Нашествие на скорци в Краснодарски край

В една от фермите в Краснодарския край са се струпали толкова много скорци(прелетни птици), че станало невъзможно да се провежда нормална стопанска дейност. Под заплаха са стадо елитни крави, внесени от чужбина.
Във фермата положението е сякаш във филма на Хичкок , където американското градче също е тероризирано от птици. Село Каневско е заплашено от скорци, които от години са идвали да зимуват там, но тази година мащабът на птичето нашествие е поразителен. Няколко крави вече са станали жертва на острите клюнове…
Загубите са колосални и птиците не се страхуват и не могат да бъдат изгонени по никакъв начин. Те просто атакуват носа, ушите и около очите на кравите за разплод, и ако не бъдат забелязани раните на време, за да бъдат излекувани, скъпите елитни животни просто стават инвалиди. А те са малко над 7 хиляди…



по материали на 1tv.ru

Още...

Съвременен космонавт на ….. средновековна фасада

В град Саламарка (Испания) има нов Катедрален храм (времето на строителството на който е между XVI-XVIII век. Сред многобройните изображения, украсяващи храма, може да се види …. съвременен космонавт. Сходството на детайлите на костюма е просто поразително! От къде художникът е могъл да знае такива подробности? Или е умеел да предвижда бъдещето, или е време да ни мине през ум за евентуалните пътешествия във времето и за паралелните светове……

Още...

Държавата на кавказките джуджета - 2

Сеанси на свързване

Неотдавна било открито още едно удивително свойство на долмените.Тяхното струпване съвпада с големи разломи, по които от глъбините на Земята се издига енергия. Изглежда, че точно нея улавят долмените. Хората с екстрасензорни способности, попадайки в загадъчните строежи, усещат нейното присъствие, а енергията на Земята засилва техните способности. Именно по тези места стават понякога спонтанни „сеанси на връзка“ с хора, които в момента са на много голямо разстояние. Особено чести са такива сеанси в така наречения Дом на любовта - долмен, разположен на река Джанет.
Адигите се стараят да заобикалят долмените и смятат, че който отиде при тях „неподготвен“ и „неканен“, а и с нечисти помисли, ще бъде жестоко наказан от висшите сили.

Носители на висшите знания

Отскоро наскоро към долмените на Геленджик се занизаха върволици посетители. Основателката на обществената екологична организация „Звънящите кедри на Русия“ предлага интересна теория, обясняваща странните явления , които понякога се случват около долмените.Нейното мнение е, че долменът е живо същество. Построен е от хора, надарени с висши знания. Цивилизацията на тези хора е загинала, но те са решили да предадат своите знания на потомците и чувствайки наближаването на своя край, издигнали „погребален дом“ - долмен. Те влизали в него още приживе и затваряли отвора отвътре, Когато човекът умирал, мисловната му енергия попивала в каменните блокове на постройката.



Сега всеки желаещ може да встъпи в пряк контакт с носителите на висшите знания, като за целта трябва да долепи ухо до каменните стени на съоръженията. По такъв начин , смята Анастасия, основателката на „Звъняшите кедри…“, ще имат възможност да получат „силата на първоизточника на знания“, разпилени през последните бездуховни векове….



По думите на тези, които са били в долмените, възможността за приобщаване към висшите знания до голяма степен зависи от това, с какво настроение отива човек там. Най-добре е да се направи самостоятелно посещение. Човек може да поседи, да помисли, и да намери решение на своя проблем. Когато посещението е в група, това може да се случи много рядко. Мислите на хората са различни, енергетиката им е различна - всичко се смесва и на практика няма никакъв ефект от съприкосновение с долмените.
Всеки долмен има свое предназначение. Въздействието му пряко зависи от начина на живот и мислите, с които се обръща към него човек. Понякога може да се стигне и до случайно излекуване на болни. Само че не долмените лекуват, а положителните промени стават затова, че се променя вътрешното състояние на човека и реда на неговите мисли.

Още...

Държавата на кавказките джуджета - 1

Изминали са повече от два века, откакто руските учени са се заинтересували от долмените на Кавказ. Над седем хиляди долмени се намират на 40-километровата ивица по западния, спускащ се към Черно море склон на Кавказ. В интерес на истината, в момента са се запазили само около 150 от тях. Експедициите, организирани от Академията на науките , а също и от любители(с участие на уфолози), се опитвали да разберат кой и защо е положил титанични усилия , за да създадат от многотонни плочи съоръжения, подобни на голяма кучешка колибка. Но, за съжаление, до момента не е намерен задоволителен отговор.
Човек с нормален ръст би било невъзможно да живее в долмен. Затова адигейците (местните жители) ги считат за домове на джуджета, които живеят някъде в околните планини. Освен това ги наричат и „домове на вечността“.
Работата е там, че според поверията джуджетата не са си заминали , а са се спуснали под земята и живеят в пещерите . Понякога излизат над земята, но тогава в долмените се случват непонятни неща. Над малките каменни къщички се запалват тайнствени огньове, а понякога се чуват и звукове, подобни на падащ гръм. Затова алдигейците никога не се заселват близо до тях и всячески се стремят да ги избегнат.


Морският народ бицента

Официалната наука не бърза да обяснява причината за поява на долмените. Най-лесно би било, да бъдат обявени за гробове на местни знатни хора. Действително, в някои от тях били намерени погребения на адигейски князе. След като в археологията започнал да се използва радио-въглеродния метод, станало ясно, че погребенията са много по-стари от самите долмени, възрастта на които се колебаела межди 5 и 10 хиляди години.



Всички учени, занимаващи се с изучаване на западно-кавказките долмени, били поразени от огромните усилия, които се изисквали за създаване на тези малки каменни съоръжения. Блоковете от пясъчник с тегло по няколко десетки тона, се пренасяли по неизвестен начин на няколко километра от каменоломната до мястото на изграждане на долмена. Те били подреждани така точно, че между тях не можело да се прекара дори острие на нож.



