В търсене на най-древните магически знания „Аненербе“ организирали експедиции в най-отдалечените ъгълчета на Земята – Тибет, Южна Америка и Антарктида, като на нея се е отделяло особено внимание….
Антарктида
Тази територия и сега е изпълнена с тайни и загадки. Официално Антарктида е била открита през 1820 година от руската експедиция на Белингсхаузен и Михаил Лазарев. Само че неуморимите архивари са открили старинни карти, от които излизало, че за Антарктида са знаели дълго преди тези исторически събития. Една от картите е съставена през 1513 година от турския адмирал Пири Рейс , била открита през 1929 година. По-късно изплували и други: на френския географ Оронциус Фанеус от 1532, на Филип Буаше, датирана от 1737 година…. Дали това са фалшификации?
На всички тези карти съвсем точно са изобразени очертанията на Антарктида, но без ледената покривка. Освен това на картата на Буаше съвсем ясно се вижда пролив, разделящ континента на две части, а неговото съществуване под дебелите ледове е установено едва през последните десетилетия, и то с помощта на най-нови методи. Оказало се, че картата на Пири Рейс, изследвана от международна експедиция, е по-точна от съставените през 20 век. Сеизмическото изследване показало това, което никой не очаквал: някои планини от Земята на кралица Мод, смятани до момента за части от един масив, се оказали на практика острови, както било посочено в картата на Пири Рейс. Възниква въпроса, от къде са имали тези знания, няколко века преди откриването на Антарктида?...
И Рейс и Буаше твърдели, че при съставяне на картите са ползвали гръцки оригинали. След откриването на картите са възникнали различни хипотези за техния произход. Голяма част от тях се свеждат до това, че първоначалните карти са били съставени от някаква високоразвита цивилизация, съществуваща във време, когато бреговете на Антарктида не са били още заледени т. е , преди глобалния катаклизъм. Било изказано мнение, че Антарктида е бившата Атлантида. Един от аргументите: размерът на тази легендарна страна (30000 х 20000 стадия според Платон, а 1 стадий е равен на 185 метра), примерно съответстват на размера на Антарктида.
Естествено, учените от „Аненербе“, които кръстосвали целия свят в търсене на следи от антарктическата цивилизация , не могли да отминат тази хипотеза. Нещо повече - тя прекрасно се съгласувала с тяхната хипотеза, че на полюсите на планетата има отвори, които са входове в голямата кухина вътре в Земята. Така Антарктида става една от главните цели на нацистките учени. На интересът, който проявявало ръководството на Германия към този далечен и безжизнен район в навечерието на Втората световна война, тогава не можело да бъде намерено разумно обяснение.
През 1938 – 1939 година били организирани две антарктически експедиции, в които летците не само изследвали, но и с металически вимпели със свастики очертали огромна, колкото големината на Германия територия, която скоро получила наименование „Нова Швабия“
След това към бреговете на Антарктида тайно били изпратени подводници. В свръхсекретните архиви на СС са намерени документи , указващи , че експедицията от подводници към Земята на кралица Мода е открила цяла система от съединени помежду си пещери с топъл въздух. Констатацията била: „Моите подводници са открили истински земен рай“.
От 1943 година има и още една загадъчна фраза: „Германския подводен флот се гордее с това, че на другия край на света е създал за фюрера непристъпна крепост“. Възниква въпроса: по какъв начина?
Оказва се, че в продължение на 5 години немците провеждали щателно скривана работа по създаване в Антарктида нацистка секретна база под кодовото название „База 211“. По показанията на очевидци от началото на 1939 година между Антарктида и Германия започнали редовни рейсове на изследователския плавателен съд „Швабия“. Бергман в книгата си „ Немските летящи чинии“ твърди, че от тази година, в продължение на няколко години в Антарктида постоянно са били изпращани минно оборудване и друга техника, релсови пътища, вагонетки и огромни фрези за прокарване на тунели. По всичко личи, че с „Швабия“ са били доставяни и подводници, и други товари, които е са били съвсем обикновени.
Американският генерал в оставка, полковник Уиндел Стивънс съобщава:
„На нашето разузнаване, където работех в края на войната, беше известно, че немците строят осем много големи товарни подводници( и дали не на тях са били поставени конверторите на Колер). Всички са били пуснати на вода, окомплектовани, след което безследно изчезнали. И до ден днешен си остава неизвестно, къде са отишли. Не са на океанското дъно, нито пък в нито едно пристанище, за което знаем. Това е загадка, която може да бъде разкрита благодарение на австралийски документален филм, в който са показани големи немски товарни подводници в Антарктида, около тях има ледове, а екипажите стоят на палубите, в очакване на спиране на кея“.
Стивънс твърди, че немците са имали девет изследователски фирми, в които са били тествани проекти на "летящи дискове": Осем от тях са били успешно евакуирани от Германия, заедно с учените и ключовите фигури. Деветото съоръжение било взривено…. Според него има секретна информация, че са пренесени на място, наречено „Нова Швабия“, а сега това може да е вече комплекс с внушителни размери. Предполага се, че в Антарктида е пренесено поне едно от предприятията за разработка на тези дискове.
Известните изследователи на арктическите тайни на Третия райх Веско, Терзийски и Чайлдрес твърдят, че от 1942 година с помощта на подводни лодки в Антарктида са били прехвърлени хиляди затворници от концентрационните лагери(като работна сила), а също и известни учени , летци и политици със семействата си и членове на хитлеристката младеж - генофонд на бъдещата „чиста раса“.
Освен тайнствените гигантски подводници, за целта били използвани и стотици серийни подводници, клас "U", така и свръхсекретното обединение „Конвоят на Фюрера“, в което влизали 35 подводници. В самият край на войната в Кил от тези елитни подводници свалили цялото военно снаряжение и потопили контейнери с някакъв ценен товар. На борда на подводниците били качени някакви тайнствени пътници и голямо количество продоволствия. Достоверни са данните само за две подводници от този конвой. Едната от тях , "U-530", под командването на 25-годишния Ото Вермаута , на 13 април 1945 година излязла от Кил и доставила в Антарктида реликви от Третия райх и лични вещи на Хитлер, а също и пътници, лицата на които били скрити от хирургически превръзки. Другата - , "U-977", под командването на Хайнц Шефер, малко по-късно повторила същия маршрут, но какво и кого е превозвала, не е известно.
Тези две подводници през лятото на 1945 година (10 юли и 17 август) влезли в една от латиноамериканските реки, и това станало известно на американските военни, които блокирали реката и заловили немците. При разпита те признали за съществуване на база в Антарктида.Скоро известният адмирал Ричард Берд получил заповед да унищожи базата в „Нова Швабия“.
Още...