Още нещо за подземната река Хамза

„Подземната река“под Амазонка, за която по-рано излязоха съобщения от бразилзките геолози в пресата, всъщност съвсем не е река. За това са съобщили в ББС учените , участващи в описанието на този природен феномен.

Според думите им това, което са открили, не може да бъде наречено река най-малко по две причини: първо, защото подземният водоем тече през порите на скалите много бавно(буквално на сантиметри за година), и второ - водата в него е много солена.
Професор Валия Хамза, съавтор на откритието (и която е дала своето име на „подземната река“ уточнява, че те, заедно с колегите си, са употребили думата „река в по-широк смисъл, от колкото са помислили журналистите. „Подземната река“ Хамза тече на дълбочина 4 хиляди метра от запад на изток, повтаряйки(както сега става ясно) течението на могъщата Амазонка, под която се намира. Дължината на Хамза е около 6000 километра, а и Амазонка има почти същата дължина.
Откритието е било направено в резултат на изучаване на термалните данни от 241 кладнци, бурени от бразилския петролен гигант Petrobras в Амазония през 70 – 80 години на миналия век.

Още...

Загадъчните лотоси в провинция Сичуан. Видео.

В една от реките на китайската провинция Сичуан, буквално от никъде започнали да се появяват изображения на бели цветове на лотос. Още по-удивително е това, че самата река, а и населеното място край нея, се наричат Лотос…

Още...

Сангрия - испанската бомба със закъснител

Тази уникална напитка е изобретена от испанските замеделци и е получила наименованието „сангрИя“(голямата буква е на мястото, на което пада ударението), което в превод означава „кръвопролитна битка“. Може да бъде предложена на всеки, независимо от случая, и представлява смес от червено сухо вино, плодове и захар.

Познавачите я наричат „бомба със закъснител“ и имат основание! Когато човек консумира сангрия, не чувства рязко опиянение, но след време, когато изпие достатъчно, си дава сметка колко коварна е тя. Напитката е получила известност посредством традициите на националната кухня на Италия. Италианците обичат тлъстото печено месо, а точно с него е прието да се употребява червено вино. Има обаче едно „но“, защото там е горещо и алкохолът „не влиза съвсем в гърлото“, затова са започнали да слагат вътре илед, което се отразява много добре.

В последно време сангрия става популярна и извън страната, а производството на тази напитка придобива промишлени мащаби. Само че в Испания съветват, да не се купува сангрия, произведена извън страната, защото навън често се добавят консерванти и оцветители. Ако някой иска да се наслади на това чудно изобретение, нека си го приготви сам! Има няколко легенди, свързани със създаване на напитката. Според една от тях, сангрия носи името си от кървав побой, станал между феодали и селяни, във връзка с лоша гроздова реколта в продължение на няколко години. Феодалите обвинили селяните в мързел и избили много жени и деца, но когато жителите на провинцията им предложили тази напитка, се успокоили.

Съществува и друга версия за възникване на напитката, според която неин създател е италианския войник Хелио Габай. Не се знае какво е правил в Испания, но бил хванат от испанските конкистадори и бил подложен на разпити и изтезания. След като се потвърдило, че не е съпричастен към никакви престъпления, той бил освободен. Тогава решил да се заеме с направата на цитрусово вино, а местните поддържали неговата идея, която, за съжаление, се оказала неосъществима. В отчаянието си Габай наслагал плодове и лед в червеното вино, а когато опитали това, местните жители изведнъж решили, че напитката прилича на дяволска кръв, а изобретателят и бил изгорен на клада. След няколко века в Испания решили да употребяват виното с портокали, а самата напитка се превърнала в национален атрибут.

Още...

Cappuccino Coast - крайбрежно капучино

Става дума за природен феномен, който се случва много, много рядко!

На скоро на Кейптаун , и по-точно - на неговото крайбрежие, е провървяло да пробва крайбрежното капучино. Самият град се намира в Южна Африка и гледайки снимките, човек може да си помосли, че от морето са направили една добра вана с пяна. Самите жители на града са сравнили това явление с голяма чаша от популярното кафе с пяна!

Според учените това явление е резултат от гигантска бърканица от морска сол, водорасли и всевъзможни отпадъци, намиращи се във водата, които под въздействие на ветровете образуват огромна гъста пяна, която, естествено, се носи към брега. По всичко личи че пяната е безвредна и постепенно до брега се стопява…

Още...

