ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни

сряда, 29 февруари 2012 г.

Неизвестното измерение

В старинните летописи и средновековните хроники са описани случаи, в които човек, за време „едно мигване на окото“, сякаш се разтваря във въздуха и изчезва от пред очите на очевидците. Историците никога не са вземали това на сериозно, но подобни неща се случват и в наши дни.
Ежегодно в целия свят изчезват хиляди хора и традиционно се смята, че по-голяма част от тях са жертва на неразкрити престъпления. Наистина, през ХХ век се е появила хипотеза, че може би земляните са похитени от извънземните и ако се замислим, вероятно ще стигнем до извода, че може да става въпрос и за едното, и за другото. Само че има и случаи, при които човек изчезва , а свидетелите разказват, как буквално се е „изпарил“, докато са мигнали с очи….
За пръв път за такъв загадъчен случай се споменава в Древна Гърция, и то - от Платон. В разгара на сражение един от войните, който бил пронизан от стрела, изведнъж се разтопил във въздуха. На мястото, където бил преди секунди, останали да лежат неговото оръжие, щита, и даже самата стрела.

На Изток, особено в Индия и Тибет, внезапни изчезвания на хора са се случвали много често. Никой не виждал нищо необичайно и го обяснявали с това, което сега се нарича телепортация – преместване на човека за един миг от едно място на друго, с помощта на особена психотехника. За такива хора просто са казвали, че са „отлетели в друг свят“. Подобни случаи се срещат и в средновековните хроники, но те са само споменати но през XVIII век са ги описвали много детайлно. По това време в Англия се вдигнал много шум за безследното изчезване на бившия моряк Оуен Парфит. Той цял живот плавал по света, и се върнал почти парализиран. От тогава по цял ден прекарвал в шезлонг на терасата на къщата на своята сестра, и разказвал на всеки, имащ търпение да слуша, своите приключения. На 7 юни 1763 година, привечер, Порфит (както обикновено) седял пред къщата и гледал работниците, събиращи сено в съседната ферма. Задала се буря и сестра му тръгнала при съседката, за да потърси помощ, тъй като сама не можела да внесе люлеещия се стол с брат си. Инвалидът и казал да не бърза, че нищо няма да му стане, ако се понамокри.Двете жени, които вече били дошли на близо и добре виждали инвалида в неговия стол, поговорили малко, и когато започнало да пръска, се изкачили на терасата, но там нямало никой… Само люлеещият се стол си бил на място, и върху него бил шинела на бившия моряк. Помислили си, че по някакъв начин сам е преминал през прага, но в къщи не го открили. Работниците от съседната ферма също нищо не били видели. Колкото и да го търсили, всичко останало без резултат…
Подобен случай има в Германия през 1809 година. Британският дипломат Бенджамин Бетхард се връщал в къщи след изпълнение на важна задача. По пътя, заедно с приятеля си, се спрели в да вечерят в кръчмата в село Перелберг. Хапнали и тръгнали към каретата, но преди да седне в нея, дипломатът решил да огледа конете, Пред очите на приятеля си той просто се изпарил във въздуха в момента, когато погалил едно от животните. Приятелят му толкова се изумил, че загубил дар-слово. Когато дошъл на себе си, повикал на помощ хората от кръчмата, но колкото и да търсили изчезналия дипломат, всичко останало напразно.
През 1867 тайнствено изчезване станало пред очите на доктор Бонвилен – един заслужаващ доверие свидетел. Съседът му Люсиен Бусие отишъл да се посъветва с него във връзка със здравето и, и докторът му казал, да се съблече и да легне на кушетката. Самият той се отдалечил за секунди, за да вземе нещо от масата, а когато се върнал, пациентът вече го нямало. Само дрехите му били на съседния стол… Бонвилен веднага изтичал до жилището му, но там нямало никого. Полицията, на която лекарят съобщил на следващия ден, също не го открила. И до сега си остава загадка, къде може да се дянал голя мъж….
Най-известният случай на внезапно изчезване е станал в Америка през 1880 година, в покрайнините на града Gallatin, Тенеси, във фермата на Дейвид Ланг . След като измила съдовете след обяда, жена му Ема и той излезли от къщи. Жената се приближила към играещите на двора деца, а той се отправил към конете, пасящи на поляната пред дома им. Минал – не минал десетина метра, Ланг видял идваща към тях двуколка, в която пътувал приятелят му , съдия Огест Пег, заедно със зет си. Цялото семейство видяло съдията и всички много се зарадвали и започнали да му махат, а стопанинът също помахал и се върнал на сред-път, за да посрещне гостите. Но след няколко метра, пред очите на петима свидетели, фермерът изведнъж се разтворил във въздуха. Жена му изкрещяла, защото помислила, че мъжът и е попаднал в някаква яма. Всички заедно обикаляли поляната, за да търсят Дейвид, но не намерили нито яма, нито някаква следа от него. Нямало резултат и от търсенето на съседите и съгражданите му.
Във връзка с тези и подобни случаи има много версии, но нито една от тях не обяснява задоволително онова, което се е случило….


Още...

неделя, 26 февруари 2012 г.

GPS фиксира смяна на полюсите на Земята



По данни на инженерите от служба GPS, за последната година „бягането“ на полюсите на нашата планета се е увеличило.Деверът се премества на юг с плашещата скорост 8 метра в час. Това означава, че преместването за денонощие е 180 метра, а за година - 65 км. Изследователите твърдят, че сега наблюдават най-бързото (от когато се води наблюдение) намаляване напрежението на магнитното поле.
Какви са шансовете, в близко време да видим смяна на магнитните полюси до напълно обратна полярност(тоест - северният магнитен полюс ще се намира на Южния полюс, и обратно)?
Съвременните GPS системи са изчислили новият магнитен Северен полюс. Той се намира почти директно на север от Канада, около остров Елсмир, което е доста далече от реалния Северен полюс.Ако се измерва в градуси, отклонението е примерно на 15 градуса от истинския север, а до сега скоростта на движение се увеличава.
Всъщност, какво означава това за нас? Споровете на учените са за нещо като единна теория. А те не се различават много от „историите на ужасите“ - от допускането, че Земята щяла да спре и всичко живо на нея да загине, до напълно спокойното „никой въобще нищо няма да забележи“.

Това, което е известно е, че магнитното поле на Земята периодично променя своята полярност. В дадения момент силовите линии на магнитното поле на южния полюс буквално „бягат“ към северния полюс, а точката в южното полукълбо пълзи надолу в северното.

Земята се е „забавила“ със смяната на полюсите

Как учените са определили, че планетата не веднъж е променяла своите полюси? Тази информация е била открита в планините и скалите - именно направлението на обкръжаващото магнитно поле, как те са се формирали, е дало възможност на изследователите да реконструират историята на тези промени. Според геолозите, за последен път полето се е „превъртяло“ преди 780 хиляди години(0,78 милиона). Предишните промени са били по много непоследователен график: 0,99; 1,07; 1,19; 1,2; 1,77 и 1,95 милиона години.
Оказва се, че характерния период между „обръщанията“ през последните няколко милиона години , е малко по-малък от 780 хиляди години.



