ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни

сряда, 28 март 2012 г.

Хотел – „ летяща чиния“



От 1947 година непрекъснато, и до наши дни, проблемът за летящите чинии не престава да бъде актуален. Говори се, че те летят по единично и а групи, ниско над земята или се виждат в зенит и се движат с главозамайваща скорост…
Макар че сега вече треската за търсенето на летящите чинии е поулегнала, интересът към тези загадъчни непознати обекти продължава да съществува, а предприемчиви бизнесмени се решили да го използват….
В Швеция е бил открит хотел – летяща чиния, който се намира направо на дърво, на височина 34 метра от земята, в най-живописна гора на брега на Lule River, на 40 км от Полярния кръг. Изкачването в него става посредством мост, рампа или специални електро-стъпала(нещо като елеватор). Хотелът – летяща чиния е построен в рамките на проекта The Treehotel на шведските дизайнери, и по форма действително напомня НЛО.


Оборудването вътре в хотела няма нищо общо с това на космически кораб: там има три отделни стаи - спалня, баня и стая за живеене. Там спокойно може да се настанят до четири човека.



Като цяло комплексът The Treehotel се състои от 5 къщички, различаващи се по форма и дизайн, във всяка от които площта е между 15 и 30 квадратни метра. При това всички къщички са оборудвани с безплатен интернет. На разположение на гостите има и сауна, която също е разположена на дърво, бар, ресторант, велосипеди и детска площадка. Това е място за екологичен отдих за тези, които ускат да са в хармония с природата.



Още...

неделя, 25 март 2012 г.

Кафето - страж на паметта

Учените са намерили още едно потвърждение за полезността на кафето. Съгласно неотдавнашно изследване на специалисти от ню-йоркския Медицински център Маунт – Синай(САЩ), кафето, в частност безкофеиновото, защитава нервната система от разстройства при пациенти с диабет от втори тип.



Сред последствията от упоменатата неприятна диагноза са болестта на Алцхаймер и останалите видове деменции. В действителност, това заболяване води до снижаване на чувствителността на тъканите към инсулина, той просто „не обръща внимание“ на глюкозата в кръвта и не я поглъща, като с това причинява сериозни щети на мозъка.
В рамките на изследването мишки били поени с декофеизираната напитка , а след няколко месеца организмът им по изкуствен начин бил поставян под ударите на диабет от втори тип. Мишките, приемали кафе, се оказали печеливши, в сравнение с тези от контролната група(не приемали кафе). Мозъкът на първите много по-лесно се справял с обичайните си задачи.
Всъщност, работата не е в кофеина, а в други полезни вещества, съдържащи се в тази напитка. Изхождайки от тези резултати, учените съветват, да не лишаваме организма си от кафе - независимо дали е обикновено или безкофеиново, а да радваме себе си с ежедневна порция.

Още...

събота, 17 март 2012 г.

Double Eagle - най-скъпата монета в света



Предпоставка за появата на 20-доларови златни монети станало откриването на нови залежи злато в Калифорния, и последвалата „златна треска“. Гравьорът Джеймс Лонгекр разработил дизайна на две нови монети – златен долар и 20 долара. Изображенията на лицевата страна на тези монети си приличат.
В края на Гражданската война в САЩ, във връзка с изострилите се религиозни чувства на много американци, изгубили роднини или уморени от военните лишения, на 3 март 1856 година бил приет закон във връзка с който всички сребърни монети с номинал повече от 10 цента и златните- повече от 3 долара, трябвало да съдържат девиз“Вярваме в Бога“. От 1866 започнали да се секат монети с девиз на обратната страна.
През 1877 година се появил трети тип монети. Гравьорът Чарлз Бербер направил неголеми промени в изображението на Свободата и белоглавия орел. Освен това номиналът «TWENTY D.» бил заменен с «TWENTY DOLLARS».

1849—1907
Дизайн на новия тип монети бил разработен по личното разпореждане на 26-ия президент на САЩ Теодор Рузвелт от известния американски скулптор Аугуст Сейнт Годенс. Първите отсечени монети се отличавали с релефни изображения, датировка с римски цифри и отсъствие на девиза «IN GOD WE TRUST». Пускането на „безбожните“ монети било преднамерено, тъй като Рузвелт смятал споменаването на думата «GOD» върху монетите за светотатство. Но пък поставянето на девиза «IN GOD WE TRUST» върху златните монети с номинал повече от 3 долара било регламентирано с монетния акт от 1864 година. Няколко членове на Конгреса настояли да се прекрати пускането на „безбожните“ монети.
През 1933 година, във връзка с икономическата криза, наречена „Голямата депресия“, в САЩ били принудени да се откажат от златномонетния стандарт. Златните монети подлежали на извеждане от оборот и претопяване. Отсечените малко по-рано 445 500екземпляра били претопени.

