Мистериозните „хора на облаците” от племето чачапойя

Девствените гори на отдалечената перуанска провинция Амазонас, са открили за археолозите още едно архитектурно чудо: открити са древни руини на крепост, отнасяща се към XIV век, която би могла да бъде построена от индианците от племето чачапойя. Цитаделата се простира на 20 хектара и се намира на 2500 метра надморска височина. Останките от домове, тераси, и даже от три гробища, са скрити зад двуметрова стена. Крепостните руини били открити наблизо до мястото, на което няколко месеца по-рано било намерено военно снаряжение, изпълнено с голямо майсторство. Сребърният щит, колчан със стрели, наконечниците на които били изрязани от скала с вулканичен произход, навели учените на мисълта за високо развита металургия сред жителите на Амазония. Само че по-преуспяващи в този отрасъл били племената, живеещи в Андите. Това потвърждавало предположенията на изследователите, че крепостните съоръжения и войнското снаряжения са дело на загадъчния народ чачапойя.
Много малко е известното за тях. Може да се предположи, че „войните на мъглата” или „хората на облаците” (така са наричали чачапойя на езика кечуа), са населявали северозападната част на Перу от 800 до 1470 година. За съжаление датата на възникване на културата на чачапойя не е възможно да се определи точно в дадения момент.
Археологичческите разкопки на високопланинската крепост Куелап, построена примерно 800 година от н.е. са открили някои аспекти от живота на тайнствения народ. Високите стени (6 до 8 метра), както и разположението на Куелапа -3,1 метър над нивото на морето, показват, че цитаделата е издигната за защита. За построяването на този отбранителен бастион на чачапойя са били нужни повече камъни, отколкото за строителството на най-голямата пирамида в Гиза - Хеопсовата. Съществува хипотеза, че са се отбранявали от набезите на племето вари (на испански Huari), и друга, според която двете племена са живели в мир. През 1475 година чачапойя били покорени от войнствените и жестоки инки, като голяма част от този народ (който наброявал около 500 хиляди души), били депортирани от инките чак до Куско. Историците предполагат, че царете и знатните особи са използвали чачапойя за лична охрана, тъй като те отлично владеели бойното изкуство, а Върховният Инка събрал харем от момичета на народа чачапойя, тъй като те се славели с невероятна красота....

След шестдесетина години гнет от страна на инките, красивият народ се обединил с испанците в борбата срещу тях. През 1549 година остатъците от племето били нападнати от донесените от европейците едра шарка и морбили, което намалило броят им до 90 хиляди,от което загадъчният народ така и не могъл да се оправи и просто се превърнал в загадка за историята.
Европейската наука за пръв път споменава за културата на чачапойя през 1843, когато от археолозите били открити монументалните паметници Лагуна-де-лос-Кондорес, Гранд-Пахатен, мавзолеи и саркофази, а всички тези находки се явяват материални свидетелства за съществуването на чачапойя.
Има няколко версии за произхода на това племе, като една от тях принадлежи на търсача на древните изгубени градове на Перу , Дъглас Юджин "Джин" Савой. Той предполага, че предците им са били финикийци, като има предвид сходството в стила на погребенията, орнаменталните мотиви и архитектурния стил. Лицата на финикийските барелефи приличат на диви котки, а същото се наблюдава и в творчеството на чачапойя. В изображенията се срещат даже рогати животни, които са се появили в Южна Америка чак след нахлуването на европейците. Ако се говори за финикийците, този мореплавателен и търговски народ се оказал много войнствен. Основавайки на крайбрежието на Северна Африка Картаген, те осигурили на бъдещата Велика Римска Империя три пунически войни.
Потвърждение за синайският произход на чачапойя станал намереният от изследователите символ във формата на кораба на цар Соломон. Само че те били търговски народ и преимуществено тъмнокоси, което по никакъв начин не подхожда на втората и много спорна теория.
Иапанците описват наложниците от племето чачапойя , които били в харема на Върховния Инка като „бланка” - бяла. Най-вероятно не са имали предвид светлите им коси, а чистотата на момичетата –робини, в сравнение с другите индиански жени.
Третата версия за техния произход, е свързана с келтите. Техния войнствен нрав, военните им амуниции и жилищата им са много сходни. От всички индиански племена, само чачапойя са строили 7-9 метрови домове със закръглени стени. Също като келтите и те демонстрирали своята агресивност, оставяйки на показ отрязаните глави на своите врагове, доказателство за което се оказват барелефите. Келтите вярвали, че в главата живее душата на човека, и затова пробивали дупка в черепа. Същото практикували и чачапойя. На финикийците подобни хирургически вмешателства не са били известни.
Сега има голяма вероятност да изчезне всичко , свързано с културата на доколумбова Америка . Светилището Кордильера-де-Колан се намира само на 5 км от развалините на крепостта на чачапойя. Остава само надеждата, че безценните артефакти ще попаднат в ръцете на историците , които ще разкрият истината за това тайнствено племе.