Хичкок , където американското градче също е тероризирано от птици. Село Каневско е заплашено от скорци, които от години са идвали да зимуват там, но тази година мащабът на птичето нашествие е поразителен. Няколко крави вече са станали жертва на острите клюнове…
Загубите са колосални и птиците не се страхуват и не могат да бъдат изгонени по никакъв начин. Те просто атакуват носа, ушите и около очите на кравите за разплод, и ако не бъдат забелязани раните на време, за да бъдат излекувани, скъпите елитни животни просто стават инвалиди. А те са малко над 7 хиляди…



по материали на 1tv.ru

Още...

Загадката на Долината на Смъртта

Камчатка е едно от най-красивите и едновременно с това - и най-опасните...



Там се намира знаменитата Долина на Смъртта - мястото, където, по твърдение на жителите на околността, за броени минути умира всичко живо. Учените и до сега не са дали приемливо обяснение на този природен феномен...
Taзи долина се намира на територията на Кроноцкия резерват по горното течение на река Гейзерна, в подножието на вулкан Кихпинич. Дълга е около два километра, и ширина от 100 до 300 метра. На пръв поглед това е достатъчно живописно място - западния склон на вулкана се спуска към реката, образувайки редица тераси, над които постоянно се стелят кълба пара от горещите източници..



Долина на Смъртта се нарича най-долната тераса, където гейзерите са най-много. За смъртоносността на това място е станало известно още през 1930 година, когато ма местните ловци, по време на лов, изчезнали няколко кучета. Когато най-сетне успели да ги намерят, те вече били нъртви, а, съдейки по всичко, причина за смъртта било рязко спиране на дишането. Около тях на голата земя ня,ало дори тревичка, а само множество трупове на загинали птици и животни.



„Първооткривателите” на долината забелязали, че някои от труповете били полуразложени, а други - оглозгани до скелетите. Само че внезапно влошаване на самочувствието накарало ловците да напуснат това „недобро” място. Всички присъстващи изведнъж почувствали металически привкус в устата, слабост, световъртеж и втрисане. След няколко часа всичко преминало, оставяйки само неприятни спомени.
От тогава в Долината на Смъртта са ходили много научни и туристически експедиции, като далеч не всички са завършвали успешно . По данни на служителите на резервата, за 80 години там са загинали повече от стотина души. И освен това, новополучените данни не само на са изяснили, а даже са забъркали долълнително нещата.



Например станало известно, че на това място загиват даже такива голкеми животни като мечка и росомаха. При това някои мечки умирали не в самата долина, а зад предлите и, след като са похапнали от месото на „смъртниците”. Всъщност, изучавайки труповете, учените забелязали множество кръвоизливи по всички вътрешни органи, поради което месото имало неестествено червен цвят.
Отначало изследователите предположили, че животните и хората загиват от въздуха над долината, който е наситен с парите на вулканичните газове, в състава на които влизат редица опасни съединения: сероводород, серен двуокис, серовъглерод. Тези газове предизвикват тежки отравяния , началните симптоми на коиото приличат на тези, наблюдавани при „първооткривателите” на долината. Само че изброените вещества действат доста бавно...
Ефектът от тяхното въздействие се проявява най-малко след час, така че големите хищници, например мечките, биха могли да напуснат отровната долина и да оживеят. Извесно е също, че нито един от споменатите газове не може да отрови месото толкова, че изялите го, да паднат веднага и да умрат! Най-вероятно причината е в друго.
През 1982 година учените са направили анализ на въздуха в Долината на Смъртта, и открили присъствието на цианидни газове, в частност, печално известния хлорциан. Този газ ототдавна бил известен като един от най-страшните летящи убийци. По време на Втората световна война даже е бил използван като оръжие за масово поразяване.
Всички газообразни цианиди действат достатъчно бързо, тъй като след проникване в организма на живите същества , те предизвикват блокиране на клетъчното дишане. В резултат на отравяне смъртта настъпва за няколко минути, даже секунди, в зависимост от концентрацията. При телата на всички, които са умрели от вдишване на хлорциан, се откриват масови вътрешни кръвоизливи - както се вижда, и това съвпада. Освен това цианидите се натрупват в организма и в последствие отравят и тези, които се осмеляват да опитат месото на подобни трупове. Само че съществува едно „но” - за да може това да се случи, концентрацията трябва да бъде изключително голяма, а пък тогава всички биха умирали за няколко секунди след навлизане в опасната зона.
Против цианидите говори и факта, че той, даже и в малки количества, действа силно сълзотворно, а никой от пътешествениците, които са се разхождали там без противогаз, не съобщават за нищо подобно.
Знае се още , че в местата на силно изхвърляне на цианидни газове не съществуват даже микроорганими, но в Долината на Смъртта все пак живее нещо - от къде иначе биха се взели полуразложените трупове? Всяко разлагане на телата е резултат на дейността на различни бактерии и то такива, на които е нижен кислород. А щом ги има, значи има и хранещите се с тях кръгли и плоски червеи, и дори (възможно) - личинки на насекоми. Получава се така, че това място не се съвсем безжизнено...