Но на много места и в миналото силовите линии са сочели на юг и посоката им била нагоре - в северното полукълбо и надолу - в южното полукълбо.
Истина ли е това? Симетричната структура на магнитните аномалии от двете страни на средно-океанските хребети ни дават непрекъснат запис на магнитните завъртания, продължаващи почти 200 милиона години. Това показва, че времето между завъртанията не се явява постоянно и се колебае от няколко стотин хиляди, до няколко милиона години. На практика може да се каже, че сега „завъртането“ се е забавило…. Както например в късния период креда - тогава преместването е продължило 40 милиона години, но е станало с прекъсвания.

Според представителите на геодинамичната теория, силата на магнитното поле на Земята се променя в течение на процеса на смяна на полюсите и то вероятно става тогава, когато колебанията в космическата конвекция на ядрото отслабнат и дипола се дестабилизира. Прогнозата е особено актуална, като се има предвид, че силата на магнитното поле на Земята непрекъснато се понижава с около 5% за 100 години. Измерването му е започнало от средата на 19 век и се знае, че за последните 200 години то е отслабнало с повече от 10%. А дали това е предпоставка за преместването? Информация за това учените черпят от … камъните, които показват, как са били намагнетизирани преди милиони години…

Изследвайки ги, учените са стигнали до извода, че промяната на полярността става тогава, когато полето се явява най-слабо. Малко по-малки са спадовете в интензивността на полето, когато са свързани с т.нар. „временни отмествания“ - периоди, когато изследванията на магнетичността са показали, че магнитните полюси просто са „бродели“ доста далече от географските полюси(както сега).Освен това геодинамичната теория предсказва, че отслабването на магнитното поле изглежда е свързано с нови процеси вътре в самото ядро на Земята. Интересното е, че полето в нашия период е било малко по-силно, отколкото в момента на последното „завъртане“, а това обяснява защо текущия интервал на полярност е по-дълъг.
Другият интересен детайл е, че по-рано полетата са били доста по-последователни при всяка промяна.Нивото на напрежение на полето за всяка промяна в полярността от една към друга, с времето се понижава от дясно на ляво.Всеки случай на промяна в крайна сметка се предшества от 20-40 хиляди години доста нерекъснат разпад на напрежението , последван от бързото му възстановяване след прехода.
Историята показва, че промяната на полюсите не е мигновено събитие. Геомагнитното ни поле ще отслабва и магнитните полюси ще започнат да „блуждаят“ в по-малки географски ширини. Възможно е даже да станат няколко! А този процес може да продължи години…


Още...

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Има ли място хипотезата за „кухата“ Земя?...

От векове съществува идеята за „кухата“ Земя. Тази, на пръв поглед странна хипотеза, не може да бъде възприета от зомбираните от ортодоксалната „наука“ наши мозъци, и тя ни се струва абсолютно нереална. По въпроса има изключително много вариации: по различен начин е описана дебелината на земната кора и количеството на вътрешните и слоеве, а редица автори са населили вътрешността и с кого ли не – от древна раса, през извънземни и криещи се от правосъдието немски военнопрестъпници, до всякакви безтелесни същества. В центъра на кухата земя даже поставили свое слънце….
В интерес на истината, не всички митове са възникнали на празно място, или както гласи народната мъдрост, „дим без огън няма“ В тази теория сериозно вярвали не в далечни времена, а съвсем скоро, и то в една развита за времето си в научен план страна - фашистка Германия. Хитлер вярвал, че под земята има жизнено пространство. Съществуващата версия казвала, че входът във вътрешността и се намирал в Грузия, което обяснява неистовия стремеж за завладяване на Кавказ. Идеята на Фюрера била не само да завладее нефта, а и да попадне в тайните кавказки подземия. Може да се каже, че върхушката на Третия Райх не се е скъпяла за средства за езотерични изследвания( голяма част може да приемем просто като заблуди), но едно е истина: каквото и да изследвали, целта била да се извлече полза. Всъщност, те не са се занимавали с теории, които нямали никакви основания. Освен това фолклор за пътешествия към центъра на Земята с среща у всички народи:пътешествието на Орфей в подземното царство, слизането на Аладин в земните глъбини, там се е намирал Хадес на Гърците, християнския ад, Агарти (според будистките вярвания, където обитават духовните учители и чиято столица е Шамбала). Учените не изоставали от мистиците. Според една теория на Леонард Ойлер планетата ни е куха и вътре се намира още едно слънце, което осветява вътрешната повърхност“ Земята имала една обвивка и имала входове на полюсите, а ядрото било отделено от обвивката на голямо разстояние..
Англичанинът Едмънд Халей (кралски астроном и първооткривател на Халеевата комета) смятал, че вътре в нашата планета се намират още 3 планети. Тъй като бил първокласен математик, смятал, че своята теория е изградил върху точни изследвания. Съществуващите разнообразни възгледи са сходни в едно: всички допускат, че Земята може и да е куха. Колкото и абсурдно да звучи тази идея, след като се разгледат някои научни факти, които са широко известни в момента, май ще се наложи да се каже, че Земята не може да не бъде куха...
Малко доказателства…
- Земята се върти около своята ос, което придава някакво центробежно ускорение на земната материя. Затова, всъщност, полюсите се оказват сплеснати. Сега центробежното ускорение незначително компенсира силата на привличане, но не винаги е било така. Въртенето и се забавя примерно с 0,015 секунди за 100 години. Това значи, че по-рано Земята се е въртяла по-бързо, а центробежната сила могла да се компенсира от силата на привличане.
- При образуване на голям обем от малки частици , той трябва да получи хаотично въртене по всички оси, и само от време на време да се стабилизира за сметка на полевите връзки с околните обекти във Вселената. При въртене на Земята по всички оси, центробежно ускорение ще изпитват всички точки.
- За милиарди години съществуване Земята непрекъснато е изстивала, намалявайки от това своя обем. Освобождаващо пространство е могло да се образува не само за сметка на външния слой, но и за сметка на вътрешността на Земята.
- Температурата на ядрото на планетата , според съвременните оценки, е между 5000 и 7000°С. Желязото кипи при температура 2800 градуса. Това означава, че във вътрешността трябва да се образуват балони от кипящия метал.
- За сметка на центробежната сила и силите на адхезия, а при големия балон и сили на гравитация, той може да се стабилизира като обем и за сметка на налягането на газообразния метал, а също и поради намаляване на обема на Земята(заради нейното изстиване), с течение на времето този балон ще увеличава обема си. Учените определят съществуването на Земята на 4,54 милиарда години, този вътрешен обем е могъл силно да нарасне.
- При висока температура и налягане веществата могат да променят своята структура, образувайки нови материали, които имат друга кристална решетка, кардинално променяща свойствата на веществата. Такива вещества могат да служат като черупка на празнотата и кухините в Земята могат да бъдат подобни на мехурчета в порест каучук.
- Според изчисленията на учените, масата на обема на ядрото на Земята е с 10% по-малка, отколкото би трябвало да бъде за такъв обем, съдържащ желязно-никелова сплав. Смята се, че това може да се получи за сметка на по-леки химични елементи, но пък те би трябвало отдавна да са изплували към повърхността на Земята. Намирайки се в ядрото на Земята, тези леки елементи могат да се групират, образувайки големи кухини.
Изследванията и търсенията продължават, и неминуемо ще дойде момента, в който въпросът ще бъде изяснен. До тогава, ще се наложи да изчакаме….




