Съкровищата на остров Кокос - II част

Сред пиратите на XVII век има още една ярка личност - Уилям Дампир. Този джентълмен на съдбата с френско-испански произход , бил и учен –океанограф и писател, на когото била присъща изящната словестност. Най-много от всичко той обичал Карибско море, а намиращия се на другата страна на американския континент остров Кокос Дампир ценял и направил своя резиденция. Там криел основната част на придобитото по време на своите грабежи злато. Съкровищата , скрити от него в тайниците на острова, се изчисляват на около 60 хиляди долара.
В крайна сметка пиратските набези така омръзнали на испанците, че кралят обещал голямо възнаграждение за залавянето на пиратите, между които бил и Дампир. Възможно е, именно поради това едно от местата на на южната страна на остров Кокос да се нарича Главата на Дампир. Тази крачка на испанците само провокирала пиратите и златото от крайбрежните колонии, както и преди, започнало да стича на остров Кокос. Но Дампир все пак решил да е по-далече от греха и взел курс към Индийския океан. По време на пътуването си водел много интересен дневник, в който отбелязал откритите групи от по-рано неизвестни острови. Един от тях, разположен до северозападните брегове на Австралия, той нарекъл на свое име, както и полуостров на Зеления континент.
Отдръпналият се от пиратството Дампир станал добър и порядъчен английски джентълмен и през 1691 година получил титлата „рицар“ , и се установил в Лондон. Една след друга започнали да излизат неговите книги: „Ново пътешествие около света“, „Трактат за ветровете пасати, бриз, бури, годишните времена, приливи, отливи и течения в топлата зона на целия свят“, „Дневникът на Дампир“.
Резултат на следващото пътешествие на Дампир стават не нови съкровища, а книгата „ Плаване около света от 1708 до 1711 година“. Всъщност, остров Кокос не е описан в нито едно от неговаите литературни и научни произведения, а инцидентните му споменавания се среща в разказите на други моряци. За разлика от Кокос, другите острови са описани от Дампир твърде ярко и увлекателно. Бившият пират не е имал намерение да привлича вниманието към този остров и неговите тайни.

През 1818 година британския капитан Александър Греъм, изпратен на разузнавателно плаване с кораба „De vonshir“, неочаквано решил да смени кариерата на военен моряк със съдба на пират, а после спуснал реещия се на мачтата на неговия плавателен съд флаг на Британската империя и издигнал „Веселия Роджър“. Това било отчаяна крачка, защото в същото време военните ескадри на Франция и Холандия разрушили пристанищата на пиратите в Карибско море. Заедно с промяната на съдбата си, Греам сменил и името си, приемайки псевдонима Бенито Бонито. Нападал вече не само търговски, а и военни плавателни съдове, и то - основно испански.
През 1819 година той слязал на Централноамериканския бряг , където заловил конвой с товар злато, пътуващ от Мексико за Акакпулко, а след това благополучно се върнал на намиращия се встрани от установените от търговските и военни плавателни пътища, път за остров Кокос. В трюмовете на пиратските кораби златото било на стойност 300 милиона долара. Бонито си направил тайник, като за целта избрал непристъпна откъм морето пещера , в която можело да се влезе само през почти непроходими гъсталаци, през тесен вход, пробит отгоре надолу в скалата. Пътят към тайника знаели само Бонито и няколко негови проверени приятели.
Новият живот донесал на капитана бързо забогатяване, но, в интерес на истината, не продължил кой-знае колко. През 1820 година той, заедно с офицерите си, бил арестуван по пътя към Нос Хорн. Всяващите ужас по околните морета пирати били обесени на британския военен кораб, а служещите на него моряци били изпратени на каторга в намиращия се край австралийските брегова остров Тасмания.
На кораба на Греам имало жена, която се казвала Мери Уелч. Тя била приятелка на Бонито, който на времето я бил похитил от едно от панамските селища. За „подвизи в морето“ се наложило тя да прекара в затвора 20 години, а след като излязла на свобода, разказала на няколко търсачи на съкровища, че е била свидетелка, как Греам и приближените му скрили на остров Кокос 350 тона злато на кюлчета. Тя даже запазила картата на тяхното местонахождение. През 1854 година била организирана експедиция, сред участниците в която била и Мери Уелч. Само че за двадесет години ландшафта на острова значително се променил, тъй като там станали няколко мощн земетресения. Не могли да открият нито един от ориентирите, оставени от Греам. Изчезнал даже и високия кедър, където някога се намирал лагера на пиратите. Златотърсачите пробили в скалите няколко десетки тунели и шахти, но всичко било безрезултатно, и, разбира се, съкровище не било намерено….
(следва)