Геолозите са открили, че Антарктида расте…

Геолозите са установили, че в някои части на Антарктика „растат“ със скорост до 5 милиметра за година. Данни за това са били изнесени в списание Geophysical Research Letters. В процеса на работа са използвани данни от GPS, събирани през последните 15 години. Анализът показал, че в някои региони (в частност - планината Елсуорт) растат с особено голяма скорост. Останалата част на Антарктида също се издига, само че по-бавно.

Според изследователите, ръсът е обусковен от постепенното снижаване на масата на антарктическата тектонична плоча, поради топене на ледовете. В резултат част от континента фактически изплува от мантията, и това явление се нарича изостатично покачване. Дали този процес е свързан с глобалното затопляне, учените не знаят. Сега Антаркдида губи по 200 милиарда тона лед годишно, но сегашното издигане може да се окаже резултат на загубата на лед от преди 10-15 милиона години.

По-рано аналогично издигане било забелязано при Гренландия. В някои региони на острова то било до 4 сантиметра за година. Показателно е, че сега Антарктида „расте“ не само нагоре, но и в страни – през последните години се наблюдава нарастване на площта на ледниците на юбния континент. Това явление също би могло да бъде обяснено с глобалното затопляне.

Още...

Мафусаил – най- старото дърво на Земята

На нашата планета има уникално място - национален парк Ancient Bristlecone Pine Forest(Древната борова гора на Бристлекон) в щата Калифорния, САЩ.. Доста трудно е да се стигне до него, тъй като е разположен високо в планината и далече от много туристически пътища.

Този парк е известен с това, че именно там растат най-старите дървета на нашата планета и едно от тях е борът, наречен Мафусаил. Той, според изчисленията на учените е на възраст 4842 години. Те са пресметнали, че семенцето, от което е поникнало дървото, е прораснало през 2831 година пр. н. е. То е най-старият от живеещите на планетата неклонирани организми.

Мафусаил е бил открит през 1953 година и само след 5 години задълбочени проучвания се оказало, че е вече „звезда“ в списание „National Geographic“. За съжаление , обаче това не му се е отразило добре, защото туристите не само отивали да го видят, но си откъсвали парченца от кората му за спомен.
Сега мястото на дървото се пази в строга тайна. Знае се само, че е с над 3000 метра надморска височина и е в района на планинския хребет Уайт Маунтинс. Работниците в парка смятат, че Мафусаил носи щастие, около него се случват чудеса….

Още...

Как се предава информация при насекомите

Неотдавна холандските учени изяснили, че насекомите също ползват поща. Само че „писмата“ са химически сигнални вещества, а пощальоните - растенията, на които живеят техните личинки.Смисълът на такива послания е винаги един и същ: това растение е заето и чуждите няма какво да правят тук, така че си търсете друга хранилка! Личинките на много насекоми обитават върху растения, с чиито тъкани се хранят. Това е много хитри, защото на растителна диета лесно се наддава на тегло: за храна не трябва да се ходи, а и не се хабят излишни калории. Това е причината грижливите шестокраки майки да се стараят да поставят на едно растение колкото се може повече яйца. Само че подобна стратегия често може да доведе до неприятни сюрпризи… Ако на едно и също растение отложат едновременно яйца самките на няколко вида пеперуди, бръмбари –листояди и буболечки, и като се има предвид колко са плодовити всички те, макар че не всички яйца се излюпват, растенията биха били напълно изядени от „подрастващите“, още преди личинките да могат да достигнат необходимото тегло за превръщане в какавиди или възрастни екземпляри. В резултат биха загинали всички.

Би могло да има и още по-лош вариант , като се знае, че някои насекоми отлагат яйца на листата, а други - на корените на растенията(като познатият на всички майски бръмбар). Когато личинките се излюпят, те започват да „гризат“ нещастното растение и от горе и от долу. В крайна сметка подземната „младеж“ уврежда корените, а това води до увяхване на листата, които са храна на надземните личинки. От друга страна увредената от тях листна тъкан оставя корените без необходимите захари и ускорявайки тяхното разграждане, обрича на смърт подземните личинки. За да се избегнат подобни ситуации, насекомите , които отлагат първи личинки на растенията, би било логично да „предупредят“ останалите, че мястото е заето, като при това сигналът трябва да бъде разбираем както за надземните, така за подземните насекоми. Наблюденията на ентомолозите са доказали, че много от тях действително оставят такива послания. Например самките на бръмбарите, оставящи яйца в корените на растенията, се стараели да отбягват онези растения, на листата на които пеперудите са снесли своите яйца. Възниква въпросът, какво точно се явява „писмо-предупреждение“, че растението е заето, и кой изпълнява ролята на пощальон? Не отдавна еколози от Нидерландския институт по екология са успели да намерят отговор на този въпрос. Отначало те установили, че , изяждайки корените, подземните жители заставят растението да отделя през листата особени летливи вещества, които принуждават надземните гости да си търсят друга „столова“. Именно тези вещества представляват особеното „писмо“, а за „пощальон“ служи самото растение. Сега работят върху въпроса, колко дълго могат да се запазят такива сигнали.

