На Земята живеят племе ... извънземни (продължение)

По време на „културната революция” тези находки са се разпръснали по различни хранилища и музеи, но на австралииския инженер Ернст Вегерер, запознат с трудовете на Цум Умнуй, се е удало в началото на 70-те години да открие и фотографира два каменни диска в Цзианския музей.
Те точно съответствали на описанието на китайския учен, но спираловидните йероглифски надписи силно били разрушени. Директорът на музея нищо не могъл да разкаже за дисковете и се наложило австралиецът да се задоволи само с две цветни фотографии на тези артефакти.

През март 1994 година доктор Хартвиг Хаусдорф и Питер Краса посетили този музей, но вече не намерили там дисковете, фотографирани от Ернст Вегерер. Тогавашният директор на музея, професор Ванг Ци Юн съобщил, че жената, оглавяваща музея по времето на посещежието на австралиеца и разрешила му да ги снима, била веднага уволнена и безследно изчезнала! Директрут се държал някак странно: отначало твърдял, че дисковете не са в музея и май че са иззети от експозицията и повече никой не ги е виждал, а след това поканил посетителите в съседната зала, където били изложени глинени копия на същите тези дискове! В интерес на истината, върху тези имало надпис”Култови предмети”. На въпроса къде са дисковете, директорът казал:”Интересуващите Ви експонати не съществуват, тъй като са признати за външни елементи на експозицията, те са преместени на друго място”

Как може да се премести несъществуваща вещ? Остава да се предположи, че „отгоре” е дошла заповед да се унищожат всички следи, водещи към разгадаването на тази вълнуваща тайна, а на сегашния директор просто е било наредено да мълчи.
Освен това , при разглеждането на библиотеката на музея настойчивите посетители открили книга по археология, в която имало чертеж на напречното сечение на така желания диск, на който ясно се виждала изпъкналата централна част, за която говорел Ернст Вегерер.

След връщането си в Европа , учените получили информация, че такъв диск е имал след Втората световна война ученият от полски прозход Сергей Лоладоф. Той го получил в Масори(северна Индия), като се предполагало, че е принадлежал на местното племе дропа, които го използвали за религиони цели.

По думите на Робин-Еванс, който видял въпросния диск, той имал диаметър 23 сантиметра и бил с дебелина 5 сантиметра.. Когато го претеглили, станало нещо изумително: везната била сързана с писец и в продължение на едно денонощие писецът възпроизвеждал вълниста крива. Това ще рече, че дискът сам намалявал и увелиявавал теглото си! Отчетът на Робин-Еванс бил публикуван 4 години след смъртта и в него се разказвало за пътуването му през 1947 в зловещата страна на дропите през Лхаса, където имал аудиенция при Далай-лама. Политическата обстановка в Тибет по онова време все-още позволявала дса се правят такива пътешествия(през 1950 година китайските войски окупирали Тибет и изгонили Далай –лама , а от 1959 година Тибет бил включе в Китайската Народна република като автономна онласт).

През 1947 година Робин-Еванс с мъка се придвижвал към своята цел, доколкото планинската област Баян-Кара-Ула се ползвала със зловеща репутация сред местните жители и те отказвали да му помагат. Англичанинът все пак успял да сломи съпротивата им и даже взел няколко урока по езика на дропа от местната учителка. След това достигнал до набелязаното място и успял да разговаря с Главата на местната религиозна общност, на име Лурган-Ла. Той съобщил на англичанина наистина сензационни сведения!

По думите на Лурган-Ла, далечните предци на племето дропа живеели на планета до звездата Сириус. Те извършили 2 експедиции на Земята : първата, преди около 20000 години а втората - през 1014 година от нашето летоброене. Вторият път космическия и кораб претърпял катастрофа и оживелите не могли да напуснат Земята. По такъв начин хората от племето дропа се считат преки потомцици на извънземните.
В последвалите години изследователите открили в една от пещерите скални рисунки с изображението на Луната, Земята, Слънцето и неизвестни звезди, свързани помежду си с пунктир. Сред многобройните точки, обозначаващи различните небесни тела, има неголяма група, напомняща строежа на звездната система на Сириус, открита от астрономите едва през ХІХ век. Възрастта на рисунките, като и самата пещера се оценяват на 10 хиляди години. В момента на нейното откриване наоколо все още живеело полудивото племе дропа.

Представителите на това племе се сторили твърде странни на учените: те не били нито китайци, нито тибетци, а ръсът им достигал 130 сантиметра. Изследователите така и не могли да определят, от какво племе произлизат дропа. Най- удивителна бил липсата аналози на техния нисък ръст. В повечето случаи възрастните представители рядко са над 1 метър. Възможно е това да са тези дропа, чиито предци са се спуснали от звездите.
Съобщението на Робин-Еванс би могло да се стори неправдоподобно, ако през ноември 1995 година агенция „Асошейтед Прес” не съобщила за откриването на изток от планината Байан-Кара-Ула племе от хора-джуджета, най- високите от които били 116 сантиметра. Племето се състояло от 120 души , които твърдели, че са дошли от зад палнината. Много изследователи на загадката на каменните дискове счели това племе за потомци на извънземните. Китайските власти обаче съобщили, че учените са стигнали до заключение, че ниския им ръст се дължи на повишеното съдържание на олово в местните източници.

Има и още нещо, което кара ентусиастите да продължат изследванията: в пещерите, където някога са били скелетите на нискораслите същества, има рисунка на Луната, Земята и Слънцето, а и с прекъснати линиики е отразена траекторията на междузвездния полет.
Каквато и е да е била истината с каменните дискове и сега така внимателно скривана от китайските власти, все още чака своето разгадаване....