Триъгълният паяк e един опасен хищник

По света има много необичайни птици и животни, за съществуването на които даже и не знаем, а това е само още едно доказателство, колко разнообразен, интересен и наистина величествен !Като илюстрация на това - малко информация за триъгълния паяк…. Щом погледнем снимката му, веднага ни става ясно, защо е бил наречен така. Цялата работа е във формата на коремчето му, което напомня истински триъгълник, който даже е украсен с необикновени рисунки в етнически стил. И с това уникалността на триъгълния паяк съвсем не се изчерпва! Всички знаем, че представителите на семейство Паякови в свободното си време се занимават с плетенето на мрежи, които след това им служат като ловджийска мрежа за мухи, пеперуди, комари и други насекоми.

А какво прави триъгълният паяк? Той не плете паяжина, а се занимава с лов: крие се в засада и после напада жертвата си. Всъщност, това насекомо е опасен хищник. Има съвсем истински отровни зъби, които, обаче, за човека не са опасни. За храна паякът-триъгълник използва само дребни насекоми.

Този интересен паяк живее е горите на Австралия и Нова Гвинея. Размерите му са не повече от 5 до 9 милиметра. Големите му предни лапи са покрити с остри шипове, за да може по-здраво да държи своята жертва. Въпреки че не плете паяжини, които да са заплаха за мухите и даже за щурчетата, той все-пак използва тънки нишки за мигновено спускане от клоните. Всъщност, именно увиснал по този начин той понякога изчаква невнимателните мухички и пеперуди… Това насекомо използва паяжина и за още нещо : прави чувалче за отлагане на личинките-яйца, които понякога достигат 70.

Още...

Как се предава информация при насекомите

Неотдавна холандските учени изяснили, че насекомите също ползват поща. Само че „писмата“ са химически сигнални вещества, а пощальоните - растенията, на които живеят техните личинки.Смисълът на такива послания е винаги един и същ: това растение е заето и чуждите няма какво да правят тук, така че си търсете друга хранилка! Личинките на много насекоми обитават върху растения, с чиито тъкани се хранят. Това е много хитри, защото на растителна диета лесно се наддава на тегло: за храна не трябва да се ходи, а и не се хабят излишни калории. Това е причината грижливите шестокраки майки да се стараят да поставят на едно растение колкото се може повече яйца. Само че подобна стратегия често може да доведе до неприятни сюрпризи… Ако на едно и също растение отложат едновременно яйца самките на няколко вида пеперуди, бръмбари –листояди и буболечки, и като се има предвид колко са плодовити всички те, макар че не всички яйца се излюпват, растенията биха били напълно изядени от „подрастващите“, още преди личинките да могат да достигнат необходимото тегло за превръщане в какавиди или възрастни екземпляри. В резултат биха загинали всички.

Би могло да има и още по-лош вариант , като се знае, че някои насекоми отлагат яйца на листата, а други - на корените на растенията(като познатият на всички майски бръмбар). Когато личинките се излюпят, те започват да „гризат“ нещастното растение и от горе и от долу. В крайна сметка подземната „младеж“ уврежда корените, а това води до увяхване на листата, които са храна на надземните личинки. От друга страна увредената от тях листна тъкан оставя корените без необходимите захари и ускорявайки тяхното разграждане, обрича на смърт подземните личинки. За да се избегнат подобни ситуации, насекомите , които отлагат първи личинки на растенията, би било логично да „предупредят“ останалите, че мястото е заето, като при това сигналът трябва да бъде разбираем както за надземните, така за подземните насекоми. Наблюденията на ентомолозите са доказали, че много от тях действително оставят такива послания. Например самките на бръмбарите, оставящи яйца в корените на растенията, се стараели да отбягват онези растения, на листата на които пеперудите са снесли своите яйца. Възниква въпросът, какво точно се явява „писмо-предупреждение“, че растението е заето, и кой изпълнява ролята на пощальон? Не отдавна еколози от Нидерландския институт по екология са успели да намерят отговор на този въпрос. Отначало те установили, че , изяждайки корените, подземните жители заставят растението да отделя през листата особени летливи вещества, които принуждават надземните гости да си търсят друга „столова“. Именно тези вещества представляват особеното „писмо“, а за „пощальон“ служи самото растение. Сега работят върху въпроса, колко дълго могат да се запазят такива сигнали.