1907—1933 (с прекъсвания)
20 монети от емисията 1933 година все пак оцелели. Всички те били откраднати от монетния двор и придобити от бижутера Израел Свит. С 9 от тях той се разделил, продавайки ги на частни колекционери, един от които бил края на Египет - Фарук. Продажбата на толкова редки парични единици не можело да остане незабелязана и с усилията на спецслужбите на САЩ тези монети били конфискувани( с изключение на екземпляра , попаднал у краля на Египет). През 1991 година британецът Стивън Фентън успял да се сдобие с този екземпляр, който също бил конфискуван от Спецслужбите на САЩ. Последвал дълъг съдебен процес и в крайна сметка съдът постановил да се продаде монетата на търг, а получените пари да се разделят между Хазната на САЩ и Стивън Фентън. Монетата била продадена през 2002 година на анонимен колекционер за $ 7 590 020. През 2002 година у наследниците на Израел Свит били открити още 10 екземпляра 20-доларови монети от 1933 година, които били конфискувани и поставени във Форт Нокс(сградата на златния резерв на САЩ)

Още...

четвъртък, 15 март 2012 г.

Стоунхендж създава звукови миражи

Стивън Уолер, изследовател от САЩ с рядката специалност археоакустика, е изследвал акустиката на известния Стоунхендж, построен в Южна Англия преди повече от пет хиляди години. Той установил, че от акустична гледна точка това място е доста сложно – гигантските камъни, от които е изграден Стоунхендж, са в състояние да създават удивителни звукови илюзии, които даже могат да бъдат наречени акустични миражи.
Ако в центъра на съоръжението застанат двама музиканти и започнат да свирят на тромпети, то наблюдател, които обикаля, в определени места ще констатира почти тишина - звуковите вълни , отразяващи се от камъните, се потискат на определени места и гласовете на тромпетите почти затихват.
Изхождайки от тези факти, Уолер създава доста противоречива хипотеза, според която всъщност точно така е било замислено това „място“ от първите си строители. Като доказателство за това той привежда факта, че каменните кръгове в древна Британия се наричали именно така - „камъни-тръби“( piper stones). Освен това той говори за древна британска легенда, според която Стоунхендж е възникнал от момичета, които две магически тръби зовели да танцуват в полето, а след това ги превръщали в каменни стълбове.
В интерес на истината Уолер не твърди, че този мит е истина, но намеква, че без фокуса с тръбите в началото не е могло да се мине. Освен това е убеден, че през първите дни на Стоунхендж неговите посетители са попадали под влиянието на акустичните миражи по време на своите религиозни церемонии и са ги считали за мистични звукови създания на каменния кръг.

Още...

сряда, 14 март 2012 г.

Сейбъл - бродещият остров



Остров Сейбъл е истинският Остров на неудачниците. Той е едно от най-страшните и странни места в Атлантическия океан. Смята се, че е бил открит от французина Лери през 1508 година. Другите му имена са: Островът на хилядите изгубени кораби, или Поглъщащият кораби. Названието си островът е получил от своите подвижни пясъци. Те поглъщат даже големи кораби, а малките просто гълтат.



Много години този остров е плашел мореплавателите. Много кораби са се разбили или са изчезнали край него. Той е нещо като Бермудския триъгълник, а има и славата на една от аномалните зони в света.
Островът е разположен на 110 мили югоизточно от Халифакс, близо до континенталния шелф – в района, където топлото течение Гълфстрийм се среща със студеното Лабрадорско течение. Протегнал се е като гигантско пипало , на 24 мили от изток на запад. Това е мрачно, загадъчно и тайнствено място, което моряците наричат гробницата на Атлантическия океан.
Загадката на тайнствения Сейбъл отдавна е заинтригувала учените. Още в началото на ХХ век те установили, че западния край на острова постоянно е постоянно изложени на силно морско течение.