Местните жители разказват, че в незапомнени времена тук управлявал дошлият от морето народ бицента - джуджета. Тези хора притежавали уникални способности. Могли с поглед да свалят дърво или да придвижват скали, както и да разговарят , когато са на стотици километри. Джуджетата живеели в пещерите, а в планинските долини живеели глуповати великани-ловци. Веднъж джуджетата видели, как великаните се забавляват по време на игра, търкаляйки си кръгли каменни блокове. Тогава те решили да използват удивителната сила на великаните за свои цели, като им внушили мисълта да строят къщички-долмени от огромни блокове, които и на хората било невъзможно да ги преместят.
(следва)

Още...

Безтегловност на Земята?!?!...

През 2010 година в Алтай се състояла геодезическа експедиция и след като свършили работата си , учените тръгнали по обратния път. Връщането трябвало да отнеме няколко дни и при търсенето на място за лагер и нощувка, те се натъкнали на странни камъни, приличащи на намръщени лица. Решавайки малко да се отклонят от пътя си, се отправили в посока, където имало много такива камъни. Минавайки около километър, открили странно каменно струпване, приличащо на здравеняк. Малко по-нататък от него се откривала прекрасна гледка, която можело да бъде описана като каменен водопад . След като се полюбувала на това завладяващо красиво зрелище, Анжелика Ф. предложила, да и направят снимка на фона на тези камъни. Изкачвайки се до тях, тя решила да подскочи, за да бъде снимката по-интересна. Какво било учудването на всички, когато подскокът я издигнал на височина повече от два метра! Приземявайки се (малко зашенетена от станалото), тя забелязала, че стъпвайки на тези камъни, усещала необичайна лекота в движенията си.
Заинтересували се от феномена, всички участници в експедицията се изкачили на въпросните камъни и установили, че изпитват абсолютно същото както Анжелика. Ръководителят на експедицията предположил, че на това място се наблюдава някакъв гравитационен феномен, в резултат на който масата на тялото се намалява - т.е. силата на тежестта на тялото действа по-малко, отколкото на други места.
В екипировката на учените имало електронна везна. Експериментът не ги накарал да чакат. За да разберат какво става със силата нс тежестта, избрали неголям камък и го претеглили на достатъчно голямо разстояние от мястото на феномена и отчели 1264 грама. Когато пренесли везната на въпросното място, там вече се отчитли 693 грама. Повторили експеримента с различни предмети, но при всички случаи на мястото на феномена масата на телата се намалявала около два пъти. Освен това били проведени експерименти по скок на височина. Максимално достигнатата височина при скока била около 3 метра. За съжаление учените нямали необходимото оборудване, за да измерят скоростта на падане на телата от различна височина на мястото на феномена, в резултат на което би могло да се пресметне промяната на ускорението на свободното падане на мястото на това явление. Не е изключено някои древни цивилизации да са притежавали тайни за въздействие върху силата на тежестта и благодарение на тези знания са могли да изградят необичайно огромни сгради и паметници, каквито даже при съвременното ниво на техническия прогрес не би било възможно да се изградят.
Това удивително място, където теглото на телата се намалява почти 2 пъти, учените нанесли на карта, с надеждата да заинтересуват колегите-физици, занимаващи се с въпросите на гравитацията и силата на тежестта. Възможно е, изучаването на този феномен да даде тласък за принципно нов подход в различни области на науката....



Каменните лица, по пътя към мястото на феномена

Каменната скулптура, приличаща на юнак пред водопад от камъни

Скокът на Анжелика на височина повече от 2 метра, на мястото на феномена

Още...

Какво крият знаците на дъното на Аралско море

Загадъчните знаци били открити от хидролога Борис Смердов, койттто прррез 1991 година изучавал този участък от дъното на Аралско море с помощта на снимки от въздуха. В оркритите тайнствени символи ученият видял своеобразно послание за извънземните цивилизации. Вече са минали 20 години от тогава и са малко онези, които помнят каквото и да било за тези знаци. Освен това не е известна съдбата на по-нататъшните изследвания, ако такива наистина са правени.
Задачата на руския хидролог била, да се изяснят причините, поради които водата на Сърдаря спада, преди да се влее в Аралско море. Процесът бил наблюдаван от Научно-изследователския институт по хидрология в Казакстан и от там насочен Смердов към мястото на бъдещата находка.
Разглеждайки снимките на Аралско море от въздуха, изследователят успял да разгледа множество ясни и различни по форма фигури, които ту напомняли следи, оставени от кораб, ту грамадни следи и драскотини, а някои наподобявали очертанията на космически кораб. Дължината на намерените на дъното на Аралско море знаци била практически еднаква, с приблизителна големина от няколко километра. Ширината, обаче, на всяко изображение била индивидуална - от 2 до 50 метра.

Смердов стигнал до извода, че автори на невероятните знаци може да бъдат само извънземни цивилизации, тъй като , даже при използване на съвременните развити технологии, човек не би могъл да направи нещо подобно.
Ученият намерил потвърждение на своята теория в усториите, разказани от местните жители. Според тях капитаните на кораби стояли настрана от участъка с начертаните на дъното знаци, макар Аралско море на това място да имало безопстна за съдовете дълбочина от 15 метра. На мястото нямало никаква опасност за корабите.
Самият учен е скептично настроен към идеята за възобновяване на изследванията. Той твърди, че за тези 20 години на дъното на Аралско море не са правени никакви изследвания, нивото му катастрофално се е понижило и вече е невъзможно тайнствените знаци да бъдат намерени.
Научният свят се отнася скептично към изказването на Смердов и вече има приведени опровергаващи факти. В качеството на опровержение бил приведен пример с Каспийско море, дъното на което също е „нашарано” от подобни бразди. Вече е доказано, че това са следи от „хлъзгащите” се надолу ледници.
Разбира се, човечеството все-още не е в състояние да обясни всичко, което става на напата планета. Но преди да твърдим тезата за евентуално вмешателство на извънземни цивилизации, трябва да сме на ясно, дали не става дума за нещо, направено от майката – природа. И Аралско море тук да не е изключение....

Още...

