За яйцата и техните черупки….

Всъщност, интересно в черупките на кокошите яйца (и не само кокошите, а на всички яйца) е не самата тя, а начинът на нейното получаване. На практика споменаваме кокошите яйце, с което се срещаме най-често в ежедневието. На практика казаното се отнася за черупките на всички яйца.

Както е известно, празната черупка на кокошите яйца съдържа около 2 грама чист калций. За оформяне на едно яйце при кокошките-носачки са необходими между 22 и 25 часа. Това означава че приблизително за денонощие кокошката създава вътре в себе си цяло яйце, за формиране на черупката на което са необходими около 16 часа. Разбираемо е, човек да не може да си даде сметка къде е загадката, защото не е биолог. Загадката, всъщност, е в това, че за един час кокошката произвежда 125 милиграма калций, при положение че в организма на възрастната кокошка има не повече от 30-35 милиграма от същия този калций. Как и от къде успява цели 16 часа да успява да взима доза калций, превишаваща неколкократно съдържащи се в тялото и?..... Може би от количеството храна? Ако напълно се изключи калция от хранителната дажба на кокошката, тя отново снася , като състава на черупката на новото яйце по нищо не се отличава от предишните. Отново съдържа 2 грама калций!

Тази загадка е поставила учените в задънена улица и те не могат да намерят отговор на въпроса, как организмът на кокошката синтезира такова количество калций. По предварителна версия в организма на тази домашна птица се извършват реакции, посредством които другите елементи се превръщат в калций. Със сигурност се знае, че при реакция на калия с водорода организмът на птицата получава калций, но това е само един елемент. По всичко личи, че организмът и е в състояние да извършва такива реакции с много елементи от таблицата на Менделеев, което, всъщност,е мечтата на средновековните алхимици… Не е известно какъв е механизмът на реакциите, но те са факт! При това редица учени смятат, че прародители на домашните кокошки са още динозаврите, а при стотиците хиляди години еволюция е било възможно да се сформира такъв механизъм за производство на калций.

Още...

„Цъфтящите“ камъни - гости от пустинята

Литопсите са уникални растения и често ги наричат „живи камъни“, защото когато не цъфтят, трудно може да бъдат видени сред камънака. Те са открити през 1811 година от английския ботаник Бурчел, когато пътешествал по пустинната област Кару. Веднъж, за да отпочине, седнал до купчина камъчета, а когато се загледал, сред тях открил растения, които по форма о рисунък много напомняли камъчетата. Така бил открит литопс турбиниформис.

Думата „Литопс“ е призводна от две гръцки думи : „lithos“ - камък и „opsis“ - изглежда. Оказва се, че „литопс“ означава „изглеждащо като камък“. Всъщност - доста точно ….

До момента са известни 37 вида литопс. Растението е разпространено не само из пясъчните и каменисти пустини на Южна Африка, но и в Намибия, Ботсвана и ЮАР.

Надземната част на всяко растение представлява две сраснали дебели листа, разделени от плитка цепка, от където се появява цветна пъпка и нови листа.

Литопсите са доказателство, че дори и при най-непригодните за живот места, той продължава да съществува, а красотата му е много по-ярка, отколкото на всяко друго място….

Още...