Японският Бермудски триъгълник или тайната на Морето на дявола

На югоизток от Япония се намира „Морето на дявола“ - голяма аномална зона, представляваща триъгълник с върхове на на островите Хонсю, Лусон и Гуам, където постоянно се наблюдават разнообразни и неочаквани явления. По същност, това е тихоокеански аналог на Бермудския триъгълник. Даже така и го наричат - „Японските Бермуди“, а той дори и не се кани, да разкрива своите тайни ....
Морето на дявола влиза в петте взаимносвързани по тайнствен начин зони. Тази система е получила названието Поясът на дявола и освен Морето на дявола включва още Бермудския триъгълник, Гибралтарския клин, Афганската аномална зона и Хавайската аномалия. Интересното е, че зоните са равноотдалечени на 72 градуса една от друга, и са разположени на 30 градуса в Севрното полукълбо.
Застрашителното название на тази аномална зона не е случайно - едно отиване в Морето на дявола поражда последващо депресивно състояние, а за това има и редица свидетелства.
През 1978 година, плаващият с рейс към китобойна база „Владивисток“ Устименко, успешно се занимавал с отглеждане на пшеничени кълнове. Но за негово голямо учудване, в момента на преминаване през Морето на дявола, семената въобще „отказали“ да прорастват. Те набъбвали, пукали се, но от тях изтичала бяла маса, без да се появи дори и един зародиш. Освен това хората в този район се чувстват разбити, вяли, а мореплавателите твърдят, че в него не може да се видят китове, делфини и албатроси.
Точната причина за възникване на Морето на дявола не е известна, но японските рибари дори се боят да разговарят за това място. Малко са смелчаците, които дръзват да отидат там на риболов.
Първите съобщения за странни изчезвания на хора и плавателни съдове датират още от далечната 1896 година Още тогава било съобщено за няколко риболовни лодки, които не се завърнали у дома си. Макар че било направено разследване, следи от крушение не били открити.
В периода между 1950 и 1954 година в това неголямо море изчезнали 9 плавателни съда, което изключително много притеснило японското правителство! Само че този път не се касаело за малки селски лодки, а за големи и товарни съдове. Съществуват свидетелства, според които по време на изчезването винаги имало прекрасно време , характеризиращо се с безветрие. Само един от тях успял да изпрати сигнал за бедствие, а останалите внезапно изчезвали от екраните на следящите го прибори. При това един от изчезналите военни кораби , миноносецът „Сила на слънцето“, бил снабден с най-новото електронно оборудване и можел да открива движещи се предмети, чийто размер бил малко по-голям от крава, на разстояние 200 километра. Естествено, военните много се разтревожили от негововто изчезване, тъй като под заплаха били доста секретни разработки. Корабът бил търсен повече от месец, като внимателно се претърсвал всеки квадратен метър , но безрезултатно. В крайна сметка били открити само няколо парчета от него, но от хората нямало ни следа.


За японското правителство изследователският кораб „Кайо-мару“, с помощта на приборите си трябвало да обследва морското дъно и да открива потънали плавателни съдове, както и да внесе яснота по въпроса със странните изчезвания. Само че това не било съдено да стане – на 11 август „Кайо-мару“ се взривил на шест километра от брега, пред очите на много очевидци. Според заключението на експерти, причната за това станал подводен вулкан, след което Морето на дявола било обявено за опасна зона.
Според учените съществува цяла система от аномални зони, където количеството на изезващите морски и въздушни съдове , в сравнение с останалите райони на Земното кълбо, е изключително високо. Преди известно време тази идея е била наистина потвърдена - в Севрното полукълбо били открити още три такива зони. В тези райони плавателните съдове и самолетите изчезват много по-често, отколкото това може да се обясни с неблагоприятни метереологични условия или с технически неизправности. Една от тях се намирала в близост със Средиземно море, другата - в Афганистан, и още една – в Тихия океан, на североизток от Хавайските острови. Когато учените разположили всички тези аномални зони върху глобуса, с изненада открили, че те са не само еднакво отдалечени от екватора, но и са равномерно разпределени по окръжността на глобуса, на разстояние 72° една от друга.
Във връзка с това, че на глобуса се нанасяли все нови и нови места на изчезване на самолети и съдове, всеки район придобивал форма на овал или ромб, с еднакъв за всички наклон на изток….