Странни снимки от Храма на Сет в Абидос

Тези снимки са били направени от обединението на ентусиасти „Лаборатория за алтернативна история” през 2009 година, по време на поредното им пътуване в Египет....
Рисунките, издълбани по стените на храма на Сет в Абидос отдавна предизвикват интереса на обществеността. Достатъчно е , да си спомним знаменитите „въртолети”.
Оказало се обаче, че в този храм е пълно и с други, не по-малко интригуващи изображения. Например, що за инструмент за много деликатна работа държи в ръце бог Гор на показания фрагмент? Защо го насочва към фараона? И каква операция изпълнява?
Тема за размисъл.....






lah.ru

Още...

Загадката на Тунгуския метеорит и хипотезата за бялата дупка

Eдва ли има човек, който да не е чувал за Тунгуския метеорит, и който макар и веднъж да не е мислил за причини, поради което е станала тази катастрофа. За съжаление, загадката и до сега не е напълно разгадана...
На 30 юни 1908 година, станал взрив с невероятна мощност. Обектът, довел до това събитие бил наречен „Тунгуски метеорит”. Енергията, отделена при взрива била равна на 2000 едновременно взривени ядрени бомби и имала от 10 до 40 мегатона тротилов еквивалент. Вече 103 години учените не губят интерес към станалото на Евенкийската земя и има създадени около 30 теории за причините, като последната хипотеза принадлежи на Андрей Тюняев, президент на Академията за фундаментальни науки в Русия. Тя вече е представена на научното общество и е публикувана в издание на РАН. Преди него събитието е било обяснявано като причинено от кълбовидна мълния или черна дупка, с която Семята е имала щастието да се срещне. Тюняев базира теорията си на единната теория на полето.

На сегашния етап учените уверено говорят за съществуването на черни и бели дупки. Съгласно съществуващите теории, първите са способни да поглъщат веществото, а вторите, разположени по-близо, да го произвеждат. Фдинната теория за пространството оисва ставащото по следния начин: бялата дупка - това е обект, способен да формира вещество от пространството, а черната е обект, трансформиращ веществото в пространството. Двата класа обекти имат функции, поддържащи кръговрата на веществата в пространството. В теотията си Тюняев твърди, че всяко небесно тяло се формира благодарение на бяла дупка, разположена в централната му част.
Функционирането на бяла дупка започва с процес на формиране на квантови двоийки в пространството - случайно, или провокирано от определени събития. При успешно стечение на обстоятелствата този процес преминава в последователна верижна реакция на термоядрен синтез. Става звезден нуклеосинтез - последователно формиране на атомите на химичните елементи.

В този момент бялата дупка представлява сферичен плазмоид, притежаващ електрически заряд и има температура , обезпечаваща термоядрената реакция, която протича в него. В тази фаза бялата дупка е лишена от гравитация(маса). Кълбовидните мълнии са прекрасен пример за бяла дупка. В кълбовидната мълния изгаря пространството и тя престав да се увеличава, достигайки не повече от 20 см в диаметър. Изхождайки от тези разсъждения, загадката на Тунгуския метеорит може да се обясни с изключителна бяла дупка, формирана благодарение на непредсказуемо стечение на процесите.

От къде е могла да се вземе тази изключителна бяла дупка? Съществуват няколко версии за това, как е могла тя да се появи от Космоса, да се образува близо до повърхността на планетата, да достигне критични размери и след това да се взриви, възниквайки в недрата на Земята и излизайки от там през намерени по-рано шахти. Взривът с невероятна мощност в този случай е могъл да стане от контакта на бялата дупка с кислорода от повърхността на планетата. В процеса на работа на бялата дупка, пръв и в голямо количество се формира водород, който при контакт с кислорода дава взривна реакция, след която остава само вода. В района на Тунгуското произшествие, както е известно, тя е твърде много.
Освен водорода, на определен етап от формиране на дупката, става синтез на радиоактивни елементи, което изисква наличие на огромна енергия. За мощността на „Тунгуската” бяла дупка говори радиоактивността на Тунгуското явление. В момента на взрива и в продължение на няколко нощи след него, се е наблюдавало толкова ярко светене на небосвода, че е било възможно да се чете без допълнително осветление. Въздействието на радиацията в епицентъра на взрива също е проличало в усиления растеж на дърветата.

Потвърждение на теорията за възможността на поява на бяла дупка от недрата на планетата, са намерените от няколко експедиции 12 широки конически отверстия. Te не са проучвани и затова е невъзможно да се определи дълбочината им. Към това води и нехарактерното разположение на повалените дървета, които са били „положени” на няколко серии, а на паралелни редове от епицентъра. Още едно потвърждение на новата теория за произхода на Тунгуския метеорит са кварцовите топчета, някои от съставните елементи на които е невъзможно да се получат при земни условия. На повърхността на Земята и в нейните повърхностни слоеве няма условия за получаване на тези елементи, но в недрата, в тази бяла дупка, това е решима задача.
Но най-интересната загадка на Тунгуския метеорит, това е липсата на мястотото на катастрофата на метеоритен кратер. Около епицентъра високите сибирски дървета са повалени под формата на ветрило, като са насочени от центъра навън, а в самия епицентър част от горския масив е останал здраво на мястото си, но дърветата са останали без клони. Такава картина е характерна за взрив, станал във височина. Дърветата, разположени по направление на разпространение на взривната вълна, са останали да се държат на корените си.
Всъщност, израелските учени са открили неизвестна бяла дупка (GRB060614). Аномалното гама-избухване нарекли малък взрив, тъй като механизмът и последствията от мигновения разпад на бялата дупка е многократно умаления аналог на Големия взрив, който е създал Вселената. Според израелските учени (а това не е само тяхно мнение), белите дупки са още по-странни обекти от противопожните им - черни. Съществува и хипотеза, че тези обекти са свързанио с пространствено-времеви тунели.

Още...