Още...

Омаята на лунната дъга

Едва ли има човек, който да не е виждал дъгата, която се появява в небето денем след дъжд, но са малко тези, които са виждали лунната(или нощна) дъга…

Обикновено тя е доста по-бледа от обикновената, дневна дъга. Това се обяснява с факта, че Луната произвежда (отразява от Слънцето) по-малко светлина, отколкото самото Слънце. Лунната(нощна) дъга винаги се намира на противоположната на Луната страна на небето.

Нощем, при луна, светлината е прекалено слаба, за да възбуди чувствителните елементи в нашите очи колбичките, в следствие на което да се разгледат цветовете на лунната дъга е много сложно, а като резултат - лунната дъга почти винаги се вижда бяла. Само при снимки с дълга експозиция може да се види цвят.

Най-добре лунната дъга се вижда при пълнолуние, или във фаза на луната, близка до пълнолуние, тъй като тогава луната е най-ярка. За поява на лунна дъга(освен тези, които са предизвикани от водопади), Луната трябва да се намира невисоко в небето(по-малко от 42 градуса, а колкото по-ниско - по-добре), а и самото небе трябва да бъде тъмно, и, разбира се, да вали дъжд пред Луната. Тази комбинация от необходими изисквания прави лунната дъга много по-рядка от дъгата, породена от Слънцето…

ъка

Още...

Кой се интересува от силбо-гомеро?

На Канарските острови и до сега може да се чуе езикът Silbo Gomero (силбо гомеро), когато хората общуват с помощта на подсвиркване, а не с думи. Това е не само уникален способ за общуване, но и удивително пронизителен , защото на езика на свиркането може да се общува на невероятно големи разстояния( до 3 километра).

Благодарение на това може да се избегне излишното бродене из островите, а просто да се „изсвирка“ на познат от тълпата. По този начин в древността пастирите разговаряли през пресичащите островите оврази и дерета. За пристигналия от някъде човек този език звучи като пеене на птици.

За да разговаря човек с другите посредством подсвиркване, трябва само да напъха пръст в устата си да подсвирква, прикривайки я с длан, и да направлява звука в необходимата посока. Използващите „силбо“ изсвиркват думите на испански. С помощта на 5 гласни“ и 4 „съгласни“, може да се изкажат повече от 4 хиляди думи. За съжаление „изсвирканото“ не винаги е разбираемо, и на местните жители често се налага да повтарят или да се досещат за думите, в зависимост от контекста.

Не много известен е и произхода на езика. Той бил изобретен от коренните жители на Канарските острови ( според някои източници от остров Ла Гомера) и адаптиран към испанския език след окпирането на островите от испанците (през 16-ти век). Свидетелства за подобни езикови „изсвирквания“ били намерени в Гърция, Турция, Китай и Мексико, макар никъде този вид език да не се използвал така разпространено, както езикът силбо гомеро. За съжаление и той през последните години започва да излиза от употреба, до някъде и поради използването на мобилните телефони. Сега този език е национално богатство на Канарите и даже се преподава в училищата .

Още...

Виждали ли сте джаботикаба?

Това е едно необичайно дърво, чийто плодове растъта направо на ствола. Известно е още като Бразилско гроздово дърво, което е разпространено в Португалия, Аржентина и, както се вижда от наименованието - в Бразилия. Плодовете му са сочни и червени и могат наистина да бъдат откъснати и изядени направо от дървото….

Плодовете на Джаботикаба се оказват популярна съставка з за приготвяне на сладка и прясно изцедени сокове. Освен това от тях се прави вино или силен ликьор. Понякога просто няма възможност за друг избор, защото тези плодове не подлежат на продължително съхранение. Само три дни след като са откъснати от дървото, започва процес на ферментация.

Ще е нужно доста търпение, ако човек иска да се снабди с едно такова дръвце в градината си. То расте 100 години, но когато достигне зрелост, се отплаща за всички усилия. Доказано е, че растението добре се адаптира. Най-добрата среда за него е влагата и леко киселата почва, но може да расте добре и в алкални почви.

