Черепите, които крещят...

Случвало ли Ви се да чуете за феномена, който е получил названието крещящи или пищящи черепи? Най-често той се проявява във Великобритания...

От време на време някои жители на Мъгливия Албион, малко преди смъртта си, изказват странното желание, след като умрат, черепът им да остане в стените на родния им дом. Иначе(според тях) душата им няма да намери покой на този свят. Колкото и странно да звучи, ако желанието им не бъде изпълнено, малко след смъртта им в бившото им жилище започват да се проявяват полтъргайстни явления – грохот, трясък, стонове...

Обикновено обитателите на дома се досещат че причините на тези явления са „неправилното погребение” и изравят черепа от гроба,но ако не го направят, той, по някакъв необясним начин се завръща в дома. Хората, които не искат да се помирят с това странно съседство, са се опитвали да разбият такива черепи, да ги изгорят, да ги превърнат в пепел или да ги закопаят в негасена вар, но всички усилия остават напразни.... След известно време черепът отново се появява на старото място, хвърляйки в ужас обкръжаващите.

Някой си Теофил Брум от Самърсет, в навечерието на своята смърт през 1670 година, помолил близките си след смъртта му да отделят главата му от туловището и да я оставят в дома, защото времето било неспокойно и не му се искало тялото му да бъде използвано като военен трофей. Желанието му било изпълнено и черепът му бил сложен на видно нясто в къщата. Когато тежките времена преминали, роднините на Брум решили да погребат черепа му в гробището, но колкото пъти го докосвали, той започвал да издава звущи, напомнящи писъци....

Някой си Роджър Даун от далечния XVII век, разпътен член на едно прилично семейство, безделник и пройдоха, веднъж , когато билбил много пиян, се похвалил пред приятели, че ще убие първия, който надникне в кръчмата, където пиянстали. За нещастие това се оказал някакъв матрос, когото Даун пробол с шпагата си. Макар че го арестували, той скоро се оказал на свобода, благодарение на протекциите на богати роднини. Но все-пак не останал ненаказан. Веднъж, когато бил пиян и спъвайки се минавал по моста Тауър, той замахнал със сабята си към караулещия войник, защото му се сторило, че го погледнал на криво. Часовоят бързо отбил удара и отнесъл главата на Даун, която после била изпратена на семейството, а тялото му –хвърлено в Темза.
Потомците му много пъти се опитвали да я погребат, но всели път, когато я изнасяли от къщата, започвала невиждана буря с ураганен вятър, която спирала, щом върнели черепа на мястото му. Всъщност, щом се оказвал вътре, черепът започвал да хленчи...

Има и друг череп, който и до сега се намира в Уордли Хол, на няколко мили от Манчестър. Легендата, свързана с неговата поява се отнася към управлението на крал Едуарда VI (1537—1553 г.). Тогава някакъв католически свещеник бил обвинен в държавна измяна и бил обезглавен. По обичаите на онова време главата му била набучена на пика и няколко дни стояла на показ на една от кулите на замъка, а след това мистериозно изчезнала. Черепът след много години се оказал в Уордли Хол, в семейство на католици. Много години там той бил на почит, но и всички опити да бъде изваден или погребан, завършвали с гръмкото му възмущение .
Веднъж някой от семейството не издържал и го захвърлил в езерото, но след известно време, незнайно как, черепът отново се оказал на същото място в къщата...Колкото и странно да е, крещящите черепи не искат да бъдат погребани.

Още един случай: около 1600 година в Англия, в Бретон-Агнес Хол , живеели 3 сестри. Едната от тях била нападната, ограбена и пребита, а след време починала. Преди смърта си помолила сестрите си да оставят главата и в стените на родния дом, за да види завършването на строителството. След като не изпълнили желанието и и я погребали в местното гробище, сестрите започнали да чуват в дома си гласове, между които познали и този на сестра си. Тогава жените репили, че това е начинът и, да ги помоли да я върнат вкъщи. Посъветвали се със свещеник, разкопали гроба и били страшно учудени, защото главата на сестра им била отделен от трупа, а на лицето имало язвителна усмивка..
След време един от слугите решил че не е редно черепа да бъде в сградата, завил го в кърпа и решил да го махне, но щом се качил в каляската, конете затреперали в ужас, къщата започнала да се тресе, зазвънтели стъклата, а от полиците посудата започнала да пада... Всичко спряло, когато черепът бил върнал в къщи. Замазали го в стената, за да не може никой да го изнесе от сградата и нещата се успокоили...

Шампион по оцеляване може да се счита черепа от Бетскомб. Когато собственикът на имота, уморен от звуците, които издавал черепа, се опитал да го зарови по- дълбоко, останал зашеметен, когато на другия ден се оказало, че черепът е на повърхността, върху своя пресен гроб, и сякаш чака, да бъде прибран в къщи...

Това са само факти, които очакват обяснения. Може би времето ще помогне, да се изяснят всички загадки на необяснимите и непознати случки ..