Още...

сряда, 22 февруари 2012 г.

Окунево - пространствено-времеви тунел в Сибир, енергиен център, или?....

Изучавайки някои необичайни явления, като например музика, звучаща в домовете на местните жители( неизвестно от къде), учените предположили, че в района на Окунево се намира пространствено-времеви тунел, през който нашият и паралелните светове си обменят енергия и информация. Може ли да се каже нещо повече, след като съвременната наука не е в състояние нито да измери , нито да зафиксира, нито да обясни тези явления, които стават там.
Този, който смята , че село Окунево е обикновено сибирско село в северната част в Омска област, много се заблуждава. Впрочем, на пръв поглед - може би… Но къде на друго място може да се видят в средата на село хора в ярки индийски дрехи и жертвен олтар в съседство с православен параклис? Това е АШРАМ - манастирът на бабаджистите, където всеки е добре дошъл.
Всичко започнало от Расми (Раджани) Розитис, която била ученичка на индийския гуру Хайдакхан Бабаджи. Той и дал задача да намери храм на Хануман(получовек-полумаймуна, персонаж от индийската митология), който, спред легендата, получил от своя повелител в подарък за предаността си Сибир, където се и заселил. По-късно в негова чест бил построен храм, където се твърди, че се пазел магически кристал с необичайна сила. Той давал възможност да се влезе в контакт с паралелните светове, а и притежавал възможности да спаси човечеството от самоунищожение. Търсенията довели Расми в Окунево, а там тя основала община на последователите на Бабаджи – „Омкар Шива Дхам“. От тогава в селото започнали да се стичат поклонници, считащи мястото за свято…



Местните жители казват, че и преди бабаджистите са съществували чудеса.Например тамошните езера. Те са общо 4. Образували са се преди много хиляди години на местата на падане на парчета от огромен метеорит. Всички те са лечебни, а водата в тях е „жива“. Или казано иначе - ако се окаъпе човек в тях последователно, всички болести и проблеми изчезват. При изследване на местния феномен в Окунево , приборите на геофизиците са регистрирали магнитни и гравитационни аномалии, а също и нестихващи колебания, които са характерни за градовете и се предизвикват от работата на промишлените предприятия, транспорта и електропороводите, но нямат никакво място в село, разположено в тайгата. Освен това от резултатите на сеизмичното разследване е станало ясно , че в Окунево, на дълбочина от 8 до 15 метра, има голям плътен масив с неизвестен произход.


ХАЙДАКХАН БАБАДЖИ: учениците му го смятат за земно въплъщение на Бог Шива…

До момента няма логично или научно обяснение за онова, което се случва в района на Окунево, но местните хора разказват, че много туристи са изчезвали, навлизайки в гората, а даже и телата им не са били намерени. Самите местни понякога се въздържат да да се разхождат там. Според тях, както си вървиш по познатата местност, изведнъж сякаш всичко се променя, звуците изчезват и всичко замира, но тогава започват да се чуват гласове, които ги викат. Който се поддаде на този призив, никога не се връща… Опасно там е и Шайтан –езеро - сякаш има дъно, но всъщност това е само някаква преграда от водорасли… Истинското дъно или го няма, или е много дълбоко… Даже и конете отказват да го приближат!
Четирите езера са свързани помежду си и излекуването идва , само ако се изкъпе човек , спазвайки определена последователност. Местните смятат, че в тях водата е светена.
Уфолозите в Окунево също не са на едно мнение. Някои от тях смятат бездомните „летящи чинии“ за космически кораби, способни да променят формата и размерите си, а други - за извънземни сонди, събиращи информация за жителите на Земята.


Символи на трите религии

Някои са уверени, че Окунево е база , някакъв космодрум за пришълци от други планети. Там непрекъснато някой вижда нещо: я облаци с необичаен цвят, я лъчи, приличащи на лъч от фенерче, я огромен бял купол с неясни очертания отвътре и дъга отвън, намиращ се между река Тара и езерото. Понякога изведнъж се появява на брега на реката хоровод от момичета, а после се виждат 3 жени в скръбни пози. Хората са виждали и огромно куче, което, след като преплува реката, се превръща в огромно човекоподобно същество , облечено в бели дрехи…
В Окунево живеят и староверци - инглинги, които смятат, че именно там се намира свещеното Беловодие - страна на свободата и справедливостта, жителите на която владеят висши знания и мъдрост. Те са построили параклис, в който и православните са чести гости.


Непознатите обекти в небето на Окунево вече никого не учудват….

Недалече е поставен дървен православен кръст, а на 15 метра от него има индуистки олтар-жертвеник -дхуня.При това представителите на всички религии с търпимост се отнасят едни към други. В ашрама - обител на общината на бабаджистите, приемат всеки, който дойде, независимо от религията, която изповядва. Всъщност, при провежданите в продължение на няколко години археологически разкопки станало ясно, че това място още от древни времена е център на свещенодействие.
Освен че представителите на различни религии смятат района на Окунево за свещено място, геофизици, уфолози, археолози и представители на други науки са на мнение, че на това място се намира мощен енергиен център, макар че всеки обяснява този факт по своему. В Русия съществува още един такъв център – в Архаим, в Южен Урал. Още през 1945 година американският прорицател Едгар Кейси е предсказал, че в резултат на катаклизми, предизвикани от пренебрежително отношение на човечеството към собствената си планета, ще бъдат потопени няколко региона, но тези сътресения най-малко ше засегнат Русия, и в частност - Западен Сибир. Така че жителите на Окунево и пристигащите поклоници смята, че именно това място ще стане остров на спасение за човешката раса и център на духовно възраждане.


Царят на маймуните – Хануман, който за преданост и подвизи получил като дар Сибир…

Още...

неделя, 19 февруари 2012 г.

Загадките на Локианската поляна

В Локиански район (Псковска област), съществува място, за което местните жители се стараят да не говорят. Сред тях битува поверие, че всеки, който говори много за него, преждевременно умира. Всъщност, тези опасения имат някакво основание…
През последните петдесет години селото, което е само на 16 км от районния център, практически е измряло, а по-страшното е, че хората не са умрели от естествена смърт: или в реката внезапно се удавили 13-годишно момче, или ковачът бил ритнат от коня, когото подковавал, или спокойният иначе бик нападнал жената, която се грижела за него във фермата, или от неизвестна болест умирали здрави преди това мъже и жени…
Слуховете за странния и много опасен феномен се появили преди около петдесет години, когато двама юноши, заедно с пастира, търсели загубила се в гората крава. Момчетата навлезли в гората и като чули мучене на крава, тръгнали по посока на звука. Като стигнали по-на близо , видели голяма поляна с овъглена земя. За тяхно голямо учудване кравата, която била стигнала до средата на поляната, пред очите им изведнъж била обхваната от ярки пламъци и изведнъж пропаднала под земята. Обхванатите от ужас момчета на бегом стигнали до селото и разказали на родителите си онова, което видели. Дядото на едно от момчетата си спомнил, че още когато бил младеж, слушал от баща си за огромна дупка като фуния, която се намирала в гората и е всявала ужас у местните жители. Разказвали, че в дупката има странични ходове, които водят направо в подземния свят, а нощем от там излизали странни същества, които крадели деца, а и че даже в слънчев ден над полянката имало мъгла, из която се мяркали странни сенки - кога на хора, кога - на животни. Почти всеки , който стъпел на тази полянка безследно изчезвал, а тези, които успявали да се върнат, още няколко години се намирал в състояние на някаква хипноза… У такива хора се наблюдавало забавяне на говора или загуба на паметта…