А феноменът на камчатската Долина на Смъртта все-още предстои да се изучава....

Още...

Нима е възможно,

да видиш портрета си, нарисуван преди 150 години....



В град Харков, Русия, живее 22-годишна девойка, която се казва Оксана. Родена е в обикновено семейство, и никой от близките й не е бил художник. Може ли да си представите удивлението и, когато в едно списание видяла репродукция на картина, която представлявала нейн портрет. Не можело да се каже, че сходството е идеално, защото изобразеното било направо идентично. Учудването и станало безкрайно, когато прочела и статия за картината. Оказало се, че тя е нарисувана в края на 19 век, или преди около 150 години!
Първото, което и минало през ум било, че това е портрет на прабаба и. За да изясни нещата, Оксана подробно изучила биографията на художника. Оказало се, че той бил млад човек и живеел във Франция. На 19 години извършил някакво сериозно престъпление, за което бил осъден до живот и изпратен в затвора, където бил настанен в единична килия. То този момент никога не бил хващал четка, но затворен в килията, се оказало , че има такава дарба...
Отначало рисувал с креда на стената на килията. Виждайки неговите рисунки, надзирателят бил възхитен, защото те изглеждали великолепно. В нарушение на всички правила, той донесал на новоизлюпения художник четка, бои и платно, и си поръчал портрет. Художникът лесно се справил с поставената му задача, а от този момент надзирателят регулярно го снабдявал с необходимите неща за рисувяне. Тъй като платната били само няколко, той рисувал нови картини върху старите, и затова до нас са дошли само няколко негови картини, а една от тях била публикувана в списанието,което разглеждала Оксана. От запазените източници е известно, че всички свои картини, освен портрета на надзирателя, са рисувани по въображение. По какъв начин е „видял” образът на съвременното момиче, си остава загадка. А може би това е спомен от бъдещето?.....



Репродукция на картината от списанието




Съвременни снимки на Оксана

Още...

Тайната на езеро Светлояр

Най-загадъчният водоем, отдавна и с право носещ гордото име Шамбала на Русия се намира в Нижнегородска област. Става въпрос за легендарното езеро Светлояр, около което векове наред витае ореола на тайнственост....
И какво всъщност е толкова особено в него? Най-напред неговата изключително чиста вода която, независимо от това, какво прави не съвсем добрият към природата човек, си остава такава. Местните жители спокойно могат да бъдат видяни как мият в него ботушите си, а след това си гребват по шепа вода за пиене... И казват, че винаги са правили така, и не са се разболявали...
Втората му особеност е необичайният му релеф.


От птичи поглед Светлояр изглежда като кръгла монетка, а напречният му разрез напомня на профила на гигантски диамант кабошон. Дъното от центъра на всички страни се издига равномерно и завършва с като с пергел очертани брегове.
Най-голямата му особеност, обаче, е непрекъсващият от векове поток от поклонници. Там отиват адепти от най-различни религии и вярвания. Едни идват да му благодарят, че им е помогнало да оздравеят, други - че с негова помощ са решили свои житейски проблеми...
Край Светлояр редовно се появяват привърженици на идята, че езерото е врата към паралелните светове, дупка в пространството и Шамбала на Русия. Над него често се виждат НЛО ( последната , розово-виолетова „чиния” е била видяна през юли 1998); там живее и снежния човек( чиято половинметрова следа , оставяна на леда няколко години подред, стряска...)

Отдавна са се обосновали православните, построили храм на мястото, където от 1238 година намиращият се там Китеж-град буквално пред очите на удивените татаро-монголи от войските на хан Батия градът, изчезнал в глъбините на езерото или потънал в земята, или пък станал невидим - кой знае, съществува в някакъв друг свят. Но и до ден днешен казват, че хората понякога виждат отражението му във водите на езерото и чуват звъна на неговите камбани....