Това са само факти, а да се намери отговр , може би е въпрос на време….

Още...

Загадката на Долината на Смъртта

Камчатка е едно от най-красивите и едновременно с това - и най-опасните...



Там се намира знаменитата Долина на Смъртта - мястото, където, по твърдение на жителите на околността, за броени минути умира всичко живо. Учените и до сега не са дали приемливо обяснение на този природен феномен...
Taзи долина се намира на територията на Кроноцкия резерват по горното течение на река Гейзерна, в подножието на вулкан Кихпинич. Дълга е около два километра, и ширина от 100 до 300 метра. На пръв поглед това е достатъчно живописно място - западния склон на вулкана се спуска към реката, образувайки редица тераси, над които постоянно се стелят кълба пара от горещите източници..



Долина на Смъртта се нарича най-долната тераса, където гейзерите са най-много. За смъртоносността на това място е станало известно още през 1930 година, когато ма местните ловци, по време на лов, изчезнали няколко кучета. Когато най-сетне успели да ги намерят, те вече били нъртви, а, съдейки по всичко, причина за смъртта било рязко спиране на дишането. Около тях на голата земя ня,ало дори тревичка, а само множество трупове на загинали птици и животни.



„Първооткривателите” на долината забелязали, че някои от труповете били полуразложени, а други - оглозгани до скелетите. Само че внезапно влошаване на самочувствието накарало ловците да напуснат това „недобро” място. Всички присъстващи изведнъж почувствали металически привкус в устата, слабост, световъртеж и втрисане. След няколко часа всичко преминало, оставяйки само неприятни спомени.
От тогава в Долината на Смъртта са ходили много научни и туристически експедиции, като далеч не всички са завършвали успешно . По данни на служителите на резервата, за 80 години там са загинали повече от стотина души. И освен това, новополучените данни не само на са изяснили, а даже са забъркали долълнително нещата.



Например станало известно, че на това място загиват даже такива голкеми животни като мечка и росомаха. При това някои мечки умирали не в самата долина, а зад предлите и, след като са похапнали от месото на „смъртниците”. Всъщност, изучавайки труповете, учените забелязали множество кръвоизливи по всички вътрешни органи, поради което месото имало неестествено червен цвят.
Отначало изследователите предположили, че животните и хората загиват от въздуха над долината, който е наситен с парите на вулканичните газове, в състава на които влизат редица опасни съединения: сероводород, серен двуокис, серовъглерод. Тези газове предизвикват тежки отравяния , началните симптоми на коиото приличат на тези, наблюдавани при „първооткривателите” на долината. Само че изброените вещества действат доста бавно...
Ефектът от тяхното въздействие се проявява най-малко след час, така че големите хищници, например мечките, биха могли да напуснат отровната долина и да оживеят. Извесно е също, че нито един от споменатите газове не може да отрови месото толкова, че изялите го, да паднат веднага и да умрат! Най-вероятно причината е в друго.
През 1982 година учените са направили анализ на въздуха в Долината на Смъртта, и открили присъствието на цианидни газове, в частност, печално известния хлорциан. Този газ ототдавна бил известен като един от най-страшните летящи убийци. По време на Втората световна война даже е бил използван като оръжие за масово поразяване.
Всички газообразни цианиди действат достатъчно бързо, тъй като след проникване в организма на живите същества , те предизвикват блокиране на клетъчното дишане. В резултат на отравяне смъртта настъпва за няколко минути, даже секунди, в зависимост от концентрацията. При телата на всички, които са умрели от вдишване на хлорциан, се откриват масови вътрешни кръвоизливи - както се вижда, и това съвпада. Освен това цианидите се натрупват в организма и в последствие отравят и тези, които се осмеляват да опитат месото на подобни трупове. Само че съществува едно „но” - за да може това да се случи, концентрацията трябва да бъде изключително голяма, а пък тогава всички биха умирали за няколко секунди след навлизане в опасната зона.
Против цианидите говори и факта, че той, даже и в малки количества, действа силно сълзотворно, а никой от пътешествениците, които са се разхождали там без противогаз, не съобщават за нищо подобно.
Знае се още , че в местата на силно изхвърляне на цианидни газове не съществуват даже микроорганими, но в Долината на Смъртта все пак живее нещо - от къде иначе биха се взели полуразложените трупове? Всяко разлагане на телата е резултат на дейността на различни бактерии и то такива, на които е нижен кислород. А щом ги има, значи има и хранещите се с тях кръгли и плоски червеи, и дори (възможно) - личинки на насекоми. Получава се така, че това място не се съвсем безжизнено...



