Taйнственият рев на Вселената

Предварителните резултати от научните изследвания на НАСА говорят за феномена на който е дадено условното название „Ос на Злото”...

Използването на малко шумящи приемници на радиочестотно излъчване е позволило да се идентифицира необяснимият от гледна точка на текущата научна доктрина нелокализиран феномен на аномално мощен акустичен шум излъчван от Вселената
, пише CNews.
Изследователската група от центъра за космически полети на НАСА, наречена Годар , представила предварителните резултати от изследвания, проведени с аеростатен радиометър ARCADE (Absolute Radiometer for Cosmology, Astrophysics, and Diffuse Emission). Високочувствителния малко шумящ детектор е предназначен за регистрация на честотния спектър на радиационното микровълново излъчване на Вселената.
Детекторът ARCADE бил издигнат от аеростат на височина повече от 35 километра от полигон в Антарктида през юли 2006 година. Рекордната му чивствителност била достигната за сметка на снижаване на неговите собствени шумове, като за тази цел детекторът се охлаждал с течен хелий, до работна температура 2,7 градуса по Келвин.
Анализът на получените данни позволил да се идентифицира аномално мощен шумов спектър на радиационно излъчване. Да се обясни той с каквото и да било на сегашния етап не е възможно – съобщава се, че амплитудата на шума 6 пъти превъзхожда съвъкупния сигнал на всички възможни радиоизточници във Вселената, постъпващи в обхванатата от антената на детектора област.
В настоящето анализът на вариациите на температурата на микровълново излъчване по небесната сфера, проведени от редица космически обсерватории, са позволили да се открие в тях наличие на едромащабна структура с трудно обяснима същност, тъй като нейната интерпретация от гледна точка на текущите теории, до този момент се оказало невъзможно да бъде направена.
По мнение на редица специалисти, несъответствието между емпирическите данни е теоретичните модели е толкова поразително, че феноменът получил условното название „Ос на злото”, принуждава да се постави въпроса за необходимостта от радикално преразглеждане на мирогледа за света, с много по—трайни последствия.
Проблемът „Ос на злото” е довел до получаване на съвсем трудно обясними резултати: например в рамките на проекта Galaxy Zoo неочаквано се изяснило, че делът на спиралните галактики, виждани от Земята като усукани по часовниковата стрелка, не съответстват на частта усукани в обратна посока.
Това на свой ред предполага уникалност на положението на земния наблюдател във Вселената(геоцентричен принцип), или пълно преразглеждане на интерпретацията на видимите обекти във Вселената.