Tайната история на Третия райх -1

Изследователите на тайната история на Третия райх сега знаят доста неща за нейните мистични корени и техните задкулисни сили, които довели на власт и направлявали дейността на Хитлер. Как неголяма страна с население само 70 млн за 2 години е могла да завземе половината свят? Нацизмът се оказал със сила с колосални размери. Но в какво е тайната на тази сила?
Основите на идеологията на фашизма били заложени от тайните общества много преди възникване на нацистката държава, но активна сила този мироглед станал след поражението на Германия в Първата световна война. През 1918 година от кръг от лица, имащи вече опит за работа в тайни общества, в Мюнхен бил основан филиал на Тевтонския рицарски орден – обществото „Туле“(от наименованието на легендарната арктическа страна - люлка на човечеството). Официалната му цел била изучаването на древногерманската култура, но истинските задачи били значително по-дълбоко. Теоретиците на фашизма намерили подходяща за своите цели кандидатура - властолюбивият, имащ мистически опит и освен това, зависим от наркотици ефрейтор Адолф Хитлер, и му внушили идеята за световно господство и истинските бели хора. В края на 1918 година младият окултист бил приет в общество „Туле“ и бързо станал един от най-активните му членове. Наскоро идеите на теоретиците на „Туле“ намерили израз в книгата му „Моята борба“.
„Този, който вижда в националсоциализма само политическо движение, знае майко за него“ - казва той. Работата е в това, че окултните стопани на „Туле“ имали и друга, не по-малко важна цел - да победят и в света на невидимото, метафизичното, така да се каже, „отвъдното“. С тази цел в Германия се създавали доста затворени структури. Така например там през 1919 била основана тайната „Ложа на светлината“ (в последствие –„Врил“ - от древноиндийското название на космическата енергия на живота). По-късно - през 1939 година елитарният мистически орден „Аненербе“ - (Ahnenerbe – „Наследството на предците“), по инициатива на Химлер става главна научно-изследователска структура в рамките на СС. Имайки на свое подчинение 50 научно-изследователски института, обществото „Аненербе“ се занимавало с търсене на древни знания, позволяващи да се разработват нови технологии, да се управлява с помощта на магически методи човешкото съзнание, да се правят генетически мутации, с цел създаване на свръхчовек.
Практикували се нетрадиционни методи на получаване на знания - под действието на халюциногенни наркотици, в състояние на транс , или в контакт с Висшите Неизвестни, или, както ги наричали - „Външните Умове“. Използвали се намерените с помощта на „Аненербе“ външни ключове (формули, заклинания и други подобни), позволяващи установяване на контакт с „Чужденците“ . За „сеанси с Боговете“ се привличали само най-опитните медиуми и контактьори(напр. Мария оте). За чистота на резултатите експериментите се провеждали независимо в обществата „Туле“ и „Врил“. Потвърдено е, че някои окултни „ключове“ са сработили , и по независими канали била получена някаква информация със секретен характер. Такива напимер са чертежите и описанията на „летящите дискове“, които по своите характеристики значително превъзхождат летателната техника на онова време.
Друга задача, която стояла пред учените, и която (според слуховете) била частично решена, било създаването на „машина на времето“, позволяваща да се проникне в глъбините на историята и да се получат знания от древните, високоразвити цивилизации и в частност, сведения за магическите методи на Атлантида, считана за прародина на Арийската раса. Особен интерес за нацистките учени представлявали технологичните знания на атлантите, даващи им възможност, според легендите, да строят огромни морски съдове, движени от неизвестни сили.
Има сведения за разработка от опитно-конструкторски център на СС към общество „Черното слънце“ на особено секретна „летяща чиния“ - „Хонебу-2“ (Haunebu-II). В книгата си „Немските летящи чинии“ Бергман дава някои технически характеристики.
В края на 50-те години австралийците открили сред трофейните киноленти документален немски филм-отчет за изследователския проект на летящия диск „Фау -7“, за когото до този момент нищо не било известно. До каква степен е бил реализиран проекта, до момента не се знае, но че известният специалист по „спецоперации“ Ото Скорцени в средата на войната е поръчал, да се създаде отряд от 500 пилоти за управление на „летящи чинии“ и управляеми ракети.
Нищо невероятно няма и в съобщенията за гравитационни двигатели. Сега на учените, работещи в областта на алтернативните източници на енергия, е известен т.нар. конвертор на Ханс Колер, превръщащ гравитационната енергия в електрическа. Тези конвертори се използвали в т.нар. тахионатори (електромагнитно-гравитационни двигатели) „Туле“ и „Андромеда“, произвеждани в Германия между ч942 и 1945 година в заводите „Сименс“ и „АЕГ“. Оказва се, че тези конвертори се използвали не само като източник на енергия за „летящите дискове“, но и на някакви гигантски (5000-тонни) подводници и в подземните бази.
Учените от „Аненербе“ получили резултати и в други нетрадиционни области на знанието: психотроника, парапсихология, използване на „тънките“ енергии за управление на индивидуалното и масово съзнание и т. н. Смята се, че трофейните документи, отнасящи се до метафизическите разработки на Третия райх , са дали нов тласък за аналогични разработки в САЩ и СССР. Поради изключителната тайна за резултатите и работата на немските общества, сега е трудно да се отделят фактите от слуховете и легендите.

(следва)