А феноменът на камчатската Долина на Смъртта все-още предстои да се изучава....

Още...

Загадките на Шайтан-Мазар...

Гробът на дявола (Шайтан-Мазар), е едно от аномалните места на нашата планета, разположено в планините Тян-Шан. Мястото е известно и с това, че се твърди, че там е катастрофирал един от непознатите летящи обекти. Това не е изследвано до край и до ден днешен остават много загадки и въпроси. Основният въпрос е, къде се е изпарило огромното НЛО, рухнало на Гроба на дявола... Неотдавна руските уфолози са провели там няколко експедиции, а предоставените от тях данни предизвикват все по-голям интерес към това мистично произшествие. На 28 август 1991 година, над полуостров Мангишлак радарите засекли гигантски апарат, появил се практически от нищото. Движел се на югоизток, над Каспийско море и не отговарял на запитванията на военните. Дължината на обекта била приблизително 600 метра, а диаметърът му - около 110 метра. Височината на полета била около 6500 метра, а скоростта – 10000 км/ч. На запитванията на операторите не бил даден никакъв отговор. Те само можели да се досещат, че това е НЛО. След няколко минути, за да се презастраховат, изпратили запитване за непланирано изстрелване на ракета до космодрума в Капустин яр, но се оказало, че такова не е имало, а пеленгаторите им също са засекли обекта и го наблюдават.
Информацията била незабавно предадена в Прикаспийската част по противовъздушна отбрана и 4 изтребителя от 2 летища се вдигнали във въздуха и се отправили към обекта. Задачата им била много ясна: да разпознаят що за обект лети над Аралското крайбрежие и да го заставят да се приземи на посочено летище. В случай на отказ трябвало да бъде свален. Всичко вървяло по план. Пилотите ясно виждали обекта, опитвали се да установят връзка, дали му заповед да се приземи, но от негова страна не последвала никаква реакция. Имал форма на огромна пура или голям аеростат и светлината не се отразявала от повърхността му. Отпред, от двете му страни имало 2 илюминатора, а опашката била изрисувана с някакви зелени иконки.... НЛО се движело изключително спокойно и уверено, без да проявява каквато и да било агресия.
Спешно бил разработен план за действие и било решено, да открият огън по доланат му част. За целта изтребителите трябвало да се приближат от двете му странии да започнат стрелба, но след като се приближили на 800 метра, се оказало, че операцията завършила без да е започнала. Щом се опитали да скъсят дистанцията, на разстояние 500 метра станало ясно, че всички радиоприбори и въоръжение незабавно се повредили. В същото време неизвестният обект направил няколко гъвкави движения и за броени минути набрал просто нереална и фантастична скорост от 30000 до 70000 км/ч.Това било зафиксирано от няколко радара на различни места. След броени минути обектът въобще изчезнал от екраните на радарите.
Само че историята не приключила.
През 1991 година плъзнали скухове, че в пролома Шайтан-Мазар, е претърпял катастрофа НЛО с огромни размери. Била сформирана група от научни сътрудници от станциите за следене на неидентифицирани летящи обекти и тръгнали да търсят мястото и обекта на аварията, но поради лошите атмосферни условия така и не могли да стигнат до набелязаното място. За да бъдат събрани останките на НЛО, на мястото бил изпратен военен въртолет, който катастрофирал по съвсем непонятни причини. Изследователската станция в Казахстан започнала подготовка за нова експедиция за мястото на аварията. Две изследователски групи били доставени близо до мястото на катастрофата и започнали своето изкачване в планината. Колкото повече се приближавали към непознатия обект, изпитавали все по-странни и по-странни усещания: у едни се появявало чувство на тревога и неописуема умора, у други - страх, депресия и слабост. Колкото по-близо стигали до НЛО, толкова приборите отчитали прекомерно статично електричество, от което косата в буквалниа смисъл им се изправяла. След това и самите измервателни прибори излезли от строя и започнали да дават неверни резултати.. На разстояние 1,5 км те не могли с помощта на донесените прибори да определят азимута и размера на НЛО. И компасите се държели доста странно. Магнитните им стрелки показвали, че НЛО-то е ориентирано от юг на север, но всъщност ориентацията била от изток на запад.
Още по-голяма дяволия ставала с магнитометрите. На разстояние от около 800 метра от обекта, те показвали, че магнитно поле на това място въобще няма. Това потвърдили и изследванията от скалните образци, взети около НЛО и които се оказали напълно размагнитизирани. Каква е причината за това , за учените си остава загадка. Някои от тях предполагат, че е резултат от отделеното огромно количество енергия от неизвестния обект. Електронните часовници започнали да показват само нули, и то още от разстояние 1,5 км от обекта. Механичните пък показвали кой каквото си иска. Останалите датчици съшо излезли от строя. Не успели да използват и кварцовия генератор, нито пък да запечатат видяното на фото или видео-лента, тъй като в крайна сметка всички ленти се оказали осветени.
Учените предполагат, че обектът е летял на много малка височина над планината, а скоростта му била умопомрачителна и долната му част се блъснала в скалата. По оставената следа може да се направи извод, че след удара обектът се е влачил по равната планинска част повече от километър. Две почти равни по големина парчета от кораба навеждат на мисълта, че най-вероятно взривът е станал в центъра му.
Вътре в НЛО-то изследователите видели многоредни конструкции и поддържаши рамки. Кой или какво е управлявало кораба, си остава загадка. Имало ли е на кораба извънземни или е управляван от компютър? Не е известно.
 