Съществува легенда, че преди много векове на мястото на Локианската поляна имало голям замък, в който живели не едно поколение руски князе. Но веднъж, по време на буря, бил ударен от десетки мълнии, и той за броени минути „потънал“ и изчезнал под земята. Минало време и покрай поляната се появил пръстен от засъхнали храсти и дървета, със здраво преплетени клони. Да се попадне на поляната било възможно само в случай, че се просече с брадва тази „стена“. Ямата на поляната се затворила и там повече никой не пропадал, но дълго време било смъртно опасно, ад се намира някой близо до това място. От това най-много страдали животните.
Растителността на полянката била разкошна и видимо имала особено въздействие на животните: веднъж попаднали на поляната, повече никога не се връщали. Птиците и животните, които умирали там, не се разлагали с години, а мястото придобило някакъв неестествен ярко-червен оттенък….
Аномалната зона в района на това място от време на време се разширявала, улавяйки в своите „мрежи“ многострадалното село, въздействайки на психиката на неговите жители. Между съседите, без всякакъв повод, възниквали скандали, често завършващи със смърт, по необясними причини измирали животни и избухвали пожари. Хората се опитвали да избягат от селото, но дори и да тръгнели от него, отново се връщали - сякаш някаква неведома сила ги връщала назад… А поляната - убиец продължавала да събира ежегодния си данък. Изглеждало, че всички знаят за смъртоносната поляна и се стараели да я заобикалят, но все някой попадал в смъртоносния и капан. Хората, умрели на поляната, не умирали от телесни повреди, тъй като нямало видими рани по телата им. По-скоро загивали от някакъв необясним ужас, който в минутата на смъртта се отразявал на лицата им. Интересното е, че по време на Втората световна война немците не влезли в селото, макар че се били настанили в съседните села. Местните жители са убедени, че причина за това е именно загадъчната поляна…
През 1960 година за изследване на Локианската поляна са били организирани няколко експедиции, но само от една от тях са се върнали всички участници. Какво се е случило с тях, нито един от участниците не говори, но на всеки от тях, по необясними причини, са паднали косите , появявало се е силно главоболие и в края на крайщата умирали от неизвестна болест в местната болница…..
По същото време се наблюдавало ново повишаване на активността на тази аномална зона. От време на време през нощта над гората се появявали лъчи, които били насочени към поляната, а денем над нея се появявали миражи, които водели до ужас местните жители. Връх на ужаса на местните жители станало произшествието, след което много от хората в селото бързо го напуснали - веднъж, след продължителни проливни дъждове, водата размила пръстта в местното старинно гробище. Оказало се, че телата на много отдавна погребаните хора, въпреки че били през цялото време в земята, не били разложени. Дрехите им също били прекрасно запазени.
….. От тогава селото опустяло и за тези, които живели там, напомнят само изоставените домове. Преданието за поляната-убиец и сега живее сред хората и само най-отчаяните отиват да я търсят, с надеждата, че никога повече няма да се върнат…

Още...

събота, 18 февруари 2012 г.

Удивително природно явление - облачно цунами!



Огромно, но абсолютно безопасно цунами се е стоварило на Панама –Сити, щат Флорида, в началото на този месец, обгръщайки домовете с вълни от мъгла. Най-хубавото е, че удивителното природно явление е заснето.
Снимките са изложени във Facebook от местния жител Джером Хота, и е показано крайбрежието на Панама-Сити. По ръба на водата стоят високи жилищни блокове, над които са надвиснали огромни арки от облаци. Ако от земята тази мъгла изглежда като обикновена ниска облачност, то от въздуха прилича на огромни вълни при цунами.



Фотографът, изкарващ прехраната си , разхождайки туристи с въртолет над градовете на Мексиканския залив е съобщил, че такова явление може да се наблюдава над Панама-Сити няколко пъти в годината. По рано той и екипажа не са се решавали да се издигнат във въздуха при лоша видимост, но този път любопитството им надделяло.





Връщайки се от поредния полет те видели, че по края на брега започват да се образуват „вълни“ мъгла и грабвайки фотоапарата, се отправили отново в небето. Летецът разказал, че всичко става много бързо: отначало над покривите на многоетажните сгради сякаш люспи от мъгла, а след 2-3 минути те са напълно затъмнени.
Екипът се е намирал във въздуха за съвсем кратко време, защото е трябвало да се приземи, преди мъглата напълно да закрие въртолетното летище, но тези няколко минути са били напълно достатъчни за да направят тези уникални снимки, които веднага са станали сензация.



Такова явление често се среща в райони с обширни равнини, където бързо променящата се посока на вятъра предизвиква турбулентност. Горният слой на перестите облаци, по-малко плътни, благодарение на разликата на въздушните потоци се движат по-бързо, отколкото по-плътните горни, което създава ефект на завихряне и на плъзгащи се по вода вълни.



Още...

петък, 17 февруари 2012 г.

Планина Воттоваара - едно от най-загадъчните места на Земята - 2



Koй, кога и защо е поставил тук тези камъни? Предмети, които биха дали възможност за някакво датиране, не са намерени и до сега. Геолозите да пробили дупка в дъното на езерото, което е в средата на амфитеатъра и взели образци от почвата. Анализите показали наличие на голям слой фосфор, образувал се за ограничен период от време. Една от версиите за „фосфорната аномалия“ са многобройните актове на жертвоприношение до сейдовете, в резултат на което са се появили струпвания на животински кости. Възможно е и самото название - Смърт планина, да е свързано с многобройните кървави жертвоприношения. Обикновено такива обекти се отнасят към саамските традиции. Но, както предполага карелският археолог Марк Шахнович, комплексът на Смърт-планина , по всичко личи че е много древен и влиза в комплекса от мегалически съоръжения, въздигнати по европейското крайбрежие на Атлантика през бронзовия век от Испания до Норвегия. Всички останали догадки в момента остават само сферата на хипотезите. Например има версия, че възрастта на комплекса е около 2000 години, а идеята за неговото изграждане на северните племена на хипербореите - жители на древната северна страна Хиперборея.



Не малко загадки е хвърлила на учените една от най-поразителните тамошни находки - „стълба в небето“. Така са нарекли неизвестно от кого и кога изсечени в скалите тринадесет стъпала, завършващи с дълбока клисура. Археолозите с цялата си отговорност заявяват: у племената, обитаващи тези територии просто не е съществувала „идея за стълбата“, както у други племена не е съществувала „идеята за колелото“. Въпросът изкуствен или естествен е произхода на тези стъпала, още не е намерил окончателно решение. Опитвайки се да разберат замисъла на древните архитекти, учените съставили план на месността на комплекса. Само че на листа не се забелязвала ясна фигурална композиция - например кръгова, спирална или квадратна. А различната възраст на камъните показва, че е възможно комплексът да се е формирал доста продължително време. По-скоро във Воттоваара съществува грандиозен, нямащ аналог в световната култура култов комплекс, където, в течение на столетия били извършвани жертвени обряди.