Още...

Как се лекуват животните - 3

Птиците използват „шампоан“ против въшки

Много хора вероятно са запознати с тези дребнички „сувенири“, които децата се изхитрят да донесат в къщи неизвестно от къде….

И животните имат същите проблеми с въшките, а и с още по-вредни паразитиращи насекоми. За птиците това е отделен проблем - в големите, нежни и плътно прилепнали едно към друго пера, кръвосмучещите дребни твари са намерили най-комфортното място за размножаване. А без пера нито една птица не може да мине… Тогава, как създанията с дребния птичи мозък са се справили с проблема?

Решението - дим и киселина.
Има поверие, врана на покрива е на нещастие. Хората са се убеждавали много пъти, че тези птици са необикновено умни и отмъстителни а в стари времена нашите предци били уверени, че ако враната е кацнала на сламен покрив, значи замисля подпалване.

Това, разбира се, са измислици, но димът, който излиза от покривите , доста ефективно мори въшките и другите, криещи се в перата, паразити. В наше време хората са забелязали врани, които се опитвали да хванат с крилете си цигарен дим. Разбира се, че от такава хигиена ползата не е много голяма, макар че има документиран случай, когато сръчна птица се научила сама да си пали клечки кибрит специално за тази цел. Само че подробности не се знаят….

Има и още един начин за борба с паразитите - с помощта на мравките, отделящи киселина. Има два начина. Първият се състои в хващане на мравки и втриването им в главните пера, а втория - да кацнат направо на мравуняка и да разперят крила над него, а после да почакат, докато мравките изхрускат всички паразити.

Гъсеници се тровят сами, за да се спасят

Гъсениците се намират в основата на самата хранителнаверига, а те нямат мозък и голяма изобретателност от тяхна страна не може да се очаква. Гъсениците са толкова лека плячка, че мухата - такина се е приспособила да внася яйцата си направо в тях, за да може децата и, когато се излюпят, да имат и дом, и свежа и сочна храна. Това не е просто паразит, който създава дискомфорт - тези личинки ядат гъсеницата до момента, в който от нея остане само една обвивка…

Все пак гъсениците са намерили оръжие срещу своя враг - особена диета.
Лекарство за гъсениците са растенията – инсектициди…
Експериментите показали, че инфектираните космати гъсеници намират и изяждат растения със съдържание на особен алкалоид, който убива нахалните натрапници. Освен това са много прецизни с дозировката…. Гъсеницата също са насекоми, както и паразитите, което значи, че инсектицида отравя и нея. Всъщност, тя трябва да изяде достатъчно, за да унищожи личинките, но не прекалено много, за да не умре и самата тя. И никакви мерителни чашки.

Освен това гъсеницата не може да приема тези растения за профилактика. Може да оживее само в случай, че основният „удар“ бъде приет от вредните личинки. Тоест - гъсеницата трябва да си постави правилно диагноза, да определи дозата и да съумее навреме да прекрати лечението. Май не всеки човек, даже и да е с висше образование, не е способен на това….

Още...

Как се лекуват животните - 2

Папагалите - специалисти по дезинтоксикация


Може и да ни се струва, че животът на тревоядните е сравнително лесен, защото тревата никъде няма да избяга и не се съпротивлява и остава всеки само да се разходи на съответните места и да хапне нещо вкусно. Всъщност, това не е съвсем така! Неточното растение или неточната част от точното растение може да предизвикат сериозни проблеми със здравето. И растенията, както всичко живо, искат да живеят, и затова са си изработили свои методи за защита. Папагалите ара , например, обожават семената на някои растения. Само че растенията също искат да се размножават, а не да си хабят семената за някакви птици. Изглежда за това в процеса на еволюцията семената са се покрили с отровни алкалоиди. Попаднали в организма на папагалите ара, тези семена предизвикват повръщане и диария. В такава ситуация те просто няма на кого да се надяват!

Лекарство за ара се оказва дезинтоксикиращата глина.

