Tайната на африканските племена

От къде са могли да долетят при нас древните богове на египетския народ и създатели на кръглата колесница – виман? Мародната мълва говори за няколко звезди на небосвода, които „боговете” упорито сочели за своя родина.

На територията на република Мали, в района на платото Бандиагара, живее не голямо по численост (не повече от 300 хиляди души) земеделски народ, който нарича себе си догони. Те са дошли в Мали между Х и XIII век от нашата ера и са донесли със себе си своя главен олтар, както и странните си архаични обичаи и вярвания.

От 1931 година група френски изследователи изучавали обичаите и вярванията на този народ. До митовете на догоните не се допускат всички, а само членовете на Ава Олубару(общество на маските), знаещи „езика на Сириус” – Сиги со. С решение на догонските патриарси , един от ръководителите на френската изследователска група , Марсел Гриол, бил посветен в тайните знания.

По мнението на догоните системата Сириус е много сложна. Нейният главен компонент се нарича Сиги толо („толо” на догонски означава звезда), а нейни спътници са По толо и Еме йа толо. Те казват, че По толо е бяла като зърно (разновидност на просо). В светилището на догоните тази звезда се символизира от чисто бял камък. Съгласно вижданията им, всички неща в света се състоят от 4 основни елемента: земя, вода, въздух и огън. В По толо елементът земя е заменен с „метал” във всички негови форми, и особено под формата на „сагал”
Този метал е „по-блестящ от желязо” и толкова тежък, че дори и всички земни същества да обединят усилията си, не биха могли да повдигнат и частица от него. Затова звездата По е най-малката и най-тежката от всички звезди”.

Поразителна е Сириус В, която е толкова малка и визуално е разположена толкова близо до главните компоненти на звездата Сириус А(от Земята тя се вижда под ъгъл 7,6 секунди), че не само с невъоръжено око, но и със среден телескоп, не може да бъде различена. Откриването и се усложнявало от факта, че Сириус А е най-ярката звезда на земното небе, а светлината на спътника е почти 10 хиляди пъти по-слаба. Нейната относителна звездна величина е 8,5.

В Европа спътникът на Сириус е бил открит още през 1862 година, а чак в началото на нашето столетие е установено, че спътникът е бяло джудже с много малки размери и огромна маса и плътност. Ясно е било безкрайното учудване на учения, когато разбрал, че космологията на догоните отдавна разполага с тези данни.

Счита се , че резолюцията на човешкото око средно е равна на една ъглова минута. Поради своята природа окото има предел, над който не може да различи всичко, и според учените, той е равен на 12 ъглови секунди, но хората, имащи такава острота на зрението, на Земята са изключително малко. Но и 12 ъглови секунди са недостатъчни, за да се различи Сириус В.

Всъщност в Европейската астрономическа наука спутникът на Сириус бил открит отначало математически, въз основа на отклонение в движемието на Сириус А, и след това открит визуално. Освен това , за да се види тази лмого дребна звездичка, човек трябва да се досети какво пртедставлява тя, а на догоните е известна и голямата плътност на Сириус В , и периода на въртенето и около Сириус А, който е 50 години. За да се пресметнат тези свойства на звездата, е бил необходим развит математически апарат, какъвто, както до сега е известно, не е имала никоя цивилизация, освен европейската.
(следва)