По думите на Марк Шахнович , изследователите определят две линии на саамските вярвания: култ към сейдовете като покровители на занаятите ( сейдове от зооморфен вид) и култ към предците (сейдове от антропоморфен вид). Интересно е, че поклонението на саамите пред сейдовете е имало приложение до 10-те години на ХХ век. Това може да означава, че формирането на комплекса е могло да продължи чак до това време.
Не по-малко интригуващ е и друг въпрос : защо точно Воттоваара е била избрана за място, най-подходящо за ритуални тайнства? Оказва се, че докато там учените провеждали изследвания в продължение на няколко години, слухът за тайнствената планина бързо се разпространил сред любителите на всичко необичайно. Самодейните експедиции се нареждали на върволица. Сега най-честите гости там са екстрасенсите. Веднъж годишно на планината традиционно се събират най-авторитетните магьосници и вълшебници от цяла Русия. Какво ги привлича на това място? Участниците в тези сбирки твърдят, че на никое друго място не усещат толкова близък контакт с космоса. Според екстрасенсите енергетиката на това място е необичайно висока и подхранва техните вътрешни сили като мощен акумулатор. Те наричат Воттоваара „акупунктурна точка“, чрез която планетата, сякаш от антена , осъществява енерго-информационен обмен с космоса. Да се провери това е доста сложно. Всъщност, не е изключено и древните обитатели на тези места не е изключено да са знаели за необичайните свойства на планина Воттоваара и затова, когато пред тях изникнал въпроса , къде трябва да се намира „страната на жертвените идоли“, не се наложило дълго да размишляват. За съжаление до момента там не са правени сериозни изследвания. Кой знае - може би измерването на радиационния фон и електромагнитното излъчване биха помогнали да се обяснят ставащите там странни явления. Слушайки разказите на хората, които са били там, човек непрекъснато се удивлява. Много отбелязват аномалното въздействие на планината върху механизмите и електронната апаратура, и даже върху човешкия организъм. В отчетите на няколко експедиции може да се намерят не малко описание за това, как се наблюдавало едновременно спиране на часовниците на няколко от членовете на експедицията; цифровите фотоапарати изведнъж се оказвали препълнени, на някои изследователи започвало кръвотечение от носа, а хора с часове не можели да стигнат до добре видима цел….Може би времето ще покаже, кakва е истината….

Още...

четвъртък, 16 февруари 2012 г.

Планина Воттоваара - едно от най-загадъчните места на Земята - 1



Тя се намира на западно-карелските възвишения, а нейният най-главен връх е с височина 417 метра над морското ниво.
Планината Воттоваара е комплекс от каменни съоръжения, известни под названието „сейдове“ – висящи или летящи камъни. Мащабът на комплекса поразява въображението - повече от сто големи и малки камъни образуват сложна система от геометрични фигури и лабиринти. Размерът на комплекса значително превишава всички открити на територията на Европа и Скандинавието култови съоръжения.
До този момент любопитни изследователи може да намерят в глухите ъгълчета на тайгата на Крелия паметници, които не се вместват в представите на съвременния човек. Един от тези паметници е комплекса на планина Воттоваара. Тази планина в Карелия в представите на суеверните хора е място , в което са съсредоточени злите сили, а и е мост към друг свят. Там растат уродливи дървета, почти отсъства фауна и езерата са мъртви. Едно от названията и сред народа е: Смърт-планина



Планина Воттоваара е най-високата точка на Западно-Карелските възвишения 417,3 метра над морското ниво, и най-близкото населено място има малко повече от 30 километра. Преди около 9 хиляди години на мястото, където сега се намира планина Воттоваара, е станало силно земетресение, в резултат на което са се образувал гигантски провал на земни пластове. Така в центъра на планината възникнал естествен амфитеатър, осеян с малки езерца и скали. Карелските учени смятат, че Воттоваар е уникален геологически паметник. Оказва се, че е не само геологически. През последните години Смърт-планина е станала място на поклонничество на последователите на различни мистични направления, претендиращи, че това място е съсредоточие на злите сили и мост към друг свят.
Склоновете на планината представляват каменни тераси, покрити с мъх. Бор и смърч се редуват с отсечени дънери и следи от горски пожари. Върхът е скално плато, тук-там покрито с дървета с причудливи форми и височини. Например, старите, сто и двеста годишни борове там са не по-високи от два метра. Когато пък се погледнат тамошните брези, сякаш някаква неведома сила специално ги е стягала и завивала.



На върха на Воттоваара , на площ примерно от 6 квадратни километра, се намират примерно около 1600 камъни, подредени по някакъв мистериозен начин. Учените предполагат, че това е някакъв древен култов комплекс. Камъните на Воттоваара смело може да бъдат наречени сейдове.
Сейдът е култов камък - речен или парче от скала, изкуствената постановка спрямо околната среда на който е очевидна - т. е. има явни признаци за външно въздействие. Най-плътна е концентрацията на камъни-сейдове е на най-високата точка на Воттоваара , а също и по склоновете на амфитеатъра. Камъните се разполагат предимно на групи от два до шест броя. Някои големи камъни, теглото на които достига примерно до 3 тона, са поставени на „крачета“, тоест, поставени са на няколко по-малки камъка. Болшинството камъни лежат по бреговете на древни водоеми или по свлачища. Сейдовете много хармонично се вписват в релефа на планината –приказен, яростен хаос след древното земетресение.
(следва)

Още...

вторник, 14 февруари 2012 г.

Японският Бермудски триъгълник или тайната на Морето на дявола



На югоизток от Япония се намира „Морето на дявола“ - голяма аномална зона, представляваща триъгълник с върхове на на островите Хонсю, Лусон и Гуам, където постоянно се наблюдават разнообразни и неочаквани явления. По същност, това е тихоокеански аналог на Бермудския триъгълник. Даже така и го наричат - „Японските Бермуди“, а той дори и не се кани, да разкрива своите тайни ....
Морето на дявола влиза в петте взаимносвързани по тайнствен начин зони. Тази система е получила названието Поясът на дявола и освен Морето на дявола включва още Бермудския триъгълник, Гибралтарския клин, Афганската аномална зона и Хавайската аномалия. Интересното е, че зоните са равноотдалечени на 72 градуса една от друга, и са разположени на 30 градуса в Севрното полукълбо.
Застрашителното название на тази аномална зона не е случайно - едно отиване в Морето на дявола поражда последващо депресивно състояние, а за това има и редица свидетелства.
През 1978 година, плаващият с рейс към китобойна база „Владивисток“ Устименко, успешно се занимавал с отглеждане на пшеничени кълнове. Но за негово голямо учудване, в момента на преминаване през Морето на дявола, семената въобще „отказали“ да прорастват. Те набъбвали, пукали се, но от тях изтичала бяла маса, без да се появи дори и един зародиш. Освен това хората в този район се чувстват разбити, вяли, а мореплавателите твърдят, че в него не може да се видят китове, делфини и албатроси.
Точната причина за възникване на Морето на дявола не е известна, но японските рибари дори се боят да разговарят за това място. Малко са смелчаците, които дръзват да отидат там на риболов.
Първите съобщения за странни изчезвания на хора и плавателни съдове датират още от далечната 1896 година Още тогава било съобщено за няколко риболовни лодки, които не се завърнали у дома си. Макар че било направено разследване, следи от крушение не били открити.
В периода между 1950 и 1954 година в това неголямо море изчезнали 9 плавателни съда, което изключително много притеснило японското правителство! Само че този път не се касаело за малки селски лодки, а за големи и товарни съдове. Съществуват свидетелства, според които по време на изчезването винаги имало прекрасно време , характеризиращо се с безветрие. Само един от тях успял да изпрати сигнал за бедствие, а останалите внезапно изчезвали от екраните на следящите го прибори. При това един от изчезналите военни кораби , миноносецът „Сила на слънцето“, бил снабден с най-новото електронно оборудване и можел да открива движещи се предмети, чийто размер бил малко по-голям от крава, на разстояние 200 километра. Естествено, военните много се разтревожили от негововто изчезване, тъй като под заплаха били доста секретни разработки. Корабът бил търсен повече от месец, като внимателно се претърсвал всеки квадратен метър , но безрезултатно. В крайна сметка били открити само няколо парчета от него, но от хората нямало ни следа.


