Учените са обяснили способността на сперматозоидите да плуват в кръг

Учените са обяснили, защо сперматозоидите обикновено се движат по кръгови траектории. Статия по този повод е публикувана в списание Journal of the Royal Society Interface .

Специалистите отдавана са обърнали внимание на необичайния способ на преместване на сперматозоидите. До сега се е смятало, че те „нарязват кръгове” поради хаотичното биене на опашчицата. Авторите на новото изследване са разработили матеметически модел на преместване на сперматозоидите и са установили, че способността за плуване в кръг започва да се проявява при тях само в среда с определена вискозитет - клетките попадат в своеобразен капан, от който не могат да се изплъзнат.

По такъв начин траекторията на движение на половите клетки се определя именно от свойствата на обкръжаващите го течности. За толкова малки „плувци”, каквито се явяват сперматозоидите, дори и най-малкото отклонение в обкръжаващата среда оказва съществено въздействие. „Обикновената” вода вече се явява за тях среда с достатъчен вискозитет.

Неотдавна друг колектив от изследователи създал изкуствени „нанопропелери”, преместващи се във водата по принцип, подобен на принципа на движение на сперматозоидите. В перспектива такива устройства биха могли ефективно да доставят в различни части на човешкото тяло лекарства.

Още...

СТРАННИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА НЕБЕСНОТО ИЗКУСТВО – 4

Истната знаят в Тайван?
Най-популярните версии се дължат на 2 основни идеи: двойнственост на централната звезда и наличие на магнитно поле на тази звезда. Ако централното бяло джудже има половинка, тя напълно може да измени геометрията на изтичане на газ. Там, където тече газ, все по-ярко свети - получава се типичната биполярна мъглявина.

Магнетизмът също може да нарисува богато украсена цветна картинка на тъмния фон на космоса. Щом газът се окаже йонизиран, неговото движение започва да се управлява от магнитното поле, индукционните линии на което ще направляват изтичането на газ там, където им е нужно. Даже бързото въртене на централната звезда може да наруши сферичната симетрия на разширяване на изхвърлената обвивка.
Учените смятат, че всички тези мнения не са в състояние да обяснят формата на нито една планетарна мъглявина, наблюдаваща се в действителност. Даже според тях не е изключено обяснението да се намира в съвсем друга област.

В каква ли? Ами в такава, където търси своето обяснение на всички тези „художества” един от водещите световни специалисти по планетарни мъглявини, професор Сун Го от университета в Тайван.
Той смята, че ярките участъци на тези мъглявини не са най-плътните, а напротив – най-разредениет. Това свое мнение изказва в статия в списание Publications of the Astronomical Society of Australia. Благодарение на ниската плътност през тези участъци на мъглявината лесно преминава ултравиолетовото излъчване , което кара присъстващия там газ ярко да свети благодарение на йонизацията и последващата рекомбинация на атомите.
Плътните участъци на планетарните мъглявини не са видими, тъй като ултравиолетовите фотони не са в състояние да проникнат вътре в газа, независимо колко са далеко, и да предизвикат неговия забележим блясък. Формата на несиметричните мъглявини определят „дупчиците” в плътните облаци прах и газ, които могат да обкръжават бялото джудже. През тези отверстия ултравиолетовото излъчване, като лъч от прожектор , прониква в разширяващата се газова обвивка и я заставя да свети, придавайки на мъглявината най-различни форми.

Възможно е тази хипотеза да помогне да се обяснят формите на тези планетарни мъглявини , произходът на които , ако си позволим каламбур, е мъглив. Но окончателен отговор ще бъде даден само след по- внимателни наблюдения на тези завладяващи със своята красота обекти.
Виждането на професор Го е, че плътния и студен неутрален газ трудно ще бъде намерен с помощта на оптическите телескопи, които сега се явяват главно средство за изследване на космоса.
Но в състава на този газ трябва да има достатъчно молекули, които добре излъчват в милиметровия диапазон на радиовълните. Тези молекули ще бъде способен да „види” гигантския радиотелескоп ALMA, чието строителство е започнало в чилийската пустиня Атакама. На пълна мощност той ще започне да работи едва през 2020 година. Чак тогава ще се разбере, кой рисува молекули ДНК и окото на Бога в космическата тъмнина.

Още...