Нов остров в Тихия океан, малко по-малък от Австралия

Плувайки на своята траулерна шхуна в Тихия океан, капитан Аштра Джритар, въпреки показанията на приборите, открил неизвестен до тогава остров. Решавайки, че това е някакво ново земно образувание, възникнало в резултат на подводни течения, капитанът решил да обплува острова и да го нанесе на картата. Учудването му било огромно, защото се оказало, че са му нужни цели три денонощия, за да свърши това. Размерът на острова се оказал сравним с размера на Гренландия. След това капитанът решил, да направи десант на новопоявилият се остров. За целта била използвана лодка. Първичният оглед на брега показал, че това е обикновен остров, по нищо не различаващ се от останалите острови, но изследванията във вътрешността се оказали доста интересни: били открити руини на селища. Десанта успели за заснемат на лента, а и не били намерени никакви следи за дълъг престой на острова под вода.
Тъй като островът се появил в неутрални води, а капитанът бил гражданин на САЩ, той предал информация за това събитие на Граничната служба за брегова охрана на САЩ, а на мястото на събитието били изпратени техни кораби. Само че при пристигането на мястото островът просто изчезнал. Десантчиците успели да се върнат на шхуната, но след това островът бил обгърнат от гъста мъгла, а когато тя се разсеяла, островът просто не съществувал, а на мястото му се виждала само водна повърхност.
Най-интересното в тази история е, че този остров за известно време се появил в спътниковите карти на Google, но много бързо изчезнал и от там. Възможно е Спецслужбите да са премахнали цялата информация, свързана с това събитие, а е възможно да е изчезнал така, както е изчезнал от лицето на Земята. Трябва да се отбележи, че отиването на този остров доста се отразило на боцмана на плавателния съд(той и двама матроси били десантчици). Той имал хроничен бронхит и астма, проявяваща се на сушата.. След посещението на тайнствения остров, всички симптоми на тези заболявания напълно изчезнали и никога повече не се наблюдавал рецидив. Що се отнася до двамата матроси, които също били на острова, нищо не се знае.
Възможно е този тайнствен остров да е наследство от загубената Атлантида, или може би такива ситуации многократно възникват в океана, но сега за пръв път това е било документирано....


Пустинните места на острова

Загадъчните статуи на острова

Изглед на острова от шхуната

Загадъчните останки от сгради на острова
А кой знае?....

Още...

Тайната на езеро Светлояр

Най-загадъчният водоем, отдавна и с право носещ гордото име Шамбала на Русия се намира в Нижнегородска област. Става въпрос за легендарното езеро Светлояр, около което векове наред витае ореола на тайнственост....
И какво всъщност е толкова особено в него? Най-напред неговата изключително чиста вода която, независимо от това, какво прави не съвсем добрият към природата човек, си остава такава. Местните жители спокойно могат да бъдат видяни как мият в него ботушите си, а след това си гребват по шепа вода за пиене... И казват, че винаги са правили така, и не са се разболявали...
Втората му особеност е необичайният му релеф.


От птичи поглед Светлояр изглежда като кръгла монетка, а напречният му разрез напомня на профила на гигантски диамант кабошон. Дъното от центъра на всички страни се издига равномерно и завършва с като с пергел очертани брегове.
Най-голямата му особеност, обаче, е непрекъсващият от векове поток от поклонници. Там отиват адепти от най-различни религии и вярвания. Едни идват да му благодарят, че им е помогнало да оздравеят, други - че с негова помощ са решили свои житейски проблеми...
Край Светлояр редовно се появяват привърженици на идята, че езерото е врата към паралелните светове, дупка в пространството и Шамбала на Русия. Над него често се виждат НЛО ( последната , розово-виолетова „чиния” е била видяна през юли 1998); там живее и снежния човек( чиято половинметрова следа , оставяна на леда няколко години подред, стряска...)

Отдавна са се обосновали православните, построили храм на мястото, където от 1238 година намиращият се там Китеж-град буквално пред очите на удивените татаро-монголи от войските на хан Батия градът, изчезнал в глъбините на езерото или потънал в земята, или пък станал невидим - кой знае, съществува в някакъв друг свят. Но и до ден днешен казват, че хората понякога виждат отражението му във водите на езерото и чуват звъна на неговите камбани....

Невидимите китежци, отличаващи се с осбена праведност, са в състояние да помогнат на единоверците си в тежка ситуация. Според традицията, езерото трябва да се обиколи, а още по-добре да се пропълзи 3 пъти брега му, но сега май няма хора, готови да направят това. Занае се, че за последен път е направено от няколко жени по време на Великата Отечествена война, молещи се да бъде запазен живота на синовете и мъжете им. Уверяват, че това е помогнало, и всички са се завърнали живи и невредими... Осен това, на същото място от векове съществува езическо капище, където и до сега се извършват обреди в чест на главния бог - Ярила.

Съществува стремеж и желание от страна на учените, да разкрият загадките на водоема и да обяснят от научна гледна точка всички легенди, свързани със Светлояр. Взети са над 200 проби , които са изследвани в Питерския Институт за сладководните водоеми. Много изводи са направени и изнесени: езерото е на 10-11 хиляди години и се е образувало, когато са се топели вечните ледове; на това място е бил замръзнал огромен ледник, от което се е получила кръглата форма на водоема; с чистотата на водата всичко изглежда просто – влагата в Светлояр постъпва от множество източници , осигуряващи подпочвените води, които след това излизат с естествения подводен ток; водата е изключително чиста, защото системата за самоочистване функционира отлично; лечебните свойства се дължат на голямото количетво свроводород.
Всичко е логично, но изнеслият сведения служител, привършвайки, е казал замислено: „И все-пак някакви тайни са си останали...”
Тайната на Руската Шамбала е разкрита! Или не?.... Как мислите ?....

Още...

Живели някога великани...(продължение)

Обикновено възприемаме великаните като персонажи от детските приказки. Науката сякаш не би дала възможност на възрастния , образован човек да повярва в реалността на нищо подобно. А дали това е справедливо?...

Следата на Адам?

В Шри-Ланка, на остров Цейлон, има конусообразна планина с височина 2240 метра, която почитат привържениците на всичките четири световни религии. Причината за тази почит е отпечатък от човешки крак в скалата на самия връх. Съгласно преданията, тази планина е разположена в близост до рая. На планината на Адам (така се нарича тя) , в сухия сезон, ежегодно се изкачват хиляди поклонници: будисти, хиндуисти, християни и мюсулмани. Изкачването под лъчите на жаркото слънце е изключително голямо изпитание, и затова поклонението се извършва през нощта. Най-краткият път включва изкачването на 5000 стръмни стъпала.