Затова гонените от вятъра вълни с мощни монотонни удари , не прекратяващи се нито за минута от кой-знае колко хилядолетия, методично размиват брега. Затова пък на източния край на острова нещата протичат по точно противоположния начин: там, сякаш от жива тъкан , постоянно се разрастват нови и нови пясъчни наноси, които, според логиката на нещата и законите на физиката просто няма от къде да се вземат. Но те нарастват!



Със сигурност се знае, оказалите се в плитчините на Сейбъл параходи с водоизместимост 500 тона и дължина 100 – 120 метра, напълно изчезват от очите само за два-три месеца. Моряците са нарекли този остров „ поглъщащият кораби“.



Веднъж, в края на по-миналия век, свидетел на изчезването на кораби в пясъците на Сейбъл, се оказал известният американски учен, изобретателят на телефона Александър Бел. Той бил потресен от разигралата се на 4 юли 1898 година , близо до бреговете на Сейбъл трагедия, когато, в следствие на сблъсък , потъна; френския параход „Ла Бургон“. Учените смятали, че част от хората от парахода са се добрали до острова, надявайки се на помощ. Бел, със свои лични средства, организирал спасителната експедиция, пристигнал на острова и внимателно го изследвал. За негово разочарование, спасени след катастрофата там просто нямало. В изчакване на парахода, Бел прекарал на остров Сейбъл няколко седмици. Ученият се оказал очевидец на погребването на огромния четиримачтов американски шлеп „Крофтон Хол“. През юли 1898 година Бел писал: „Шлепът заседнал в плитчините през април тази година. Великолепният плавателен съд изглеждаше невредим, ако не се брои, че корпусът му в средата беше пукнат. Сега пясъците са погълнали жертвата си изцяло“.



Най-любопитното е, че в резултат на тези процеси, същността на които остава за учените загадка, дължината на „гробницата на Атлантическия океан“ в продължение на стотици години практически не се променя! Но самият остров, подобно на изплезен гигантски език или страшен пясъчен охлюв, бавно, сякаш следвайки от по-рано определена точна цел, постоянно се движи в източна посока. Учените са успели да изяснят, че през последните 200 години островът тихо и незабелязано в „пропълзял“ по безкрайната шир на океана повече от 200 морски мили! Средната скорост на придвижване на острова е примерно 200 метра годишно!
Какво, всъщност , е учудило учените? Работата е в това, че всеки остров , всъщност е връх на подводна планина. Самата планина се намира върху една от тектоничните плочи, от които, като от пъзел, е изградена нашата планета. Скоростта на движение на Сейбъл е заинтересувала специалистите, защото тя не би трябвало да бъде по-голяма от тази на тектоничната плоча, върху която се намира острова. А тяхната скорост представлява няколко милиметра годишно….



Освен това, неговата височина над нивото на водата остава незначителна и константна. Островът е съвсем невидим отдалече за идващите към него кораби, особено когато вълните са високи. Дали това е загадъчно и абсолютно неразбираемо природно явление? Но дали става дума за природно явление, и ако е така, за какво?
Всичко това: минималната височина над морското ниво, постоянното, прекалено бързо преместване , удивително коварните пясъчни плитчини и рифове, а заедно с това - изключително лошото време. Голяма част от дните през годината не минават без досадни и студени дъждове и подарените от Гълфстрийм гъсти мъгли, представляват далеч не пълен набор от „прелестите“ на късчето суша, създадена сякаш специално за гибел на мореплавателите.



Във всички пристанища по морета и океани, остров Сейбъл има лоша слава. През столетията мореплавателите се стараят не само да не го споменават в разговорите си, но и го заобикалят от далече, но, за съжаление, не винаги успяват.
Над „Гробницата на Атлантическия океан“ почти винаги има бал на бурите и ураганните ветрове, и само през един месец - юли, океанът , сякаш по нечия неведома , но строга заповед, внезапно стихва и става ласкав, а островът е достъпен за всякакви лодки. Но само от северната страна… А и желаещите да посетят Сейбъл никога не са били много…
Още една неприятност „предлага“ островът, търпеливо изчаквайки минаващите наблизо плавателни съдове – това са плитчините и рифовете около него. Уникалното е, че само тук те имат уникалното свойство да приемат цвета на морската вода и да остават практически незабележими, а всъщност свойството мимикрия не е присъщо на неживата природа…



