Ракът не е болест, а видообразуване

Американските учени са представили доста оригинален възглед за причината на възникване на ракови заболявания у човека. От тяхна гледна точка , това заболяване се явява свидетелство, че в човешката популация върви процес на видообразуване, а онкоболните представляват, изразявайки се на научен език, преходни форми. Тази идея съвсем не е нова. За пръв път за това, че канцерогенезата може да бъде един от способите на видообразуване, говори още през 1956 година известният биолог-еволюционист, създателя на фонда WWF, Джулиан Хъксли(брат на не по-малко известния писател , автор на романите "О, нов, прекрасен свят" и "Вратите на възприятието", Олдъс Хъксли и внук на един от сподвижниците на Дарвин - Томас Хъксли). До тази идея той е стигнал благодарение на един добре известен факт: раковите клетки не се отличават със стабилен кариотип, т. е. постоянен брой на хромозомите. А съгласно наблюденията на много еволюционисти, именно тази ситуация е характерна за така наречените „преходни форми” , т. е. група от лица, от които започва формирането на нов вид.
Неотдавна тази идея е била изложена в статия в списание Cell Cycle от група американски учени, начело с Питър Дюсберг от Калифорнийския университет в Беркли (САЩ). Изследователите смятат, че канцерогенезиса се явява един от способите за видообразуване. При това учените не са съгласни с господстващата представа за причината на възникване на раковите заболявания, съгласно която злокачествено израждане на клетките е причинено от множество мутации в различните ключови гени. Те смятат, че причините за канцерогенезиса не са генетични, а хромозомни проблеми, като например удвояване на броя на хромозомите, заличавания (загуба нахромозомни участъци, когато хромозомата се копира преди клетъчното деление), премонтиране на хромозомите, когато към една от тях се „прикачва” част от друга.
Съвсем очевидно е, казват учените, че дадените промени засягат не един, не десетки, а хиляди гени. Само че мутации от подобен мащаб кардинално променят самата клетка, която, в резултат на такава промяна, вече напълно може да претендира за званието „родоначалник на нов вид”, тъй като кариотипно( и съответно - биохимически) с клетките от стария вид тя вече няма нищо общо.
Един от най-разпространените механизми на видообразуване при канцерогенезиса изследователите считат анеуплоидията. Тази „неизправност” се проявява в това, че при копиране на хромозомите се появява не една, а няколко нейни „клонове”( типична проява на анеуплоидията е заболяването Синдром на Даун , предизвикано от наличие на излишно копие на 21 хромозома.Съгласно изследванията на групата на Дюсберг, анеуплоидията е свойствена на всички ракови клетки и , по тяхно мнение, не е следствие, а причина за раковото израждане.
Всичко започва с това, че преди делението у клетките нещо се „поврежда” в механизма на удвояване или разделяне на хромозомите. В резултат на последащото деление, една от дъщерните клетки може да се окаже притежателка на излишни копия, а в друга те да са в „недокомплект”. В нормални условия дадената ситуация е равносилна за множество типови клетки на смъртно наказание (това може да бъде понесено само от растителните клетки).
Крайно рядко се получава така, че дадена „неизправност” не влияе на жизнеспособността на клетката. Тогава тя се закрепя в генотипа на потомците и след няколко поколения става норма. При това съществата, в клетките на които е станало това, репродуктивно се изолират от своите родственици, а това , на свой ред, е един от механизмите за образуване на нов вид.
Изследователите също подчертават, че раковите клетки притежават доста нестабилен , подвижен хромозомен набор. Това означава, че тяхното количество и „качество” може много да се отличава от това на прдците. Това често се случва при формиране на първия етап от нов вид. Запазването у потомството на промените е възможно само в случай, че от тях не са засегнати механизми, осигуряващи клетъчното деление. Изследванията са показали, че при раковите клетки ситуацията е точно такава - те се делят изключително миотично( с помощта на обикновено деление, при което не става редукция на броя на хромозомите), и докато гените, управляващи митозата не са засегнати. Нестабилността на кариотипа не се явява препятствие при размножаването.