Изключително необичаен е размера на отпечатъка на върха: дължина - –60 см, а ширина - 75 см. Преданията разказват, че когато изгонили Адам от Рая, и трябвало да дойде на Земята, той стъпил на върха на тази планина. Знаменитият пътешественик Марко Поло предполага, че някъде там се намира и гроба на Адам. Индусите вярват, че отпечатъкът принадлежи на техния бог Шива, който веднъж спирал по тези места. Те наричат планината на Шива Нади Падан. Будистите смятат, че на този връх някога е бил Буда Бодхисатва. По мнението пък на някои католици, тази следа по времето на своята мисионерска дейност е оставил апостол Тома. Само че нека бъдем справедливи: Буда Шакямуни и апостол Тома са били страхотни хора и са оставил огромен отпечатък в историята на човечеството, но не са били великани и не са могли да оствят такава голяма следа в скалата...


Кой е ходил на лов за динозаври?...
Подобни следи има и от други региони на света. Например в началото на XX век в ЮАР фермер открил гигантска следа от ляв крак. Той бил отпечатан на една от скалите. Дълбочината на отпечатъка била 12 см, а дължината му - 1,28м. Възрастта му се изчислява на стотици милиони години. Не веднъж археолози са намирали и огромни оръдия на труда. В щата Охайо, в Сащ, е била намерена медна радва с тегло 30 кг.
През 60-те години на миналия век, при разкопки в Сибир , археолози намерили доста интересна находка - кост на динозавър, от които стърчал огромен връх на стрела. Един от сайтовете в Интернет твърди, че палеонтологът и посател-фантаст Иван Ефремов в пустинята Гоби заедни със скелети на динозаври открил скелет на човекоподобно същество и няколко високотехнологични металически предмети. Интересното е, че в някои кости на динозаври били открити от тях явно дупки от куршуми.
И съвсем неотдавна в област Саравак, в Малайзия, където отдавна се разпространяват легенди гиганти, в гората били намерени огромни парчета от дърво, дълги от 2,5 до 9 метра. А може би това са били някакви инструменти на хора-исполини?...


Гигантите от Невада

Не само археолози, но и случайни хора са намирали скелети на великани. През 1877 , в пустинен хълмист район до Еврека, щат Невада, работели златотърсачи. Случйно един от тях забелязал стърчащо ит скала и почернели от времето кости на човешко стъпало и пищял. Внимателно ги освободили от скалата, а археолозите, при които костите попаднали установили, че дължината на костта, от коляното до стъпалото била 97 см, което значи, че ръста на техния притежател е трябвало да е поне 3 метра и 60 см. Още по-голяма загадка е възрастта на кварцита, в който били намерени костите - 185 милиона!



Загадките на Черния континент

Подобни находки били намерени и на другите континенти. През 1890 година в Египет археолозите открили каменен саркофаг с глинен ковчег вътре, в който почивала рижокоса жена с ръст 2 метра, заедно с бебето си. Чертите на лицето и силно се отличавали от тези на древните египтяни, но затова пък много приличали на великаните от пещерата Лавлок, Невада.
През 1936 година немският археолог Ларсон Кол открил скелети на гигантски хора на брега на езеро Елайзи, в Централна Африка. 12 мъже били погребани в общ гроб, а ръста им достигал 375 сантиметра. Интересното е, че черепите на покойниците имали наклонена брадичка, и по два реда горни и долни зъби .
В ЮАР, при добиване на диаманти, през 1950 година бил намерен фрагмент от огромен череп с височина 45 сантиметра. Антрополозите , които изследвали находката, определили възрастта и : без малко 9 милиона години...
Вече през 1999 година на западния бряг на кенийското езеро Туркан, били намерени останки от високо и правоходещо същество, живяло преди 4 милиона години. А от съвсем неотдавна е научната сензация, свързана с намирането в Сахара на некропол с шестметрови погребални камери.

Още нещо за хората - великани...

В Азия, в края на петдесетте години на миналия век, при пътно строителство в югоизточна Турция, били открити няколко погребения с човешки останки с гигантски размери. Били намени бедрени с дължина 120 см. Костите били изкупени в САЩ и били проведени всички мероприятия по реконструкция на облика на техния притежател. Оказало се, че той трябвало да има ръст около 5 метра и дължина на стъпката - почти половин метър. Китките на ръцете на такъв великан биха били на 1,8 метра от земята.
По-рано, през 1935 година, холандският археолог Ралф фон Кенигсвалд намерил в Хонконг изкопаеми човешки зъби , всеки от които бил пет пъти по-голям от тези на съвременните хора. Примерното тегло на техния притежател би трябвало да не по-малко от 500 кг, а ръста им - 5 метра...
Следи от исполини са намерени и в Европа през XIX век в Ирландия (ръст 3,7м), а четириметров човешки скелет бил открит през 2000 година от двама археолози в Грузия Такива големи останки са намерени и в Австралия, а даже и в Антарктида.
Оказва се, че следи има по всички крайща на света. Ако продължават да се разглеждат всички тези факти по отделно, те ще си останат неразрешима загадка, но ако всички сведения се съберат заедно, заслужава си да се изучат, и да се търси път за научни изводи и обобщения....

Още...

В небето на Закарпатието са заснели НЛО (видео)

На 2 юни 2010 година, в 17,39. В небето над Ужгород (Закарпатска област), и по-точно над село Розовка), местен журналист, който видял в небето сложен прелитащ обект, без да се бави извадил камерта аи започнал да снима.

Какво всъщност привлекло неговото внимание?
Най-напред скоростта, която била бърза, а движението било уверено.
Второто, което накарало журналиста да се замисли, било отсъствието на опашка на „самолета”.
Записът е с продължителност половин минута ,и се вижда бързо летящ през облаците сребрист обект. Видеозаписът е характерен и прилича на тези, на които стои етикет ”Непознати летящи обекти”.
Търсенето в Националния архив за свидетелства на НЛО над Украйна показва, че това е първото съобщение от Закарпатски район за 2010. Най- много „чиниите” обикалят столицата на Украйна – Киев, който лидерства през първото полугодие на 2010 година по срещи със загадъчни и непознати обекти.