Два пъти годишно върху дървото се появяват цветове. Те изглеждат като малко странни извънземни създания, поставени върху клоните и ствола. Особеността да се появяват цветове направо на ствола или стеблото на растението, вместо растеж на нови издънки, носи наименованието „каулифлория“.

Ако растението има достатъчно влага, то цъфти и плододава целогодишно. Размерът на плода е около 4 сантиметра в диаметър. Плодовете имат до 4 едри семки. Освен че самите те се употребяват в храната, кожицата им в изсушен вид се използва за лечение на астма и диария.

Ако човек страда от възпалени сливици, може да опита да смекчи възпалението с тяхна помощ. Освен това в плодовете на джаботикаба са открити и няколко противоракови съставки и затова има надежда, че ще може да се използва растението в борбата с тези заболявания.

Още...

Чудесата на времето

Всеизвестно е, че на нашата планета съществуват много различни часови пояси, но не е съвсем известно, че на някои места те се разполагат доста условно и …. забавно.

Всъщност, може ли да има живот без настояще?

Разбира се - на мястото на линията за промяна на датата. Тази условна линия минава примерно по 180-ия меридиан в Тихия океан и никъде , освен в Антарктида и на малката островна дъжава в Тихия океан – Кирибати), не минава по сушата. Пресичайки я от изток на запад, може да попаднете в“утре“ , - с 24 часа напред. При движение от запад на изток, може да се върнете във „вчера“ - с денонощие назад. „Реалното“ време там е ефимерно…..

А може ли да има залез в полунощ?
Разбира се!
Къде ли?
В Китай!

Китай е една от най-дългите страни в света и от запад на изток дължината на тази държава е 5700 километра. Преди революцията от 1949 година там е имало 5 часови пояса. Само че след това Великият кормчия въвел в тази огромна страна за всички едно време - пекинското, тъй като сметнал, че това намирисва на сепаратизъ м. Затова (в Тибет например)

слънцето залязва някъде към полунощ и залезите „закъсняват с около 5 часа….

Може ли да има стъпка, дълга 3,5 часа?
Разбира се - на афгано-китайската граница….

Когато човек пресича афгано-китайската граница, трябва да превърти часовника си с 3,5 часа напред. Няма друго място в света, където за една крачка да е нужно толкова много време!...

Съществува ли Нагънато време?

И още как! Но само в Хималаите….
Не напразно Хималайската планинска верига се смята за мистично място. Към тази гледна точка се придържат не само просветени мъдреци и философи, но и обикновени географи. Всичко се дължи на факта, че Хималаите пресичат няколко страни, и всички те са в различни часови пояси! В резултат на това всеки, който реши да премине 1000 километра по тази планинска верига, трябва да превърти часовника си 6 пъти!На границаъа между Индия и Миамнар - един час напред; на бутано-индийската – 2,5 часа назад; на китайско-бутанската - 2 часа назад; на индо-китайската - 2,5 часа напред; на непало-индийската – 15 минути назад и на индо-непалската - 15 минути напред….

Може ли да стане така, че от четвъртък да попаднеш в сряда?

Естествено, ако става дума за островите Крузенщерн (САЩ) и Ратманов(Русия)…. Тези две късчета суша са на разстояние само 4 километра морски път и това разстояние може да се премине с обикновена морска лодка за някакви си двайсетина минути! Съществува, обаче, едно голямо „НО“! Разликата във времето (ои Гринуич) е 21 часа! Ако на остров Крузенщерн , примерно, е 3 часа след обяд в сряда, то на остров Ратманов е четвъртък на обяд!

Какво може да значи за времето: от Англия с краката нагоре?

Отнася се за Индия.
Между Англия и Индия разликата по Гринуч е 5 часа и половина. Всички британци знаят, че ако искат да знаят колко е часа в Индия, трябва да обърнат часовника с краката нагоре. Това, в съпоставителен план може да се направи само в Англия….

Може ли да се срещнат 3 часови пояса?

Много ясно, че може - на границата между Норвегия, Финландия и Русия. В едно малко село – Рякоски, се срещат едновременно 3 часови пояса, тъй като селото е разположено на границата между тези държави. Когато в Русия е обед, в Норвегия е 10 часа преди обяд, а във Финландия - 11.

Петнадесет минутна независимост
За къде става въпрос ли? Ами за Непал….

Дълги векове тази малка, но горда държава се е опитвала да се отдели от Индия, която я заобикаля от 3 страни. За целта първоначално Непал се е отделил от нея чрез времето - стрелките на часовниците били преместени напред с 10 минути.След като това им се сторило малко, през 1986 година - с още 5 минути се „отдалечила“ от Индия…

Още...

