Какво очаквало древните Маи в задгробния свят

Загадките на древните цивилизации в Южна Америка , и в частност, цивилизацията на маите, тревожат умовете на стотици учени, но си остват неразкрити и до ден днешен. Нещо повече - всяко ново откритие прави древните маи още „по-мистичен” народ...
Неотдавна полуостров Юкатан е разкрил на мексиканските учени една от своите тайни - невероятен комплекс от подземни съоръжения. Намерени били десетки храмове, лабиринт със запълнени с вода пещери и каменен път, завършващ с колона на брега на подземно езеро. Може би това е този портал , който води в задгробния свят?...
Свещенната книга «Попол-Вух»
За съжаление, след завладяването на империята от испанските завоеватели, за културното наследство на маите може да се съди само по древните руини. Книги съшо не са се запазили. Само за някои ръкописи все пак има някаква представа. Една от тях е «Попол-Вух», или «Книга на народа». Запазил се е направения от испанците латински превод, който описва представите на народа за реда и устройството на света.
Древните маи вярвали, че душата на умрелия не попада веднага в другия свят, а се спуска в подземното царство по отвесни стъпала. Там я очаквали множество изпитания и след като ги преодолявала, душата се оказвала там, където се пресичали четири реки – бяла, жълта, кървава и черна. Именно черната река водела в задгробния свят Шибалбу(Кибалбу) - място на страха. В това страшно пътешествие душата се съпровождала от митическото куче-водач, което можело да вижда в тъмното.
Това, което е най-удивително е, че плашещия тунел , по който ставало пътешествието на душите на древните маи, се оказал реален, и бил намерен от археолога Гилермо де Анда. Той представлява лабиринт от 14 пещери, с храмове и пирамиди. Остров Юкатан е изцяло прорязан от такива тунели, все още не изучени и неоткрити. Какво ли може да се крие в тях?

Сенотите - портали към друго измерение

Полуостров Юкатан се е издигнал от водата преди 75 милиона години, когато на тази територия е паднал метеорит. Юкатан се е появил от дълбочините, но така и не е прекъснал връзката си с тях.
За милионите години тропическите поройни дъждове са разрушавали варовиковите скали, от които преимуществено се състои полуострова, и са го направили като гигантска гъба с дупки. Стотици подводни пещери се пресичат една-друга, спускайки се в недрата на Юкатан до невероятна дълбочина. Сенотите са се образували в процеса на разрушаването на сводовете на пещерите. За древния народ на маите те не били просто естествени кладенци: дълбоки, практически бездънни, с надвиснали стръмни скали. В културата на древните маи те станали място за преминаване в подземния свят.
Тъй като да се попадне в този свят било много трудно, жреците помагали на душите на починалите. Върху земята маите строели великолепни храмове, а под земята - преплетени в лабиринт тунели. Сенотите били част от тях. В незалетите пещери се строели цели градове – с пътища, статуи и, естествено, храмове .

Между мъртвите и живите

За сега още не е ясно, какво е строено по-напред - храмове на повърхността на земята, или подземни съоръжения. Най-вероятно и едните и другите са служели на една цел. Наземните се явяват култови строежи за живите, а монументите в сенотите - за мъртвите. В това отношение древната цивилизация на маите е оставила много необясними неща. Така например съществуват много тайни и забъркани ходове, водещи навън от подземията. За какво са били построени? Защо им е на мъртвите, да се връщат в света на живите?
Водещият експерт по култура на древните маи Уилям Сатирно е създал версия, предполагаща че маите вярвали в съществуването на няколко реалности. Религията на древния народ изтривала границата между живите и мъртвите. Това показва колко сложни били представите на племето маи за устройството на света.
За съжаление, след завоюването на Юкатан от испанците, културата на древните маи била напълно унищожена. За векове свещените сеноти служели на следвашите поколения само за питейни резервоари....
(следва)