Още...

Черепите, които крещят...

Случвало ли Ви се да чуете за феномена, който е получил названието крещящи или пищящи черепи? Най-често той се проявява във Великобритания...

От време на време някои жители на Мъгливия Албион, малко преди смъртта си, изказват странното желание, след като умрат, черепът им да остане в стените на родния им дом. Иначе(според тях) душата им няма да намери покой на този свят. Колкото и странно да звучи, ако желанието им не бъде изпълнено, малко след смъртта им в бившото им жилище започват да се проявяват полтъргайстни явления – грохот, трясък, стонове...

Обикновено обитателите на дома се досещат че причините на тези явления са „неправилното погребение” и изравят черепа от гроба,но ако не го направят, той, по някакъв необясним начин се завръща в дома. Хората, които не искат да се помирят с това странно съседство, са се опитвали да разбият такива черепи, да ги изгорят, да ги превърнат в пепел или да ги закопаят в негасена вар, но всички усилия остават напразни.... След известно време черепът отново се появява на старото място, хвърляйки в ужас обкръжаващите.

Някой си Теофил Брум от Самърсет, в навечерието на своята смърт през 1670 година, помолил близките си след смъртта му да отделят главата му от туловището и да я оставят в дома, защото времето било неспокойно и не му се искало тялото му да бъде използвано като военен трофей. Желанието му било изпълнено и черепът му бил сложен на видно нясто в къщата. Когато тежките времена преминали, роднините на Брум решили да погребат черепа му в гробището, но колкото пъти го докосвали, той започвал да издава звущи, напомнящи писъци....

Някой си Роджър Даун от далечния XVII век, разпътен член на едно прилично семейство, безделник и пройдоха, веднъж , когато билбил много пиян, се похвалил пред приятели, че ще убие първия, който надникне в кръчмата, където пиянстали. За нещастие това се оказал някакъв матрос, когото Даун пробол с шпагата си. Макар че го арестували, той скоро се оказал на свобода, благодарение на протекциите на богати роднини. Но все-пак не останал ненаказан. Веднъж, когато бил пиян и спъвайки се минавал по моста Тауър, той замахнал със сабята си към караулещия войник, защото му се сторило, че го погледнал на криво. Часовоят бързо отбил удара и отнесъл главата на Даун, която после била изпратена на семейството, а тялото му –хвърлено в Темза.
Потомците му много пъти се опитвали да я погребат, но всели път, когато я изнасяли от къщата, започвала невиждана буря с ураганен вятър, която спирала, щом върнели черепа на мястото му. Всъщност, щом се оказвал вътре, черепът започвал да хленчи...

Има и друг череп, който и до сега се намира в Уордли Хол, на няколко мили от Манчестър. Легендата, свързана с неговата поява се отнася към управлението на крал Едуарда VI (1537—1553 г.). Тогава някакъв католически свещеник бил обвинен в държавна измяна и бил обезглавен. По обичаите на онова време главата му била набучена на пика и няколко дни стояла на показ на една от кулите на замъка, а след това мистериозно изчезнала. Черепът след много години се оказал в Уордли Хол, в семейство на католици. Много години там той бил на почит, но и всички опити да бъде изваден или погребан, завършвали с гръмкото му възмущение .
Веднъж някой от семейството не издържал и го захвърлил в езерото, но след известно време, незнайно как, черепът отново се оказал на същото място в къщата...Колкото и странно да е, крещящите черепи не искат да бъдат погребани.

Още един случай: около 1600 година в Англия, в Бретон-Агнес Хол , живеели 3 сестри. Едната от тях била нападната, ограбена и пребита, а след време починала. Преди смърта си помолила сестрите си да оставят главата и в стените на родния дом, за да види завършването на строителството. След като не изпълнили желанието и и я погребали в местното гробище, сестрите започнали да чуват в дома си гласове, между които познали и този на сестра си. Тогава жените репили, че това е начинът и, да ги помоли да я върнат вкъщи. Посъветвали се със свещеник, разкопали гроба и били страшно учудени, защото главата на сестра им била отделен от трупа, а на лицето имало язвителна усмивка..
След време един от слугите решил че не е редно черепа да бъде в сградата, завил го в кърпа и решил да го махне, но щом се качил в каляската, конете затреперали в ужас, къщата започнала да се тресе, зазвънтели стъклата, а от полиците посудата започнала да пада... Всичко спряло, когато черепът бил върнал в къщи. Замазали го в стената, за да не може никой да го изнесе от сградата и нещата се успокоили...

Шампион по оцеляване може да се счита черепа от Бетскомб. Когато собственикът на имота, уморен от звуците, които издавал черепа, се опитал да го зарови по- дълбоко, останал зашеметен, когато на другия ден се оказало, че черепът е на повърхността, върху своя пресен гроб, и сякаш чака, да бъде прибран в къщи...

Това са само факти, които очакват обяснения. Може би времето ще помогне, да се изяснят всички загадки на необяснимите и непознати случки ..

Още...

Шестпръстите минавали през Вратата на Боговете

„Снопове светлина се потапяли в езерото, а след това се отправяли високо в небето” – така индианците предавали тази легенда от поколение на поколение. Следите, намерени в пещера на трудно достъпен район в Бразилия, по странен начин потвърждават легендата за шестпръстите пришълци с нисък ръст.

Индианските племена Боророс и Шавантеш, живеещи в бразилския щат Мато Гросо разказват легенда за дребни пришълци, чийто ръст не надвишава 1,2 метра. Рези същества имали непропорционално голяма глава и различно количество пръсти на краката – три, четири и даже шест.

Според местната легенда в щата , цитирана от президента на Уфологичната асоциация, те живеели в пещери и дошли от небесата. След като научили индианците на някои „науки” , джуджетата отново се отправили за своя свят.

В национален парк Сините планини, в община Бара ду Грасас(щат Мато Гросо), съществува така наречената „Пещера на малките крака”. По цялата повърхност на пещерата – на пода, стените и тавана, са видни ясни щестпръстови отпечатъци.
„Разбира се, това могат да бъдат само легенди, но те прекалено много съвпадат с намерената находка” – съобшават еколозите. Както са съобщили от бразилското Министерство на защита на околната среда, никакво научно изследване не е правено на намерената находка.Районът е разположен в трудно достъпна планинска местност.