Можем само да се досещаме, колко различни кораби са намерили на този остров своя край. Преди началото на Втората световна война по целия свят е разпространена от средствата за масово осведомяване сензация. През пролетта бушували необичайно силни бури, а в района на остров Сейбъл се образували гигантски водовъртежи, които, подобно на голям земекоп или гигантска помпа, смъкнали огромно количество пясък от загадъчния остров. На него се образувала огромна и много дълбока яма. Изглеждало че самото море или морските богове решили малко да пооткрият непроницаемата завеса от тайни, плътно обгърнали „островът на корабокрушенците“…



Пристигналата там експедиция открила останките на 8 плавателни съда. Това, което било най-удивително , били останките от антична римска галера. Докато учените спорили ожесточено, как е могло да се случи това, неочаквано се разразила поредната силна буря , която бушувала няколко дни подред, а когато утихнала, мястото, открило се от гробницата на корабите, било изчезнало, покрито от планини мокър и мръсен пясък, наблъскан от океанските вълни.
Впрочем, в края на ХХ век някои западни изследователи на аномални явления издигнали една доста смела и оригинална хипотеза. Според тях Сейбъл не е нещо друго, а жив извънземен организъм, който функционира по съвършено неизвестни и неразбираеми за земната наука закони. В основата на неговата жизнена дейност е не въглеродния двуокис, както при нас, а силицият. А силицият, всъщност, е пясък!



На острова е практически невъзможно да се отиде и всъщност това се удава само на истинските смелчаци. Там ги очаква смъртно опасен пясък. Има и пресноводно езеро - Уолъс. Островът все-пак е обитаем. Отначало там живеели моряци-корабокрушенци, а през 16 век той станал място за каторга, а каторжници – французи били първите доброволни заселници. Неизвестно от къде, но там вече имало коне, те развъдили овце и кози и заживели доволни и щастливи. В началото на 19 век се появили фар и спасителна станция. До момента тези съоръжения не веднъж са променяни и преустройвани, защото островът ги поглъщал, а което оставало, го разрушавали бурите. Въпреки съвременните устройства, макар и рядко островът продължава да взима жертви. Той е нещо като дремещо чудовище - щом настъпи успокоение, той атакува….



На остров Сейбл нееднократно са пребивавали научни експедиции, но там всичко е било доста сложно : щом се започвала някаква работа, основно - разкопки, изкопаните ями незабавно започвали да се пълнят с морска вода, а стените им започвали да се сриват, дори и да се опитвали да се сриват и всичко се налагало да се започне от начало. А да се изпомпва водата от ямите, било все едно да се направи опит за изливане на океана, защото водата непрекъснато прииждала.
Остров Сейбъл ревниво пази своите тайни и не позволява да се проникне в онова, което му е поверено. Друг е въпросът - от кого и защо….

Още...

вторник, 13 март 2012 г.

Поява на нова кръвна група при хората

Учените от американския университет във Вермонт открили две нови кръвни групи у човека. Изследователите открили на повърхността на червените кръвни телца два белтъка , които са отговорни за появата на две абсолютно нови кръвни групи.
Специалистите отбелязват, че и самите те са поразени от своето откритие, тъй като се е смятало, че при хората те са само четири. Новите кръвни групи са били наречени ленджерис (Langereis) и джуниор (Junior), а транспортните белтъци, които са довели до тяхната поява - ABCB6 и ABCG2. Ръководителят на проекта Брайън Балиф заявява, че се надява, откритото от тях да помогне за решаване на много съществуващи проблеми в медицината.
При това, използвайки новите белтъци, те са успели да обяснат неизносване на бременност от здрави жени. Както се изяснило, причина за всичко е имунологичната несъвместимост на майката с плода.
В същото време Балиф посочва определени сложности, които може да възникнат при преливане на кръв на хората с новите кръвни групи. Много от тях не знаят, каква кръвна група имат - ленджерис или джуниор, и дали са положителни или отрицателни. Учените установили, че няколко десетки хиляди души в Япония и, например европейските цигани, са джуниор – отрицателни и заради своята кръвоносна система са подложени на майчинска несъвместимост с плода и трансфузионни усложнения.
Изследователите предполагат, че може да има и още неизвестни кръвни групи. По рано се е появила информация, че учените планират създаването на универсална кръв, която да може да се прелива на 98% от хората. Тази кръв медиците от университетите от Бристол и Единбург създават, като използват стволови клетки . Според тях положителен резултат ще бъде достигнат в близките десетина години.

Още...

понеделник, 12 март 2012 г.

