Най-старото ателие на художници в света

Сега вече има отговор на въпроса, кога човек за пръв път е започнал да рисува! Малко на изток от Кейптаун в Южна Африка, в пещерата Бломбос, са намерени два набора от каменни и костни инструменти за приготвяне, както и морски раковини за съхранение на боите, които са се използвали преди около 100 хиляди години.
Още през 2008 година археолозите намерили там , на дълбочина два и половина метра под повърхността, здрави камъни за разтриване на жълта и червена охра. В получения прах добавяли въглища и стрито костно вещество. Получената смес съхранявали в раковинки на морските коремоноги миди галиотис, абалон или морски охлюви(Haliotis). За размесване на боите се използвали пръчици от кост на тюлен. Приготвената тинктура се нанасяла върху дрехи, или на тялото и на домашната посуда. Тази находка е най-ранното изображение, направено с изкуствено приготвени бои, което е било направено приблизително преди 92 хиляди години.
Известната пещера Бломбос, разположена източно от нос Agulhas (Kap Agulhas), била открита през 1991 година и се отнася към един от най-известните археологически паметници от епохата на средния палеолит. В повърхностните слоеве на отлагания в пещерата Бломбос, приблизителната възраст на които е 78 -68 хил. Години, са намерени огърлици от черупки, костени оръдия, късчета охра, както и кости с надраскани геометрични фигури, а също и каменни наконечници, характерни за стилбейската култура (13-14 хил. год. преди Христа).
Проведено е тригодишно внимателно и подробно изучаване на най-старото студио в историята на човечеството, а именно - в най-ниската част на отлагания в пещера Бломбос, в слой на възраст от около 100 хиляди години. Намерените два набора инструненти са инструменти за приготвяне и съхранение на бои, на основата на червена и жълта охра.
Първият набор е от черупки на морската коремонога мида Haliotis, със запазен петмилиметров слой от готов оцветител с тъмно-червен цвят, няколко парченца кварцит с различна форма, които били използвани за разтриване на охрата ( за което говорят микроскопичните следи от охра по тях).



Във втория набор също има една раковинка със следи от охра по вътрешните стенички, и малко парченце кварцит, с което разтривали минералните бои. На вътрешната и повърхност са се запазили малки хоризонтални цепнатинки, свидетелстващи за акуратно бъркане на боята с някакъв твърд предмет, например със счупена кост от животно.
Изглежда, доисторическите обитатели на африка първо са смилалижълтите и червени минерали с помощта на твърди камъни, след това събирали получения прашец в раковинки на Haliotis, добавяли скълцани и подгрети кости с мозък, въглища, някаква течност и разбърквали всичко това с костени пръчици.
Интересното е, че освен предмети за изготвяне на бои, в този слой почти няма следи от други артефакти. Не е известно също за каква цел са се използвали те – за ритуали или художествено творчество, като материал за бойно изрисуване или като пшредпазно средство от кръвосмучещи насекоми. Като цяло научният свят знае прекалено малко за този клон от африканскияте Homo sapiens....