Всеки, който е имал удоволствието да направи пътешествие по бреговете на Амазонка , обезателно е видял, как два пъти на ден (сутрин и вечер) стотици ярки папагали ара, кацнали на глинестите участъци около реката, кълват глина. Ако пък на някого му предстои такова пътешествие, обезателно да си вземе тапи за уши, защото тези птици крещят като заклани! Дълго време такива места са наричани „папагалски близалки“ . Забелязвайки странното пристрастие на тези папагали към глината, хората първоначално решили, че по този начин птиците компенсират недостига си на минерални вещества. Точно така овцете и елените използват каменната сол. Само че след като изучили глината , привличаща папагалите, учените стигнали до извода, че на практика тази глина няма хранителни вещества. Освен това папагалите ара винаги избирали този особен сорт глина. Оказало се, че точно в тази глина се съдържат елементи, неутрализиращи растителните отрови на семената, с които папагалите ара толкова обичат да се тровят! Експериментите показвали, че в кръвта на папагалите, „похапващи „ глина, се съдържали до 60 % по-малко отровни алкалоиди, отколкото в кръвта на събратята им, лишени от тази възможност.

Маймуните и слоновете контролират своята раждаемост
За всички е ясно, че животните не си правят планове кога и колко деца да имат, но понякога има и изключения.

Противозачатъчните средства на маймуните и изкуственото раждане на слоновете

Паякообразните космати маймуни от Бразилия (където маймуните са наистина много) умеят да контролират раждаемостта си. Ако се вярва на специалистите от Смитсъновия национален зоопарк, самките с цел контрацепция ядат определени видове растения. По този начин се повишава нивото на съдържание на естерогени(женски полови хормони) в организма им, а това значително снижава коефициента на тяхната плодовитост. Колкото и удивително да е, били открити самки от точно същия подвид маймуни, които ядат повече плодове, повишаващи шанса им да забременеят. Изводът е, че тези животни умеят не само да се предпазват, но и да ускоряват момента на настъпване на бременност, ако са готови да бъдат майки. Това действително си заслужава внимание! В същото време африканските слонове са намерили начин да си предизвикат раждане. Веднъж учените наблюдавали слоница, която изминала повече от 27 километра, за да стигне до определен вид дървета. Тя измъкнала едно с корените и си го изяла. Цялото. След няколко дни слончето се родило. Това едва ли е съвпадение, защото растенията от това семейство(Boraginaceae) активно се използват от местното кенийско население и то – за ускоряване на раждането. Макар че изяждането на цяло дърво да изглежда малко прекалено, за слоновете такова не е рядкост. А пък тази слоница от Дрезденския зоопарк предпочита елхичка….

Още...

Как се лекуват животните - 1

Ние, хората, сме достатъчно самонадеяни и се смятаме за най-умните на тази планета И как иначе - изобретили сме пеницилина, летели сме в космоса, строим небостъргачи, разработване нанотехнологии… А животните когато се разболеят, кой да им помогне? Или състрадателните хора, или никой. Нали си нямат свои таблетки и лекари…. Да, това е истина, само че на половина…..

Шимпанзетата знаят средство срещу паразити

За да не допуснем паразити в организма си, сме принудени да взимаме доста мерки: мием, чистим, дезинфекцираме и какво ли не още. Дори и да се случи нещо, медицината винаги ще ни помогне. Ние, в крайна сметка, имаме такава възможност. А маймуните? Те също имат подобни проблеми: хранят се със сурова храна, пият вода от съмнителни източници, не мият ръцете си след тоалетна - май трябва да гъмжат от паразити?.... Оказва се, че лекарство за тях са трихомите на растенията. Всъщност, глупавите шимпанзета прекрасно се справят със своите паразити. Тъй като мимиката им е много богата, учените забелязали, с какво отвращение маймуните ядат горчивите стебла на определени растения. Тази гадост се нарича Vernonia amygdalina – растение от семейство астрови. Макар че се давели, те продължавали да ядат. Понякога мачкали растенията и ги гълтали цели, за да не се налага да ги дъвчат. По принцип онова, което се глътне цяло, в повечето случаи излиза цяло, но при маймуните листата на вернонията понякога излизали заедно с глистите. Учените стигнали до извода, че всички горчиви растения, с които се тъпчат шимпанзетата, имат една обща черта - покрити са с трихоми. Това са малки заострени кукички, които се захващат за паразитите и ги помитат навън.