Какво ли няма по света…



Възможно е, Чарлз Дарвин да не е бил чак толкова далече от истината, когато е твърдял, че човекът и маймуната са с общи предци. Тридесет и една годишното шимпанзе-бонобо Канзи се е научило да пали огън и да си приготвя храна.






В детството си шимпанзето е живяло в развъдника за маймуни Great Ape Trust, в щата Айова и многократно е гледал филма „Борбата за огъня“. Постепенно се научило да борави с кибрит, да събира сухи клони и да пали огън….





Сега 31-годишния Канзи може да разпали огън с помощта на кибрит, да постави на огъня пан-скара за приготвяне на хамбургери, да забоде на пръчка месото и внимателно да го опече толкова, колкото трябва (без да го прегори).
Интересно е, че Канзи гаси огъня, когато вече не му трябва, и обучава своя син Теко, как да „общува“ с огъня…





Още...

събота, 10 март 2012 г.

„Небесно село“ , конструирано от японски архитект

Стихийното бедствие, което връхлетя Япония преди една година - на 11 март 2011е земетресението в Тохоку. Върху североизточната част на Япония е бил най-мощният удар. (Тохоку на японски език означава „североизток“ и регионът заема североизточната част на остров Хоншу, най-големият японски остров). За да бъде защитен региона от бъдещи цунами, токийският архитект Киитиро Сако е разработил проект „небесно село“, който има шанс за реализация.



Tohoku Sky Village от студио SAKO Architects – опростено казано са издигнати над общото ниво на височина 10-20 метра участъци от сушата, застроени с жилища и с цялата необходима за живот инфраструктура.Всъщност, това са обитаеми острови на земята, които в нормална обстановка действат като обикновени селища, а в случай на бедствие стават убежище за всички околни жители.



В самия център на всяко „небесно село“ е планирано да се постави главна административна сграда, в която ще се намира община, училище, център за отдих и така нататък.
Небесното село Тохоку не е просто полет на фантазията. Щом кметът на град Натори е включил създаване на един такъв остров в плана за реконструкция, има вероятност и другите общини да последват неговия пример. На тази тема се е разгърнала оживена дискусия.



Вътрешността на издигнатото пространство има 3 нива, като на всяко от тях , зад дебелите по половин метър стени, може да се постави всичко, което е нужно - от складове и гаражи, до магазини и ресторанти….



Още...

четвъртък, 8 март 2012 г.

Водовъртежи с диаметър 400 километра са открити в Атлантическия океан



Неотдавна в Атлантическия океан , недалеч от бреговете на Гвиана и Суринам, са открити два водовъртежа , с диаметър 400 км. Това съобщение принадлежи на вестник „La Stampa“.
„В Атлантическия океан, срещу бреговете на Амазония, са открити две гигантски фунии, с диаметър приблизително 400 километра. Става въпрос за два гигантски водовъртежа , а до сега нищо такова не е било известно на планетата.Съществува предположение , че те оказват силно влияние на климатичните промени през последните дни“ – пише в изданието.
„Изглежда са се формирали в следствие на течение, идващо от север , по протежение на крайбрежието на Северна Бразилия, Южното екваториално течение, движещо се от юг, и огромното устие на Амазонка.
Водовъртежите се изучават от бразилеца Гилерме Кастелао и американеца Бил Джонс от университета в Маями. Според тях движението във водовъртежите е по посока на часовниковата стрелка. Те се движат в океана като гигантски „фрисби“ - като два диска, хвърлени във въздуха. Въртенето се извършва със скорост 1 метър в секунда - скорост, достатъчно голяма в сравнение със скоростта на океанските течения. На границата на водовъртежите има вълна-стъпало, с височина 40 сантиметра.
Изследователите са изяснили, че даже през месеците, когато движението на океанските течения и потока на Амазонка практически се прекратява, водовъртежите практически не изчезват. Това навежда на мисълта, че съществува някакъв друг, независим тип механизъм, който ги формира. В изследване, публикувано от Американския геофизичен институт се казва, че природният им механизъм си остава загадка.
Сега се изучава влиянието на тези два гигантски водовъртежа върху климата на Латинска Америка и Африка.Те също може да окажат влияние на навигацията между северната и южната част на Атлантическия океан. Мнението на изследователите е, че ако корабите са на ясно за тези водовъртежи , те биха могли да икономисват гориво, като използват този много силен поток ….

Още...

сряда, 7 март 2012 г.

