Загадъчното изчезване на хора и преместване във времето – втора част

В историята съществуват доста истории , свързани с преместване във времето, и много от тях се потвърждават и от фактически доказателства. Някои от историите са поразителни, но за това, което се е случило, няма никакво друго обяснение.

В началото на 90-те години във вестник на Хонконг са били публикували редица материали за момче, наречено Юнг Ли Ченг. През 1987 година хонконгските учени попаднали на момче, което твърдало, че е „от миналото“. Въпреки желанието да го изследват, а и да обяснят твърдението му с умопомрачение, за учените не било въможно, защото: момчето добре говорело на древнокитайски, преразказвало детайли от биографиите на отдавна умрели хора, и отлично познавало историята на Древен Китай и Япония. При това отделни епизоди за събитията, разказани от него, били изобщо неизвестни в днешно време, или за тях знаели само историци, тясно специализирани за определени периоди. Момчето било облечено в облекло, характерно за жителите на Древен Китай, което би могло да се обясни или с внимателно планирана измама, или с истинност на казаното от „пришълеца“. Трудно било да се повярва в разказите на Юнг Ли Ченг, а и той, самият, не знаел как е попаднал в съвременният Хонконг.
Историкът Инг Инг Шао решил да провери разказаното от момчето, и се задълбочил да изучава древни книги, съхраняващи се в храмовете. В една от книгите му напарвили впечатление разкази, съвпадащи с разказаното от Юнг Ли. Историкът попаднах на записка за мястото и датата на раждане на момчето и бил уверен, че става дума именно за Юнг Ли Ченг, но за да се убеди в потресаващото откритие, трябвало още веднъж да поговори с него. Само че през 1988 година загадъчното момче внезапно изчезнало, след като прекарало в нашето време година. Разочарованият историк отново се заел да изучава древните книги, и в една от тях , отново за името "Юнг Ли Ченг" открил следната бележка: „ …. Изчезнал за 10 ходини и се появил отново полудял, твърдейки, че бил в 1987 година по християнското летоброене и видял огромни птици, големи вълшебни огледала, сандъчета, които достигат до облаците , разноцветни огньове, които се запалват и гаснат сами, широки улици, украсени с мрамор, че е пътувал в огромна змия, която пълзи с чудовищна скорост… Признат е за луд, и е умрял след 3 седмици….



През май 1775 година в град Виксберг студенти решили да си направят пикник. Само че по време на пикника чули викове на ужас, идващи откъм реката. Крещала жена, но над водата никой не се виждал! По-късно виковете стихнали. Полицията внимателно претърсила този участк на реката, но не било открито нищо. След две семици воплите на ужас отново се повторили. Този път на брега била измъкната добре облечена тъмнокожа жена. Случайно намиращият се там виксбергски лоцман заявил, че това е креолка от парахода „Айрон хил“. Този параход излязал от Виксберг в Ню Орлеан през 1874 година . Само че след като се скрил зад завоя на реката, повече никой не го видял. Кораба така и не се повил на пристана. Бреговете и речното дъно били внимателно претърсени, но не било открито нищо.В списъка на пътниците действително имало няколко креолки, една от които видимо е направила преместване във времето…..
През 1912 година от Лондон за Глазгоу в голяма скорост се движел експрес. В едно от купетата пътували инспектор от Скотландярд и млада медицинска сестра. Неочаквано на седалката до прозореца внезапно се появил крещящ и изплашен възрастен мъж. Косата му била сплетена на плитка, бил обут в обувки с големи катарами, а на главата му била нахлузена голяма триъгълна шапка. В едната си ръка държал бич, а в другата имал нахапано парче хляб.
Инспекторът и медицинската сестра се втурнали да го успокояват и да го разпитват кои е и от къде е. А той плачел и крещял, че е водачът и не разбира, къде е попаднал. За да го успокои, инспекторът отворил прозореца и му предложил да погледне навън. Междувремено влакът навлязал в завой и се виждал много добре. Това до такава степен изплашило непознатия, че той даже се опитал да скочи навън. Инспекторът изтичал за кондуктора, тъй като не знаел, кака да помогне, но докато се върне, непознатият бил изчезнал. На мястото му останали само бичът и триъгълната шапка. Медицинската сестра лежала в несвяст. Мъжете погледнали през прозореца. Железопътния насип се виждал доста надалече, но на него не успели да видят никого.
Инспекторът започнал самостоятелно разследване. Етнографи определили, че триъгълната шапка и бичът се отнасят към втората половина на XVIII век. Преглеждайки архивите станало ясно, че някога там е имало село. Пасторът пък, на местната енория намерил в архивата на църквата още по-потресаващи неща. В книгата за записване на починалите преди 150 години било името на този водач, а също имало и отметка, направена от тогавашния пастор. В нея се казвало, че покойникът, който и да не е бил млад човек, е преживял история, която изглеждала твърде неправдоподобна. Веднъж, връщайки се в къщи през нощта с каруца, видял пред себе си „дяволско екипаж, огромен и дълъг като змия, пускащ огън и дим“.. А след това, по неизвестен начин се оказал вътре в превозното средство. Вътре се намирали хора в непонятно облекло, които не били нищо друго, освен слуги на Дявола. Смъртно изплашеният човек помолил Господа за спасение, и в този момент се намерил в крайпътната канавка. Прибрал се с мъка вкъщи, той разбрал, че преди час съседът му довел конете, които намерил на седем милио от дома им. От този момент той постоянно разказвал за „дяволския екипаж“ и много се дразнел, че никой не му вярва.
Трябва да се отбележи, че триъгълната му шапка се пази в музея на Британското кралско Метапсихическо общество.
Подобни явления не са уникални. Британското кралско Метапсихическо общество, основано преди 150 години, е натрупало в архивите си около 200 факти за преместване във времето от миналото в настоящето (тези случаи са болшинство) и обратно (случаите са по-малко). Практически всички, които са дошли от миналото, тежко са понесли преместването във времето и са завършвали своя живот или в психиатрична клиника, или в затвора. Дошлите от бъдещето са се отнасяли към ситуацията доста по-спокойно, съумявайки да се приспособят към ситуацията. Възможно е, част от тях да са се върнали обратно.