За японското правителство изследователският кораб „Кайо-мару“, с помощта на приборите си трябвало да обследва морското дъно и да открива потънали плавателни съдове, както и да внесе яснота по въпроса със странните изчезвания. Само че това не било съдено да стане – на 11 август „Кайо-мару“ се взривил на шест километра от брега, пред очите на много очевидци. Според заключението на експерти, причната за това станал подводен вулкан, след което Морето на дявола било обявено за опасна зона.
Според учените съществува цяла система от аномални зони, където количеството на изезващите морски и въздушни съдове , в сравнение с останалите райони на Земното кълбо, е изключително високо. Преди известно време тази идея е била наистина потвърдена - в Севрното полукълбо били открити още три такива зони. В тези райони плавателните съдове и самолетите изчезват много по-често, отколкото това може да се обясни с неблагоприятни метереологични условия или с технически неизправности. Една от тях се намирала в близост със Средиземно море, другата - в Афганистан, и още една – в Тихия океан, на североизток от Хавайските острови. Когато учените разположили всички тези аномални зони върху глобуса, с изненада открили, че те са не само еднакво отдалечени от екватора, но и са равномерно разпределени по окръжността на глобуса, на разстояние 72° една от друга.
Във връзка с това, че на глобуса се нанасяли все нови и нови места на изчезване на самолети и съдове, всеки район придобивал форма на овал или ромб, с еднакъв за всички наклон на изток….

Това са само факти, а да се намери отговр , може би е въпрос на време….

Още...

събота, 11 февруари 2012 г.

Пирамида , по-голяма от египетската в Гиза, открита на остров Бали

В Индонезия, в планински район на Западна Ява , в Гарута, била открита висока пирамида. До момента хората са я смятали за обикновена планина, а местните жители са си направили по склоновете й градини.. На факта, че тази „планина“ има извънредно правилна форма, неотдавна обърнали внимание немски учени.



Когато правели геодезични разработки и измервали съпротивлението на геологичните слоеве, изследователите на планината открили, че структурата й едва дали е природно образувание. Въглеродният анализ на горния, плодороден слой на почвата, показал възраст 6000 години преди н. е, а долният, твърд слой бил датиран на 7500 години преди Христа.
Преди тестуването била направена серия от разкопки и били намерени някакви надписи на камъните на пирамидата, погребана под слоевете почва. Специалистите твърдят, че размерите на пирамида на остров Бали са по-големи от тези на Голямата пирамида в Гиза.



Професор Бонатз от из Deutsche Orient-Gesellscaaft(Немско източно общество) смята, че тя е висока 200 метра и е построена преди 10 хиляди години.
През този месец (февруари 2012 година) на остров Бали ще бъде проведене международна конференция . На нея учените ще обсъдят начините за ускорените разкопки на новата „най-голяма“ пирамида…..

Още...

Някой е лекувал предците ни с антибиотици преди 30 хиляди години…



Микроорганизмите, живеещи в онова далечно време, вече са били резистентни към антибактериалните препарати
Устойчиви към антибиотици бактерии са били намерени в местенцето Беар Крик (Bear Creek) на територията на Юкон в Канада. Хендрик Пойнар, специалист по древни микроорганизми, предположил, че там съществуват бактерии, които не са изпитали въздействието на съвременната околна среда.
Тъй като на това място, на дълбочина 6 метра , е разположен слой тиня, която е утайка от древно езеро. На свой ред тинята е покрита от вулканична пепел, която паднала преди около 30 хиляди години, и „консервирала“ образците, които се намират под нея.
До тинята в Беар Крик се добрал микробиологът Герхард Райт от Канадския университет в Онтарио. Той изкопал бактериите , заедно с образци от тъкани на мамонти, отделил ДНК и останал удивен, изучавайки тези древни молекули. Оказало се, че в тази ДНК с 30 –хиляди годишна давност съществували всички основни гени, които позволяват на съвременните бактерии да са резистентни към антибиотиците. Този факт бил коментиран и от колегите на Райт от Университета в Ню-Йорк.
Възниква въпроса, как у бактериите е било възможно да се развие устойчивост към антибиотиците, много векове, преди те да започнат да се прилагат в медицината? Този въпрос изключително много развълнувал уфолозите, които предположили, че антибактериалните препарати са донесени на Земята от извънземни. Те допуснали, че с тези препарати са лекували нашите предци, които били на границата на изчезване поради някаква инфекция. Хората, намиращи се в района на Беар Крик били удостоени с извънземно медицинско обслужване, и били спасени. А пък местните бактерии се „обзавели“ с тази загадъчна устойчивост към антибиотици.
Всъщност и кроманьонците(които са наши непосредствени предци, и неандерталците, са притежавали горе-долу еднаква способност да се борят с инфекциозните заболявание, благодарение на своя имунитет. Но неандерталците все пак измрели преди около 30 хиляди години. А кроманьонците останали. Сякаш някой им е помагал. С таблетки…
Съществува и друго, не толкова фантастично обяснение на феномена. Според думите на учените бактериите са могли да си изработят устойчивост към антибиотиците и по естествен път, като реакция на вещества, отделяни от плесени, или например, от водорасли. Надпреварата за оцеляване същност започнала не с изобретяване на антибиотиците от човека, а милиони години преди това. Не е изключено още тогава да са се появили гени, позволяващи у едни организми да се синтезират антибиотици, а други организми да им се съпротивляват. Такова противостояние, корените на което са в дълбоката древност, означава, че човек никога няма да може да създаде свръхантибиотик, тъй като бактериите, към които е насочен, рано или късно ще намерят начин да се справят, благодарение на натрупаният от милиони, а може би и от милиарди години опит.
В интерес на истината, много по-интересно е, да се прехвърли отговорността върху извънземните, кацнали по време на ледниковия период в Беар Крик. Нещо повече - древните бактерии, устойчиви на антибиотици, не са намерени на никое друго място на планетата. Само там. И за пръв път в света….


Още...

петък, 10 февруари 2012 г.

Дом - компютърна мишка

За тези, на които никога не им се стои на едно място




Компютърната мишка е един от онези предмети, които ползваме буквално всеки ден. Може да забравим да си измием зъбите, да забравим да хапнем или да отпочинем, но мишката ползваме ден след ден….

