Науката е обяснила преселението на душата
Има случаи, когато човек си спомня за места, където никога не е бил и за хора, които никога не е познавал. Обикновено те се тълкуват като свръхестествени.
Оказва се, че и науката има свое мнение за т. нар. реинкарнацов. В науката е описан следния случай:
.... Момиче е убедено, че има възрастни деца и тъгува за тях, като се стреми да ги опази от опасности . То описва с подробности дома и мъжът, с който казва, че са живели заедно. По съвет на психиатри отиват в дома, ставащ място на видения на дъщеря им.. Намират описаната улица без затруднения и откриват всички „роднини”.
В интерпретацията на журналистите такива случаи изглеждат като блуждаене на безсмъртната душа в друга телесна обвивка. Професор Елияго Орота има своя версия. Той смята, че психиката на детето може да се включи към огромен информационен резерв, скриващ се в колективно несъзнаваното – нещо като персонален компютър, включил се към родовоплеменния Интернет.
Човешката психика оперира само с няколко процента от съхраняващата се в паметта информация. Заради душевното здраве на индивида, мозъкът се е научил не само да помни, но и да забравя - т.е. – да „поставя” по-малко значимата информация в далечните „сандъченца” на своята памет...
Версията на учения е много по „земна” от теорията за реинкарнацията. Но феноменът на превъплащение може да бъде обяснен и по друг начин, предлаган от руския физиолог Анохин. Ученият предполага, че така наречените мълчащи гени като излишни и не участващи в предаване на наследствена информация на потомството, не бездействат, а координират информацията за всичко, което става с човека в течение на целия му живот. По същество това е своеобразни гени на паметта, многократно дублирани в организма, които на молекулятно ниво запомнят всичко, даже и това, което изтрива обикновената памет.
Хората в процеса на общуване постоянно обменят клетки: при ръкостискане, при целувка, или когато са в чужд дом - от прага там, който съдържа обелили се, но съвсем живи клетки на своите обитатели. Така всеки от нас носи у себе си генетичен материал от мнпого други хора, които не винаги са ни познати, и даже не винаги са живи. Обикновено този генетичен материал е „дремещ”, но при някакви условия може да се събуди и да предизвика изменеия в психиката на носителя. Ако донорът на генетичния материал вече е завършил своя жизнен път, носителят на взаимстваните клетки сякаш оживява у себе си неговата съдба.
Случаите на превъпъщение на живия човек в починал според тази хипотеза доказват голямата способност за оцеляване на генетическия материал.
Това принципно променя възгледа за самото понятие „смърт”. Оказва се, че нямаме право да считаме за смърт нито спирането на дишането, нито прекратяването на дейността на сърцето, нито дори гибелта на мозъка. Докато се съхранява генетичен материал от човека, умрелият може да бъде възкресен дори само от една единствена клетка, например по пътя на клонирането. При това ще се получи не двойник-биоробот, а пълнощенна личност на умрелия, тъй като „мълчащите гени” пазят цялата информация, натрупана от индивида по време на неговия живот. Отделните клетки могат да се съхранят при подходящи условия за неопределено дълго време. Например професор Раул Кано от Калифорнийския политехнически университет е възобновил микроб, живял преди 30 милиона години.
Генетичнен материал от всички живеещи на Земята може да бъде съхранен много лесно - като например се вземе от всеки по 1 луковичка от корен на косъм и се запази във вакумни условия до по-добро време на развитие на технологията на клониране. Ясно е, че няма нищо свръхестествено! А разходите за това няма да са по-големи от тези, за производството на една атомна бомба. Животът на Земята има бъдеще!
