Изобретяването на лъка и стрелата отива назад във времето

В Южна Африка е намерено най-ранното пряко свидетелство за изработване на стрели от човека. Откритието отдалечава назад във времето изобретяването на този вид оръжие най-малко с 20 хиляди години.


Каменните наконечници са на 64 хиляди години. Те са извадени от отлагания в пещерата Сибиду при разкопки под ръководството на учени от ЮАР, артефактите се изследват под ръководството на Марлиз Ломбарди от университета в Йоханесбург.
На наконечниците били открити следи от кръв и костна тъкан. Изхождайки от тяхното разположение, специалистите стигнали до извода, че каменните обекти са закрепяни на летящи предмети, а не на копия. Освен това са намерени остаъци от лепило и растителни смоли, с помощта на които вероятно наконечникът се е съединявал с дървената основа.
Смята се, че наличието на лепило показва, че хората от това време са били в състояние да произвеждат комплексни инструменти от различни материали, което, от своя страна е показател за познавателно поведение. Даже и самия лов с лък и стрели изисква сложна и многостепенна подготовка и предполага цяла редица иновационни социални и комуникативни навици.
Според специалистите находката дава възможност да се отговори на въпроса, кога сме започнали да мислим по начина, по който мислим сега. Ръководителката на екипа , госпожа Ломбарди изказва следното менеие:”Ние все повече сме уверени, че преди 60-70 хиляди години , в Южна Африка хората са се държали на когнитивно ниво, което много прилича на нашето
Впрочем, голямата разлика между този извод и последващите, може да означава , че регулярното прилагане на лъка и стрелата , се отнасят към по-късно време. Възможно е, на потомците да се е наложило, да ги изобретяват наново.