Елените използват антисептици

Това, което помага на елените да оцелеят, са бързите крака и невероятната предпазливост, но едва ли може да бъдат наречени умни: не се налага да решават сложни задачи и да строят укрития. Тогава е съвсем логично да се предположи, че при сериозни травми и липса на медикаменти, както и при пълна липса на санитарни условия, съвсем естествено е, да се очаква, че неизбежно ще се заразят. На ловците, обаче, напарвило впечатление, че ранените елени намират един и същ вид мъх, и притискат болното място към него. Или търсят мека глина, лягат и се трият в нея, докато изцяло не се омажат. Или пък отиват в торфеното блато…. Ясно било, че животните не правят това просто така…. За мъха и торфа било известно, че от много отдавна са били използвани за превръзване на рани. Даже по време на Първата световна война немците използвали торфен мъх за направа на превързочен материал, който вършел много по-добра работа, отколкото памучните тампони, използвани през това време, но след като започнали да се използват антибиотици, превръзката с мъх излязла от мода. Оказало се, че напоследък все повече бактерии са резистентни към антибиотиците, учените обмислят да се върнат към добрия стар торфен мъх, тъй като антисептичните му свойства са неоспорими. Оказва се, че това е известно даже и на елените….

Още...

Учените смятат, че рибите ще започнат да ходят...

Африканската двойнодишаща риба протоптер е станала обект на научен интерес поради това, че се опитва да ходи на своите крайници. Някои учени смятат, че това нагледно показва, как започва живота на рибите на Земята.



Американските палеонтолози са започнали да изучават тази двойнодишаща риба, пълзяща по дъното на езерата така, както правят това четириногите. В статия в списание Proceedings of the National Academy of Sciences се твърди, че това ще бъде „заготовка“ за изкачване по еволюционната стълбица.



Ръководителят на групата от Чикагския университет, занимаваща се с изследването на протоптера казва: „Ако ми бяхте показали скелет на това същество и започнехме да спорим може ли да ходи, бих бил категоричен, че не може да прави това. Бих решил, че плавниците и ни най-малко не са приспособени за ходене“.



Освен това , проследявайки как протоптера използва плавниците си за пълзене, учените разбрали, че имат работа с преходно звено между рибите и първите земноводни.Тази риба дори в дишането разчита повече на белите си дробове, отколкото на своите хриле.



В хода на изследванията учените поставили по периметъра на аквариума с протоптери няколко високоскоростни камери, които запечатили траекторията на движение на телата и плавниците им. Оказало се, че за оттласкване от дъното постоянно използват своите предни и задни плавници, но, за разлика от четириногите, предните и задните им плавници не са синхронизирани.



Сравнявайки траекторията на движение на протоптери със следите от движение на примитивните земноводни, учените изяснили, че рибите са започнали да ходят преди излизането на земноводните на сушата. И нещо повече: и до днес така ходят!...

Още...

Чували ли сте за Суринамската жаба?

Когато хората за пръв път видели, какво става със Суринамската жаба, не повярвали на очите си! Децата на жабата се появявали направо от гърба и. И не какви да е, а напълно оформени... И не едно и две, а няколко десетки.

Разбира се, появата на децата и от гърба на жабата, съвсем не е раждане в изтинския смисъл на думата. Хайвера и личинките и се развиват, както всички останали земноводни. Само че това става на необичайно място...
Веднага щом забата отлпжи яйцето, самецът го хваща и внимателно го поставя на гърба и, в специална клетка. Същото прави с всички останали яйца, като всяко е поставено в отделно отворче. За да се държат по- добре, даже ги притиска с гърдите си.
х
Може ли някой да го обвини, че не е добър баща?
Отворчетата, в които са поставени яйцата, стават все по-дълболо и придобиват шестстенна, наподобяваща на пчелна килийка форма. Едновременно с това повърхността на всяко зрънце хайвер изсъхва, образувайки полупрозрачен купол. . Под него отначало се развива заридиша, след това се появяват личинките-попови лъжички, които също се развиват и се превръщат в попови лъжички.Влагата там е достатъчна, а хранителни вещества получават от организма на майката, през стените на шестоъгълните отворчета.

Малките жабки повдигат куполчетата, оглеждат се в непознатия свят и напускат своите люлки, за да заживеят самостоятелно.

Още...