Относно произхода му, също се изказват най-разнообразни предположения, започвайки от това, че авария е претърпял аеростат, който е работел с ядрено гориво и завършвайки с неуспешно изстрелване на международно космическо устройство. По същото време средствата за масово осведомяване в Русия са пазели мълчание за случилото се в Тян-Шан.След 7 години изследователската група отново тръгнала на научна експедиция в планината, но там ги очаквала неприятна изненада: вдигналият толкова шум непознат летящ обект просто се бил изпарил! Единственото доказателство за неговото съществуване била само 20-метровата вдлъбнатина, образувала се от взрива. Всички измервателни прибори работели съвсем точно, въпреки сведенията от експедицията през 1991 година. Учените предположили, че на мястото на катастрофата са били военните, които не само са взели отломките от НЛО, но са унищожили дори и следите от него. Учените няколко пъти се издигали във въздуха и правели фотографски и видеоснимки на странните линии, приличащи на писти на летище.
И какво се оказва в крайна сметка? Парчетата от космическия кораб липсват, няма аномалии с измервателните прибори, а и очевидни следи от падането също няма. Нима е останало само изгарянето на дясната ръка на един от членовете на странната експедиция, проведена през 1992 година?
Самият „Гроб на дявола” винаги е бил място, ползващо се с лоша слава сред местните жители. Възможно ли е, това да не е случайно?....

Още...

В най-сухото място на Земятя паднал сняг!!!

Всеизвестна е славата на чилийската пустиня Атакама като най-сухото място на Земята. Там почти никога не вали дъжд. Даже има една област, където не е падал дъжд 400 години от 1570, до 1971 година...

Само че сега там е паднал не дъжд, а съвсем истински сняг! Нахлуването на студен въздух в задната част на циклона е понижило показаниета на термометрите в планините до отрицателни стойности. Захладняването се съпровождало с валежи: по крайбрежието завалял дъжд, а в планините – сняг, като се образувала временна снежна покривка. Обикновено в пустинята Атакама, която е разположена в северната част на Чили, годишните валежи са по-малко от 50 мм. В района на Антафагаста средното годишно количество валеж е 1 мм. Даже според някои източници в периода от 1950 до 1971 година в пустинята валежи практически са липсвали.

Интересното е, че също там, в един от районите, е била регистрирана влажност на въздуха 0%. Затова в някои райони през зимата мъглите са чести. Според изследвания на учените от Великобритания, там има русла на реки, които не са „виждали” вода през последните 120 хиляди години. И още: планините в Атакама нямат ледници, защото там цари вечен мраз...

Още...