Японският Бермудски триъгълник или тайната на Морето на дявола

На югоизток от Япония се намира „Морето на дявола“ - голяма аномална зона, представляваща триъгълник с върхове на на островите Хонсю, Лусон и Гуам, където постоянно се наблюдават разнообразни и неочаквани явления. По същност, това е тихоокеански аналог на Бермудския триъгълник. Даже така и го наричат - „Японските Бермуди“, а той дори и не се кани, да разкрива своите тайни ....
Морето на дявола влиза в петте взаимносвързани по тайнствен начин зони. Тази система е получила названието Поясът на дявола и освен Морето на дявола включва още Бермудския триъгълник, Гибралтарския клин, Афганската аномална зона и Хавайската аномалия. Интересното е, че зоните са равноотдалечени на 72 градуса една от друга, и са разположени на 30 градуса в Севрното полукълбо.
Застрашителното название на тази аномална зона не е случайно - едно отиване в Морето на дявола поражда последващо депресивно състояние, а за това има и редица свидетелства.
През 1978 година, плаващият с рейс към китобойна база „Владивисток“ Устименко, успешно се занимавал с отглеждане на пшеничени кълнове. Но за негово голямо учудване, в момента на преминаване през Морето на дявола, семената въобще „отказали“ да прорастват. Те набъбвали, пукали се, но от тях изтичала бяла маса, без да се появи дори и един зародиш. Освен това хората в този район се чувстват разбити, вяли, а мореплавателите твърдят, че в него не може да се видят китове, делфини и албатроси.
Точната причина за възникване на Морето на дявола не е известна, но японските рибари дори се боят да разговарят за това място. Малко са смелчаците, които дръзват да отидат там на риболов.
Първите съобщения за странни изчезвания на хора и плавателни съдове датират още от далечната 1896 година Още тогава било съобщено за няколко риболовни лодки, които не се завърнали у дома си. Макар че било направено разследване, следи от крушение не били открити.
В периода между 1950 и 1954 година в това неголямо море изчезнали 9 плавателни съда, което изключително много притеснило японското правителство! Само че този път не се касаело за малки селски лодки, а за големи и товарни съдове. Съществуват свидетелства, според които по време на изчезването винаги имало прекрасно време , характеризиращо се с безветрие. Само един от тях успял да изпрати сигнал за бедствие, а останалите внезапно изчезвали от екраните на следящите го прибори. При това един от изчезналите военни кораби , миноносецът „Сила на слънцето“, бил снабден с най-новото електронно оборудване и можел да открива движещи се предмети, чийто размер бил малко по-голям от крава, на разстояние 200 километра. Естествено, военните много се разтревожили от негововто изчезване, тъй като под заплаха били доста секретни разработки. Корабът бил търсен повече от месец, като внимателно се претърсвал всеки квадратен метър , но безрезултатно. В крайна сметка били открити само няколо парчета от него, но от хората нямало ни следа.


За японското правителство изследователският кораб „Кайо-мару“, с помощта на приборите си трябвало да обследва морското дъно и да открива потънали плавателни съдове, както и да внесе яснота по въпроса със странните изчезвания. Само че това не било съдено да стане – на 11 август „Кайо-мару“ се взривил на шест километра от брега, пред очите на много очевидци. Според заключението на експерти, причната за това станал подводен вулкан, след което Морето на дявола било обявено за опасна зона.
Според учените съществува цяла система от аномални зони, където количеството на изезващите морски и въздушни съдове , в сравнение с останалите райони на Земното кълбо, е изключително високо. Преди известно време тази идея е била наистина потвърдена - в Севрното полукълбо били открити още три такива зони. В тези райони плавателните съдове и самолетите изчезват много по-често, отколкото това може да се обясни с неблагоприятни метереологични условия или с технически неизправности. Една от тях се намирала в близост със Средиземно море, другата - в Афганистан, и още една – в Тихия океан, на североизток от Хавайските острови. Когато учените разположили всички тези аномални зони върху глобуса, с изненада открили, че те са не само еднакво отдалечени от екватора, но и са равномерно разпределени по окръжността на глобуса, на разстояние 72° една от друга.
Във връзка с това, че на глобуса се нанасяли все нови и нови места на изчезване на самолети и съдове, всеки район придобивал форма на овал или ромб, с еднакъв за всички наклон на изток….

Това са само факти, а да се намери отговр , може би е въпрос на време….