... СТРАННИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА НЕБЕСНОТО ИЗКУСТВО ...

Ходят-бродят между галактиките „ескимоси”...

Първите планетарни мъглявини били открити през XVIII век и получили своето название поради сходството си с дисковете на планетите, видими в тогавашните телескопи.

Само че още тогава било ясно, че сходството е чисто външно. Планетарните мъглявини не се движели сред звездите и затова трябвало да бъдат по-отдалечени обекти, , отколкото спътници на Слънцето.
С усъвършенставнето на телескопите планетарните мъглявини, които ставали видими с все по-големи подробности, постепенно набирали популярност сред астрономите-наблюдатели. Но на техните изящни форми само се любували, но не могли да обяснят техния произход, който си оставал загадка. Едва през ХХ век, въоръжени с теорията за еволюцията и строежа на звездите, учените разбрали, че планетарната мъглявина - това е умиране, финален стадии на еволюция на не прекалено масивна звезда.

Когато в нейното ядро свършва ядреното гориво, външната обвивика се отделя от светилото и бавно се разсейва в обкръжаващото пространство. В центъра остава много плътен и горещ „звезден труп” - изстиващо бяло джудже. Неговите ултравиолетови лъчи заставят изхвърлените газове да светят: врязвайки се в атомите, те избиват от тях електрони. Когато последните се връщат на своето място, атомите изпускат светлина в положените спектрални линии, разкрасявайки газовете в най-разнообразни отенъци.

Благодарение на космическия телескоп Хабъл, на мястото на привичните за звездобройците „пръстени”, „охлюви” и „гирички”, са дошли обекти с най-причудливи форми. Сред тях са „мравки”, „котешко око”, „пясъчен часовник” и даже „ескимоси”. В едни случаи се виждат симетрични биполярни емисии; в други - странни разклоняващи се спирали, а в трети - истински съцветия на някакви неразтворени космически пъпки.
Това е факт, но кой ще обясни какви именно физически процеси са изваяли подобни произведения на небесното изкиство? Това сега е истинската главоблъсканица на професионалните астрономи.

Още...

КОЙ РИСУВА МОЛЕКУЛИ ДНК И ОЧИТЕ НА БОГА В КОСМИЧЕСКАТА ТЪМНИНА? СТРАННИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА НЕБЕСНОТО ИЗКУСТВО – ІІ

Нашият Бог има сини очи

През миналата година астрономи от съшата тази обсерватория Ла Силя в Чили, са фотографирали мъглявиня, удивително приличаща на нечие око. С помощта на телескопа успели да получат много ясни снимки на спиралната муглявина, имаша обозначение NGC 7293.

Журналистите веднага нарекли този обект, отдалечен от нас на 700 светлинни години, „окото на Бога”. Нали всъщнопст ни се струва, че някой ни наблюдава. Може би е самият Всевишен?
„окото” е било открито отдавна.

Пръв го е забелязал немеца Карл Людвиг Хардинг през 1824 година, в съзвездието Водолей. Тогава от земята изглеждало, че мъглявината има форма на спирала и затова я нарекли „охлюв”. Едва съвременните, по-ясни снимки дали възможност да се разбере, че тя прилича на зеница. И вероятно се състои от 2 диска. По-яркият, вътрешният, се разширява със скорост 31 км/сек. Сякаш Господ силно се удивлява, гледайки на света, създаден от него. Нали от последния ден на сътворението е минало не малко време и светът се е превърнал в пълен бардак, меко казано.

Сега диаметърът на „божествената зеница” е 2,2 светлинни години. Толко време би Ви бипо нужно за да го пресечете , придвижвайки се със скоростта на светлината – 300 хиляди километра в секунда. И само за сравнение:до най-близката до Слънцето звезда, разстоянието е 4 светлинни години

Според уверенията на астрономите, Бог е погледнал от небесата примерно преди 10600 години - такава е примерно възрастта на „зеницата”. Учените обясняват, че подобни обекти може да се образуват от останките на големи звезди – червени гиганти, които са изхвърлили слой газ. Синият цвят му придават атомите на кислорода. Ентусиастите са пресметнали, че ако „зеницата” има диаметър 2,2 светлинни години, то Бог трябва да бъде 100 пъти по-голям.
Ето понякога до какви екзотични изводи води любуването на необичайните космически картинки!...

Защо тези мъглявини не изглеждат като традиционна топка или диск, а имат форма на двойки, спирали на ДНК или око? Астрономите са решили да установят какви физически процеси придават на тези обекти толкова необичайна конфигурация със сложна симетрия.

Още...