Друга легенда на индианското племе Шавантеш гласи, че някога езеро Енкантада, разположено в община Нова Шавантина , било врата към жилището на Боговете. Според преданието снопове светлина се потапяли в езерото, а след това се отправяли в космоса. Индианците и до сега се страхуват да се къпят там, вярвайки , че някаква невидима сила ще ги забере със себе си, пише бразилската Terra.

Аномалната зона, която е дълга около километър, има официални граници и е разположена на височина 600 метра. Многобройните свидетелства и находки в пещерата са дали повод да се заговори, че в скоро време ще бъде построена писта за кацане и излитане на „летящи чинии”. За сега на това място има само монумент, привличащ вниманието на туристите.

Още...

Чудовищата мигрират по съседните водоеми?

Загадките на бездънните езера

И така, ако езерата от определен район могат да бъдат свързани помежду си с карстови тунели, то защо да не предположим, че може да съществува и по- глобална подземна мрежа, съединяваща редица водоеми на планетата? Такова предположение вече се изказва от редица изследователи .
Да вземем например известното езеро Бросно в Тверска област. То се е прославило с гущероподобното чудовище, за което се твърди, че го обитава. Видимо по аналогия с Неси, вече е наречено Броси. То вече е имало честта, да бъде споменато в Американската енциклопедия на чудовищата. Предполага се, че доисторическото чудовища се крие в подводните карстови пещери, и понякога излиза от тях, плашейки случайните очевидци със своята поява.



В интерес на истината, представителите на експедицията за иазследване на езерото са стигнали до извода, че няма никакво чудовище , а наблюдаваните странности са свързани с натрупващия се на дъното на водоема сероводород.

Всъщност , времето ще покаже, дали в този водоем има чудовище, или няма. Интерес представлява появилата се в последно време информация, че в района на това езеро е проследена подземна река, свързана с Балтийско море.... По такъв начин излиза, че езерото от Тверска област наистина може да бъде свързано със Световния океан! А тверска област е в съседство с Московска, където в езерата Бездънно и Кръгло са били изхвърляни парчета от морски съдове. .. Може би все пак не става дума за фантазии на местните жители? Мало трудно е човек да си представи, как на това място, толкова отдалечено от морето, ще може да се измисли нещо подобно! Да се разказва за русалки, за водни духове или чудовища – да, но да се разказва за отломки на плавателни съдове....

И така: напълно може да се допусне съществуването на някакава подземна мрежа от запълнени с вода кухини, които може да свързават редица водоеми от нашата планета със световния океан. Вероятно се е образувала много отдавна, преди милиони години, ако не и повече. По време на катаклизмите, погубващи динозаврите, в тази подземна водна мрежа е възможно да са се укрили единични екземпляри от доисторическите гущери, които са имали воден начин на живот.
При този подземен водопоток те спокойно биха могли да мигрират от един водоем в друг. Тази хипотеза може да прилича на фантастика, но понякога най- невероятните предположения стават „ключ” за разгадавне на някои тайни на нашата планета.

Още...

Езеро Соболхо

Загадката на бездънните езера


Любопитното е, че на територията на Русия има няколко водоема, с наименование „Бездънно”.
Не винаги тези названия имат основание да са такива, защото някои от езерата са доста плитки. Но има и истински феномени!

Например в Бурятия, в Еравнински район, се намира тайнственото езеро Соболхо, което местните жители наричат „обител на страха”. Оказва се, че неговото название се превежда от старомонголски като „бездънно” или „проточно”.

И до сега дълбочината на езеро Соболхо не е точно известна. В района на това неголямо езеро понякога изчезват хора и домашни животни. Най- удивителното било, че животните, изчезнали в него, не рядко са били намирани в други водоеми.... Този факт може да говори само за едно: в този район много от водоемите са свързани помежду си с подводни протоци. Сибирските учени смятат района на езеро Соболхо за геопатогенна зона.

Неотдавна езерото съвсем сериозно е заинтересувало учените. Организирана била научна експедиция за изучаването на езерото и ъчените рещоло. Че 20-метров кабел ще е напълно достатъчен за измерване дълбочината на езеро Соболхо. На орактика въобще не успели да установят дълбочината му. По тяхно мнение в дълбочина езерото може да се съединява с мрежа от карстови пещери и тунели, които на свой ред водят към съседните водоеми.

Има и версия, че в глъбините на езерото може да има и разлом на земната кора под формата на кратер, стигащ до дълбочина няколко километра.
Съществуването на картсови пещери и тунели в влъбините на езерото, сякаш е потвърдено от любители-водолази от Иркутск през 1995 година. Един от водолазите едва не се удавил, влизайки в дълъг подводен тунел. Когато, в крайна сметка, с почти свършил кислород, успял да изплува, се оказал в съседно езеро!

Още...

Кръглото езеро край село Никулино

Загадката на бездънните езера

В Солнечногорския район има още едно загадъчно езеро. Преди повече от половин милион години, метерит е пробил там земната кора, като се е образувало това тайнствено езро, наречено Кръглото.
Изглежда и с това езеро, както и с бездънното, са свързани много тайни. Само за начало можем да отбележим, че в района има две езера с наименование „Круглое”. Едното от тях е обикновено, с ледников произход и до него се намира санаториум. Другото езеро, с метеоритния произход, което се намира край село Никулино, представлява интерес. То не е голямо - малко повече от 100 метра в диаметър. Прилича на голяма чиния, само че никой не знае къде е нейното дъно. Практически от брега надолу следва стръмна скала, слизаща до дълбочина няколко десетки метра.
През лятото в езерото се наблюдава необичайно явление: понякога в средата му водата се вдълбава и завърта, сякаш това не е стоящо езеро, а река с приличен водовъртеж. През зимата, когато езерото започва да замръзва, завихрянето на вода образува причудливи извивки, с център точно средата на езерото.