Сега, обаче мишката може да се ползва не само за работа с компютъра , но в нея може и да се живее… Това не е фантастичен сюжет от типа на филма „Скъпа, смалих децата“, а напълно реална архитектурна новина. Международната дизайнерска група Architecture and Vision е създала прототип на неголям жилищен дом във вид на компютърна мишка.



Разбира се, въобще не може да се каже, че това е пълноценен жилищен дом. По размер прилича повече на малка вили или на квартира в общежитие, но в нея има всичко, което е необходимо за живот – легло, неголяма кухня, тоалетна, пък даже и душ. Всъщност в случая е важен не размера или онова, с което е направено обзавеждането, а голямата мобилност на този дом ! Той е компактен и тежи само няколко тона. Което дава възможност с помощта на прицеп да бъде преместван от място на място, в зависимост от желанието и възможностите на притежателя му.



Съгласете се, че „подвижна“ вила е много по-добре от обикновена вила, която не е вече завинаги свързана с река, море, или гора. Може да я постави човек там, където му душа иска! В случай че съседите са неприятни, комарите - досадни, а времето – лошо, веднага къщичката може да бъде преместена…та ако ще новото и място да е Тибет или Антарктида.



За сега този дом с форма на компютърна мишка съществува само в един екземпляр и през миналото лято е бил оставен за оглед на един площад във Венеция, създателите му се надяват, че в близко бъдеще доста такива ще станат притежание на повече или по-малко обезпечени семейства…



Още...

Какво може да се случи на член на екипажа на самолет по време на полет…



Пилот на самолетната компания Chatauqua Airlines случайное заключил в тоалетната по време на полет. За това е съобщил The New York Post.
командирът на самолета, изпълняващ рейс от от Ашвил, Северна Каролина, в Ню Йорк на летище "Ла Гуардия", решил да отиде в тоалетната, преди кацането. Само че вратата се заключила и той не могъл да се върне в пилотската кабина.Самолетът вече кръжал над летището. За да се измъкне, той започнал да бие с юмруци по вратата . Привлечен от звука, дошъл един от пътниците, когото пилотът помолил, да отиде и да разкаже на колегите му в пилотската кабина, за повредената заключалка.
Само че колегите му заподозрели, че опитващият се да влезе при тях мъж, е евентуален терорист. Освен това на втория пилот се сторило, че пътникът говори с близкоизточен акцент. За извънредното произшествие , тайнственото изчезване на командира на полета и за подозрителния чужденец, който се опитвал да влезе в пилотската кабина, той веднага докладвал на наземните служби….
Диспечерите препоръчали, спешно да се предприеме принудително кацане. За посрещане на самолета били изпратени полицаи и агенти на ФБР, а поради произшествието даже се свързани с изтребители. В този момент капитанът най-на края успял да излезе от тоалетната. Стигайки до кабината, заявил на служителите от командната кула, че няма никаква опасност за полета….

Още...

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Загадъчното изчезване на хора и преместване във времето – втора част

В историята съществуват доста истории , свързани с преместване във времето, и много от тях се потвърждават и от фактически доказателства. Някои от историите са поразителни, но за това, което се е случило, няма никакво друго обяснение.

В началото на 90-те години във вестник на Хонконг са били публикували редица материали за момче, наречено Юнг Ли Ченг. През 1987 година хонконгските учени попаднали на момче, което твърдало, че е „от миналото“. Въпреки желанието да го изследват, а и да обяснят твърдението му с умопомрачение, за учените не било въможно, защото: момчето добре говорело на древнокитайски, преразказвало детайли от биографиите на отдавна умрели хора, и отлично познавало историята на Древен Китай и Япония. При това отделни епизоди за събитията, разказани от него, били изобщо неизвестни в днешно време, или за тях знаели само историци, тясно специализирани за определени периоди. Момчето било облечено в облекло, характерно за жителите на Древен Китай, което би могло да се обясни или с внимателно планирана измама, или с истинност на казаното от „пришълеца“. Трудно било да се повярва в разказите на Юнг Ли Ченг, а и той, самият, не знаел как е попаднал в съвременният Хонконг.
Историкът Инг Инг Шао решил да провери разказаното от момчето, и се задълбочил да изучава древни книги, съхраняващи се в храмовете. В една от книгите му напарвили впечатление разкази, съвпадащи с разказаното от Юнг Ли. Историкът попаднах на записка за мястото и датата на раждане на момчето и бил уверен, че става дума именно за Юнг Ли Ченг, но за да се убеди в потресаващото откритие, трябвало още веднъж да поговори с него. Само че през 1988 година загадъчното момче внезапно изчезнало, след като прекарало в нашето време година. Разочарованият историк отново се заел да изучава древните книги, и в една от тях , отново за името "Юнг Ли Ченг" открил следната бележка: „ …. Изчезнал за 10 ходини и се появил отново полудял, твърдейки, че бил в 1987 година по християнското летоброене и видял огромни птици, големи вълшебни огледала, сандъчета, които достигат до облаците , разноцветни огньове, които се запалват и гаснат сами, широки улици, украсени с мрамор, че е пътувал в огромна змия, която пълзи с чудовищна скорост… Признат е за луд, и е умрял след 3 седмици….



През май 1775 година в град Виксберг студенти решили да си направят пикник. Само че по време на пикника чули викове на ужас, идващи откъм реката. Крещала жена, но над водата никой не се виждал! По-късно виковете стихнали. Полицията внимателно претърсила този участк на реката, но не било открито нищо. След две семици воплите на ужас отново се повторили. Този път на брега била измъкната добре облечена тъмнокожа жена. Случайно намиращият се там виксбергски лоцман заявил, че това е креолка от парахода „Айрон хил“. Този параход излязал от Виксберг в Ню Орлеан през 1874 година . Само че след като се скрил зад завоя на реката, повече никой не го видял. Кораба така и не се повил на пристана. Бреговете и речното дъно били внимателно претърсени, но не било открито нищо.В списъка на пътниците действително имало няколко креолки, една от които видимо е направила преместване във времето…..
През 1912 година от Лондон за Глазгоу в голяма скорост се движел експрес. В едно от купетата пътували инспектор от Скотландярд и млада медицинска сестра. Неочаквано на седалката до прозореца внезапно се появил крещящ и изплашен възрастен мъж. Косата му била сплетена на плитка, бил обут в обувки с големи катарами, а на главата му била нахлузена голяма триъгълна шапка. В едната си ръка държал бич, а в другата имал нахапано парче хляб.
Инспекторът и медицинската сестра се втурнали да го успокояват и да го разпитват кои е и от къде е. А той плачел и крещял, че е водачът и не разбира, къде е попаднал. За да го успокои, инспекторът отворил прозореца и му предложил да погледне навън. Междувремено влакът навлязал в завой и се виждал много добре. Това до такава степен изплашило непознатия, че той даже се опитал да скочи навън. Инспекторът изтичал за кондуктора, тъй като не знаел, кака да помогне, но докато се върне, непознатият бил изчезнал. На мястото му останали само бичът и триъгълната шапка. Медицинската сестра лежала в несвяст. Мъжете погледнали през прозореца. Железопътния насип се виждал доста надалече, но на него не успели да видят никого.
Инспекторът започнал самостоятелно разследване. Етнографи определили, че триъгълната шапка и бичът се отнасят към втората половина на XVIII век. Преглеждайки архивите станало ясно, че някога там е имало село. Пасторът пък, на местната енория намерил в архивата на църквата още по-потресаващи неща. В книгата за записване на починалите преди 150 години било името на този водач, а също имало и отметка, направена от тогавашния пастор. В нея се казвало, че покойникът, който и да не е бил млад човек, е преживял история, която изглеждала твърде неправдоподобна. Веднъж, връщайки се в къщи през нощта с каруца, видял пред себе си „дяволско екипаж, огромен и дълъг като змия, пускащ огън и дим“.. А след това, по неизвестен начин се оказал вътре в превозното средство. Вътре се намирали хора в непонятно облекло, които не били нищо друго, освен слуги на Дявола. Смъртно изплашеният човек помолил Господа за спасение, и в този момент се намерил в крайпътната канавка. Прибрал се с мъка вкъщи, той разбрал, че преди час съседът му довел конете, които намерил на седем милио от дома им. От този момент той постоянно разказвал за „дяволския екипаж“ и много се дразнел, че никой не му вярва.
Трябва да се отбележи, че триъгълната му шапка се пази в музея на Британското кралско Метапсихическо общество.
Подобни явления не са уникални. Британското кралско Метапсихическо общество, основано преди 150 години, е натрупало в архивите си около 200 факти за преместване във времето от миналото в настоящето (тези случаи са болшинство) и обратно (случаите са по-малко). Практически всички, които са дошли от миналото, тежко са понесли преместването във времето и са завършвали своя живот или в психиатрична клиника, или в затвора. Дошлите от бъдещето са се отнасяли към ситуацията доста по-спокойно, съумявайки да се приспособят към ситуацията. Възможно е, част от тях да са се върнали обратно.