Невидимите китежци, отличаващи се с осбена праведност, са в състояние да помогнат на единоверците си в тежка ситуация. Според традицията, езерото трябва да се обиколи, а още по-добре да се пропълзи 3 пъти брега му, но сега май няма хора, готови да направят това. Занае се, че за последен път е направено от няколко жени по време на Великата Отечествена война, молещи се да бъде запазен живота на синовете и мъжете им. Уверяват, че това е помогнало, и всички са се завърнали живи и невредими... Осен това, на същото място от векове съществува езическо капище, където и до сега се извършват обреди в чест на главния бог - Ярила.

Съществува стремеж и желание от страна на учените, да разкрият загадките на водоема и да обяснят от научна гледна точка всички легенди, свързани със Светлояр. Взети са над 200 проби , които са изследвани в Питерския Институт за сладководните водоеми. Много изводи са направени и изнесени: езерото е на 10-11 хиляди години и се е образувало, когато са се топели вечните ледове; на това място е бил замръзнал огромен ледник, от което се е получила кръглата форма на водоема; с чистотата на водата всичко изглежда просто – влагата в Светлояр постъпва от множество източници , осигуряващи подпочвените води, които след това излизат с естествения подводен ток; водата е изключително чиста, защото системата за самоочистване функционира отлично; лечебните свойства се дължат на голямото количетво свроводород.
Всичко е логично, но изнеслият сведения служител, привършвайки, е казал замислено: „И все-пак някакви тайни са си останали...”
Тайната на Руската Шамбала е разкрита! Или не?.... Как мислите ?....

Още...

Жител на Петербург е разработил подводен велосипед

Изобретателят от Петербург Владимир Тарадонов е разработил необично средство за придвижване под вода. То е с педали в на този етап вървят изпитателни работи в специален басейн.


Поради отсъствие на електричество и традиционния двигател с вътрешно горене, изобретението се е получило леко, бързо и маневрено. За сметка на минимума автоматика, трябва да се снижи и себестохността на производство. То е тип подводница и според думите на учения няма да струва повече от един автомобил.
Подводният велосипед може да се намира под вода до 4 часа и да слиза на бълбочина до 30 метра. Скоростта на модела е 2-3 възела, съобщава „Вести”.

Още...

Силиконовата долина на Чубайс

Руският аналог на Силиконовата долина може да започне пълноценна работа в рамките на пет години, прогнозира главата на „Роснано” Анатолий Чубайс. Къде ще бъде реализиран проекта, за сега не е известно. Разглеждат се различни варианти , като най- вероятният от тях е Подмосковието, но има вариант за изгтаждане на „Силиконовата долина” и във Владивосток. В този технологичен парк се планира разработването на крупни проекти, които след пет години работа може да донесат печалба повече от 15 милиарда рубли. „Роснано ще бъде главен изпълнител на проекта. На 15 февруари 2010 година първият заместни-ръководител на администрацията на президента Владислав Сурков съобщил, че е твърде вероятно през 2010 година в Подмосковитео да започне строителството на аналога на американската Силиконова долина.
По- рано в Томск президентът Дмитрий Медведев обявил, че иновационния център е прототип на града на бъдещето, изпитателен полигон на новата икономическа политика.
Предполага се, че през пролетта на 2010 г. техните иновативни продукти, предварително избрани от комисия, ще се разработват в най-големите частни компании. След това най-обещаващите продукти ще се отберат и ще бъдат прехвърлени в "долината", която ще бъде уредена до края на годината.
Съобщено било, че от бюджета са заделени необходимите средства за реализиране на проекта. Определени са пет направления на модернизация : енергийна ефективност и икономия на енергия, ядрената технология, технология на пространство, медицински технологии, стратегически информационни технологии.Заделени са 10 милиарда в бюджета, но за начало отпуснатите средства ще са 4 милиарда лева.
Предполага се, че инфраструктурата на новия комплекс ще бъде разчетена за 30-40 хиляди човека и ще включва всичко, което е необходимо за разработка на научни идеи и превръщането им в бизнес. от жилища и комфортна среда до бизнес инкубатори и услуги, готови да поемат маркетинговите стратегии на новите продукти и технологии.

Още...