Годишният отпуск по света

Лято е, настроени сме отпускарски и само чакаме да грабнем куфарите и да заминем някъде на почивка - кой за повече дни, кой - за по-малко : в зависимост от финансвите възможности и продължителността на отпуска, който имаме…. А продължителността на отпуска в различните страни е различна и зависи от отраслите, трудовия стаж, дали човек е работник или служител, на каква възраст е и какви са условията му на труд. И сега - малко „отпускарски“ факти:

** САЩ остава единствената в света индустриална страна, в която няма установен законно гарантиран отпуск. Всяка компания въвежда свои правила. Макар че болшинството от тях се държат „хуманно“ и дават по 10 работни дни почивка годишно, но трябва да се отбележи, че около 25% от американците нямат платен отпуск!

** В повечето страни на Европа се предвиждат отпуски, свързани със събития от семейния им живот(раждане на дете, сключване на брак, смърт на член от семейството), учебен отпуск и даже допълнителен отпуск за непушачи и за хора, които не са с наднормено тегло.

** Интересен е факта, че по време на отпуск немците не могат да бъдат наемани .

** Най-продължителен отпуск в света има в Швеция, Дания, Финландия, Австрия Канада (не по-малко от 5 седмици).

** Най-късият отпуск е във Филипините - само пет дни годишно.

** След филипинците се нареждат мексиканците . Те получават 6 дни за отработена година.

** Седем дни годишен отпуск получават жителите на Сингапур.

** В Япония взимането на пълен годишен отпуск се смята за лош маниер. По закон на гражданите на Страната на изгряващото слънце се полагат 18 дни годишно, но повечето японци почиват само 8 дни.

** Във Франция отпускът е 5 седмици плюс 2 допълнителни седмици за онези, които са избрали 39 часова работна седмица, вместо 35 часовата, която е стандартна.

** Русия - 28 календарни дни плюс 12 платени държавни празници.

** Във Великобритания ползват 28 работни дни плюс 8 държавни празници.

** Италия - минимум 20 работни дни плюс 12-13 платени държавни празници.

** Израел: от 10 до 24 работни дни, в зависимост от стажа на работа.

** Индия - 12 работни дни отпуск годишно

** В Китай се ползват 11 работни дни отпуск годишно, а в Южна Корея - 10.

** След тях се подрежда Хонконг - само със 7 дни.

Оказва се, че ние не сме нито на чело, нито най-отзад по продължителността на отпуска, който можем да ползваме. Затова да си грабваме куфарите и да потегляме!

Още...

Хикикомори – съвременни последователи на древната японска традиция на аскетизъм, или просто… безделници?

Хикикомори в превод от японски означава „уединение“ . С този термин в страната на изгряващото слънце нарича новото социално явление, станало популярно сред подрастващите и младежта. През последните няколко години са зачестили случаите, когато младите хора решават да водят аскетичен начин на живот, доброволно обричащи се на затворничество в четирите стени на собствената си стая. Сега хикикомори придобива мащаб на епидемия, тъй като повече от един милион души са избрали този жизнен път!

Хикикомори не се нуждаят практически от обучение, успешна кариера, приятели, възлюбени и даже от родители! Ако трябва да сме точни - от нищо и от нико! Всичко, което формира тяхната сфера на интереси, е Интернет, а много рядко „се потапят“ в света на книгите или телевизията. Те рядко възприемат собствената си асоциалност като проблем. За много от тях възниква органична потребност да се изолират от заобикалящия ги живот: едни се потапят в своите увлечения, а други се опитват посредством усамотяване да решат собствените си психологически проблеми.

Историите на живота на много тинейджъри-хикикомори си приличат. В мрежата може да се срещнат разкази за 17-годишно момче, което от 3 години не е излизало на улицата. Преди това е ходело на училище, но отношенията със съучениците не са били добри. Веднъж, прибирайки се от училище, се затворил в кухнята, а родителите на обърнали особено внимание на това. От този момент повече и не излязал. Майка му 3 пъти дневно му оставя храна до врата и родителите с рабиране се отнесли към жизнената позиция на сина си… Просто си изградили нова кухня!

Подобно доброволно изгнанничество определят не толкова като психологически, колкото като социален феномен. В японската култура самотата никога не се е възприемала като нещо противоестествено за човешката същност. До 19 век и страната е била доста затворена за западната култура, свят и история, а във фолклора на всякъде присъстват темите за уединение и аскетизъм. Много хора са склонни и в съвременните хикикомори да виждат отшелниците от миналите епохи и хора, които доброволно се отдалечават от суетата на съвременния живот!

Още...