Още...

сряда, 8 февруари 2012 г.

Загадъчното изчезване на хора и преместване във времето

На Земята съществуват места, където периодично става загадъчно изчезване на хора. Най-често те се появяват след доста дълго време, практически непроменени външно, и разказват удивителни истории….


Това станало през 1753 година в град Такома (Сицилия). Известният и уважаван от всички занаятчия Алберто Гордони, минавайки през крепостния двор, изведнъж изчезнал изведнъж изчезнал направо пред очите на собственика на замъка , на своята жена и многобройни свидетели. Всички се втурнали в търсене на изчезналия Гордони, претърсени били всевъзможни открития, но всички усилия се оказали напразни. Изминали 22 години и един ден . Алберто Гордони, цял и невредим, се появил на същото място Поразително били, че въобще не бил остарял. Разказал, че изведнъж се оказал в странен тунел, водещ към неясна бяла светлина. В края на този тунел се намирало „платно“ с пробляскващи звезди, а до него - високо същество, което съобщило на Алберто за преместването му във времето. Ставало въпрос за „преместване вуъв времето и пространството“, в което занаятчията пропаднал. Било му казано, че ще го върнат обратно, но това съвсем не е лесна задача. Според думите му, след това настъпила тъмнина. При това му се струвало, че е минало съвсем малко време.

И както може да се очаква, Гордони бил вкаран в лудница , където му се наложило да прекара цели седем години. Но веднъж свещеникът, който се грижел за него, го помолил да му покаже мястото на преминалите събития. Изглежда че поне на него историята му се сторила не толкова нелепа. Занаятчията повторил своя разказ и когато стигнал до загадъчното място, отново изчезнал, но повече никога не се появил. Потресеният свещеник веднага наредил, да се огради със стена „капанът на дявола“.
Такъв „капан“ , според мнението на местните жители, е остров в северна Ления, носещ многозначното име „Без връщане“. Никой не желаел да се заселва на него, защото се смятал за проклето място. Загадъчното изчезване на хора на този остров се породили идеята за неговото название….
През 1935 година на езеро Рудолф пристигнала британска експедиция на Вивиан Фуш. Двама участници от групата отплували за острова. Това били Мартин Шефлес и Бил Дайсон. След два дни съобщили, че всичко е наред, след което връзката с тях прекъснала. На петнадесетия ден към острова тругнала група за издирване, но никого не намерили там. В търсенето, срещу сериозно възнаграждение, били привлечени аборигени, но, след като ощпретърсили целия остров, също не попаднали на никакви следи. Хората по загадъчен начин били изчезнали. Дали това е било преместване във времето, както в предишния случай, или нещо друго, и до днес си остава загадка.
Подобни места съществуват и там, където най-малко може да се очаква. Така например в щат Кънектикът, близо до град Хартворд съществува алея, имаща крайно мрачна репутация. Сама по себе си тя прилича на тунел с дължина от около 50 метра. По тази алея периодично става загадъчно изчезване на хора. Те влизат в нея, но от другия и край никой не излиза….



Понякога стават не единични изчезвания, а „пропадат“ цели семейства. В северозападната част на Аралско море, е разположен остров Барсакелмес. В превод това означава „ Отиваш – не се връщаш“. Местните предания разказват, че изчезналите тук хора се връщат след десетки години. Твърдят, че се случвало да изчезнат цели семейства. Още по времето на съществуването на Съветския съюз, там са работили две експедиции( ч991 и 1993 година). Веднъж с част от групата се прекъснала връзката и било организирано издирване.
След едно денонощие не на шега разтревожените учени намерили своите приятели, които с учудване отбелязали, че са отсъствали само няколко часа. При това те говорели за бяла мъгла, в която попаднали. Часовниците им действително показвали друго време….
Местните власти се отнасят много сериозно към местните предания и на експедиция, пристигнала през 2000 година, от гледна точка за безопасност не разрешили да се направят в нужния обем изследвания на тайнствения остров Барсакелмес.
А въпросът за преместванията във времето и до сега си остава открит…..

Още...

вторник, 7 февруари 2012 г.

На летище „Орли“ работят холограми

В просторната чакалня № 40 на основната въздушна врата на Франция, летище „Орли“, са се появили първите „виртуални служители“. Живите хора там са заменени с холограми на някои работници.Те са много приветливи и винаги ще подскажат кога и къде започва кацането на самолет на интересуващия Ви полет.
В залата има 3 холограми. Това са виртуални изображения на напълно реални хора, които работят на летището. Тези хора просто са дали съгласие за използване на тяхната външност в света на цифровите технологии



Използването на холограми за сега е под формата на тестване, но, както кават разработилите това нововъведение, „виртуалните служителки“ са станали много популярни сред туристите. Така че не е изключено холограми да се появят и в други летища на страната. Всъщност, преимуществото на „цифровите служителки“ е съвсем ясно - те работят без почивка 24 часа в денонощието.
Всъщност, профсъюзите на Франция не гледат с добро око на холограмите, тъй като се опасяват, че може по този начин да се окажат на улицата армия от служители, трудоустроени в транспортната схема на държавата.

Още...

Реклама

Blog Archive

Statistics

eXTReMe Tracker

Интересното от живота, здраве, обзавеждане, хороскопи
Съвети за Вашето здраве - moeto-zdrave.blogspot.com
Училище за жени
За неизвестното
Женско Здраве
Пътешествие
Болести на стомаха

Back to TOP  

Web Analytics