Загадките на Локианската поляна

В Локиански район (Псковска област), съществува място, за което местните жители се стараят да не говорят. Сред тях битува поверие, че всеки, който говори много за него, преждевременно умира. Всъщност, тези опасения имат някакво основание…
През последните петдесет години селото, което е само на 16 км от районния център, практически е измряло, а по-страшното е, че хората не са умрели от естествена смърт: или в реката внезапно се удавили 13-годишно момче, или ковачът бил ритнат от коня, когото подковавал, или спокойният иначе бик нападнал жената, която се грижела за него във фермата, или от неизвестна болест умирали здрави преди това мъже и жени…
Слуховете за странния и много опасен феномен се появили преди около петдесет години, когато двама юноши, заедно с пастира, търсели загубила се в гората крава. Момчетата навлезли в гората и като чули мучене на крава, тръгнали по посока на звука. Като стигнали по-на близо , видели голяма поляна с овъглена земя. За тяхно голямо учудване кравата, която била стигнала до средата на поляната, пред очите им изведнъж била обхваната от ярки пламъци и изведнъж пропаднала под земята. Обхванатите от ужас момчета на бегом стигнали до селото и разказали на родителите си онова, което видели. Дядото на едно от момчетата си спомнил, че още когато бил младеж, слушал от баща си за огромна дупка като фуния, която се намирала в гората и е всявала ужас у местните жители. Разказвали, че в дупката има странични ходове, които водят направо в подземния свят, а нощем от там излизали странни същества, които крадели деца, а и че даже в слънчев ден над полянката имало мъгла, из която се мяркали странни сенки - кога на хора, кога - на животни. Почти всеки , който стъпел на тази полянка безследно изчезвал, а тези, които успявали да се върнат, още няколко години се намирал в състояние на някаква хипноза… У такива хора се наблюдавало забавяне на говора или загуба на паметта…



Съществува легенда, че преди много векове на мястото на Локианската поляна имало голям замък, в който живели не едно поколение руски князе. Но веднъж, по време на буря, бил ударен от десетки мълнии, и той за броени минути „потънал“ и изчезнал под земята. Минало време и покрай поляната се появил пръстен от засъхнали храсти и дървета, със здраво преплетени клони. Да се попадне на поляната било възможно само в случай, че се просече с брадва тази „стена“. Ямата на поляната се затворила и там повече никой не пропадал, но дълго време било смъртно опасно, ад се намира някой близо до това място. От това най-много страдали животните.
Растителността на полянката била разкошна и видимо имала особено въздействие на животните: веднъж попаднали на поляната, повече никога не се връщали. Птиците и животните, които умирали там, не се разлагали с години, а мястото придобило някакъв неестествен ярко-червен оттенък….
Аномалната зона в района на това място от време на време се разширявала, улавяйки в своите „мрежи“ многострадалното село, въздействайки на психиката на неговите жители. Между съседите, без всякакъв повод, възниквали скандали, често завършващи със смърт, по необясними причини измирали животни и избухвали пожари. Хората се опитвали да избягат от селото, но дори и да тръгнели от него, отново се връщали - сякаш някаква неведома сила ги връщала назад… А поляната - убиец продължавала да събира ежегодния си данък. Изглеждало, че всички знаят за смъртоносната поляна и се стараели да я заобикалят, но все някой попадал в смъртоносния и капан. Хората, умрели на поляната, не умирали от телесни повреди, тъй като нямало видими рани по телата им. По-скоро загивали от някакъв необясним ужас, който в минутата на смъртта се отразявал на лицата им. Интересното е, че по време на Втората световна война немците не влезли в селото, макар че се били настанили в съседните села. Местните жители са убедени, че причина за това е именно загадъчната поляна…
През 1960 година за изследване на Локианската поляна са били организирани няколко експедиции, но само от една от тях са се върнали всички участници. Какво се е случило с тях, нито един от участниците не говори, но на всеки от тях, по необясними причини, са паднали косите , появявало се е силно главоболие и в края на крайщата умирали от неизвестна болест в местната болница…..
По същото време се наблюдавало ново повишаване на активността на тази аномална зона. От време на време през нощта над гората се появявали лъчи, които били насочени към поляната, а денем над нея се появявали миражи, които водели до ужас местните жители. Връх на ужаса на местните жители станало произшествието, след което много от хората в селото бързо го напуснали - веднъж, след продължителни проливни дъждове, водата размила пръстта в местното старинно гробище. Оказало се, че телата на много отдавна погребаните хора, въпреки че били през цялото време в земята, не били разложени. Дрехите им също били прекрасно запазени.
….. От тогава селото опустяло и за тези, които живели там, напомнят само изоставените домове. Преданието за поляната-убиец и сега живее сред хората и само най-отчаяните отиват да я търсят, с надеждата, че никога повече няма да се върнат…