Кривата гора в Полша

Недалече от село Грифино в Полша, има гора. И в това не би имало нищо особено, ако всички дървета в нея не са … криви. Площта на тази територия е 1,7 хектара.



Сега така наречената крива гора е природен паметник, и строго се охранява, а сеченето и е абсолютно забранено.




Тази гора е построена още през 30-те години на ХХ век, но какво точно се е случило с нея, никой не помни. Или, може би, който е знаел, е отнесъл със себе си тайната… Но фактът си остава факт: повече от 400 дървета имат практически еднакви криви извивки на стволовете си.



На 25 см от семята дърветата се изкривяват на север , а след това стволът им отново се изправя. Никой няма и понятие, защо те растат точно по този начин.. Имало е предположения, че това се дължи на промени във времето или на някакви природни явления, но никой не е успял да докаже каквото и да било.



В Кривата гора се срещат екземпляри и с много по-извити стволове.



Една от най-популярните версии (недоказана) е, че там са се провеждали експерименти. Предполага се, че дърветата са били специално извити така, за да може от тях по-лесно да се произвеждат определени детайли за мебели, лодки и кораби.



Всъщност, каква е истината, никой не знае….

Още...

вторник, 6 март 2012 г.

Бамбуков екоавтомобил

Темата за опазване на околната среда продължава да бъде актуална, и е напълно естествено, че иновационната индустрия се старае да се придържа към политика на максимално използване на природни материали. Вече има идея за екосела в Хаити и екокули в Тайван. Сега вече е дошъл ред и на автомобилите…


За разработващите се оказало недостатъчно транспортните средства да се движат с екологично чисто гориво, а стремежът бил, и самите материали за частите на автомобилите да са природни. Идета е дошла от дизайнерите Кенет Кобонлю и Алберт Биркнер. Тяхното мнение е, че корпусът на автомобила сам по себе си не замърсява околната среда, но е сложно да бъде претопен, а и самият процес на неговото изготвяне оказва отрицателно въздействие върху околната среда.



Дизайнерите са готови отпечатване на лепенки, а и други видове реклами, само и само да разпространят своята идея, която, в интерес на истината, е разумна и заслужава внимание. Те са взели модел на Phoenix за да покажат, как може да изглежда корпуса на автомобила, ако е изработен от бамбук и ратан.



Такава дървесина е надеждна и може да се използва няколко години, след което може лесно да бъде заменена с нова. Решението да се използва бамбук , защото точно той се оказва един от най-лесно възстановяемите материали в природата. Освен това, увреждането на околната среда е минимално.

Още...

понеделник, 5 март 2012 г.

В Турция е намерен най-древния храмов комплекс на планетата

Немският археолог Клаус Шмид (Klaus Schmidt) е открил най-древния на планетата храмов комплекс, възрастта на който е около 12 хиляди години. Според оценката на учените , храмовият комплекс Гьобекли Тепе е с 5,5 хиляди години по-стар от първите градове в Месопотамия, и със 7 хиляди години по-стар от известния на всички Стоунхендж.
По размер това съоръжение малко отстъпва на Стоунхендж и се състои,вероятно, от 20 каменни кръга, от които археолозите за сега са успели да разкопаят само 4. Диаметърът на тези кръгове не надвишава 30 метра. Върху камъните археолозите са открили изсечени фигури на животни – глигани, лисици, лъвове, птици, змии и скорпиони.
По мнение на изследователите, хората, които са построили тези съоръжения не са владеели грънчарството и не са се занимавали със замеделие. Живели са в селища и вероятно са били ловци. Това е съобщено в EurasiaNet.
По-рано се е смятало, че такива монументални постройки е могло да бъдат издигнати само от цивилизации със сложна йерархия, която се достига само след развитие на земеделието. Оказва се, че находката Гьобекли Тепе опровергава тази хипотеза, което я прави едно от най-важните археологически открития в последно време.
За сега учените не са на едно мнение относно целта, за която е бил издигнат комплекса Гьобекли Тепе. Според една от версиите, там са се провеждали религиозни обряди, свързани с раждането. Самият Клаус Шмид смята, че комплексът е бил място за поклонничество на жителите от района.


Още...

Реклама

Statistics

eXTReMe Tracker

Интересното от живота, здраве, обзавеждане, хороскопи
Съвети за Вашето здраве - moeto-zdrave.blogspot.com
Училище за жени
За неизвестното
Женско Здраве
Пътешествие
Болести на стомаха

Back to TOP  

Web Analytics