Поради тези странности то е получило лоша слава. Не се препоръчва човек да се къпе в него нощем, или когато е сам.Някакво тревожно усещане се появява и от факта, че по бреговете му няма живот. А и риба почти няма в него. Разказват, че през 70-те години, след поредното завихряне на водата в центъра на езерото, към бреговете долувало парче от корабна дъска... На нея имало следи от названието на кораба!

Съдейки от всичко, тя била от американски или британски кораб, който плувал по моретата преди 150 години... Казват, че на зерото са ходили археолози и историци. Според съществуващата невероятна хипотеза, метеоритът е пробил много дълбоко земната кора и е достигнал до някакъв огромен воден резервоар, имащ връзка със Световния океан. А и водата в езерото е малко соленовата....

Интересното е, че и при езеро Бездънно също става дума за парчета от плавателни съдове. Местни измислици? А може би наистина двата водоема са свързани със Световния океан?

Още...

Бездънното езеро в Солнечногорския район в Подмосковието

Загадката на бездънните езера
На времето поетът Александър Блок, пребивавайки в имението „Шахматово” , намиращо се в околностите на град Солнечногорск, записал в своя дневник поразилия го разказ на местния лесничей , разказал му за легендата за свързаване на местното езеро Бездънное с океана, и тайнствените находки от рода на парчета от морски кораби, които езерото изхвърляло на брега си. Даже един селянин от село Ветлино имал дъска с надпис «Santa Maria»…


Бездънното езеро в Солнечногорския район в Подмосковието , е възможно да представлява природен феномен. При своите неголеми размери ( примерно 25х35 метра), то има огромна дълбочина и преди въобще не са могли да я измерят. Затова и е наречено Бездънно.
Всъшност дълбочината на езерото се е опитвал да измери и ученият Дмитрий Менделеев, но връвта с дълбочина 97 метра въобще не му стигнала. По- късно на военните карти била указана дълбочина 100-150 метра.

Не е учудващо, че местните жители са смятали, че езерото е направо свързано с океана... По мнение на учените езерото в Подмодковието се е образувало в резултат на термо-карстови процеси. Вследствие на топенето на ледниците рехавата почва е улягала и дъното на езерото е слизало все по- ниско.
Напълно възможно е топящият се ледник да е направил в земята сложни и дълги ходове. За евентуалната връзка на езерото с океана изследователите говорят само като за красива местна легенда.

Още...

Езерото Кок-Кол

В Казахстан, в Каракистайската долина, има странно езеро - езерото Кок-Кол. Особеното при него е, че то от време на време издава звуци, приличащи на свистене, на свиркане или на въздишки. От време на време хората, които са на брега , чуват продължителен писък.

Древните легенди разказват, че в това езеро живее водния дух Айдакаре. Понякога той се издига на повърхността и тогава може да се разгледа огромното чудовище с 15 метрова дължина. Външно напомня доисторически гущер с дълга шия и широка глава. Някои овчари твърдят, че са видели как тайнственото същество ловува сред пиещите вода овце. Действително, на спокойната езерна повърхност понякога се появяват необясними пулсации. Водата се люлее вълнообразно, сякаш в глъбините се извива в такт огромно тяло. Или без никаква причина на спокойната водна повърхност се заформят големи водовъртежи- фунни..
Местните жители отдавна са збелязали, че развълнуваната по този начин вода става лечебна. Те се стремят да не изпуснат момента да си вземат, преди да е станала отново спокойна.
Езерото Кок-Кол води „затворен” начин на живот - в него не се влива никаква река, нито пък изтича – нито река, нито ручей. При това водата в него се отличава с прозрачност и свежест. Учените предполагат, че на дъното на езерото има пещери. Езерото Кок-Кол има ледников произход . Придвижвайки се, ледникът е натрупал морени от почва, чакъл и камъни. В някои от тези седименти се формират подводни канали и дерета. През „спуканото дъно” част от езерната вода стига дълбоко в недрата, където се насища с газове и смоли - тоест- става минерализирана. След някое време тя се изхвърля като спрей в общата водна маса.
Всички тези засмуквания и дълбоководни премествания създават звукови и зрителни ефекти на повърхността. Това е мнението на учените. Официалното...

Още...

Чудовищата от подземията

Нима такива огромни подземни пространства са напълно лишени от живот? Едва ли... Разбира се, някакви насекоми, безцветни рибки и прилепи не влизат в сметка. Става въпрос за големи организми и даже за разумни същества.

Естествените и изкуствени подземни кухини в недрата на Земята, без съмнение на места се пресичат с подземен водоток. По такъв начин в подземния свят има вода, запазва се умерена положителна температура, а в местата с вулканична активност температурата на водата и въздуха достигат още по- подходящи стойности.
Тук няма резки спадове на порвърхността, но, в интерес на истината”, няма и слънце. Може ли в такива условия да възникне хранителна база за наличие в подземния свят на някакви големи същества?

Това е доста проблемно, но и нашите знания за подземния свят са доста ограничени, даже може да се каже, че още тъпчем пред вратата. Освен това жителите на подземията може да си доставят храна от повърхността нощно време. Сравнително неотдавна в Европа през нощта туристи случайно заснели доста страшно същество.

То приличало на човек по строеж, но било абсолютно без окосмяване, достатъчно хилаво, с белезникава кожа, заострени уши и горяши очи.
Изплашените туристи си плюли на петите и никому не минало и през ума да продължи снимките или да се опита да влезе в контакт с това същество. Едва ли това е бил извънземен, по- скоро туристите наистина са се сблъскали с обитател на подземния свят.

В Европа съществуват редица легенди за обитателите на този подземен свят. Дълго време учените са ги смятали за обикновени приказки, но в последно време много изследователи стигат до извода, че за появата на подобни легенди е възможно да има някакви реални основания. Все по-често се появява информация за странни вибрации и шумове от техногенен характер, които идват от под земята в различни участъци на планетата. Предположението за реално съществуване на подземна цивилизация вече не предизвиква насмешка и подозрения за умствено разстройство. Не е изключено в подземния свят да се скриват и доисторически рептилии, и не само се крият, но пътешестват в недрата на планетата на доста значителни разстояние.

Още...